— Брита, заедно със свита и още сто и петдесет ватели, чака отвъд реката — започна Роуан. — Доведох ги тук, за да се оженят за ириали. Брита се съгласи нашите две племена да сключват бракове помежду си, но само при условие че тя се омъжи за краля на Ириал.

Силеан погледна Джура с широко отворени очи. Джура внимателно изучаваше кръстосаните в скута си ръце.

Дейр скочи:

— Аз ще взема Джура! Ще царувам над вателите и тя ще бъде моя кралица!

Джура му се усмихна с благодарност. Роуан застана между двамата и погледна Дейр в очите:

— Аз няма да се оженя за Брита. Няма да напусна Джура! — веждите на Роуан се сключиха. — Джура вече не е дева и аз няма да я изгоня.

Дейр седна на стола до Силеан. Изглеждаше дълбоко разочарован.

Роуан се отдръпна:

— Ще измисля как да залъгвам Брита докато започнат сватбите между племената. След това ще я отведа при Брокаин. Може да се харесат и да се вземат.

— Искаш да омъжиш майка ми за този див, покрит с белези старец?! — сопна се Дейр на Роуан.

Силеан сложи ръка върху рамото на Дейр:

— Брокаин има съпруга. И миналата година тя навърши дванадесет години. Той не би се отказал от това свежо дете заради жена на годините на Брита. — Силеан се замисли за миг. — Яин няма жена — каза тя, имайки предвид владетеля на феарените.

— Яин трябва да е много здрав и много страстен, за да задоволи жена като Брита — вметна Роуан.

— Майка ми е кралица — каза Дейр. — Не можеш да й заповядаш да се омъжи за някакво феаренско джудже!

— Твоята майка заповяда да убият Джура — каза Роуан, стискайки челюсти, като видя яростта в очите на Дейр. Овладя се и бавно извърна поглед от лицето му. — Ще заведа Брита при владетеля на Феарен и за това ми трябва помощта ви.

Джура се изненада от неочаквания обрат на нещата. Това ли беше същият Роуан, който тръгна сам през земята на вателите?

— Ако трябва, ще заведа Брита при феарените насила! Все пак трябва да направим така, че това да изглежда като нейно желание. Не мога да започна война заради тази жена. Властта й е твърде силна и трябва да бъде отслабена.

— Тя може да се съюзи с Яин срещу нас, ириалите — каза Силеан.

— Надявам се преди това да смеся вателите и ириалите чрез бракове — уморено каза Роуан. — Тогава тя няма да успее да събере голяма армия. Брита е тук с гвардейците си. Дано някои кадетки от нашата женска гвардия успеят да се омъжат за тях. Един съпруг би се побоял да разсърди съпругата си — аз най-добре зная това. — Роуан разтри с длани очите си. — Дейр, искам ти и Силеан да дойдете с Джура и с мен, когато отвеждаме Брита във Феарен.

Силеан погледна към Джура, после към Роуан:

— Защо ти е да вземаш и двете ни със себе си?

— Дейр и аз искаме да сме сигурни, че гърбовете ни ще бъдат защитени — рязко каза Роуан.

Силеан му се усмихна:

— Да, разбирам. Ще дойда с теб, но дали Яин ще ни приеме? Дали да не му се явим предрешени?

— Ще му изпратя вестител. Някой поален или ултен. Ще известя Яин, че му водя кралска невеста.

Преди някой да каже нещо, вратата с трясък се отвори и в стаята нахлу Дора. Изглеждаше красива в гранатовочервената си кадифена роба, с коси пръснати по гърба.

— Роуан! — извика тя, спусна се към него, обви ръце около шията му. — Толкова се тревожех за теб! Монтгомъри-мъри каза, че си се впуснал в любовно пътешествие, но аз си знаех, че не е така. Какво си направил? Ранен ли си?

Роуан нежно й се усмихваше, гладеше косата й, целуна я по бузата.

— Отидох в земята на вателите и се върнах с Брита и нейни поданици, които да оженя за ириалски мъже и жени. Не биваше да се тревожиш.

— Но се тревожех! Защо направи всичко това сам, без да има кой да ти помогне и на всичко отгоре с жена до себе си, която да защищаваш.

Джура се надигна от мястото си при тези думи, но Роуан я изпревари:

— Джура не беше пречка — каза той като притисна Лора към себе си, като в същото време хвърли поглед на Джура. — Тя дори ми помагаше понякога.

— Чичо Роуан!

Всички в стаята се обърнаха към сънения Филип, застанал на вратата триейки очите си, облечен в бяла нощница.

— Ти се върна вкъщи — каза момчето.

Роуан пусна сестра си, коленичи и разтвори обятия за племенника си.

Филии тръгна към вуйчо си, но когато вида седящата встрани Джура, отправи се към нея с усмивка на уста. Тя вдигна детето и го залюля в прегръдките си. Филип продължи да се усмихва и неусетно заспа.

— На всичко отгоре… — започна Лора, но Роуан я пресече:

— Вземи детето — каза той. — Аз и без това искам да си легна. Ще решим какво да правим сутринта. — Роуан посегна да поеме племенника си от Джура, но тя гушна момчето към себе си.

— Той ще остане с мен тази нощ — каза припряно Джура, сякаш се боеше, че Роуан ще оспори желанието й.

Гняв се появи в очите на Роуан, защото разбра, че Джура не желае да бъде с него тази нощ. Той се овладя и напусна стаята, повличайки Лора със себе си.

Силеан се обърна към Джура:

— Виждам, че отношенията ви не са се променили особено. Надявах се, че…

— Няма смисъл да се надяваш. Той е англичанин и никога няма да разбере нашите нрави.

— Ами! — оспори Силеан. — Преди да тръгне при вателите, той не искаше никаква жена със себе си, а сега иска две, за да пазят гърбовете на мъжете. Изглежда, че е научил нещо за нашите обичаи.

Джура стана, като внимаваше да не разбуди Филип.

— Кажи ми къде да преспя с детето? Всички трябва да съберем силите си за утрешното посрещане на Брита.

Силеан кимна и отведе приятелката си в друга къща, настани я в удобно легло.

На сутринта Роуан грубо разтърси Джура, за да я събуди:

— Тръгвам да посрещна Брита и вателите. Като моя съпруга ти трябва да си с мен, когато започнат сватбите.

— За да съм свидетелка как започва нещастният живот на новобрачните — промърмори Джура, повдигайки Филип, който започваше да се разбужда.

Роуан я остави да се облече на спокойствие. Дойде Лора да си вземе Филип и не й каза нито дума.

Веднага щом излезе от каменната къща, Джура усети напрежението във въздуха. Наоколо не се виждаше жива душа. Селото беше странно опустяло — сякаш Господ бе решил да отведе всичките му жители със себе си на небето. Джура взе парче хляб, търкалящо се на една маса, и го изяде докато вървеше към реката.

Там завари странна гледка. Ириалите, свежо умити и облечени в чисти дрехи, бяха подредени край брега. Никой не проговаряше. Даже детски рев или кучешки лай не нарушаваха тишината. Всички наблюдаваха пристигането на вателските мъже и жени.

Вателите прекосяваха реката но двама на кон, или качени на фургони и каруци. Предишните дни Джура ги бе виждала тъжни и разплакани от мисълта, че трябва да се свържат с ириали. Сега нямаше и следа от сълзи. Те също бяха скоро изкъпани, дрехите им все още влажнееха от прането. Мокрите им, току-що измити коси бяха грижливо пригладени назад. Седяха изправени на конете и в каруците, оглеждаха с интерес подредените край брега ириали.

Джура се приближи плътно до посрещачите…

— Я го виж тоя, в третата каруца — шепнеше жена близо до Джура. — Ако трябваше да избирам — него щях да си взема.

— Не него — шепнеше в отговор по-млада жена. — Този, който аз искам, е ей там, на черния кон. Погледни му прасците. Колко е як!

Джура се разтъпка покрай хората, усмихвайки се. Вече всички оживено си говореха. Разговорите се въртяха все около бъдещите женитби.

Джура си помисли, че денят е станал по-горещ от обикновено. Малки капчици пот избиха по тила й, по горната й устна. Кой знае защо, много живо си припомни деня, в който срещна Роуан. Тогава тя носеше само лека туника, а той — само препаска около бедрата. Тя бе седяла върху торса му и ръцете му се плъзгаха по бедрата и гърдите й. А устните му…

— Джура! Тя се отърси от видението и се обърна към Силеан.

— Беше някъде далеч — меко каза Силеан. — Ти кой би избрала?

Джура погледна пресичащите реката хора.

Роуан яздеше до Брита. Преди седмица Джура мразеше русата коса и бялата му кожа, а сега й се струваше, че те го открояват като единствена звезда на мрачен небосклон. Той бе не само по-светъл от ланконите, но и по-набит, по-масивен. Едно време й се струваше дебел и тромав, но сега знаеше, че тялото му е оформено от дългогодишни упражнения за развиване на мускулите и в него няма грам тлъстина. Тя знаеше как реагира кожата му на допира на нейните пръсти.

Стресна я смехът на Силеан.

— Може и да ти е противен в някои отношения, но не може да ти е неприятен в леглото — каза Силеан с тон на познавачка.

Джура се извърна:

— Той е тромав дебелак — каза тя и усети, че я избива пот. — Приготвена ли е храна за тези хора? Те идват отдалеч, изморени са и са гладни.

— Да — каза Силеан, смеейки се. — Изглеждат толкова изгладнели за любов, колкото и нашите хора! Роуан каза, че людете от двете племена трябва да прекарат деня заедно, а по залез слънце и те, и ние ще трябва да сме избрали брачните си партньори.

— Ние? — удиви се Джура. — И ти ли ще се омъжиш тази вечер?

— Ако видя човек, който ми харесва. Има някои интересни вателски гвардейци, но искам да отида с Роуан при Яин, а не бих желала да изоставям новия си съпруг. Хайде да накараме тези хора да се хванат за работа. Огньовете са разпалени от сутринта. Джура се зарадва, че ще има занимание, което да я откъсне от мислите й. Тя не искаше Роуан да забележи, че не сваля очи от него. Когато той мина с коня си покрай нея, тя усърдно насочваше хората от реката към селото.

Това бе особен ден. Никога преди ватели и ириали не бяха прекарвали мирно времето си заедно. Владетелите на двете племена бяха преговаряли, даже веднаж, преди няколко поколения, се бяха съюзили, за да дадат отпор на хуните. В края на победоносната битка срещу нашествениците синът на феаренския крал бе убил брата на вателския крал и победата се изроди в кървава война между ланконските племена. Омразата помежду им избуя с нова сила.

Сега две племена пируваха заедно в ириалско село. Отначало всички се чувстваха неловко. Вателите се бяха скупчили заедно и се оглеждаха малко уплашено, без да знаят какво да правят. Ириалските жени започнаха да готвят, а мъжете ириали обикаляха около тях и ги пазеха.

— Трябва да сложим край на всичко това — Джура чу Лора да нарежда.

Както обикновено, Лора бе близо до Роуан.

— Роуан, трябва да ми превеждаш. Моят ланконски не е достатъчно добър. Трябва да накараме тези хора да общуват помежду си.

Роуан се огледа и срещна погледа на Джура. Сините му очи бяха потъмнели зад натежалите клепки и тя отново усети горещи вълни по тялото си.

— Джура ще ти превежда — каза Роуан. Лора направи гримаса:

— Може би Ксанте ще ми…

— Джура щети превежда! — натърти Роуан.

На Джура хич не й хареса да бъде в услуга на снаха си, но пред себе си призна, че Лора е права и нещо трябваше да се направи, за да се отпуснат хората. Джура се съмняваше, че безполезно мекотело като Лора може да се справи с подобно положение, но се надяваше, че самата тя може да измисли нещо.

Час по-късно Джура вече бе променила мнението си за Лора. Снаха й се впусна да организира и разпределя хората властно и безпощадно, като гвардейски капитан. Тя изпрати вателски жени да помагат на ириалските жени при готвенето. Изпрати вателски и ириалски жени заедно да съберат дърва за огньовете. И когато Лора видя, че млад вателски момък и кръшна ириалска девойка си хвърлят разпалени погледи, тя ги изпрати и двамата да ловят риба — без да им връчи въдици и мрежи.

— А как ще уловят рибата? — попита Джура.

Лора дяволито погледна снаха си. Джура се разсмя, наклони се към Лора и заговорнически й каза:

— Онова наше момиче, с червения кант на туниката, която толкова усърдно се сражаваше за ръката на Роуан, май харесва този вателски гвардеец, който е най-близо до Брита.

— Аха — каза Лора — онзи широкоплещестият, с яките крака.

— И по-яки съм виждала — похвали се Джура. — Знам, че има много сладки къпини на около три часа път, нагоре в планината. Нека ги изпратим да ги оберат.

Джура се засмя щастливо, когато вида малката, гъвкава ириалка да се отдалечава с хубавия вателски гвардеец.

Лора и Джура започнаха да се отпускат една пред друга. Животът на двете бе толкова различен. Джура бе прекарвала времето си сред мъже, овладявайки мъжки сръчности. Тя знаеше как да наточи като бръснач острието на копие, но не знаеше да готви, да домакинства. От своя страна, Лора бе живяла лекия живот на знатна дама и когато братовчедите й я тормозеха, тя търсеше защита при Роуан. Джура би смъкнала кожата на всеки мъж, който би се опитал да я измъчва.