— Вие нямате никакви тайни, нали? Вие сте чистосърдечна и нежна… И душата ви е забележително добра, въпреки тормоза, на който сте била подложена от вашия настойник в продължение на години.

— Не мисля, че ми харесва да ме наричат „нежна“. Напомня ми за дебел мопс, който само лежи и очаква някой да го почеше по корема.

— Много сте доверчива, Каролайн, щом се разхождате из това пусто място с такъв черен дявол като мен. Прекалено доверчива. О, проклятие! Дайте ми устните си…

Норт се наведе и я целуна нежно по затворените устни. Младата жена беше прекалено изненадана, за да помръдне, само вдигна поглед към него. В продължение на няколко мига пръстите му галеха бузите й, ушите и шията.

— Съжалявам — каза той и отстъпи крачка назад. — Не трябва да забравям, че съм джентълмен, а джентълменът никога не бива да се възползва от безпомощността на една дама.

Каролайн замислено докосна устни с върховете на пръстите си.

— Всъщност вие наистина ме изненадахте. Бихте ли могъл да повторите това, което току-що направихте? Струва ми се, че е много приятно. И мисля, че по-скоро аз, а не вие, ще се възползвам от това.

— Достатъчно. Елате, нека да пояздим на север и ще ви покажа една скришна пътечка надолу, към брега.

* * *

В шест часа на следващата вечер Роланд Фолкс почука по огромното месингово чукало на вратата на Скрилейди Хол.

Бенет беше слязъл в Гунбел, за да се напие, както обикновено, в кръчмата на мисис Фрийли. Като се изключат двете слугини и мисис Трибо, Каролайн беше сама и вечеряше в малката трапезария.

— Мисис Каролайн, дошъл е някой си мистър Роланд Фолкс — с извинителен тон обяви икономката. — Казва, че е ваш настойник и нещо като братовчед и чичо, и че изгаря от нетърпение да ви види. Да го поканя ли?

Не се налагаше, тъй като неканеният гост я беше последвал и се показа зад гърба й.

Каролайн изпита див ужас при вида му. Бавно надигайки се от стола си, тя нареди на икономката:

— Мисис Трибо, слушайте ме внимателно. Искам Робин незабавно да съобщи на лорд Чилтън. Не губете и секунда.

— Не мисля, че е необходимо, мисис Трибо — каза невъзмутимо посетителят и усмихнато влезе в трапезарията. — Виждате ли, мила госпожо, двамата с моята повереничка имахме известни разногласия. Дойдох да се сдобрим, така да се каже.

— Как успявате да се усмихвате? Който не ви познава, би си помислил че сте искрен и добросърдечен. Няма значение. Направете каквото ви казах, мисис Трибо. Този човек е престъпник. И не ми е настойник. Лорд Чилтън трябва да дойде веднага.

Икономката, объркана и изплашена, изхвърча навън.

— Това няма да промени нищо, Каролайн — заяви Роланд Фолкс. — Ако лорд Чилтън изобщо благоволи да изостави удоволствията си в Маунт Хок, той ще пристигне само за да открие, че ви няма. Готова ли сте, скъпа моя?

— Вървете по дяволите, Роланд Фолкс! Това е моят дом. Напуснете незабавно! Няма за какво да разговаряме. Адвокатът ми ще се свърже с вас. Вече не сте ми настойник. Не сте ми никакъв. Не, взимам думите си назад. Вие сте един изключително неприятен спомен. А сега напуснете!

Той се изсмя и тръгна към правоъгълната маса, като преди това внимателно беше затворил вратата след себе си. Стаята беше малка и нямаше друг изход. Младата жена взе ножа, който стоеше до чинията й.

— Не се приближавайте, сър, или ще ви наръгам!

— Съмнявам се, Каролайн. Последния път ме изненадахте, но това няма да се повтори. Не се съпротивлявайте, скъпа. Приемете ме, защото наистина нямате друг избор.

Младата жена го наблюдаваше как бавно измъква голяма бяла носна кърпа от единия си джоб. От другия вади шишенце с прозрачна течност. След това напои кърпата с тази течност.

Тя се вгледа в шишенцето — съдържанието му бе прозрачно като вода.

— Какво е това?

Настойникът й само се усмихна и започна да заобикаля масата, за да се приближи до нея.

— Оставете ножа, Каролайн.

— Не, няма да го оставя. Няма да припадна или да разплача. Повярвайте ми, ще ви намушкам. Не ми пука, че ножът не е особено остър. Ще го забия дълбоко във вас и после ще го завъртя в раната. Толкова съжалявам, че оставих пистолета си горе в спалнята! Това обаче няма да свърши по-лоша работа. Говоря сериозно, сър, излезте оттук.

Той беше само на няколко крачки от нея и продължи се приближава все така уверено, като държеше напоената кърпа в дясната си ръка. Внезапно хвана един от махагоновите столове и го хвърли със светкавична бързина върху Каролайн. Тя се опита да се отмести настрани, но столът удари ръката й. Болката беше непоносима и младата жена сграбчи с другата си длан удареното място. Миг по-късно Фолкс беше до нея и притисна кърпата към лицето й, като същевременно здраво държеше главата й, за да не може да мърда. Каролайн усети топлия му дъх по врата си.

— Така, мила моя, можете да се съпротивлявате колкото си искате. От това то само ще подейства по-бързо.

Тя се опита да го наръга с ножа си, но изпаренията от кърпата, странно приятни, изпълваха ноздрите й, гърлото, мозъка. Чувстваше се, че отслабва и губи контрол върху действията си. Усещаше се безсилна, мускулите й като че бяха омекнали и безполезни. Пръстите й изпуснаха ножа. Чу го да пада на пода. Опитваше се да се освободи, но не можеше. Последното, което видя, беше изражението на задоволство върху омразното лице, наведено над нея.

— Точно така, Каролайн. Дишай дълбоко. Това е хлороформ и благодарение на него ще бъдеш мирна и тиха доста време.

За последен път направи опит да се отскубне, но не успя. Образът му започна да се замъглява Видя усмивката му, а гласът му като че идваше отдалеч:

— Питах се колко ли ще трябва да чакам, докато те заваря сама. Слава Богу, това не ми отне особено много време.

Чу го да се смее. А след това потъна в мрак.

* * *

Норт не си спомняше някога да е бил толкова уплашен. Трийтоп буквално изяде разстоянието между Маунт Хок и Скрилейди Хол. Господарят му обаче чувстваше, че Фолкс се бе появил, след като предварително бе дебнал, за да се увери, че Каролайн е сама, дори без оня идиот Бенет. А изрично бяха наредили на Пенроуз да не се отделя от нея, ако няма други мъже наоколо. Норт смяташе да вечеря с момичето тази вечер, но една от кобилите му — Пролетен дъжд, беше започнала да се жреби. И тъй като това бе продължило дълго и беше мъчително, а той обичаше много тази кобила, реши да остане при нея, за да й помогне. И, по дяволите, белята беше станала.

Каролайн беше жилава и находчива. Беше и твърде силна за момиче. Лорд Чилтън знаеше това, както и бе убеден, че няма да припадне, уплашена от противника си. В същото време обаче беше сигурен, че този път Фолкс беше обмислил всичко, че вече нямаше да допусне неуспех. Сигурно бе пристигнал добре подготвен. Норт предчувстваше, че е успял и кръвта се смрази в жилите му.

Изоставил бедния Робин далече зад себе си и залепил се за шията на Трийтоп, младият мъж го караше да препуска все по-бързо и по-бързо.

Когато пристигна в Скрилейдн Хол, пред отворената врата стоеше мисис Трибо, стиснала в ръце кранчето на черната си вълнена пола и бледа като ноемврийска слана.

— Той я отведе, милорд! Страшно зъл е. Нямаше да го повярвам, ако ми кажеха, но той просто влезе и я отмъкна. Не можах да го спра, въпреки че се опитах. Този човек просто ме изблъска от пътя си.

Норт спря коня си до стълбището на Скрилейди Хол, но не слезе от него.

— Как я отведе?

— Може и мъртва да беше, милорд. Носеше я, а главата й висеше от ръката му. Чакаше го файтон. Опитах се да го спра, милорд, кълна се! Но той само ме блъсна настрани и кресна, че това не е моя работа. Двете слугини не бяха от полза, бяха изпаднали в истерия, глупачките му с глупачки! С него имаше друг човек, който караше екипажа. Тръгнаха на север, към Нюкуей.

— Веднага щом Робин се върне, искам да го накарате да доведе доктор Трийт, на когото ще разкажете същото, което разказахте и на мен. Нека да отиде в Маунт Хок и да ме чака там. Всичко е наред, мисис Трибо, ще я върна.

Господи, ами ако… Не, нямаше да мисли за всички ужасни неща, които би могъл да й стори Фолкс. Трябваше да насочи цялата си енергия към придвижването по ясните следи, оставени от колелата на файтона.

Беше валяло през целия следобед и отпечатъците бяха достатъчно дълбоки. Все пак той имаше и едно предимство над противника — коня си. Налагаше се обаче да не кара Трийтоп да препуска толкова бързо, за да не го изтощи до смърт. Дали Фолкс нямаше да я изнасили в каретата? Очевидно бе успял по някакъв начин да я зашемети. Не, не можеше да я е убил, това нямаше да му послужи за нищо.

Норт не изпускаше от очи пресните дири. След час щеше да се стъмни. Слава Богу, дотогава имаше доста време. Внезапно следите завиха рязко встрани, право към стръмната скалиста пътека. Тя беше хлъзгава, с много завои и опасна за файтон.

Нещо не беше наред. Той спря Трийтоп и слезе от гърба му. Огледът му отне известно време, тъй като някой се бе опитал да заличи следите, метейки с клон. Почти усещаше нетърпението на човека, сторил това. Беше заличил следите от копитата отгоре-отгоре, очевидно считайки тази предпазна мярка за безполезна. Норт се взираше отблизо и скоро бе възнаграден за старанието си. Забеляза дълбоки дири от копитата на три коня. Едните от тях бяха много по-дълбоки от другите, което показваше, че животното, на което принадлежаха, носеше по-тежък товар от другите. Значи сега я носеше Фолкс. Проклетият екипаж вероятно е трябвало само да заблуди евентуалните преследвачи.

Кой ли яздеше втория кон? По-добре да не е оня нещастник Оуен с хилавата брадичка! А третия? Най вероятно това бе някой нает безделник.

Норт изскърца със зъби от гняв и тревога и заби токовете си в корема на Трийтоп. След няколко минути следите на едното животно се отклониха встрани.

Единадесета глава

— Тя съ събуждъ, началство.

— Слава Богу, олекна ми. Не знаех колко да сложа от онова нещо. Проклетият аптекар беше толкова пиян, че дори не разбра какво точно купих. Можех да я убия, но от това нямаше ла спечеля нищо.

— Тя й сладко парче.

— Ами, много е висока, гърдите й не са достатъчно големи, устата й е като на кучка, но предполагам, че когато я затвори, не изглежда толкова зле.

— Чух я като диша, началство, и устните й м’съ сториха съвсем нормални. А лицето й! Боже, тя й истинскъ прелест и м’съ струва много нежна. Погледнети й само веждите, хубави, и извити, и черни като миглите й. Да, началство, тя й сладко малко парче.

— Млъкни! Искам да стигнем до тази къща, преди да се е стъмнило.

Развлеченият млад мъж, който се наричаше Тримър, мигом затвори устата си поради простата причина, че богатият старец, който го бе наел, разполагаше с парите и следователно — с властта. Горкото момиче! Какво ли щеше да му стори? Всъщност Тримър знаеше много добре. Питаше се дали, след като я обладае, началството щеше да му разреши да й се наслади на свой ред. Но имаше ли смисъл човек да си създава всичките тези неприятности само за да може да обработи някаква женска? На Тримър това му се струваше повече от странно. Един мъж можеше да има доста евтино много жени, така че защо бе нужна цялата тази кървава драма?

Каролайн погледна нагоре, към брадичката на Роланд Фолкс. От мустака му бяха останали няколко проскубани косъма, които не бе успял да избръсне. Тя усещаше плавните движения на коня под себе си. Беше загубила. И отново усети пристъпа на страх, завладял я, когато настойникът й се бе появил в трапезарията.

Много бавно, все още замаяна от изпаренията на влажната носна кърпа, младата жена произнесе:

— Къде ме водите?

— О, събуди ли се? Здравей, Каролайн. Вече нямаш никакъв защитник, скъпа. Само твоят бъдещ съпруг и един много суров млад субект, който ще бъде мил с теб, както и аз, стига да не бъде предизвикан. Така че, ако обичаш, не забравяй добрите си маниери.

— Докато се възхищавате от звука на собствения си глас, бихте ли ми отговорил къде ме водите?

— Все си си такава устата и наперена. Така и не разбрах откъде си наследила тази твоя словоохотливост. Баща ти беше спокоен мъж, макар и човек на настроенията. Единственото, което му трябваше, за да бъде доволен, бе някаква кауза: например да се бори срещу депортирането на нещастен хулиган, откраднал самун хляб. Обичаше да тръгва с главата напред срещу това, то никога няма да се промени. И все в името на справедливостта, която всъщност никога нищо не е постигнала. Що се отнася до майка ти… Май че от нея наследила енергичната си уста. За разлика от теб обаче, тя никога не се подиграваше. Обиждаше хората, като им надрънкваше това, което мисли. Веднъж дори отиде прекалено далеч, а аз само се опитвах да й кажа колко й се възхищавам… А теб, Каролайн? Стараех се да те държа изолирана, след като така хитро се измъкна от девическия пансион. Мисис Тейлстроп беше най-глупавата особа, която можах да открия и която пак отговаряше на определени изисквания. Исках именно такава загубенячка да живее с теб и да бъде твоя компаньонка. Мислех, че ще се привържеш към Оуен просто защото нямаш възможност да виждаш никои друг. Но не би. Колкото до патетичната ти страст към подигравките, Каролайн, ще трябва завинаги да оставиш този неприятен навик, щом станеш моя жена. Предлагам да опиташ още сега, така че отношенията ни да не бъдат толкова обтегнати. Съгласен съм да се оженя та теб, преди да легнем заедно и да ти отнема безценната девственост. Какво ще кажеш?