Останалите мъже в залата бяха обкръжени от прииждащите навъсени жени, тършуващи из целия палат.

— Те са вбесени от Марек, който ги е лъгал толкова години — продължи Джура. — Кръвта им кипи, може да не се задоволят с убийството на един мъж, а да поискат да убият всички мъже, които намерят. Трябва да ви измъкнем оттук. — Джура се обърна да излезе, но Роуан хвана ръката й.

— Ти не подкрепи брат си! — учудено й викна той.

— Брат ми е ириал, не ланкон — каза тя докачено. Има ли някакъв друг изход? Моля те, Роуан, не опитвай да се измъкнеш със сладки приказки — тези жени искат кръв!

За миг той погали бузата й, после се обърна към коридора, водещ към спалните.

— Следвайте ме! — нареди Роуан и само Гералт се поколеба да изпълни заповедта. Роуан го хвана за раменете и го тласна подир другите.

Гералт се дърпаше като опърничаво момче:

— Остави ме, узурпатор такъв! Жените няма да ми направят нищо лошо, аз съм техен господар!

Джура взе доста спокойно от близката маса една ваза и я стовари върху главата на Гералт. Той плавно се свлече на пода.

Роуан я погледна с възмущение.

— Сега как ще го измъкнем?

— Ти ще го носиш. Хайде, нямаме време за губене. Жените вече разграбват двореца. Роуан без да възразява повече изпълни заповедта на жена си и метна едрия Гералт на раменете си. После поведе групата надолу по коридора. От двореца можеше да се излезе само от парадната врата, но през последните години на сравнително безопасно съществуване ултените бяха притъпили бдителността си и бяха построили житница срещу един от прозорците на двореца.

— Дейр — каза Роуан — вземи тази мраморна плоча и я прехвърли от прозореца до покрива на житницата.

Нужни бяха усилията на четиримата мъже, заедно с Джура и Силеан, за да закрепят дългата и тежка мраморна плоча между двете сгради. Тя едва се крепеше, беше тясна, наклонена и хлъзгава. Минаването по този импровизиран мост бе доста опасно.

— Аз ще мина първа — понечи да тръгне Джура, но Роуан я дръпна назад.

— Аз пръв ще опитам. Погрижи се за брат си — започва да се свестява.

Джура само бегло погледна Гералт, който се надигна, седна на пода и започна да разтрива главата си, която се цепеше от болка. Джура се загледа в Роуан, който премина по мраморната плоча и достигна съседната сграда. Другите един по един го последваха.

Гералт отказа да тръгне с тях:

— Ще остана тук. Тук е моето място — каза той на Джура. — Не искам да бъда втори, не искам този англичанин да е над мен.

— Той е повече ланкон от теб — възрази Джура. — Тал знаеше какво прави.

— Предадоха ме всички — тъжно каза Гералт. — Върви с него. Аз ще остана тук и ще се справя с този хаос.

Джура вече бе стъпила на мраморната плоча, но все още се държеше за рамката на прозореца и гледаше как брат й изправи рамена, вдигна глава и тръгна към вътрешността на двореца, където вилнееха жените.

— Джура, хайде! — извика я Роуан. Джура се реши:

— Трябва да отида с него! — викна на Роуан и пристъпи обратно през прозореца.

Роуан си позволи да ругае в продължение на няколко безценни секунди, после свали ботушите си и тръгна обратно по мраморната плоча. Този път трябваше да изкачва наклона на импровизирания мост и единственият начин да се задържи върху хлъзгавия мрамор бе да тръгне бос. Останалите зад гърба му молеха да се върне, но той продължи, като им заповяда веднага да напуснат града.

В дворцовия коридор нямаше и следа от Джура и Гералт. Само няколко ултенски жени съдираха тапетите. Те спряха и загледаха с омраза Роуан. Вчера за тях той бе бог, днес бе демон. Роуан внимателно се усмихна на жените и бързо отмина покрай тях. Не беше трудно да забележи Джура и Гералт, защото те бяха с цяла глава по-високи от ултенските жени. Джура храбро защищаваше брат си и се опитваше да каже нещо на ултенките, но никой не я разбираше.

— Марек ще избяга със златото! — извика Роуан на ултенски, но никой не му обърна внимание. — Марек отвлича децата! — извика той няколко пъти, сочейки към северното крило на двореца.

И това не успя да отвлече вниманието на тълпата от Джура и Гералт.

— Знаех, че ще дойдеш — усмихна се Джура към Роуан. — Трябваше да тръгнеш с другите, но аз си знаех, че няма да го направиш.

— Следвай ме! — нареди Роуан. — И не прави глупости! — той гневно посочи с поглед меча, който тя бе смъкнала от стенната украса на голямата зала. — Недей да нараняваш поданиците ми!

— Тези жени се опитаха да ме убият — оплака се Гералт. — Мисля че…

— Тихо! — прекъсна го Джура. — Слушай крал Роуан!

Роуан премигна няколко пъти, чувайки думите й, после ги поведе през залата, разблъсквайки жените. Всеки път, когато група жени се изпречваше на пътя им и се втренчваше в тях заплашително, Роуан изкрещяваше:

— Марек! — и сочеше към кулите на крепостта. Почти бяха стигнали градските порти, когато жените отново ги обкръжиха.

— Ето двама от тях! — извика една жена.

— Те ни държаха като затворнички! Отнеха ни правото да имаме съпрузи и деца! Да ги убием и да се освободим!

Жените препречваха пътя към отворената порта. Друга група жени буташе тежките крила на портата, опитвайки се да ги затвори.

— Тичайте! — заповяда Роуан. — И не убивайте никого!

Джура бе пощадена, но мъжете бяха нападнати. Инстинктивно Джура защити с тяло Роуан, към който жените насочиха оръжията, които имаха. Роуан наведе глава, за да се предпази от ударите и не забеляза как Гералт поваляше жените една след друга. Джура се увери, че любовта на Роуан към поданиците му се простира дотам, че той бе готов да ги защити със собственото си тяло.

Успяха да минат през градските порти. Жените ги преследваха известно време, но скоро изостанаха. Джура, Гералт и Роуан се насочиха към планините.

След като бяха тичали почти час, те спряха да си поемат дъх.

— Трябва да намерим останалите — каза Джура и чак тогава погледна към Роуан.

Бледата му кожа бе побеляла и по наметката му избиваше кърваво петно. Босите му крака също кървяха.

Джура обгърна майчински раменете му и го накара да седне.

— Аз трябва…

— Не — нежно го прекъсна тя. — Направи вече достатъчно. Време е да позволиш на другите да ти помогнат. — Джура изгледа Гералт. — Върви напред и намери останалите! Кажи им, че нашият крал е ранен и нека Дейр намери Брита — тя се обърна към Роуан. — Ако и ти мислиш, че това е което трябва да направим. Имам предвид…

Роуан се наведе и я целуна.

— Такова бе и моето намерение. След като намеренията ни съвпадат, няма значение, кой го е изразил пръв.

— Джура, аз… — започна Гералт.

— Върви! — сопна се Джура. — Причини достатъчно неприятности. Утре ще можеш да благодариш за живота си на своя крал.

Гералт непохватно се обърна и тръгна по пътеката да дири останалите.

— Джура, не съм чак толкова лошо ранен — тихо каза Роуан. Можеш да ме превържеш и ще тръгнем.

Тя използва ножа му, за да разреже туниката. Прегледа внимателно раната, оставена от острие на брадва върху рамото му.

Роуан докосна с ръка лицето й:

— Нарече ме крал и ланкон. Да не би да искаш да кажеш, че ме обичаш? Още ли се надяваш да умра, за да се омъжиш за Дейр?

Тя се вгледа дълго и изпитателно в сините му очи:

— Бях отгледана от Тал и възпитана да мисля за война. Обичах Дейр, защото той мислеше като мен. С Дейр аз винаги щях да поставям Ланкония над брака си. Ти винаги си ме обърквал. Разкри ми истинската любов — любовта към страната ни, която отхвърля войната, и любовта към мъжа, която е…

— Какво е?

— Любов, която ме изпълва — тя положи и двете си ръце върху лицето му. — Роуан, съпруже мой, ако умреш, мисля че и душата ми ще умре с теб. От сърцето ми капе кръв за всяка капка кръв, която се отцежда от раната ти. Тази… тази болка, която чувствам, когато съм близо до теб — не знаех, че е любов!

Той леко я целуна:

— Усещах, че съм заслужил любовта ти, Джура. Страдах и кървях, и понесох много унижения, за да спечеля любовта ти.

— Не е така! — протестира инстинктивно Джура, но след миг устните й се отпуснаха в усмивка. — Заслужаваше ли си?

— Да! — нежно потвърди той. — Мислех си, че харесвам жени като… като тези ултенки, които да облекчават живота ми, но ти… Ти си повече от съпруга за мен. Ти ми помогна, Джура. Помогна ми да разбера характера на ириалите, навиците и поведението им.

Тя се отдръпна от него:

— Помогнах ти? Та аз те спасих от смърт! Ако не бях аз, щяха толкова пъти да те убият! Никога нямаше да постигнеш това, което стори без мен. Ако не бях в безсъзнание, нямаше да ти позволя да влезеш сам в столицата на ултените. Ти си твърде доверчив. Вярваш, че всеки е изпълнен с доброта.

— Освен теб, Джура. Ти си изпълнена с огън и жупел. Приписваш си заслугите за всичко. Аз съм този, който обедини Ланкония! Аз съм…

— С моя помощ! — високо го прекъсна Джура. Изведнаж Роуан се усмихна:

— Мисля, че действаме добре заедно. Сигурно трябва да продължим да правим всичко задружно. Е, сега ще ме оставиш ли тук, докато ми изтече кръвта, а в това време твоят глупав брат ще намери Брита и ще започнат война?

— Гералт не е глупав. Той е…

— Какъв? — заинтересува се Роуан с вдигнати вежди.

— Дали да не му оставим някой ъгъл на Ланкония и да му кажем, че там е неговото кралство? Така ще го примирим и изолираме докато обединим останалите племена. Иначе Гералт би ни създал доста неприятности, карайки се със зерните заради ултенските жени.

Джура разкъса полата на туниката си и приготви превръзка за рамото на Роуан.

— Какво? Да дадем тези сладки ултенски женички на зерните?

— Тези сладки, според теб, женички съсипаха от работа до смърт Силеан и мен, а една от тях ме би с камшик.

— Да, но… — протестира Роуан, а Джура го целуна и както обикновено той престана да мисли за Ланкония, ириалите или местонахождението на Брита. Роуан се влюби в Джура в момента, в който я видя и щеше да остане влюбен в нея винаги. А сега ги чакаха дълги години съвместен живот — трябваше да обединяват племена, да се карат и да се любят. Той се усмихна — устните му докоснаха устните й. Притисна я към себе си. Беше щастлив!

През билото се спускаха Силеан и Дейр. Спряха, когато чуха кавгата на Роуан и Джура. Силеан се усмихна:

— Мисля, чеса живи и здрави.

— Джура го обича — каза Дейр и в гласа му нямаше нито съмнение, нито съжаление. — Мисля, че би дала живота си за него.

Силеан погледна Дейр:

— Боли ли те, че я изгуби окончателно?

— Чувствам се като грижовен брат, загубил обична сестра. Сега знам, че Джура и аз… никога не сме изпитвали страст един към друг — той се усмихна на спомена си. — С ултенските жени бе различно.

— Е? — студено го пресече Силеан. — Харесват ли ти тези пухкави женички, които не могат да различат меч от гребен?

Дейр я погледна изненадан и очите му се изпълниха с топлота:

— Силеан, обичам вълнението на гърдите ти, когато мяташ копие. Нека да слезем при нашия крал и кралицата. Колкото по-бързо се измъкнем оттук и намерим Брита, толкова по-скоро ти и аз ще можем да се оженим.

Той заслиза надолу по склона. На Силеан й трябваше известно време, за да се овладее. После, широко усмихната, тя последва Дейр.


Епилог

Брокаин не поиска живота на Роуан заради смъртта на Кеон. Почти всички племена бяха вече обединени под скиптъра на Роуан, когато той отново срещна Брокаин. Брокаин мъдро прецени, че ако посегне на живота на Роуан, смъртта скоро ще настигне него и всички зерни. Вместо живота на Роуан, Брокаин прие сто от най-красивите ултенски жени.

Брита се омъжи за Яин и двамата бяха толкова заети да доказват върховенството си един над друг, че не тревожеха особено Роуан. След смъртта на Яин Дейр и Силеан наследиха остатъците от богатствата на феарените.

Роуан обяви владетелите на всяко племе за дукове. Техните потомци управляват Ланкония и до ден днешен.