Той преглътна, но не успя да кимне в знак на съгласие. Младата жена забеляза гримасата, изкривила мършавото му мрачно лице. Готвачът беше на възрастта на Триджийгъл, по-нисък, но също така слаб и строен, с прошарена коса и остра брадичка. Между предните му зъби имаше разстояние. Около очите му нямаше и следа от бръчиците на смеха. В резултат на това изглеждаше по-млад от реалната си възраст, но същевременно от него лъхаше нещо ледено. Кум беше най-младият от тримата, изключително спретнат и с елегантни маниери. Та той значи флиртувал със съдържателката на сладкарницата? Искаше й се да беше видяла това чудо. Предполагаше, че до мига, в който жените стояха далеч от Маунт Хок, те можеха да бъдат изтърпявани, дори харесвани и ухажвани.

Каролайн седна и се облегна на стола си, сложи ръце в скута си и каза:

— А сега ми кажи какво имаш на ум за вечеря през седмицата.

Когато двайсет минути по-късно Полгрейн излезе от стаята, младата му господарка беше изтощена като след тежък физически труд. От умора Каролайн чувстваше схванат дори врата си. Знаеше, че й предстоят епични битки с Полгрейн. Той нямаше лесно да се откаже от опърничавостта си, поради единствената причина, че тя беше жена, а не мъж. И поради тази причина, според него Каролайн изобщо не трябваше да бъде тук, камо ли да му дава нареждания.

Когато го попита има ли някакви идеи за обедите и вечерите през следващите седем дни, той само я изгледа безизразно. Каролайн му отвърна с един от характерните за баща й погледи и рече:

— Тогава бих искала да те убедя, че обичам особено много готвено еленско месо.

— Нямам еленово месо.

— Ти си изобретателен. Полгрейн. Сигурна съм, че ще се справиш.

— Изобретателността е част от наследството на семейство Полгрейн. Въпреки това се съмнявам много, че ще успея да намеря еленово месо.

— Съмнението не се приема, Полгрейн, в наследството на Дъруент-Джоунс. Така, Мери Патриша пък обожава свинско с ябълки, подправено с градински чай, а Евелин ми каза, че устата и се напълвала със слюнка само при мисълта за баница с месо, нали се сещаш от коя — с картофи и пресен грах. Мис Алис обожава супа от говежди опашки.

— Нямаме градински чай. Не правя месна баница без градински чай.

— Тогава ще поръчаш да ти донесат от селото. Старата мисис Крим отглежда всякакви подправки в градината си. Не го ли знаеше, Полгрейн?

— Знам го. Не разбирам как сте успели да научите за мисис Крим за толкова кратко време.

— Аз съм жена, Полгрейн. И съм умна. Много е възможно да виждам неща, за които ти си сляп.

— Негово височество мрази супа от говежди опашки.

— Тогава можеш да му сготвиш супа от костенурка. Нея я обича много, нали?

Полгрейн остана безмълвен като избелелите и потъмнели от мръсотия тапети по стените. Винаги се беше възхищавал от тези тапети със съмнителните тъмни петна по тях. Вероятно те представляваха облаци, а може да беше прах, който Тими бе пропуснал да изчисти, да, тя несъмнено виждаше всичко това, защото беше жена, проклети да са очите й! И сега щеше да обезобрази тази прекрасна стая. Полгрейн харесваше много старите тапети, които скоро, беше сигурен в това, щяха да се озоват в кофата за боклук. Несъмнено салонът вече щеше да бъде чистен от някоя от слугините, а не от Тими. Може би момчето не бе забелязало всичко, което би трябвало да види, но определено не беше чак толкова важно всяка прашинка да бъде изчистена. Пък и Тими сега се учеше. Един ден щеше да стане образцов прислужник, ако всички тези жени не се бяха домъкнали в Маунт Хок.

— …и италиански пандишпанов сладкиш, канелени бисквити и портокалова торта. Да не забравя, и шрусбърски сладки за мис Алис. Много са вкусни. Предполагам, че е заради лимона и джинджифила.

Той се опита да отвори уста, но Каролайн не му даде възможност.

— Предполагам, че не ти е лесно да бъдеш мъж и в същото време — да готвиш. Може би готвенето не върви ръка за ръка с твоя пол. Може би мъжете просто не са създадени да бъдат добри готвачи и да учат лесно нови рецепти. Може би ще трябва да поговоря с мисис Мейхю…

— Уверявам ви, мис, че съм най-добрият готвач в цялото графство! Мога да приготвя каквото и да е, и то като използвам съставки, за които една жена дори не е чувала, и…

— Радвам се да чуя това, Полгрейн. Малко печена бамя и мариновани миди биха били пикантно допълнение към менюто. Моля те, включи и други блюда, които според теб ще допълнят вече изброените. Ето списъка с моите желания. Благодаря ти, Полгрейн. До другата седмица по същото време. Ако имаш нужда от моя съвет или от помощта на някоя от прислужниците, само кажи. Всички ние — и седемте — бихме ти помогнали с удоволствие. О, щях да забравя, новите прислужници, естествено, ще се хранят с вас в кухнята. Не им е приятно да се хранят върху подноси в стаите си. Казват, че това ги карало да се чувстват като отритнати от останалите в дома. Искат да бъдат част от семейство Найтингейл. Затова за в бъдеще ще се хранят с вас.

Каролайн му се усмихна приятно и му подаде лист хартия, изписан с хубавия й почерк.

— До следващо нареждане всеки път ще се сервира за шест човека.

Тя го потупа приятелски по ръката и го остави да се пита какво ли още очакваше Маунт Хок.

* * *

Точно в шест часа Каролайн гледаше към стенния часовник и се чудеше къде беше Норт. През това време слушаше с едно ухо Оуен, който говореше много тихо с Алис.

Тогава го чу — стъпките му отекваха силно по стълбите. После вратата се отвори и той влезе в трапезарията, с мокри от банята коси, облечен в черен вечерен костюм. Стори й се по-привлекателен от което и да е от блюдата на масата. Нямаше никакъв шанс Полгрейн да приготви нещо, което да изглежда по-добре от Норт. Каролайн си даде сметка, че го изяжда с поглед. В стаята настъпи тишина, нарушавана само от лекото хихикане на Евелин.

Норт стоеше пред жена си и й се усмихваше, като лекичко галеше бузата й с кокалчетата на пръстите си.

— Добър вечер — каза той и я погледна в устата.

Тя преглътна и разтвори устни, давайки си сметка, че трепери тук, пред всичките. Успя да изрече само:

— Днес беше облачно.

— Да, и облаците не са се помръднали кой знае колко. Просто си висят там.

— Изядох една ябълка от градината.

— Знам.

— Аз също.

— Къде беше?

— В Гунбел. По работа. И, да си призная, това ми достави удоволствие.

— Норт — обади се Оуен, — откри ли нещо повече за мисис Пелфорт?

Лорд Чилтън замръзна на място и ведрото изражение върху лицето му се стопи. Той се обърна към събеседника си и отвърна:

— Нищо важно. По това време Бенет е бил както обикновено в кръчмата на мисис Фрийли. Ще ти кажа останалото по-късно, въпреки че няма кой знае какво за казване.

— Не мога да повярвам и за миг на това — намеси се Каролайн.

— По-късно — повтори Норт. — Не искам да разстройвам никого преди вечеря.

Двадесет и шеста глава

Мери Патриша каза:

— Моля ви, милорд, в състояние сме да чуем всякакви подробности във връзка с това ужасно събитие. Всъщност…

Тя направи дълга, изпълнена с драматизъм пауза.

— Всъщност Евелин може би знае нещо повече по този въпрос.

От другата страна на великолепното блюдо с варено еленско месо, което Норт възхвали до небесата, Оуен започна така:

— Мъжете в селата започнаха да се хващат за оръжието си. Казват, не всичко било тихо и мирно, докато… — Гласът му колебливо затихна.

— Продължавай — намеси се лорд Чилтън. — Така е. Аз открих тялото на лелята на Каролайн в Сейнт Агнес Хед. Аз съм непознатият. Не ги обвинявам, че говорят.

— Да — рече припряно Евелин, — ами другата убита? Милорд, вие бяхте далеч оттук, но предполагам, че оня гадняр Бенет се е въртял наоколо.

— Защо мислиш така, Евелин? — попита Норт.

Младата жена почервеня. Това наистина бе смайващо и Каролайн не можеше да повярва на очите си.

— Мистър Сейвъри ми каза това, милорд — отвърна най-после тя. — Той е колкото красив, толкова и умен Каза ми, че ви помагал в разследването на случая. Рече също, че и на вас ви сече пипето.

„Очевидно той й е издрънкал всичко това“ — помисли си господарят на имението. Беше предупредил Флаш, че случаят е поверителен. Изгледа продължително Евелин и, убеден, че в нея имаше действително не малко неща, които биха привлекли Флаш, се предаде. Дори с издут корем тя бе забележително привлекателна. Е, стореното — сторено.

— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Евелин, но Бенет също не е бил тук по това време.

— Има още нещо, милорд — добави Евелин. — Знам, че доктор Трийт е бил близък приятел с мисис Пелфорт.

— И това ми е известно — отвърна Норт. — Когато открихме тялото й, изхвърлено на плажа, доктор Трийт беше изключително разстроен. Сподели с мен, че тя била много мила с него след убийството на леля ти, Каролайн. Беше съвсем объркан.

Мислите на Каролайн препуснаха напред. Тя отвори уста да каже нещо, видя, че Норт поклати глава, и насочи отново вниманието си към вкусния грах с масло в чинията си.

— Доктор Трийт несъмнено беше влюбен в леля ти, Каролайн, — обади се Оуен, — а после — в Нора Пелфорт. Мислиш ли, че може да е луд, Норт? Че обича да се наслаждава на компанията на жените, а после да ги убива?

— Това е смешно — отвърна лорд Чилтън. — Яж си вечерята, Оуен. Тревожиш Алис.

Оуен незабавно се обърна към нея и я потупа по ръката, като че й беше чичо или отец-изповедник.

„Дали доктор Трийт е познавал и убитата преди три години жена? — помисли си Каролайн. — Как се казваше тя? Май че беше Елизабет Годолфин.“

Норт вдигна глава и видя застаналите на прага на вратата Триджийгъл, Кум и Полгрейн.

— Да? — каза той. Триджийгъл се изкашля и започна:

— Ъ-ъ, милорд, просто чухме какво каза младата жена. Обяснихме на всички тези лаладжии, че е повече от смешно да ви мислят за виновен.

— Благодаря ви — отговори господарят им. — Може би сега имате други задължения, очакващи вниманието ви?

— Задълженията винаги са безброй в такъв голям дом, милорд. А сега, при появата на толкова много хора, те се увеличиха застрашително.

Каролайн се обади:

— Да кажа ли на мисис Мейхю…

— В никакъв случай — отгърна припряно Кум. — Ние ще се справим. Винаги сме го правили, дори и при най-напрегнати и отчаяни обстоятелства.

— Възхищението ми към трима ви непрекъснато се подхранва и придобива все по-големи измерения — рече Норт. — Полгрейн, овнешкото е чудесно, както и печените в тесто ябълки и супата от костенурка.

— Щом вие сте доволен, милорд, за мен това е достатъчно.

Норт кимна, улови погледа на жена си и се усмихна широко на готвача си.

— Всъщност всичко, поръчано от Нейно височество, е напълно по вкуса ми, Полгрейн.

— В такъв случай резултатите са такива, каквито бихме искали да бъдат, милорд.

За всеобща изненада Алис се обади:

— Мисля, че супата от говежди опашки, ъ-ъ, също е много хубава, мистър Полгрейн.

Спазъм премина по лицето на готвача. Той отвърна, като гледаше право в грозната фруктиера насред масата.

— Това се дължи на зрелостта на карамфила. Негово височество обаче не обича супа от говежди опашки.

* * *

Дори на някой от вечерящите да му се бе сторило странно това обсъждане на менюто с тримата слуги, изпънати като пруски войници край стената, никой не изказа гласно впечатленията си. Вечерта обаче, когато Каролайн се отпусна върху гърдите на Норт, тя рече:

— Предпочитам твоя вкус пред всичко, което би могъл да приготви Полгрейн.

— Заради зрелостта на плътта ми ли?

Тя се усмихна, докато целуваше рамото му, гърлото, брадичката и най-после — устата.

— Лек вкус на сол от изпотения от усилия мъж. О, Норт, спиш ли вече?

— Да — отвърна той и я придърпа в обятията си. — Всичките тези приказки, след като сме се любили, наистина са изпитание за мен, Каролайн. Едва не ме убиваш с ентусиазма си в леглото, а после искаш да обсъждаме философски въпроси.

— Само искам да знам къде беше днес следобед. Нещо за мисис Пелфорт ли научи? И защо не си ми казал, че доктор Трийт я е познавал? А също и това, че местните хора те мислели за нещо като луд?

— Отидох да видя бащата на Тими.

Тя се отдръпна леко и погледна надолу към него, а гъстите й коси паднаха като завеса от едната страна ни лицето й. Бяха тъмни и лъскави и отново го наведоха на еротични мисли.

— Защо направи това?

— За да не би Тими по случайност да убие пияния мръсник.

— Но аз ти казах, че ще го науча, че ще работя с него…

— Когато влязох в къщичката им в Гунбел, баща му току-що беше ударил майка му. Дръпнах го от нея и го измъкнах за врата навън. Трите момиченца крещяха така, като че ги колеха. Направо няма да ми повярваш, но майката на Тими се втурна подире ми и се разкрещя да не удрям съпруга й. Казах й да се върне в къщата, като се опитвах да звуча възможно най-убедително. После проведох разговор с Джеб Пекли.