— Ти?

— Да, скъпа, аз. Не се изненадвай толкова.


— Как мина? — поинтересува се Хал.

Нико сви рамене.

— Доста е усукано, по-добре да не те замесвам.

Хал кимна.

— Това ме устройва.

— Трябва да видя Фонтен — каза Нико.

— По работа или за удоволствие?

— И двете.

— Имаш късмет. Тази вечер е партито в „Хобо“.

— Да вървим.

Докато пътуваха с такси, Нико се чудеше какво да й каже. Да беше друга жена, имаше запас от хиляди готови фрази, но Фонтен… Тя беше различна.

Понякога животът е твърде несправедлив.


Фонтен беше в стихията си. Усилената работа се отплащаше. Всичко вървеше както трябва. Танцуваше с различни почитатели и се наслаждаваше на вниманието, което получаваше от всички страни.

Сами също се забавляваше. Личните му гости бяха две шестнайсетгодишни близначки и една изгряваща поп-звезда.

Граф Паоло се мъкнеше по петите на Фонтен. Ванеса, която трябваше да го поеме, беше погълната от един отегчителен страшно нисък жокей и също толкова досадната му и висока при това съпруга.

Ленард покани Фонтен на танц.

— Идваш този уикенд, нали?

— Разбира се. Надявам се да си почина.

Ленард й намигна.

— Не мога да си те представя да почиваш.

Започна едно бавно парче на Дона Съмър и Ленард използва възможността да сграбчи Фонтен. Тя усети топлите му влажни ръце през роклята.

— Малко по-хлабаво, Ленард, не мога да дишам.

— Какво ще кажеш да обядваме заедно някой ден?

— Става, ще го уредим с Ванеса — направи се на наивна тя.

Успя да се измъкне. Не й стигаше граф Паоло, ами трябваше да търпи и нахален съпруг.


Хал имаше среща с една достопочтена вдовица, която щеше да води на партито в „Хобо“.

По пътя Нико реши да му разкаже по-подробно какво се иска от него. Хал подсвирна.

— Май все пак е по-добре от това да ти отрежат краката до глезените! — наистина знаеше как да накара човек да се чувства по-добре.

Когато влязоха в клуба, възбудата беше проникнала навсякъде. Сами ги посрещна и настоя да седнат на неговата маса. Нико веднага забеляза Фонтен, което не беше трудно, другите просто бледнееха пред нея.

Сами ги представи на останалите гости. Нико чу името Санди Рутс и разбра, че седи до жокея и съпругата му. Хал нарочно потупа Нико по ръката.

— Познаваш ли Ванеса Грант?

Нико се обърна към пълничката руса дама, въоръжавайки се с целия си чар.

— За мен е удоволствие, мадам.

Ванеса засия. Прелестният непознат определено имаше предимства през познатия, но твърде нисък любовник.

Фонтен се върна от дансинга, видя Нико, не му обърна никакво внимание и седна между Санди и попзвездата. Нико се наведе през Ванеса.

— Добър вечер, мисис Халед.

— О, Нико, как си? — гласът й беше безразличен, но сърцето й затуптя като на ученичка.

Граф Паоло се намеси.

— Фонтен, ще танцуваме ли?

— След малко, Паоло.

— Как си? — попита я Нико.

— Много съм заета.

В този миг Ванеса стана да танцува със Санди. Паоло тъкмо се накани да седне до Фонтен, когато Нико му препречи пътя, настанявайки се от дясната й страна.

— Не отговори на позвъняванията ми.

— Казах ти, че съм заета.

— Не си имала никакво намерение да се обаждаш.

— Вярно е.

Той се пресегна и докосна диамантеното сърце, което висеше на шията й.

— Но носиш сърцето ми.

— Хубаво е.

— Няма ли поне да ми благодариш?

— Извинявай. Забравила съм. Ах, какво лошо момиченце съм била.

— Все същата кучка.

— Все същото надуто копеле.

— Защо не излезем? Искам да поговорим.

— Нямаме за какво да говорим.

— Е, тогава ще се любим. И двамата го искаме. После, ако искаш, разбира се, можем и да поговорим.

Той стана, хвана я за ръка и я поведе към изхода. Тя не се възпротиви.

Граф Паоло затича след тях.

— Фонтен, белисима, какво става?

— Върни се, поръчай си нещо за пиене и си намери някоя на твоята възраст да си поиграете, синко — каза Нико.

— Но… — Паоло остана с отворена уста, докато се чудеше как да отговори.

— Лека нощ — пожела му Нико и двамата с Фонтен слязоха по стълбите.

20

Дино се държеше както винаги, излизаше с няколко момичета наведнъж, обикаляше казиното, следеше залаганията и се отчиташе всеки ден на баща си. Всички си мислеха, че Чери е останала в миналото като бурен, но краткотраен спомен. Дино се беше държал непослушно и Джоузеф го бе напердашил.

Но дали беше така?

Зад усмивката се криеше разгневен и обиден мъж. Баща му беше сторил нещо непростимо. Унизи го пред хора, на публично място. Анулира брака му, сякаш Дино беше някакъв слабоумен тийнейджър. Никога нямаше да прости на баща си.


Джоузеф беше доволен от себе си и от живота. Беше се погрижил за всичко. Докопа се дори до онова копеле Нико и го бе предупредил. Дино беше предан син и добро момче. Беше осъзнал грешката си. Тъпите курви не стават за съпруги и трябва своевременно да бъдат изхвърляни от системата.


Бърни в никакъв случай не биваше да се жени отново за Сузана. Имаше ред причини, най-главната от които, че щеше да го подлуди. Беше непоносимо разглезена, беше свикнала да командва, постоянно го изнудваше, правеше истерични сцени, а като капак на всичко се намесваше и пустият татко. Стар — и тя беше една непоносима досадница, нищо че му беше дъщеря. Но как да остави въпроса с Нико нерешен? Петдесетте хиляди стояха заключени на сигурно място, но още не се беше свързал с Нико. А ако Сузана научеше за парите, щеше да отиде право при баща си и да го накисне.

Седеше в офиса си и за петнайсети път прехвърляше възможностите, когато влезе секретарката му — дългокрака мадама с ослепителна усмивка.

— Жена ти се обади — съобщи тя, докато сядаше на бюрото му. — Каза да й звъннеш веднага.

— Тя не ми е жена, Тина.

— Е, добре де, бивша. Какво значение има?

Ето това беше проблемът със секретарките в днешно време — нямаха никакво уважение.


— Утре отивам в Лос Анджелис — каза Дино на баща си.

— Защо?

— Както обикновено. Да прибера лично някои неизплатени дългове.

— А, да, да, добре.

Беше прието Дино или Дейвид лично да прибират дълговете от по-известните посетители на казиното.

— Мислех, че е ред на брат ти.

— Правя му услуга. Миа нещо не се чувства добре. След шест седмици пак ще ставаш дядо.

Джоузеф засия. Дейвид и Миа се представяха добре, а след няколко седмици щяха да му доставят няколко кандидат-булки за Дино.

— Ще останеш ли?

— Не знам. Може би. Ще ти звънна.

Съвсем свеж, на следващата сутрин Дино слезе от самолета на летище Лос Анджелис. Нервите му бяха отпуснати, беше прилично спокоен. На трийсет и три години щеше да взема сам решенията в живота си. Оттук нататък нямаше да зависи от никого. Мамка му на Джоузеф, мамка му на неговия свят. Дино искаше Чери и щеше да я има.


— Да се качим горе — предложи Сузана след вечеря.

— Искам да прослушам няколко записа — заинати се Бърни.

— Започваш да се вманиачаваш в работата си. Пусни записите, включи колоните и ще ги слушаме заедно горе в спалнята.

Погледът й изразяваше неприкрито похотливи намерения.

— Дълги са — отчаяно опита да се откачи Бърни.

— Още по-добре. Нощта е пред нас.

— Разбира се — ето го отново в ролята на сексиграчка, нейната сексиграчка. Светът се клатеше под краката му.

— Хайде, Бърни, какво чакаш — нетърпеливо го подкани тя от стълбището.


Дино паркира пред блока на Чери. Не искаше да й се обажда по телефона след всичко, което се случи. Нямаше представа как ще реагира тя. Пък и от Вегас не можеше да й звънне, защото Джоузеф сигурно подслушваше разговорите му.

Блокът беше доста западнал. Боята се лющеше, точно отпред бяха накамарени кофите за боклук, плочките на общия басейн бяха зеленясали, а шезлонгите се разпадаха.

Дино, който беше свикнал с лукса от малък, запуши гнусливо нос, докато прекосяваше коридора с мъждиво осветление. Срамота беше прекрасната Чери да живее на такова отвратително място. Вонеше на бедност и мизерия. Той обаче щеше да я измъкне от всичко това.

Намери номера и натисна звънеца. Никой не отвори. Когато той позвъни повторно, от съседната врата се показа червенокоса глава над чифт огромни цици.

— Здрасти — каза създанието и го изгледа одобрително.

— Знаете ли дали има някой? — попита той.

— Не мисля. Малките дами са много заети. Сещаш се, нали? — вещицата се изсмя гръмогласно, забравила, че не си е сложила двата предни изкуствени зъба.

Дино се изненада, че Чери има съквартирантки, никога не беше споменавала.

— Искаш ли да влезеш за едно кафе, сладур? — попита женището.

Дино й хвърли смразяващ поглед.

— Опитвам се да бъда добра съседка, миличък. Някой казвал ли ти е, че приличаш на Тони Къртис?

Чу се шум, който ознаменува пристигането на една от съквартирантките на Чери. Беше високо момиче с две елзаски овчарки от двете страни, въдица, куфар и гадже порно-звезда, който приличаше на мистър Вселена.

Червенокосата изсумтя презрително и се прибра.

— Търсиш ли някого? — попита момичето, докато двете овчарки душеха чатала му.

Дино се опита да ги прогони.

— Внимавай — предупреди мистър Вселена с неочаквано писклив фалцет.

— Исусе Христе! — възкликна момичето без видима причина.

— Чери да е тук? — попита Дино.

— Не знам. Мен ме нямаше. За бога, отвори вратата.

Мистър Вселена се пребори с ключа и тримата влязоха в антрето.

— Каква е тая воня, по дяволите? — извика момичето. — Чери? Тук ли си? Някакъв мъж те търси.

Дино направи крачка назад. Апартаментът не му хареса, нито пък обитателите.

— По дяволите — момичето явно изчерпваше речниковия си запас. — Искаш ли да почакаш? — обърна се тя към Дино.

— Трябва да се изпикая — съобщи мистър Вселена.

— Не — отговори Дино, — ще намина малко по-късно.

— Както искаш — сви рамене момичето. — Нещо да й предам?

— Боже мили! — разнесе се фалцетът на мистър Вселена. — Елате, елате бързо.

Всички се втурнаха към банята.

Там във ваната лежеше Чери напълно и безвъзвратно мъртва.


Сузана се събуди рано, взе кана портокалов сок и отиде да измисля текста на поканите за сватбата. Тананикаше си тихо, доволна от живота. Колко хубаво, че Бърни пак си беше у дома. Само дето беше същият невротик. Мърмореше, сумтеше и все ревнуваше от татко. В леглото обаче компенсираше недостатъците. С език постигаше това, което цяла армия еректирали членове не можеха. Сузана се засмя.

В това време звънна телефонът. Тя вдигна и чу несвързани викове.

— Кой е? — попита накрая.

Беше Дино.


Докато Бърни се събуди, Дино вече беше пристигнал. Сузана се опитваше поне малко да го успокои. Потръпна, като си представи какъв шок е било за него да види трупа на Чери, която е лежала цяла седмица във ваната, потопена в собствената си кръв.

Беше си прерязала вените.

Дино се беше махнал, но гледката се беше запечатала в съзнанието му.

— Господи, Сузи, най-ужасната гледка в живота ми — изплака той на рамото на Сузана.

Тя го утешаваше като дете, поеше го с бренди и го галеше. Познаваха се от деца. На тринайсет тя беше развила силно влечение към него, което издържа цели шест месеца. Веднъж като по-зрели дори бяха правили секс, след което си останаха добри приятели.

— Веднага се сетих за вас… — хлипаше Дино. — Нали и вие я познавахте…

Бърни не можеше да повярва на ушите си. Чери да се самоубие. Защо? Не си струваше. Сети се за Нико. Реши да не му казва, за да не го разстройва излишно.

— Дино, искам да останеш тук — настоя Сузана. — Нужна ти е почивка. Ще предупредя чичо Джоузеф.

Дино прие поканата с благодарност. Чувстваше непрекъсната болка в стомаха. Нещо го тревожеше.

Чери сама ли беше отнела живота си?

Или баща му го беше уредил?

Това сигурно никога нямаше да разбере.

Щеше да мине много време, преди да се върне към семейния бизнес.

21

Рики караше ролса с безизразен поглед. Имаше чувството, че дните му при мисис Халед са преброени. След пиянската нощ, прекарана в забавления, тя се държеше студено и надменно. Нито веднъж не я спомена. Той започваше да мисли, че никога не се е случвала.

Разбира се, беше разказал всичко на Поли. Мислеше, че пикантните подробности ще й харесат. Тя го изслуша внимателно, зададе няколко въпроса и повече не го допусна до леглото си. Жените наистина бяха странни.

Наближиха алеята за лятната вила на семейство Грант. На паркинга вече имаше две ферарита, едно бентли и три ламборджини.