Липсата на женски умения у Джура просто плашеше Лора. Джура пък презираше Лора, защото я смяташе за безполезна. Тъкмо днес, всяка една от тях започна да забелязва и цени уменията на другата. Свърза ги, естествено, общата нужда на всички жени по света да говорят една с друга.

Докато двете се разпореждаха заедно, Джура започна да се забавлява. Старият Тал би се намръщил презрително, ако Джура му бе заговорила за любовни истории, а Лора сякаш разцъфтяваше в атмосферата на любовен унес, която цареше наоколо. Тя бе страстно отдадена на ролята си на сватовница.

— Погледни ги тези двамата — сочеше Лора. — Създадени са един за друг, нали?

— Тя е тъкачка — отвърна Джура. — Ще ги изпратим да разгледат стана й.

— Ами да! — съгласи се Лора. — Знаеш ли, Джура, страхотно се сещаш за тези неща! Направо не бих си и помислила, че си такава сватовница. Тази нощ небето ще бъде ясно, а луната — пълна. Всичките тези новобрачни ще си държат ръцете, ще се разхождат покрай реката… Напомня ми за моята сватба.

Джура гледаше безизразно в пространството и си мислеше, че сигурно е хубаво да бъдеш ухажвана от мъж. Дейр й бе подарил двадесет нови стрели, когато я бе помолил да се ожени за него. В този момент Джура би предпочела да бяха цветя, вместо стрели.

— Тази вечер ще накараме Роуан да свири на лютня и да пее — каза Лора. — Той знае някои много хубави песни.

— Да свири? Да пее? — подскочи Джура. — А, да, чувала съм го да свири на Брита.

Лора косо погледна снаха си:

— Той не ти ли е свирил с лютнята си? Не ти ли е пял любовни песни на лунна светлина?

— Веднаж ми каза, че съм по-хубава от една слугиня, която бяхме видели преди това.

Лора замълча. Известно време изучаваше с поглед Джура.

— Сигурно съм грешила по отношение на теб. Защо не искаше да се омъжиш за брат ми?

— Силеан бе предназначена за кралица. Тя ще бъде много по-добра кралица от мен.

— Не съм уверена в това — каза Лора и сложи ръка на рамото й.

Двете не усетиха приближаването на Роуан.

— Изглежда вие, момичета, се забавлявате — каза той с онзи типичен тон на превъзходство, което мъжете възприемат, когато искат да се шегуват за сметка на жените.

Лора рязко се обърна срещу него:

— Жена ти рискува живота си, за да те спечели, а ти дори не си й свирил с лютнята си! — сопна се тя на брат си. — А на Брита си свирил! Виж я тази кучка! Седи си, обкръжена от тълпа красиви мъже, а ти я ухажваш, като че ли ще се жениш за нея. Трябва да помолиш Джура за прошка! Хайде, Джура, имаме работа да вършим.

Джура се остави да бъде отмъкната от Лора. Чувстваше се добре, о, колко добре! Тази Лора също владееше някои оръжия. Просто оръжията на англичанката не бяха направени от стомана. Джура хвърли на Лора поглед, изпълнен с уважение.

Късно следобед започна пир. Подредени бяха дълги маси в центъра на селището. Цареше възбуда и веселие. Всички бяха обзети от предчувствието за любовни радости. И децата усещаха, че нещо се случва — крещяха и се смееха възбудено, гонеха се и лудуваха. Никой не им обръщаше внимание. Пазеха ги само да не паднат в казаните със супа. Възрастните ириали гледаха с умиление как младите си разменяха погледи и се заливаха от смях, ако случайно се докоснеха.

Сума ти и докосвания имаше този ден. Момичетата се надвесваха над младежите така, че гърдите им докосваха мъжките рамене. Те пък се протягаха за какво ли не, така че лактите им уж случайно да допрат девича гръд. Всички един през друг изпускаха каквото им попаднеше, за да се наведат и да го вдигнат заедно — или само единият се навеждаше и докато се изправеше, бе вече хубаво огледал тялото на другия. Имаше закачки и смях, шеговити боричкания и докато гощавката свърши, всички бяха вече много прегряли — не само от слънцето.

— Свободна ли си? — обърна се към Джура изключително красив вателски гвардеец. — Ако нашата кралица се ожени за вашия крал, ти ще бъдеш свободна — той се наклони плътно към нея, за да може да й шепне. Дъхът му пареше шията й. — Ще те накарам да забравиш този англичанин!

Джура не се усмихваше. Устните й бяха близо до неговите, но преди да успее да отговори, ръката на Роуан се стовари върху рамото й и я отдръпна.

— Какво правиш тук? Мислех, че си с Лора.

— А ти беше с Брита. Подготвихте ли си брачната церемония?

Той стискаше рамото й и я изтикваше към къщата на леля й.

— Трябва да говорим.

Когато останаха сами, Роуан се обърна към нея:

— Казах на Брита, че не мога да те изгоня преди масовите сватби довечера. Бог ми е свидетел, че мразя да лъжа! Ще се подложа на епитимия за това. Мисля, че имам временно решение на нашия проблем — твоя брат.

— Гералт? Какво общо има той с това?

— Докато ти шеташе и сватосваше възбудените млади, аз се оглеждах наоколо и наблюдавах. Брат ти е омагьосан от Брита. Не знам дали от красотата й или от властта й. Ясно е само, че иска да се съюзи с нея, за да ме унищожи. Не! Не възразявай! Това е логиката на връзката им. Иначе защо ще се захване с него жена с интересите и апетитите на Брита?

На Джура й трябваше време, за да схване какво искаше да я попита Роуан.

— Искаш да знаеш дали брат ми е мъж? — попита тя през зъби. — Дали може да задоволи жена? Много повече от теб! — почти изкрещя тя. — Брат ми е имал много жени и нито една от тях не се е оплакала.

Роуан изглеждаше шокиран.

— Джура, защо… — започна той, спря и се втренчи в нея. След няколко мига извърна погледа си. — Нека поне веднаж не се караме. Казах на Брита, че няма да легна с нея тази нощ, но жената си иска своето. Мисля, че ще сторя добре, ако й осигуря някой страстен, млад мъж.

— Твърде добре се владееш, англичанино — каза Джура.

Той отново я погледна.

— Сигурно успявам да овладея държавата, но не мисля, че владея жена си. Тази нощ ще има… въздухът ще бъде зареден със страст. Ще има толкова много двойки, които ще празнуват първата си брачна нощ. Брита може да ни създаде грижи, ако остане без мъж в леглото — той спря за миг. — Това е моя грижа. Ще отида да намеря брат ти.

Той бе излязъл от стаята, когато Джура се отпусна на един стол в най-тъмния ъгъл. Защо всичко между нея и Роуан бе започнало толкова добре край реката, а бяха стигнали до сегашната неприязън?

Вратата се отвори, но тя дори не погледна натам.

— Джура! — повика я Лора, но Джура остана неподвижна.

Лора бе обхваната от разкаяние, като гледаше гордата Джура, отпусната и смачкана като вързоп в ъгъла. Лора не бе приела тази жена като съпруга на Роуан, не се бе опитала да разбере нейния ланконски нрав. Докато Роуан и Джура бяха заминали, Лора се сближи със Силеан и разбра истината за това, което се бе случило на Хонориума. Джура се бе опитала да направи така, че Силеан да победи, но Силеан бе припаднала и победата спечели Джура.

Лора бе намерила Дейр и го бе разпитала за Гералт и Джура. Тя разбра защо Джура бе убедена, че Роуан не бива да стане крал. Джура не знаеше, че Роуан цял живот е бил обучаван да изпълнява бъдещите си кралски обязаности.

Лора бе измъкнала от Силеан истината за това, къде са отишли Джура и Роуан. Бе се притеснявала и безпокояла всяка минута по време на тяхното отсъствие, бе вбесена, че Джура е само пречка за Роуан. Когато и двамата се завърнаха живи и здрави и Роуан дори каза, че Джура му е помагала, Лора се успокои. Дори го принуди да й разкаже как Джура е осигурявала тила му.

Отношението на Лора към Джура започна да се променя. Не на последно място и заради обожанието, с което Филип я преследваше. Момчето вървеше непрекъснато подир Джура и не се уморяваше да й задава въпроси. Тя пък не се уморяваше да му отговаря, без да покаже някаква досада.

След като Роуан я принуди да прекара целия ден с Джура, Лора установи, че харесва снаха си. Джура не проявяваше ревност заради дреболии — нещо толкова присъщо на жените в Англия. Не обръщаше внимание на това, че Роуан се върти около Брита, усмихва й се, оглежда вателските и ириалските жени.

Докато двете с Джура сватосваха двойките и търсеха поводи да ги изпратят някъде насаме, Лора си мислеше как да свърже Роуан с Джура. Те, разбира се, бяха женени, но изобщо не личеше да са си разменяли някакви интимности и тайни. Бяха заминали заедно отчуждени и се върнаха отчуждени.

Денят преваляше. Двойките бяха вече сватосани и се готвеха за масовата сватбена церемония. Лора видя как Роуан ядно дръпна Джура настрана от тълпата. Това не беше жест на любовник, а на ядосан баща към опърничаво, непослушно дете.

Сватовническите умения на Лора се развихриха. Тя намери Ксанте и му каза да разпъне походната палатка на Роуан край брега на реката, далеч от празненството в центъра на селището — на тихо и закътано място. След това изчака Роуан да изскокне от каменната къща и влезе вътре да намери Джура. Сърцето й се сви като видя тази горда жена така самотна и изоставена.

Лора реши да не губи време:

— Ела с мен! — заповяда тя на Джура.

— Какво? — попита Джура, примигвайки… — Ела с мен.

— Какво става? Бият ли се? Има ли нужда от мен?

— Да. Съпругът ти има нужда от теб. Ланкония има нужда от кралица. Ти имаш нужда от свои деца, преди окончателно да си ми отнела моето. И за да постигнеш тези неща, имаш нужда от това, което ще ти предложа — каза Лора.

— Не разбирам.

— Ще разбереш. Хайде, идвай. Работа ни чака. Джура позволи да бъде изведена от стаята. Лора я отведе в къщата, където бе настанена. Сестрата на Роуан бе избрала обикновен селски каменен дом и го бе изпълнила с множество сандъци и ракли. Те бяха струпани покрай стените на камари, които стигаха до тавана. Лора викна на младия Монтгомъри да спре да флиртува и да дойде, за да пререди някои сандъци.

— Ще те облека по английската мода — каза Лора. Джура тръгна към вратата:

— Няма да сложа някоя от вашите вталени в кръста одежди — каза тя. — Ако ме нападнат докато съм така облечена, няма да мога да се бия.

— Единственият, който ще те нападне тази нощ, е твоят съпруг — отвърна Лора и се обърна към Монтгомъри, който бе промърморил нещо. — Явно не съм те натоварила с достатъчно работа, та си тръгнал да подслушваш женски разговори. — После Лора се приближи до Джура и тихо попита: — Дейр ти е предлагал да се ожени за теб. Какво го накара да го стори? Джура се усмихна с топлота на спомена си:

— Победих го на състезание по стрелба с лък. Лора и Монтгомъри зяпнаха.

Лора първа се съвзе:

— Има голяма разлика между английското и ланконското ухажване — меко каза тя. — Едва ли англичанин ще помоли жена, която го превъзхожда в бойните, умения, да се омъжи за него.

— Жената трябва да бъде силна.

— Понякога е необходимо да бъде слаба и нежна — внимателно обясни Лора. — Тази вечер ти ще бъдеш; нежна. Монтгомъри! — сопна се тя. — Още ли не си измъкнал онзи сандък?

Момчето, очевидно впечатлено от женския разговор, отвори капака на дъбов сандък, обкован с желязо.

Лора се зарови в него, докато не измъкна неземно хубава одежда от сапфирен брокат:

— Това е най-дългата ми дреха и вярвам, че ще ти стои чудесно!

Джура се отдръпна от дрехата като че ли бе отровна и точно тогава лъчите на залязващото слънце докоснаха кадифето. Очарована, Джура се приближи. Тя не бе виждала подобна материя и женското в нея болезнено пожела да я усети върху кожата си.

— Не мога да нося… — започна Джура, но се поколеба, после погледна към Лора. — Твоят брат ще ме хареса ли в тази рокля повече, отколкото ако ме беше видял как побеждавам в състезание по стрелба с лък?

— Джура — започна Лора сериозно и внушително, — когато те приготвя, моят брат ще падне на колене пред теб и ще те помоли да му простиш за всяка лоша дума, която ти е казал.

Джура издърпа дрехата от ръцете на Лора:

— Да започваме! Лора изгони Монтгомъри от стаята и започна да облича Джура.

Джура бе свикнала с широката туника и панталоните, които носеше като жена гвардеец. Тя бе обличала рокли по време на церемонии, но никога не бе слагала нещо подобно на тази английска дреха. Първата част на одеждата бе извайваща тялото тъмнозлатиста туника с дантели по краищата. Лора нарече материята «италиански брокат». Върху туниката се обличаше робата от тежко, тъмносиньо кадифе. Робата бе изрязана от двете страни и откриваше дълбоките извивки на кръста и бедрата.

Лора разплете тъмната коса на Джура и тя падна на тежки къдри до кръста й. Върху челото й сложи изящна диадема от чисто злато. Смъкна тежките ботуши от краката й и ги обу в леки кожени пантофи.

После се изправи и огледа критично снаха си.

— Да — мърмореше си Лора, — дп…

— Аз… Добре ли изглеждам? — попита Джура. — Хубава ли съм колкото Брита?