Норт вдигна поглед.

— Много интригуващо. Къде ли, по дяволите, е тази златна гривна, която прадядо ми е възнамерявал да пази во веки веков? Никога не съм я виждал, нито пък съм чувал да се говори за нея.

— Значи, „младия кравар Барни“! — възкликна Флаш. — А сравнението на прадядо ви за бащата, носещ синчето си? Това звучи доста странно, милорд. Въпреки това ми се иска да видя тази златна гривна. Чудя се за колко ли бих могъл да я продам в Лондон?

Каролайн се разсмя.

— За солидна сумичка, предполагам. А сега пък в имението има нов домашен прислужник, наречен Тими. Това е дом само за мъже и очевидно е бил такъв в продължение на стотици години. Вие сте застрахован, Флаш, няма опасност да бъдете отровен или да ви изкарат акъла през някоя тъмна нощ. Вие просто сте от добрия, от правилния пол.

Тя се обърна към Норт, който гледаше намръщено огромната книга, в която прадядо му беше изписал ужасяващо голям брой страници. После каза:

— Ако това те интересува, ще ти докладвам.

— Сега си спомням — произнесе бавно Норт, без да откъсва очи от дебелия том. — Баща ми споменаваше за това, когато бях малко момче. За да ме приспи, ми разказваше истории за крал Марк, за това как, ако мъжете не могат да вярват на любимите си племенници, на най-добрите си приятели и на братята си, тогава цивилизацията ще загине.

После разлисти книгата докрай.

— Изглежда баща ми е написал само десетина страници. Кажи ми, ако там пише нещо разтърсващо, Каролайн.

Тя кимна.

— Предпочитам тук да е погребан крал Артур — рече Флаш, който надничаше през рамото на Норт в дебелия том. — Той е бил определено по-жизнерадостна личност, по-известна, пък и е бил в обкръжението на стария Мерлин и рицарите от Кръглата маса. Помислете си само — Свещеният Граал да е заровен в земите на рода Найтингейл!

— Прав сте — отвърна младата жена. — Крал Артур е много по-романтичен. А за бедния крал Марк знаят доста малко хора. Защо гледаш така скептично, Норт? Достатъчно си млад, за да можеш да промениш мнението си. Може би като започнеш да даваш фира, ти също ще започнеш да пишеш за бедния Марк, който бил погребан на шест метра дълбочина под ябълковите дървета на източния склон.

Каролайн беше успяла да прегледа набързо доста от дневника, беше се запознала с философските му криволици, с нарисуваните тук-там карти и доказателства за присъствието на крал Марк по тези земи. Беше й направило, впечатление, че нито една представителка на нежния пол не беше оставила дори дума за Артур или когото и да било другиго. Разбира се, рядко се случваше някой да реши, че една жена също би могла да има свое собствено мнение по даден въпрос. В случая обаче със семейство Найтингейл женомразството явно бе придобило много по-големи размери, поне ако се съдеше по отвращението, което изпитваха към нея Кум, Триджийгъл и Полгрейн. Никъде в Маунт Хок нямаше и женски портрети. Защо? Какво, по дяволите, бе станало? Това сигурно бе свързано с някакво предателство. Може би на прабабата на Норт? Божичко, ако това бе така, тогава мъжете от семейство Найтингейл наистина имаха изключително дълга и злобна памет.

Каролайн вдигна поглед и видя, че Флаш я наблюдава внимателно.

— Да не би върху брадичката ми все още да се вижда сянката на някоя рибешка глава?

— О, не, мис Каролайн. Всъщност си мислех, че на съпругата на Капитана, лейди Виктория, би й било приятно да се запознае с вас. Тя непрекъснато предизвиква Капитана, ъ-ъ, сър Рафаел, да изпада в пристъпи на ярост и това изключително я забавлява.

— Аз също бих искала да се запозная с нея — отвърна без особен ентусиазъм Каролайн, имаща на главата си повече проблеми от пастор, чиято църква е препълнена с новопокръстени.

— Каролайн — каза Норт, — Флаш ще се заеме с работата си, а аз ще се погрижа стомахът ти да не се разпадне на прах. Няма да се бавя.

* * *

Вечерята й не беше донесена нито от Триджийгъл, нито от Кум, нито от Полгрейн. С това се бе заел лично Норт, който очевидно бе присъствал и по време на приготовлението й. Печеното свинско беше достатъчно поне за десетина сътрапезници. Освен него имаше и няколко блюда, покрити с излъскани като огледала сребърни капаци.

Норт се настани до леглото й, изчака я да сложи в устата си няколко хапки от крехкото месо, и каза:

— Рафаел Карстеър е бил капитан на кораб и по точно — шпионин за нашето военно министерство. Причинил е невъобразимо количество злини на Наполеон по море. Когато се завърна у дома, след като се разбра какъв е бил в действителност и с какво се е занимавал, го помолиха да унищожи един възобновен клуб на крайни атеисти. Чувала си за този род клубове, нали? Млади хора, отдаващи се до насита на грях и разврат. Той се справи и с тази задача, и тогава му бе дадено кавалерско звание. Има брат близнак, барон Драгоу, и по този повод се разказва някаква история за една дълга зимна нощ. Колкото до Рафаел, Флаш все още го нарича Капитана. Помага ми в управлението на калаените ми мини в Маунт Хок. Те отчаяно се нуждаят от солидна реконструкция. Наводняват се Бог знае откъде. Нямам представа нито какво трябва да купя и направя, за да спра наводняването, нито пък откъде идва тази вода. Всичко това е много странно. Хуийл Дейвид е близо до една от твоите мини, Хуийл Кити, в която всичко е наред като при файтон с нови колела.

— Говорила съм с моя управител само веднъж, но той ми се стори доста компетентен. Казва се мистър Пийтрий. Защо не се видиш с него, за да разбереш какво мисли той за това?

Младият мъж кимна, а Каролайн забоде на вилицата си поредното парче от вкусните варени и подправени с масло картофи. Всъщност не беше чак толкова сигурна за собствените си мини. Мистър Пийтрий й беше казал, че всичко е тип топ, но тя беше жена и той може би мислеше, че не е способна да разбере, каквито й затруднения да възникваха с мините. Тя се намръщи, решила да поговори отново с управителя.

Каролайн? Да не те заболя главата?

— Не, просто си припомних, че съм жена.

— Това определено не е чак толкова трудно за запомняне.

Тя се разсмя кокетно.

— Ще бъдеш изненадан. Наистина. Питах се обаче дали в действителност около мините ми няма някакви проблеми, които мистър Пийтрий е решил да ми спести.

— Ако има поне малко мозък в главата, не ще де е постъпил така глупаво.

— Благодаря ти — отвърна тя и протегна към него ръка, но като видя, че той се намръщи, я дръпна назад.

Лорд Чилтън стоеше все така навъсен, вече загледан в ботушите си.

— Рафаел Карстеърс изглежда обича съпругата си. Чух ги да се смеят, преди да вляза при тях. После го видях да я целува.

Младата жена преглътна хапката си и наклони глава на една страна.

— Какво чудно има в това? Защо да не обича съпругата си?

Норт само вдигна рамене, като че сам изненадан от думите си.

— Нищо. Тя е една жена, при това хубава, но нищо повече.

— Е, добре, Норт, Капитана мисли, че е нещо повече от другите.

Тя натрупа грах върху картофите и започна да ги мачка.

— Мислил ли си някога за някоя жена, че е нещо повече от нормалното, от обикновеното, Норт? — попита тя.

— Не.

— Все още си твърде млад, при това си мъж. На мъжете им е нужно доста повече време, за да узреят и станат способни да се привържат истински към една дама.

— Може и да си права, но се съмнявам. Това ли, мислиш, е направил Рафаел Карстеърс? Привързал се е?

— Така изглежда, поне ако вярвам на думите на Флаш Сейвъри. От тях излиза, че двамата са много влюбени един в друг.

Норт изсумтя:

— Може би просто не са женени чак от толкова отдавна.

— Ти си и циник, Норт. Това не ти подхожда.

Лорд Чилтън повдигна нехайно рамене.

— Твоите бременни момичета пристигат в Скрилейди Хол утре.

— Страхливец — измърмори под носа си Каролайн, но очевидно не достатъчно тихо.

Така или иначе, той не каза нищо.

— О, Боже! — възкликна тя, като се задави с хапката фазаново месо в устата си. — Моите бременни момичета? Боже Господи…

Отпи от чашата с вода, пое си въздух и изхриптя:

— Непременно трябва да бъда там, за да ги посрещна, Норт. Чувствам се чудесно. Още една нощ в това прекрасно легло, и ще бъда здрава като Люси, мопса на мисис Тейлстроп. Едно отвратително, но изключително здраво животно.

Утре сутринта ще повикам доктор Трийт, за да те прегледа.

— Не е необходимо, наистина се чувствам чудесно.

И тя се усмихна дяволито.

— Освен това хората ти ще бъдат толкова щастливи да видят гърба ми, че може да затанцуват валс във вестибюла. Не бих искала да пропусна подобна гледка.

— Възможно е. Много добре тогава. Утре сутринта ще те придружа до дома ти.

— Норт?

Той се обърна, вдигнал едната си вежда. Лъскавата му черна коса се извиваше около челото и бузите му. Стори и се опасен, мрачен и… изключително обаятелен. Типичен готически герой.

Изглеждаше превъзходно.

— Може би желаеш да ме целунеш за лека нощ?

Четиринадесета глава

Той трепна, като че някой го беше ударил. Мрачният герой бе изчезнал и мястото му бе заето от мъж, който като че искаше да побегне. Изглеждаше паникьосан.

— Не бих… — отвърна Норт.

Само след миг обаче той се запъти бързо към леглото. Надвеси се над нея, хвана леко брадичката й и вдигна главата й.

— По дяволите… — Топлият му дъх докосна бузата й. — Устните ти са прекрасни и нежни, и…

После започна да я целува, като я възбуждаше с езика си, галеше устата й със своята, хапеше лекичко устните й, а после облизваше ухапаното място. Обхвана лицето й с двете си ръце и седна до нея.

— Идеята ти не е добра — заяви той и продължи да я целува. — Отвратителна е. Всяка идея, която се усеща по подобен начин, е не само лоша, но и опасна като дясната ръка на дявола.

Езикът му се плъзна по долната й устна и увеличи натиска си. Тя разтвори уста и й прималя от удоволствие.

— О, Божичко! — възкликна Каролайн, а после обви с ръце гърба му и го дръпна надолу към себе си с всички сили.

Той се опита да се измъкне от обятията й, но преди да разбере какво става, вече лежеше отгоре й и чувстваше корема й под завивките, които ги разделяха.

Норт се притискаше към нея, без да иска да го прави, но неспособен да се спре. Устата му беше станала по-настойчива, а грешната му ръка се насочи към гърдите й. Усещайки меката й плът, скрита единствено под финия лен на нощницата, женствената й плът, която така добре пасваше на дланта му, той почти подскочи от леглото. Изправи се, като дишаше тежко, с очи, потъмнели от желание. Само ако Каролайн не беше толкова дяволски невинна… Искаше да я има сега, веднага, без повече целувки и милувки. Той просто копнееше да проникне в нея и да усети как го обгръща влажната и топла тайнственост. Знаеше, беше сигурен, че това нямаше да прилича на нищо друго, което бе преживявал досега.

— Тръгваш си утре сутринта — нареди той, дишайки така тежко, като че току-що беше пробягал една миля. — Трябва да ме разбереш. Не мога да издържам повече, наистина не мога.

Излезе, почти тичайки, като не се спря, дори когато тя извика подире му:

— Норт Найтингейл, ти си страхливец!

Той тръшна вратата след себе си.

* * *

На следващата сутрин Каролайн бе посетена от доктор Трийт и от сестра му. Както и преди, мис Трийт стоеше отстрани, готова да помогне на брат си, ако се наложи. Той беше седнал до пациентката си, държеше китката й и гледаше циферблата на джобния си часовник.

— Чудесно — каза след малко. — По-нормално от това не може и да бъде. А сега нека да видя очите ви.

Той се приближи още повече и младата жена усети дъха му, топъл и с аромат на мента. Ефектът, който той оказа върху й, не можеше да се сравни ни най-малко с този на порт. Искаше й се да свърши по-бързо. После затвори очи, когато лекарят започна да опипва подутината на главата й.

— Отокът също минава. Започнал е да спада. Тази сутрин боляла ли ви е главата?

— Не. Чувствам се все по-добре.

Пръстите му се плъзнаха по гърлото и раменете й. Той доближи ухо плътно до гърдите й и се заслуша в ударите на сърцето й.

— Изглежда напълно здрава.

— Бенджамин.

Каролайн отвори очи и видя Бес Трийт, застанала до брат си и също надвесена над нея.

Доктор Трийт взе ръката й в своята и стисна леко пръстите й.

— Прилича на Елинор, нали, Бес?

— Може би мъничко. Има солидна доза дяволитост в зелените си очи, но Елинор беше различна. Вечно се шегуваше и се смееше, и беше толкова красива. Каролайн ще трябва да порасне още, за да достигне нейния тип красота. Остави я да бъде сама себе си.

Лекарят се усмихна.

— Да, по своему е хубава, но в нея все пак има нещо, което ми напомня за Елинор.

Той се изправи, като все така не откъсваше поглед от младата жена.