* * *

След като лекарят и сестра му си тръгнаха, Норт седна до леглото на младата жена и забарабани леко с пръсти по брадичката си.

— Не заспивай.

— Няма. Защо не озаптиш пръстите си, Норт? За какво мислиш?

— Че ще разбия носа на оня безотговорен глупак Бенет Пенроуз.

— Остави тази работа на Оуен. Ако не се лъжа, сега той се е заврял в някой ъгъл и гризе ноктите си, потънал в отчаяние.

— Мислиш, че Оуен би могъл да се справи с Бенет?

Тя помълча за момент, преди да отговори.

— Да, така мисля. Оуен показа неподозирани досега качества. Това приятно ме изненада, защото бе наистина неочаквано. Струва ми се, че вече имам план. Трябва обаче да обмисля подробностите, но главата все още ме цепи ужасно.

— В такъв случай ще можеш да разрешиш всички тези проблеми сутринта.

— А какво ще правим с Фолкс?

Норт въздъхна.

— Проклет да съм, ако знам. Колебая се дали да не убия този мръсник. Освен това съм сигурен, че ако го депортираме, също няма да остане жив. Но ако го пуснем да си отиде, той просто отново ще се опита да те отвлече. Готов е да продаде душата си на дявола, за да постигне това. Трябва да призная, че изпитвам известно възхищение от този човек. Упорит е като хрътката, която имах като момче. Казваше се Догид.

— Шегуваш се, Норт. Догид22? За куче?

— Не, за хрътка. Това животно никога не се предаваше. Точно като Фолкс. Той вижда в теб своето спасение. И не може да бъде вразумен. Никога няма да се откажа от парите ти. Просто е убеден, че му принадлежат по право. Слушай, Каролайн, с колко пръста потупвам по мъжествената си брадичка?

— С всичките. Ръцете ти са много красиви, Норт.

— Благодаря. Искаш ли още ечемичена отвара?

— Тази от първата купичка имаше ужасен вкус. Мислиш ли, че Полгрейн е сложил отрова?

— О, той е наясно, че ако направи подобно нещо, ще го застрелям. Знам, че не е приятно, опитах този буламач. Този път казах на Полгрейн да сложи мед в отварата, така че вкусът й е значително по-добър.

Когато на следващата сутрин Оуен влезе в Розова стая, той тътреше краката си, отпуснал рамене и наведена глава.

— Боже, Оуен, стегни се! Изглеждаш като пребито куче или благородник, когото всеки момент ще гилотинират. Точно така, изправи рамене. Слушай сега, имам нужда от теб…

Само след миг той вирна глава и я погледна право в очите.

— Аз ли съм ти нужен, Каролайн?

— Не можеш да отречеш, че още снощи ми беше нужен и че без теб щях да бъда загубена. Така че защо да не ми потрябваш отново?

— Но всъщност Норт направи…

— Норт се опита, но ти ме спаси, спаси и неговата кожа. Ти отърва и двама ни. И престани да клатиш глава. Престани да се правиш на скромен. Не ти подхожда. А сега искам да ти направя едно предложение.

— Нещо във връзка с баща ми ли?

— Не. По-късно днес ще обсъдим какво да правим с него. Сега става въпрос единствено за теб, Оуен, единствено за теб. Слушай…

* * *

Два часа по-късно, вече в Скрилейди Хол, Оуен завари жертвата си — Бенет Пенроуз, в пушалнята. Беше седнал, неподвижен като статуя, в удобен широк стол. Оуен застана директно срещу него и премина веднага към темата, тъй като беше упражнявал речта си по целия път от Маунт Хок.

— Не трябваше да оставяте Каролайн сама, Пенроуз. Проявил сте се като глупак и тя за малко щеше да бъде принудена да се омъжи за баща ми.

Махмурлия от стабилното препиване предишната вечер, което би могло да убие и вол, Бенет чу думите на новодошлия, но единственото, което успя да направи, бе да изохка.

— Повтарям…

Бенет вдигна глава и измъчено погледна човека срещу себе си. Не му приличаше много на мъж, по-скоро беше на същата възраст, на каквато бе той самият при смъртта на чичо си. Посетителят обаче като че нямаше никакво намерение да си тръгва. Затова Бенет се лиши от тази надежда и каза:

— Не си правете труда да повтаряте отново всичко това. Каролайн може да се погрижи сама за себе си. Тя е добре, нали, въпреки всичките глупости, които изсипа отгоре ми снощи мисис Трибо. Боже, това ужасно момиче успява да си създаде повече неприятности от мен самия! Освен това тя ме изигра, така че не ми пука какво е станало с нея. Аз не съм й пазач. Пазач съм на три бременни момичета, гръм да ги удари всичките! Впрочем кой, по дяволите, сте вие?

— Братовчед на Каролайн, Оуен Фолкс. Не съм син на баща си. Е, син съм му, но не искам да се женя за нея. Ще живея тук и, ще и бъда съдружник при управлението на имението и калаените мини, както и в настойничеството на нещастните жени, които трябва да пристигнат в най-скоро време.

Бенет изпъшка.

— О, Господи! Това вече ми идва в повече. С Каролайн сте обединили силите си, така ли?

— Точно така. Напуснете, ако това не ви допада. Или ще започнете да помагате, или ще си тръгнете оттук!

— Вие, момко, нямате думата за нищо. — Махмурлукът на Бенет започваше да отстъпва място на гнева му. — Проклетата й леля вече ми причини достатъчно зло, а сега Каролайн върви по стъпките й. Ограбиха ме. Взеха ми Скрилейди Хол и рентите. Не получавам дори и пенс от нито една от калаените мини. Бях измамен. Няма обаче да се примиря с това. Онова, което се случи на леля Елинор, може да споходи и Каролайн. И ще ми се стори съвсем справедливо. Нямам нищо против да видя малката мошеничка, която се преструва на светица, върху ръба на скалата.

За свое собствено изумление и гордост Оуен се наведе над Бенет Пенроуз, сграбчи вратовръзката му, дръпна го, за да го изправи на несигурните му крака, и го удари с юмрук в устата. Бенет се свлече на пода.

— Ако ви чуя да дрънкате отново тези глупости, ще ви изхвърля през прозореца. През широкия прозорец на трапезарията, срещу вестибюла.

Бенет не се помръдна, но успя да каже през разранената си уста:

— Ще съжаляваш за това, мръсно копеленце.

— Не съм копеле. Можеш да питаш баща ми. Не, по-добре не го прави. В момента той не е особено доволен от мен. Всъщност съмнявам се, че някога изобщо ще бъде доволен от мен. Предупредих ви за това, което може да ви се случи, а сега се връщам в Маунт Хок. О, Боже, баща ми! Прекалено много ми се насъбра.

Оуен мина край мисис Трибо и излезе през красивия главен вход на Скрилейдн Хол.

— Тук ли ще се местите, мистър Фолкс?

Младият мъж кимна разсеяно.

— Да, вероятно утре.

— А този ужасен мъж, баща ви?

— О, не, само аз.

— А мис Каролайн?

— Още е на легло. Баща ми я ударил по главата, но тя вероятно ще се прибере у дома не след дълго.

— Сър, предайте й, че Маунт Хок е свърталище за мъже. Не е хубаво, че тя се намира точно в това имение. Там никога не са били допускани жени. Тя е млада дама, а пък е без придружител. Поговорете с нея, мистър Фолкс, и я доведете вкъщи, или ще бъде обезчестена. За всички мъже от рода Найтингейл не е проблем да опозорят една дама, предайте й това.

— Норт не е такъв, мисис Трибо.

Икономката го изгледа.

— Тепърва ще разберем това. Но дълбоко се съмнявам. Той е Найтингейл.

— Ще й предам думите ви, но тя ще направи така, както й харесва. Винаги е била вироглава.

— Такава беше и леля й Елинор — въздъхна мисис Трибо. — Постарайте се все пак. Кажете й, че на мъжете, носещи фамилията Найтингейл, не трябва да се вярва. Всички без изключение са били черни безсърдечни дяволи. Няма да повярвате, като чуете какво са правили бащата и дядото на сегашния виконт, но точно сега това е без значение. Горкото момиченце…

Тя поклати глава и влезе в къщата.

* * *

Норт нямаше намерение да направи това, но тя беше заспала и изглеждаше толкова женствена и подканяща, че той просто седна на леглото, наклони се и започна да я целува. „Колко са нежни устните ти, мислеше си той, като ги галеше с език. Толкова меки и топли, и…“

Устата й се разтвори и Норт разбра, че трябва да спре, докато все още можеше да го направи. Всички мъже от фамилията Найтингейл бяха страстни, нетърпеливи и една жена не можеше да ги спре, дори и да иска, щом веднъж се отприщеше похотливостта им. Точно това бе станало сега и с него, и то само от няколко целувки на едно спящо момиче. Само че сега тя вече не спеше и отвръщаше на целувките му. И това бе повече от всичко, което някога си беше представял, повече от това, което бе искал да си представи.

— Не — каза той в устата на Каролайн и с огромно усилие се отдръпна назад.

Вгледа се в нея с потъмнели от желание очи, свивайки и отпускайки ръце в юмруци, за да ги държи по-далеч от нея.

— Не — повтори младият мъж и отстъпи от леглото, на което тя лежеше по гръб, а гърдите й се повдигаха леко.

Тя също го гледаше с прелестните си очи.

— Беше хубаво, Норт. Радвам се, че се събудих навреме, за да отвърна на целувките ти.

Тя прокара пръсти по устните си, а той не можеше да откъсне поглед от тези пръсти и от тези очи, и мислеше, че ще умре.

— Имаш най-зелените очи — каза младият мъж, който изобщо нямаше намерение да говори подобни неща, но думите сами излизаха от устата му. — Мислех, че са сивозелени, но съм се лъгал. Те са зелени, чисто зелени. Много хубав цвят, напомня ми на глога, който расте край Сейнт Ърт.

— Благодаря. Би ли могъл да ме заведеш там и да ми покажеш този глог? Целуни ме пак, Норт. Тогава очите ми може би отново ще променят цвета си.

Той не беше толкова глупав. Отстъпи още една крачка назад.

— Не. Прости ми, че те нападнах така, докато спиш и следователно не можеше да кажеш „да“ или „не“.

— Да.

— Замълчи. Каролайн. Все още си полузаспала и не знаеш какво говориш.

— Но знам какво чувствам и то е много хубаво. Никой не ме е целувал досега, Норт. Не съм предполагала, че мъжът пъха езика си в устата на жената. Така ли трябва да се прави? Всички мъже ли го правят?

Той я гледаше като омагьосан.

— Да.

— И облизваше устните ми като че ли бяха някоя вкусотия. Беше ми много приятно, когато осъзнах какво става.

— Замълчи.

— Защо? Нямам ли право да говоря това, което искам?

Лорд Чилтън поклати глава.

— Разбира се, че имаш. Но знай, че ако става дума за това кое е благоприлично и кое — не, аз все пак съм мъж, а ти си младо, неомъжено момиче. И си в моя дом, под моята закрила. Ще положа дяволски усилия да не те докосвам повече.

Тя въздъхна. Изглеждаше му по-разстроена от неговата любовница — онази португалка, на която Норт се бе усмихнал блажено и изтощен, бе заспал дълбоко след приятните сексуални игри, на които се бе наслаждавал някога.

— Мъчен човек си, Норт Найтингейл.

— Дори нямаш представа. — Той се обърна, за да седне върху стола с твърда облегалка от миналия век, който изохка под тежестта му. — Кажи ми сега как се чувстваш.

Младата жена си даде сметка, че лорд Чилтън се бе отдалечил порядъчно. За момента не й оставаше нищо друго, освен да се примири. Когато се възстановеше напълно обаче, нямаше да може да й се измъкне така лесно. Разбираше джентълменския му кодекс. Тя беше в дома му, под негова закрила. Щеше да му разреши неговата порция от благородство, поне докато усещаше главата си подута от болка.

— Определено съм по-добре от снощи. Оуен върна ли се вече от Скрилейди Хол?

Норт се усмихна широко.

— Не още. Идеята ти, че твоят братовчед имал нужда да се измъкне изпод десницата на баща си, ми допада много. Обзалагам се, че първата му мисия ще завърши успешно. Погледни само кой му е противник!

Тя се изсмя. Смехът и бе толкова сладък! Колената на Норт като че вече не го държаха. Младият мъж се опитваше да не отвръща на смеха й, но не успя. Взе един вестник от масичката до леглото и прочете пет пъти едно и също изречение.

— Какво ще правим с Роланд Фолкс?

Той бавно остави вестника върху масата.

— Мислих много по този въпрос. Обсъдих всички „за“ и „против“; за които се сетих. — Пое си дълбоко въздух. — Мисля да го убия, Каролайн.

За негово огромно учудване тя отвърна:

— О, Боже, точно от това се страхувах. Норт, това не е справедливо. Ако трябва да бъде убит, това ще сторя аз. Той е мой проблем, а не твой.

Младият мъж се изправи и започна да крачи из стаята.

— Гръм и мълнии! Ти си жена, а нито извика, нито пък започна да хленчиш, че убийството е грях и че ще отидеш в ада. Напротив, искаш сама да го извършиш. Трудно ми е да слушам една жена да говори така, Каролайн. Херцогинята може би също би реагирала така, но тя има Маркъс, с когото трябва да се състезава, той е много буен, и е истинско копеле, пък тя го обича до лудост.

— Чакай, много неща ми изнаприказва. Обясни ми защо ти е трудно да слушаш една жена да говори по този начин, като мъж, като логически разсъждаващо същество. Недопустимо ли е, Норт, една жена да бъде също така разумна, че да обмисля нещата и да взима решения?

Лорд Чилтън кимна: