— Така е по-добре — въздъхна тя. — Искам да чувам, че говориш на мен, а не играеш номера.

Езиците им се вплетоха в чувствена игра. След малко зората се пукна и светлината се запромъква през илюминаторите. Време беше да спрат и да оправят дрехите си. Стюардесата им поднесе закуска с лека усмивка. Беше видяла какво става и завиждаше. Ако не беше онази кучка Халед, може би тя щеше да има шанс.

Фонтен отхапа от филийката, отпи от отвратителното кафе и се усмихна.

— Това беше…

Той сложи пръст на устните й.

— Не искам дежурни фрази.

— Но така беше…

— Да.

Засмяха се безгрижно.

— Трябва да се оправя — каза Фонтен и се запъти към тоалетната.

Едва когато тя стана, Нико си спомни основната причина за запознанството им. В момента това не бе най-важното, но пръстенът все пак пареше в джоба му. Не беше сигурен, че ако я помоли, тя ще го пренесе през границата. Но защо изобщо да я намесва? Най-добре беше да му услужи, без да знае какво прави.

Фонтен взе тоалетната си чантичка, оставяйки дамската на седалката. Това го улесни. Той хвърли един поглед на пътеката. Изрусената блондинка с кожено палто на ивици беше погълната от разговор с пиян писател, който отиваше в Лондон да се ожени за пети път. Нико отвори чантата и пусна пръстена в отделението с цип. Всичко стана много лесно.

Фонтен се върна. Беше сресала косата си леко назад, умело сложеният грим подчертаваше съвършените й скули. Тя се усмихна.

— Дали имаме време за една цигара, преди да кацнем?


Рики караше големия сребрист ролс-ройс прекалено бързо. Поли пушеше сутрешната си цигара марихуана и му даваше напътствия.

— Госпожа Халед определя скоростта, когато я возиш, не забравяй това.

— Какво представлява? — попита Рики за шести път.

— Или ще я харесаш, или ще я намразиш. Има труден характер, няма средно положение. Истински представител на зодията си, Близнаци. Прави само каквото иска, чува само каквото й изнася.

— Има ли пари?

Поли сви рамене.

— Кой знае. „Хобо“ вече не носи големи печалби, но бившият й мъж е бъкан с мангизи… Рики, внимавай — за малко да блъснеш онази кола. От теб се иска да си шофьор, а не състезател. И не забравяй — пред нея ще ме наричаш госпожица Бранд. Няма да е гот да разбере, че се чукам с работната й ръка.


— Госпожо Халед, добре дошли отново в Лондон — служителят, който я поздрави, получаваше немалки пари, за да разчиства пътя за важните особи. Той пое чантичката й за тоалетни принадлежности. — Оттук, мисис Халед, погрижили сме се за всичко. Само паспорта, ако обичате.

Тя се огледа за Нико, който стоеше последен на дългата опашка за чужденци. Тя му махна, изпрати въздушна целувка и бързо премина паспортната проверка.

Нико беше силно впечатлен. Независимо дали беше женена или не за арабина милиардер, тя умееше да прави нещата със стил.

Идеята да пусне диаманта в нейната чанта бе направо гениална. Митничарите никога не биха се осмелили да я спрат. Замисли се къде да я заведе на вечеря. Отдавна не бе идвал в Лондон, но „Анабел“ при всички положения щеше да е подходящо, а след това малко хазарт в „Клермонт“. Предусещаше прекрасната вечер, която ги очакваше.


Фонтен се престори на изненадана, когато видя Поли.

— О, скъпа, толкова рано? Не биваше да се притесняваш!

Поли знаеше, че ако не се бе притеснила толкова рано, щеше да се притеснява по-късно. Двете се целунаха — обичайното фалшиво докосване по бузите.

— Изглеждаш великолепно! Добре ли прекара?

— Ужасно! Не чу ли за обира на апартамента ми?

Тръгнаха към колата, Рики почтително държеше вратата на ролса отворена.

— Не! Какъв ужас! Как стана?

— Ограбиха ме. Взеха абсолютно всичко.

— А бижутата?

— Не, тях не, слава богу, бяха в банката.

Рики затвори вратата след тях. Значи това беше прочутата мисис Халед. Е, да, наистина си я биваше. Поли бледнееше пред нея.


Нико търпеливо чака реда си двайсет и пет минути. Беше неприятно, но нямаше как. На митницата естествено го спряха.

„Имаш вид на богат мошеник — му беше казала Лиз Мария веднъж. — Не се променяй, харесваш ми така!“

Митничарят беше вежлив, но настоятелен. Отвори и претърси един по един всичките му куфари „Вюитон“. В един момент Нико си помисли, че ще претърсят и него, но късметът бе на негова страна и той избегна това унижение.

Най-сетне митническата проверка приключи. Надяваше се Фонтен да го чака. Беше споменала, че ще я посрещне шофьор с кола, но не я видя никъде. Явно отдавна беше заминала. Трябваше да предположи, че не е от жените, които чакат. По дяволите. Искаше да вземе пръстена колкото се може по-скоро. Какво щеше да стане, ако тя го откриеше? Щеше да се наложи да й каже истината — не за кражбата, естествено, а просто че е трябвало да му помогне да го пренесе през митницата, което не бе никак малко, предвид, че го спряха. Може би на нея това щеше да й се стори забавно. Все пак най-добре беше да си вземе пръстена възможно най-скоро, което означаваше, че трябва да я открие веднага.

Махна на едно такси и каза на шофьора да кара към хотел „Ламонт“. Бяха го предупредили, че откакто богати араби са купили „Дорчестър“, известните личности са спрели да го посещават. „Ламонт“ бе тихо и спокойно, съвсем английско място, с превъзходен ресторант, сравним с „Конот“.

— Сигурен ли си, че имаш достатъчно куфари, а, приятел? — изхили се фамилиарно шофьорът на таксито.

8

Първата нощ премина като по програма. Дино я заведе в апартамента си на последния етаж на „Форум“, показа й гледката, тя се възхити, наля й екзотичен ликьор и пусна прочувствените балади на Бари Уайт. След прелюдията се насочи към същността.

— Не лягам още на първата среща — каза хрисимо Чери, запърха с дългите си мигли и ококори невинни очи.

— Какво? — на свой ред се ококори Дино. Беше така възбуден, че ципът на панталона му щеше да се пръсне.

— Много те харесвам — зачурулика Чери със сладкия си момински глас, — възхищавам ти се дори, но не мога току-така да легна с теб. Противоречи на принципите ми.

— Принципи ли? — възкликна Дино. — Зарежи проклетите принципи.

— Не ми се сърди — твърдо каза тя. — Нямаш право да очакваш от мен да направя нещо, което не искам.

Измери я с поглед, огледа всеки сантиметър от прекрасното й тяло. За първи път му отказваха. Нямаше как да й предложи роля в шоуто, тя не искаше да става сервитьорка, ако й предложеше пари, сигурно щеше да ги хвърли в лицето му. Баща му го беше учил, че всяка жена си има цена, а умният мъж просто трябва да я научи.

— Какво искаш? — грубовато я попита той.

Чери тръсна русите си къдрици.

— Нищо. Но ми харесва да съм с теб. Ако искаш, можем да прекараме нощта заедно, но без да правим нищо. Трябва да ми обещаеш, че няма да ме насилваш.

При целия му богат опит с жените такова нещо му се случваше за пръв път. Дино беше притеснен, но и приятно изненадан, нещо повече — беше влюбен.

Прекараха нощта заедно. Целуваха се, прегръщаха се, тя остана по дантелен корсаж, от който всеки мъж би получил сърдечен удар. Наложи му се да хвърли един пешкир върху тесните си шорти.

Не можеше да повярва какво става. Заспа с разкъсваща болка в слабините и се събуди в седем другата сутрин със същата болка. Чери спеше до него, русата й коса бе разпиляна по възглавницата, краката й бяха леко разтворени, корсажът разкриваше само ръба на дантелените бикини.

Достатъчно. Дино се превъртя върху нея, дръпна бикините й с една ръка, а шортите си с другата. Беше вече вътре в нея, когато тя се събуди.

— Дино, ти обеща! — но не беше толкова вбесена, колкото се очакваше да бъде.

— Това беше за снощи — каза той. — Първата ни среща. Сега е втората и е мой ред да поставям правилата.

Чери не се противи повече. Тя го обгърна с дългите си крака и леко изстена. Нико беше великолепен мъж, но както сам бе изтъкнал, без него щеше да е по-щастлива.

Е, дали с Дино нямаше да е по-различно.


Дотук добре. Всичко вървеше по план.

Бърни постави купчина жетони на червено и видя как излиза черно. Рулетка! Защо изобщо се бе захванал? Погледна часовника си. Беше два през нощта. Нико трябваше вече да е тръгнал. Бърни погледна една от сервитьорките, която през цялата вечер го обсипваше с внимание. Махна й за още един скоч и се зачуди дали да не я свали набързо. Е, не, много щеше да му се събере за една нощ. Прекалено много неща му се бяха струпали, а и сексът изпиваше физическата му енергия.

В този момент извикаха името му и той си каза: „Господи! Успяхме!“, и се втурна към телефона, само че беше Сузана, порядъчно пияна и разлигавена. Само това му липсваше — пияната бивша жена.

— Мислех, че ще се качиш за едно питие или нещо друго…?

— Звънях ти по-рано и предположих, че още не си се върнала — обясни той. Как да излезе от това положение?

— У татко имаше парти — хлъцна тя. — Половината град беше там — проститутки и сутеньори.

В пияно състояние Сузана забравяше да боготвори баща си и го наричаше егоистичен кучи сън, какъвто всъщност си и беше.

— Звучи интересно — Бърни се опитваше да печели време.

— Съвсем не. Беше ужасно — тя спря за миг и след това замърка. — Хайде, Бърни, качи се, заради доброто старо време. Може пък само… да си поприказваме…

По дяволите! Какво пък толкова! Освен това Сузана правеше най-добрите свирки в цял Холивуд. Ако имаше по-добра, просто не я бе срещнал.


Чери и Дино прекараха сутринта в леглото. Говориха си, обсъждаха възможностите за задълбочаване на връзката. Сигурно щяха да останат така целия ден, ако не се беше обадил бащата на Дино, за да го повика.

— От теб искам да отидеш до апартамента на Нико да си събереш нещата и да му кажеш довиждане — каза й Дино.

При споменаването на Нико Чери усети лека вина. Ако останеше с Дино, задълженията й се свързваха с него, естествено. Може би трябваше да му каже, че той е заминал, но беше обещала да му помогне и не искаше той да си има неприятности.

Дино се облече набързо, Чери остана в леглото.

— Дино — плахо започна тя, — бил ли си женен някога?

Той се усмихваше, докато се гледаше в огледалото.

— Аз ли? Не, разбира се.

— Защо разбира се?

— Ами… не знам…

Вярно, защо всъщност не се беше оженил? Не беше срещал жена, която да поиска да направи своя съпруга. Погледна Чери и му се прииска да я нацелува. По-късно щеше да го направи, помисли си и се усмихна още по-широко.

Тя невинно стана от леглото, все едно не знаеше, че той я гледа. На път към банята е извърна и се засмя.

— А не би ли го направил?


Бърни не можа да се отърве от прегръдките на Сузана до шест сутринта. Излезе от стаята изтощен, залитайки и със замъглен поглед. Силните емоции в добавка с необуздан секс съвсем го изсмукаха. Влетя в апартамента, нает от Нико, и се строполи на леглото. Сега вече оставаше само да поддържа заблудата, че Нико още е във Вегас.

Заспа, без да успее да съблече дрехите си.

В мига, когато Бърни заспа, мисис Дийн Костело се събуди. Чувстваше се като ударена с мокър парцал и се изненада, като видя, че е спала облечена. Опита да си припомни предишната вечер, но не успя, съзнанието й беше замъглено. Смътно си спомни елегантен джентълмен… шампанско… а и май спечели доста пари…

Печалбите й! Помъчи се да седне и да запали лампата. Парите си стояха грижливо подредени на нощната масичка. Осемнайсет хиляди долара, ако не я лъжеше паметта. До тях беше оставена бележка: „Мадам, вие сте очарователна жена и съм сигурен, че бихте помогнали на един джентълмен, изпаднал в беда. Заех диамантения ви пръстен, но само за известно време. Уверявам ви, че ще ви бъде изплатен напълно… Ще съм ви благодарен, ако не отидете в полицията…“

Госпожа Дийн Костело се разсмя. Защо точно това наперено копеле? Каква смелост! Какво хладнокръвие!

9

Според Фонтен къщата в Челси изглеждаше леко занемарена. При развода Бенджамин задържа къщата в Белгрейвия, а на нея купи тази невзрачна, по нейна преценка, постройка.

Естествено, къщата съвсем не беше невзрачна с петте си спални, три приемни и обширна градина, но все пак не беше палатът в Белгрейвия — с басейн, сауна, кинозала, вътрешен асансьор и градина на покрива. Беше я мебелирала набързо, преди да замине за Ню Йорк. Бедата беше, че там живееше само мисис Уолтърс, дългогодишна предана икономка. Сега стаите миришеха на влага и застояло, дори се разнасяше, макар и слаба, миризма на котешка урина.

— Господи! — извика Фонтен. — Защо никой не е проветрявал тази къща? Защо няма свежи цветя?

Поли сви рамене. Къщата на Фонтен не влизаше в задълженията й.

— Госпожо Уолтърс! — изкрещя Фонтен.

Възрастната жена тичешком се завтече от кухнята.