Роуан някак успя да се съвземе от шока. Брита бе хубава, за Бога, зашеметяващо хубава и сигурно много опитна в любовта, но не го възбуждаше. Беше му се случвало в Англия — жени да му се предлагат. Чувстваше се приятно, бе поласкан от женското внимание, но никога не бе изпитвал желание да грабне натрапницата, да я отвлече и люби до обезумяване.

Само Джура го бе докарвала до екстаз. Само тя го бе подлудявала от копнеж по нея.

Брита бе шепнала лъстиво в ухото му, че ще се омъжи за него и ще обединят племената. Двамата заедно ще управляват Ланкония и ще прекарват заедно нощите си в наслади. Тя дори му описа някои от тях, за които Роуан дори не беше чувал.

Но не успя да го съблазни. Роуан продължаваше да си мисли за Джура — че не я вижда, че не е близо до нея, че не чува присмеха й. Той гледаше Брита и нейната красота го оставяше безчувствен. Чудеше се дали изобщо би успял да се люби с нея, камо ли да прекара цяла любовна нощ.

Беше оставил Брита и потърсил Джура, за да й каже, че тя е била правата, относно вателската кралица. И тъкмо тогава тя му каза, че иска да разтрогне техния брак. Джура, неговата войнствена Джура, се бе разплакала само при споменаване името на човека, когото някога бе обичала. Роуан ясно си спомняше как се бе почувствал през нощта, когато тя му каза, че се надява той никога да не я докосне. Той бе дал обета си пред Бога, бе се усамотил и бе тъгувал цели седмици.

Но колчем я видеше отново, мигом се поддаваше на чара й. Искаше да я докосва, да я целува, гали, прегръща. А тя бе толкова студена с него, никога не му се доверяваше, винаги му се противопоставяше. И той лежеше буден по цели нощи и я гледаше.

Сега тя искаше да разбие крехкия им брак. Искаше напълно да скъса с него.

«Така да бъде!» — мислеше си ядосан той. Нямаше насила да я задържа. Ако искаше да отиде при друг мъж, не Роуан ще бъде този, който ще я спре. Той ще се ожени за Брита и някак ще се примири.

Отдръпна се от дървото и тръгна към колибата. Трябваше да каже на Брита, че ще се ожени за нея.

— Ти си един глупав англичанин! — съскаше Джура. — Ти нищо не знаеш за нашите обичаи.

— Нищо друго ли не можеш да ми кажеш? — студено попита Роуан, хвърляйки й гневен поглед.

Бяха сред дърветата пред колибата. Оседлаваха конете си и се готвеха да тръгнат към ириалската граница. Зад тях стояха сто вателски гвардейци, които гледаха на Роуан и Джура като на отровни змии. Зад стражата чакаха сто и петдесет млади мъже и жени. Брита не си бе дала труда да се обърне с убедителен призив към народа си, а бе заповядала на гвардейците си да хванат и докарат подходящи за женене мъже и жени. Много от избраниците бяха със синини от побой, а по лицата на жените имаше следи от сълзи.

— Брита няма намерение да ти помага в обединяването на племената — каза Джура. — Тя се надява, че съюзявайки се с ириалите, ще завоюва цяла Ланкония и когато това стане, ще разбие ириалите. Казвам ти, че тя мрази нашето племе. Тал уби съпруга й.

— Вече ще си има нов съпруг — хладно вметна Роуан. — Страстен съпруг, който ще разсее спомените за предишния.

— Освен ако не те разсърди с нещо и ти не дадеш обет пред Бога — парира Джура. — Хвалиш се с любовния си плам, но аз не съм го забелязвала. Може би трябва да съжалявам Брита, но много повече съм обезпокоена от нещастията, които ти ще докараш на страната ни. Твърде много хора ти вярват, а ти си толкова глупав, че вярваш на нея.

— Може би просто ревнуваш? — отвърна той.

— Защо да ревнувам? Била съм твоя жена и знам колко е самотен бракът с теб. Би трябвало да предупредя Брита, че си безполов. — Тя се метна на седлото и погледна от високо към него. — Сега ти си й полезен и си в безопасност. Когато тя реши, че вече не й трябваш, гърбът ти ще усети ножа й.

Джура препусна до края на просеката, обърна се и се втренчи във вателите. Те също я наблюдаваха. Брита излезе от селската колиба и се качи на коня си. Този път бе облечена в одежда от жълта вълна. На главата си носеше обсипана с рубини диадема. Роуан изравни коня си с нейния и тя му протегна ръка, хвърляйки триумфален поглед на Джура.

Джура се извърна и смушка коня си. Страхуваше се от дългото пътуване към къщи. Страхуваше се от израженията по хорските лица, когато Роуан щеше да обяви разтрогването на брака им. Щеше да му бъде лесно. Достатъчно бе да каже, че му е неприятна. Щяха да я подложат на преглед и след като установят, че е девствена, бракът им щеше да бъде разтрогнат.

Тя знаеше, че ако Роуан я напусне, Дейр няма да може да се ожени за нея. Изоставената Джура можеше да се омъжи само за някой не особено високопоставен мъж. Не можеше да се омъжи за принц като Дейр, защото бе стока втора употреба. Но тя нямаше да каже това на Роуан. Искаше да съхрани гордостта си. Щом той иска да я напусне, нека поне си мисли, че някой друг мъж я желае.

Роуан яздеше редом с Брита. Джура се движеше зад тях, заобиколена от вателски гвардейци. Утихналите, примирени вателски мъже и жени се влачеха в края на колоната.

Брита жадно опипваше с очи Роуан. Той се изнервяше от хищния й поглед.

— Как е успял старият, грозен Тал да направи син като теб? — каза тя изкусително, съзерцавайки златистата му коса.

— В родът на майка ми всички са руси — припряно отвърна той. — Синът ти, Дейр, несъмнено ще дойде на брачните празненства. Сигурно очакваш с нетърпение да го видиш.

— Очаквам с нетърпение да видя празненствата. Нали това ще бъде и нашата брачна нощ.

— И брачната нощ на Джура и Дейр — каза Роуан задавено.

Брита се разсмя:

— Няма да й бъде разрешено да се омъжи за Дейр. Синът ми е принц. Ако се окаже достатъчно силен, ще ме наследи. Той не може да сложи до себе си на трона жена, която е била отхвърлена от крал. След като тази жена е толкова непривлекателна, че не може да примами в леглото си страстен мъж като теб, значи не заслужава никакво внимание.

Роуан отвори уста да защити Джура, но се овладя в последния момент. Усмихна се на Брита:

— Но Дейр я обича, а и тя го обича. Те са заедно от деца и винаги са вярвали, че са обречени един на друг. — Роуан се опитваше да прикрие враждебността в гласа си.

Брита внимателно го погледна:

— Какво те интересува тази жена, която не приемаш в леглото си? Според закона на ириалите, а и според законите на цяла Ланкония, жена, която е изоставена от съпруга си, защото не го задоволява, не може за се омъжи за мъж с високо потекло. Моят син е принц и никога не е бил женен. Джура не може да стане негова жена.

— Джура не знае това — каза Роуан. Брита се изсмя:

— Разбира се, че знае. — Лицето й се промени. — Да не би да искаш да кажеш, че разваляш нашата сделка?

Брита рязко спря коня си. Разнесоха се викове, настъпи суматоха, докато спираше цялото шествие след нея.

— Ако искаш да запазиш тази жена, кажи ми го още сега! — каза Брита със святкащи от омраза очи. — Нямам намерение да хвърлям хората си в краката на някакъв английски крал и неговата ириалска невеста! Или ще бъда кралица на цяла Ланкония, или още сега се връщам в моя град!

В този миг Роуан разбра, че Джура бе права. Брита искаше да управлява цяла Ланкония. Искаше да я управлява сама! Жена, която бе оставила собствения си син в ръцете на врага, нямаше да се поколебае да убие съпруга си, ако той станеше пречка към целта й.

Той се усмихна лъчезарно на Брита, протегна се, взе ръката й, целуна дланта й. Погледна я с премрежен поглед и каза с нисък глас:

— Да пожелая дете, когато мога да имам жена? — той усети как Брита се успокои и схвана колко е суетна. Джура бе два пъти по-млада от Брита и в очите на Роуан — два пъти по-хубава, но Брита бе готова да повярва, че един мъж би я предпочел пред Джура. Вероятно опитността на Брита и нейната власт бяха привлекателни за някои мъже, но, според Роуан, вателската кралица съвсем не можеше да съперничи на неговата Джура. Брита се усмихна и пришпори коня си напред:

— Ти и аз ще бъдем хубава двойка. Може и да не чакаме чак до брачната нощ, за да се насладим един на друг.

Роуан се усмихна в отговор само с устни. Очите му останаха безизразни:

— Кажи ми, как толкова красива жена като теб стана повелителка на вателите?

Беше преценил правилно, че тя обожава да говори за себе си. Обсипа го със стотици истории за живота си и му даде време да мисли:

«Така! Джура не може да се омъжи за Дейр и тя много добре го е знаела.»

— Великолепно! — подхвърляше той към Брита. «Ако Джура не може да се омъжи за Дейр, то тя иска разтрогването на брака си с него по друга причина. Или за да му върне свободата, или защото наистина го мрази. Той не можеше да повярва, че Джура го мрази. Тя не би отговаряла така на неговото докосване, ако го мразеше.»

— Ти си толкова умна, колкото и красива — каза той на Брита.

«Да не би причината да е обетът му пред Бога? Джура сигурно разбира какво означава рицарската клетва. Всяка англичанка разбираше това. Английските жени искаха рицарите да им дават обети.

Но Джура не беше англичанка.»

Роуан почти спря коня си, когато се размисли за това.

«Ако Джура не разбира смисъла на неговия обет, защо според нея той не я люби?»

Брита сложи ръката си на рамото му:

— Колко си силен! — прошепна тя. — Ще се любим страхотно! Нали на теб нищо ти няма? Можеш да любиш жена, нали? Само тази твоя съпруга не ти харесва, а не жените въобще?

Роуан премигна срещу Брита:

— Мога да любя жена — отговори й.

— Нямаш ли белези от бойни рани? Макар и само от вашите английски турнири?

— Нямам — тихо отвърна Роуан. — Нямам белези от рани.

Искаше му се да й каже, както казваше на всички, че е ланкон, но изведнаж се почувства повече англичанин, отколкото ланкон. Бе дал английски обет да не докосва ланконска жена, ако тя не го помоли за това.

Брита продължаваше да говори, но Роуан не я слушаше. Повече от всичко на света той искаше да отиде при Джура и да приказва с нея, но не желаеше да обиди Брита. Той и Джура бяха двама ириали сред стотици ватели и Роуан не бе толкова глупав, та да разгневи кралицата им.

По обяд спряха за почивка и храна. Младите вателски мъже и жени получиха клисав хляб и вода. Някои от жените още плачеха. Обядът на Брита и Роуан бе сервиран върху бяла покривка. Роуан едвам преглъщаше. Оглеждаше се за Джура, но не я видя никъде.

След обяда той се извини и каза, че трябва да се усамоти в гората. След като влезе достатъчно навътре между дърветата, Роуан падна на колене и започна да се моли.

— Помагал си ми, Господи! — каза той в полушепот. — И сега пак се нуждая от твоята помощ! Моля за твоята прошка, Господи, аз съм просто човек, глупав човек, който прави глупави грешки. Заклех ти се, че няма да докосна своята съпруга, ако тя не ме помоли. Но преди това ти се заклех, че ще я обичам, почитам и ще се грижа за нея до смъртта си. Не мога да бъда верен и на двете си клетви, Господи, и те моля да ме освободиш от едната — тази, глупавата — че няма да я докосна, ако не ме помоли. Тя беше изречена от разсърдено момче, а не от мъж, който трябва да бъде крал. Господи, умолявам те! Ще се покая и ще приема епитимия. Ще управлявам тази страна колкото мога по-добре. Ще покръстя ултените в християнската вяра. Само, моля те, освободи ме от този детински обет!

Когато Роуан довърши молитвата си и отвори очи, гората му се стори неестествено притихнала, сякаш той бе останал сам в целия свят. И изведнаж чу пукот от счупване на клон някъде откъм дясната си страна. Роуан се втурна по посока на звука.

Там бе Джура — посрещна го с изваден нож.

— О, това си ти — каза тя и избърса окървавения си нож в тревата.

— Какво правиш тук? — попита я той с усмивка. Беше ужасно щастлив, че я вижда. Кървавият нож в ръката й изглеждаше много по-безобиден от святкащите очи на Брита и нейните безкрайни разкази за кралските й приключения.

— Убих шест заека и ще ги подхвърля тайно на вателските люде — тя се изправи и го погледна в упор. — Ще донесеш ли на Брита за злодейството ми? Тези гори са нейни и тя има обичай да беси бракониерите.

— Няма да й кажа — каза той, все още усмихнат, докато Джура пъхаше убитите зайци в чантата си.

— Защо се усмихваш? Тръпнеш от предчувствие за бъдещите брачни наслади с Брита?

Роуан я сграбчи и я притисна до себе си. От известно време се боеше да я прегръща. Тя твърде силно го възбуждаше и той се страхуваше, че ако я прегърне, ще забрави за обета си.

— Ти си отговорът на моята молба към Бога! — каза той. — Помолих Господ да ме освободи от обета ми и ето те теб — сама, тук при мен! Ти си отговорът на моята молитва!

Тя го отблъсна:

— Ти си луд. И очевидно в доста интимни връзки с Господа. Сигурно го чуваш в съня си как ти говори с хиляди малки гласчета. Или даже го виждаш от време на време?