— Мога да проуча родословието ти по-задълбочено, Кю. И да видя какво ще открия и аз за Лейла. Но на този етап ще бъде само губене на време. Знаем къде са корените.

Сибил обърна един от листовете и с молив начерта две линии на обратната страна.

— Тук са Джайлс Дент и Ан Хокинс, а тук — Лазаръс Туис и злочестата Хестър. От всеки корен пониква дърво, което се разклонява. — Нарисува ги бързо и просто. — И в определен момент клоните на двете дървета се кръстосват. В хиромантията пресичането на линии е знак за сила. — Тя завърши скицата — три клона, преплитащи се с други три. — Трябва да открием тази сила и да я използваме.



Вечерта Лейла приготви нещо доста вкусно с пилешки гърди, задушени домати и зрял фасул. По взаимно съгласие насочиха разговора към други теми. „Нормални“, помисли си Куин, докато преминаваха от анализ на най-новите филми към мръсни вицове и пътувания. Всички имаха нужда от доза нормален живот.

— Гейдж е този, който не се свърта на едно място — отбеляза Кал. — Започна тези дълги самотни странствания още щом навърши осемнадесет.

— Невинаги са самотни.

— Кал каза, че си бил в Прага. — Куин се замисли. — Бих искала да отида там.

— А защо не в Будапеща?

Гейдж погледна Сибил.

— Бях и там. Прага беше последната спирка, преди да отпътувам обратно насам.

— Сигурно всичко е приказно — отбеляза Лейла. — Изкуството, архитектурата, храната?

— Така е. Дворецът, реката, операта. Успях да вкуся от атмосферата, но през повечето време работех. Долетях от Будапеща за игра на покер.

— Прекарал си времето си в така наречения „Източноевропейски Париж“ в игра на покер? — попита Куин.

— Не цялото, но по-голямата част. Продължи малко повече от седемдесет и три часа.

— Три дни покер? — Веждите на Сибил подскочиха. — Това не е ли нещо като болест?

— Зависи от гледната точка.

— Но нямаш ли нужда от сън, от храна, тоалетна? — зачуди се Лейла.

— Бяха предвидени почивки. Седемдесет и три часа беше реалното времетраене на играта. Беше частна игра, в частен дом. Сериозни пари, сериозни мерки за сигурност.

— Печалба или загуба? — полюбопитства Куин.

— Тръгнах си доволен.

— Използваш ли дарбата си да предвиждаш бъдещето, за да печелиш? — попита Сибил.

— Би било измама.

— Да, но това не е отговор на въпроса.

Гейдж взе чашата си, не откъсвайки поглед от очите й.

— Ако трябваше да си служа с измама, за да печеля на комар, щях да стана застраховател. Не е нужно да мамя.

— Заклехме се. — Фокс вдигна ръце, когато Гейдж го изгледа намръщено. — Щом сме въвлечени заедно в това, и те трябва да знаят как стоят нещата за нас. Когато разбрахме, че имаме необикновени дарби, тримата се заклехме, че няма да ги използваме, за да нараним или прецакаме някого. Държим на думата си.

— В такъв случай — обърна се Сибил към Гейдж — трябва да залагаш на конни надбягвания вместо на карти.

Той й се усмихна чаровно.

— Правил съм го, но обичам картите. Искаш ли да поиграем?

— Може би по-късно.

Когато Сибил погледна Куин с виновно изражение, тя знаеше какво ще последва.

— Мисля, че трябва да продължим с обсъждането — започна Сибил. — Имам въпрос, от който искам да тръгнем.

— Да си дадем още петнадесет минути. — Куин стана. — Да разчистим масата, да изведем кучето. Просто да се пораздвижим. Петнадесет.

Кал докосна ръката й, докато се изправяше.

— Трябва да нагледам огъня и да донеса още дърва. Да продължим в хола, след като разтребим тук.



„Изглеждаме като обикновени хора“, помисли си Кал. Просто група приятели, събрали се да прекарат заедно една зимна вечер. Гейдж бе преминал на кафе, което бе нещо обичайно. Кал не помнеше да си е позволявал повече от две питиета едно след друго от онази лятна вечер, когато бяха на седемнадесет. Фокс отново пиеше кока-кола, а самият той бе предпочел вода.

„Бистър ум“, помисли си той. Трябваше им умът им да е бистър, ако искаха да намерят отговори на въпросите.

Отново се бяха разделили на два лагера. Дали това бе машинално, дори неизбежно, запита се той. Трите жени — на дивана, Фокс — на пода с Лъмп. Той бе седнал на стол, а Гейдж стоеше пред камината, сякаш готов да си тръгне, ако някоя тема не му допадне.

— Е? — Сибил седна със свити крака и тъмните й очи обходиха стаята с поглед. — Питам се какво е било първото събитие, което ви е подсказало, че нещо в града не е наред. След онази нощ на откритата местност, когато сте се прибрали у дома.

— Господин Гътри и вилицата. — Фокс се протегна и опря глава в корема на Лъмп. — Беше сериозен знак.

— Звучи като заглавие на детска книжка. — Куин го записа в бележника си. — Ще ни разкажете ли?

— Хайде ти, Кал — предложи Фокс.

— Беше на рождения ни ден… през нощта, или по-скоро вечерта. Бяхме доста изплашени. По-тежко беше да бъдем разделени, всеки в дома си. Придумах мама да ме пусне в боулинг центъра, за да си намеря занимание и защото знаех, че Гейдж ще е там. Тя не можеше да реши дали да ме накаже или не — продължи той с лека усмивка. — За първи и последен път я видях да проявява нерешителност по подобен въпрос. Накрая все пак ми позволи да отида с баща си. Гейдж?

— Работех. Господин Хокинс ми даваше възможност да припечелвам по малко джобни в центъра, с бърсане на маси и плотове или разнасяне на поръчки в барчето. Помня, че се почувствах доста по-добре, когато Кал влезе. После и Фокс.

— Не оставих родителите си на мира, докато не ми позволиха да дойда. Накрая баща ми отстъпи и ме доведе. Мислех, че иска да поговори с бащата на Кал и бащата на Гейдж, ако е в състояние.

— И така, Брайън… господин О’Дел и баща ми седнаха до бара да пийнат кафе. На този етап държаха Бил, бащата на Гейдж, настрана.

— На първо място, защото не знаеше къде съм ходил — каза Гейдж. — Нямаше смисъл да ми създават неприятности, преди да решат какво да правят.

— Къде беше баща ти? — попита Сибил.

— Наблизо. Зад кеглите. Беше трезвен за няколко часа и господин Хокинс му бе намерил някаква работа.

— Машината на втора писта — промърмори Кал. — Помня. Изглеждаше обикновена лятна вечер. Тийнейджъри, по няколко колежани до пистите и видеоигрите. Цигарен дим, тътен от залата. На четвърта писта имаше един две-тригодишен малчуган със семейството си. Разтърсваща сцена. Майката го изведе навън малко преди да се случи. — Отпи глътка вода. Виждаше го, сякаш още бе пред очите му. — Господин Гътри седеше на бара, пиеше бира и ядеше хотдог и пържени картофи. Идваше веднъж в седмицата. Беше кротък човек. Продаваше подови настилки и имаше две деца в гимназията. Веднъж в седмицата той идваше в центъра, а жена му отиваше на кино с приятелки. Така бяха свикнали. Господин Гътри винаги си поръчваше хотдог с картофки и пийваше порядъчно. Татко казваше, че пие тук, за да може да си казва, че не е било истинско напиване, щом не е в бар.

— Създаваше ли неприятности? — попита Куин, докато нахвърляше нова бележка.

— Никакви. Беше от кротките пияници, както казваше баща ми. Никога не беше ставал зъл или дори смешен. Във вторник вечерта господин Гътри влизаше, поръчваше си хотдога, изпиваше четири-пет бири, гледаше игрите и си бъбреше с този-онзи. Около единадесет оставяше пет долара бакшиш на бара и си тръгваше. Доколкото зная, през другите дни дори не близваше алкохол. Само във вторник.

— Купуваше яйца от нас — спомни си Фокс. — Шест кафяви, всяка съботна сутрин. Както и да е.

— Наближаваше десет часа и господин Гътри пийваше поредната бира. Тръгна между масите с нея — продължи Кал. — Предположихме, че отива да постои зад пистите и да погледа състезанията. Няколко мъже хапваха бургери. Един от тях беше Франк Дибс, който държеше местния рекорд с отбора си и беше треньор на детската лига. Ние седяхме на съседната маса и ядяхме пица. Татко ни беше казал да си починем и си поделихме една. Дибс каза: „Хей, Гът, жената иска нов балатум в кухнята. Какво можеш да ми предложиш най-изгодно?“. А Гътри просто се усмихва. Със стиснати устни, без да покаже зъб. После грабна една от вилиците на масата. Заби я право в бузата на Дибс, остави я забодена в лицето му и спокойно се отдалечи. Хората се разпищяха и разбягаха. Господи, онази вилица стърчеше от бузата на господин Дибс и по лицето му течеше кръв. А господин Гътри просто крачеше покрай втора писта и пиеше бирата си.

За да си даде миг време, Кал отпи голяма глътка.

— Баща ми настоя да излезем. Всички бяха обхванати от паника, освен господин Гътри, който очевидно бе луд. Твоят баща се погрижи за Дибс — обърна се Кал към Фокс. — Помня как придържаше главата му. Дибс вече беше извадил вилицата и баща ти грабна купчината салфетки да спре кръвта. Целите му ръце бяха в кръв, докато ни откарваше у дома. — Кал поклати глава. — Гейдж дойде с мен, баща ми се погрижи за това. А самият той се прибра чак по светло. Чух го да влиза, мама го бе чакала. Каза й, че са задържали Гътри и просто седи в килията си и се хили. Хилел се, сякаш случилото се е някаква голяма шега. По-късно, когато всичко свърши, дори не помнеше. Никой не помнеше много от нещата, станали през онази седмица, а дори и да помнеха, просто го загърбваха. Гътри никога вече не стъпи в центъра. Преместиха се следващата зима.

— Случи ли се нещо друго в онази нощ? — попита Сибил.

— Едно момиче беше изнасилено. — Гейдж остави празната си чаша над камината. — Била с приятеля си на Дог стрийт. Не спрял, когато му казала да спре и дори когато започнала да плаче и крещи. Изнасилил я на задната седалка на стария си буик, а после я захвърлил край пътя и отпрашил. Два часа по-късно се блъснал с колата си в дърво. Попадна в същата болница, в която бяха откарали и нея. Но той не оцеля.

— Домашен любимец нападна осемгодишно момче — добави Фокс. — Около полунощ. Кучето спяло при детето всяка нощ от три години. Родителите се събудили от писъците му и когато влезли в стаята, също били нападнати. Наложило се бащата да халоса животното с бейзболната бухалка на хлапето.

— После нещата станаха все по-страховити. През онази нощ, през следващата. — Кал въздъхна дълбоко. — После то вече не чакаше да се стъмни. Невинаги.

— Има повтарящ се модел — тихо заговори Куин и вдигна поглед, когато гласът на Кал я изтръгна от мислите й.

— Какъв? Освен че обикновени хора стават склонни към насилие или психясват?

— Видяхме какво се случи с Лъмп. Ти току-що ни каза за друг домашен любимец. Имало е и още подобни случаи. Сега твърдите, че първият инцидент, на който сте станали свидетели, е бил с мъж, изпил няколко бири. Може би нивото на алкохола в кръвта му е било относително високо, което означава, че не е бил съвсем на себе си. Умът не е остър, когато човек е в подобно състояние. Става по-податлив.

— Значи Гътри се е поддал толкова лесно на въздействието, защото е бил пиян или леко замаян? — Фокс изправи гръб. — Добра теория. Звучи много логично.

— Момчето, което изнасили гаджето си от три месеца, а после се блъсна с колата си в дърво, не е било пияно. — Гейдж поклати глава. — Как се вписва това в модела?

— Сексуалната възбуда и незадоволеност често замъгляват разсъдъка. — Куин потупа по бележника си с молива. — Щом става дума за тийнейджър, мисля, че е била достатъчна да го направи уязвим.

— Разумен довод. — Кал зарови пръсти в косите си. Защо не го бяха забелязали сами? — Мъртвите гарвани. На сутринта на рождения ни ден в онази година имаше двадесетина мъртви гарвани по цялата главна улица. Няколко счупени прозореца, в които се бяха блъскали, опитвайки да влязат през стъклата. Винаги сме смятали, че има някаква връзка. Но никой не пострада от това.

— Винаги ли започва така? — попита Лейла. — Забелязвате ли нещо общо?

— Първото, което си спомням за следващия път, е как семейство Майърс намериха кучето на съседите си удавено в басейна в задния двор. После една жена беше оставила детето си заключено в колата и отишла на маникюр. В онзи ден беше над тридесет и пет градуса — добави Фокс. — Някой чул детето да плаче и повикал полицията. Измъкнали го, но когато отишли да потърсят жената, тя заявила, че няма бебе. Не разбирала за какво говорят. Оказало се, че не е спала две нощи, защото малкото имало колики.