— Не! Щастието ви не е това, което трябва да бъде, милорд, и като представител на рода Найтингейл го знаете добре. Вече ви виждахме многократно да се смеете невъздържано, да се шегувате безкрайно. Стигнахте дори дотам, че карате хората да се усмихват на шегите ви. Не е редно един мъж, носещ името Найтингейл, да се държи така непринудено с другите и със себе си. Мъжете от вашия род имат неизмеримо дълбока душевност. Те размишляват задълбочено върху клопките на живота и как биха могли да ги избегнат. Мъжете от рода Найтингейл живеят повече години, отколкото е позволено на другите не така разсъдливи, не така проницателни люде.

Каролайн го гледаше изумена. Норт само клатеше глава. Най-после каза:

— Кум, повече не мога да ти имам доверие. Ти ме излъга, предаде ме. От днес нататък вече не си на служба при мен. За прослужените тук години ще ти дам солидно възнаграждение. С парите ще можеш да си купиш къща и да останеш да живееш в района, или, ако желаеш, можеш да заминеш. Предполагам, че си служил вярно на баща ми и че той също би постъпил така. Съжалявам, Кум, че трябваше да се стигне до това. Надявах се да разбереш, че поведението ти е не само старомодно, но и направо нередно.

— Баща ви и насън не би постъпил така с мен, нито пък дядо ви. И двамата щяха да ми повярват, ако им бях казал, че тази жена ще стане причина за вашето падение. Никои от тях не би повярвал повече на една жена, отколкото на който и да е мъж от прислугата. И дядо ви, и баща ви бяха светии, набожни разумни мъже.

— И двамата бяха долни проклети копелета! — Норт стовари юмрука си върху бюрото. — Така. Това беше предостатъчно.

— Не забравяйте и прадядо си, несъмнено също разсъдлив и интелигентен мъж, който…

Вбесен, Норт направи крачка към него и Кум най-после разбра, че скоро ще бъде мъртъв, ако не си затвори устата. Успя да направи нужното за спасението си, но изглеждаше така, като че му се искаше да крещи, докато стените на къщата потреперят. Имаше блед и изморен вид и Каролайн усети съжаление към него. Когато обаче я погледна, в очите му гореше толкова гняв и омраза, че тя се дръпна като попарена. След като Кум напусна библиотеката, Норт каза:

— Прости ми, Каролайн. Ако бях действал веднага след като провеси главата на чудовището пред прозорците ти, за да ти изкара акъла през първата ни брачна нощ, това нямаше да се случи. Не бях убеден, че е бил точно той, но шансът ми да съм прав беше едно към три. Да, трябваше да се досетя, защото той е най-младият от тримата и най-подвижният. Точно над твоята стая покривът е стръмен. Жалко, че не се е подхлъзнал и паднал върху главата си.

— Аз също съжалявам, Норт. Можеше цялата тази история да не свърши но този начин. Не исках никакви разправии. Истински се надявах, че страстите ще се уталожат.

Каролайн се приближи до съпруга си, обгърна с ръце гърба му и го целуна по брадичката.

— Съжалявам за Кум, но в същото време ми олекна истински, че вече няма да бъде тук, за да причинява повече неприятности. Възхитителен човек си Норт. Ти си състрадателен, мил, забавен и най-добрият любовник в Цяла Англия.

— Трябва да потъвам в размисли от време на време, Каролайн Това изглежда е в кръвта ми, иначе може да полудея.

— Мога ли да потъвам в размисли заедно с теб?

Ръката й започна да слиза към корема му. Усети, че потрепера и го целуна по устата. Той се наведе леко и я притисна силно към себе си.

— Проклетата врата — прошепна, без да се отделя от устните й.

В следващата секунда вече беше до вратата, заключи я и се обърна да погледне жена си.

— Искам да усетя краката ти около кръста си, Каролайн. Представях си те, извила се назад в ръцете ми, с коса, вееща се свободно по гърба ти.

Тя го възнагради с най-сияйната усмивка, за която можеше да мечтае един мъж, и рече:

— Идеята ти ми допада. Но как ще го направим тук?

— Сега ще видиш. — Дишането му се учести. — Хайде, Каролайн.

Той я качи на бюрото и ръцете му се озоваха под полата й и започнаха да се движат нагоре, към върха на чорапите, за да погалят вътрешната страна на голите й бедра.

— Колко е приятно… — прошепна тя и ухапа лекичко ухото му.

Когато пръстите му я докоснаха, тя едва не падна от бюрото.

— Спокойно — каза младият мъж, освободи се от излишните дрехи и я вдигна.

Норт проникна бавно в нея и усети как мускулите й се стегнаха. Беше гореща. Това бе най-прекрасното усещане в живота му. Тя се засмя, изненадана и възбудена, когато Норт вдигна краката й, така че да се кръстосат около кръста му.

— Точно за това си мислех — прошепна, притиснат в шията й той, докато се въртеше с нея из стаята. — Точно това желаех.

Младата жена изви гръбнак, като се притисна още по-силно и Норт помисли, че ще издъхне от блаженство.

— Не мърдай, това е заповед.

Тя замръзна на място.

— Така добре ли е?

— Не, но ще трябва да се задоволя с него. Боже мой, Каролайн, не бях си представял нищо подобно, а наистина се опитвах.

— Това е много странно, Норт. Вървиш заедно с мен и си вътре в мен, и е толкова хубаво, и…

— Каролайн, моля ти се, не говори, поне не за това, което правим. Това ме подлудява не по-малко отколкото, ако мърдаш.

— Какво мога да правя тогава?

Младият мъж затвори очи, докато бавно излизаше от нея, после натисна отново, дълбоко, много дълбоко и тя простена и отново изви гръбнак.

— Бъди просто такава, каквато си — отвърна той и започна да я целува диво.

Постави я по гръб върху бюрото, с крака, провесени във въздуха.

— Не, не искам да бъде така — каза Норт, после вдигна нагоре краката й, сви ги в коленете и ги разтвори. — Ето, това е.

После много бавно постави ръце под бедрата й и приближи устата си.

Тя тръпнеше и викаше, отново и отново, и после пак… И знаеше, че не иска това да свърши, въпреки че й се струваше невъзможно да продължи толкова дълго. Внезапно Норт проникна отново в нея и тя извика от изненадата, от силата, с която бе навлязъл в нея, от прекалено силната възбуда. И тя извика отново, заглушавайки глухите му стенания, когато той на свой ред получи оргазъм.

На вратата се почука.

— Да не би нещо да не е наред, милейди?

Беше мисис Мейхю, но гласът й не звучеше особено обезпокоено.

Очите на Каролайн бяха замъглени. Все още едва поемаща си въздух, погледна съпруга си и рече:

— Готова съм сега да издъхна, Норт, наистина съм.

Той я целуна по върха на носа, постави длан на корема й и се провикна:

— Мисис Мейхю, всичко е наред. Нейно височество се подхлъзна на килима. Аз ще се погрижа за нея. Можеш да си вървиш.

Настъпи дълга пауза, последвана, ако не се лъжеше, дискретно изсмиване.

Той се обърна, за да погледне жена си. Очите й бяха затворени, устните — подпухнали от целувките му и леко разтворени. Между тях се виждаше връхчето на езика й. Изглеждаше напълно отдадена, с вдигнати около кръста поли, с извити настрана крака, с освободена от фибите разбъркана коса. Норт не каза нищо. Само докосна с пръст меката й кожа. Тя потръпна.

— Искаш ли пак, Каролайн?

Тя отвори очи и в тях той отново видя онзи изпълнен с обожание поглед, който го караше да се чувства като крал. Онзи толкова нежен и топъл поглед, от който ставаше твърд като камък. Отново проникна в нея и тя замря от удоволствие.

* * *

Доста по-късно, когато Каролайн седеше в скута му в огромния стол край камината, когато се чувстваха така преситени от удоволствието, че им беше напълно достатъчно просто да си стоят и да не мислят за нищо, тя каза:

— Изглежда около нас има доста лоши хора, Норт. Не съм видяла кой знае колко от света, нито пък съм контактувала с много хора, но повечето от тези, които познавам, не са особено добри.

— Знам — отвърна съпругът й, вдигна косите от врата й и я целуна.

Имаше вкус на сол, на жена и на Каролайн.

— Знам и съжалявам за това. Все пак откри мен, а аз съм добър човек.

Той сам се изненада от думите си, но може би не толкова много, колкото щеше да бъде преди две седмици.

— Ти си повече от добър. Ти си най-най-добрият. Ти компенсираш злината на останалите.

Норт я прегърна и усети гърдите й върху своите. В тялото му пламна познатата възбуда и той се изуми как можеше да я желае отново, след като съвсем наскоро я бе имал на два пъти, за съвсем кратък интервал. Вдигна ръка и започна да я гали по гърдите.

Тя се притисна към дланта му и я изпълни, като му се усмихваше с истински щастлива усмивка и той я люби отново тук, върху стола, докато тя не сваляше поглед от него. Това със сигурност бе най-прекрасният момент в живота му, без да се броят другите най-прекрасни мигове, които бе имал с нея, през които я бе любил и милвал.

Завряла лице във врата му, Каролайн дишаше тежко, напълно омекнала. Харесваше я много в подобни моменти. Знаеше, че й е доставил такова удоволствие, с което я бе докарал почти до припадък.

— Не мисля, че ще се справя този път, Норт. Беше прекалено много.

— Ще се справиш. И аз ще ти го направя отново, когато възвърна поне донякъде силата си.

Тя се изсмя и го ухапа по брадичката.

— Обичам те, но имам нужда да бъда успокоена. Как мислиш, ще постъпят сега Полгрейн и Триджийгъл?

Лорд Чилтън замръзна на мястото си, ръцете му се отпуснаха върху бедрата й Роклята й беше в плачевно състояние, единият й чорап висеше на ръба на бюрото, другият се виеше като бяла змия край камината. Обувките й се търкаляха край стола. Самата тя имаше вид добре обичана жена и това му достави невероятно удоволствие.

— Не искам да мисля за това точно сега. Ще поговоря обаче с тях след малко. Този път ще бъда сам.

Каролайн си помисли, че е страхливка, защото се съгласи с плана му незабавно.

— Не още — промълви тя и се наведе да го целуне. Още малко…

* * *

Тази нощ младата жена сънува прислужника Тими, който беше насочил пистолета си към мъжа й, а тя му викаше да не стреля и че Норт не е баща му, а Тими се е объркал. Последва силен гръм. Каролайн подскочи, събудена от поставената на рамото й ръка. Отвори очи във все още неясната утринна светлина видя бледото лице на Мери Патриша.

— Време е, мис Каролайн. О, Боже, време е.

Тридесет и първа глава

Доктор Трийт и Бес Трийт пристигнаха в Маунт Хок след по-малко от час. Мери Патриша не си позволи да вика или плаче. И така, малко преди дванайсет на обяд, на бял свят се появи силно ревящо чернокосо момиченце. „Тя е живо подобие на господаря ми, който ме изнасили“, каза на Бес Трийт родилката. После притисна детенцето към гърдите си.

Каролайн не беше допусната в стаята. Доктор Трийт беше категоричен:

— Каролайн, ще научиш всичко, когато родиш първото си дете. Не и преди това.

Това се стори странно на младата жена, но Бес Трийт се изсмя и обясни:

— Брат ми мисли, че ако едно момиче присъства на раждане, никога няма да позволи на някой мъж да я докосне. — Спря за момент, а след това добави замислено: — И може би има право. Раждането не е приятна работа. Мисля, че един мъж трябва да ми бъде много скъп, за да се съглася да преживея всичко това.

На Каролайн й се искаше да я попита защо тогава присъстваше на тези ужасни мъки, след като самата тя не беше омъжена, но не го направи. Предполагаше, че все пак възрастта на Бес Трийт — не по-малко от трийсет години, й даваше по-голяма устойчивост за подобни изпитания. Така, както и опитът й, придобит след всичките години, през които бе помагала на брат си. Но това, което й каза Бес Трийт, й се стори по-страшно от самия дявол и тя го сподели с Норт, докато очакваха в салона раждането на бебето.

— Наистина ли е толкова ужасно? — попита тя. Говореше тихо. Последното, което искаше, бе Евелин и Алис да я чуят. В момента с тях се занимаваше Оуен, който всячески се стараеше да ги развеселява.

— Да — отвърна лаконично Норт.

Това привлече вниманието й незабавно. Тя сграбчи ръката му и я разтърси.

— Хайде, Норт, откъде знаеш за раждането на бебета?

— Помогнах на една жена да роди сред Португалските планини. Току-що бяха убили съпруга й и това беше предизвикало преждевременни контракции. Моите момчета издигнаха една палатка и аз… е, аз се опитах да и помогна.

— Какво стана?

— Момченцето се роди мъртво. Тя умря малко по-късно.

— Но защо?

— Опитваше се да роди детето в продължение на почти два дена и се беше изтощила страшно. Съпругът й беше мъртъв. Бебето също умря. Тази жена просто нямаше желание да живее.

В този момент Норт си даде сметка какво й е наговорил, защото Каролайн бе пребледняла като платно. Той я целуна и я прегърна.

— Скъпа, проявих се като истински глупак. Не е нужно да се сравняваш с нещастната жена. Когато забременееш, аз ще бъда непрекъснато до теб, а и доктор Трийт също ще те наблюдава. Да, понякога раждането на новия живот се превръща в трагедия, но това не се отнася за теб, Каролайн. Няма да го допусна. Опипах добре корема ти, а и един-два пъти те огледах внимателно, но не със сладострастни цели. Бедрата и тазът ти са достатъчно широки, за да износиш толкова бебета, колкото пожелаеш.