— Това е вярно и слава Богу. Съзнанието на баща ми беше буквално отровено от дядо ми. Но това вече е без значение. Защо не си писала на баща ми, за да му съобщиш за Мари? Та тя е изцяло негово копие и си прилича с мен като две капки вода. Ако той я бе видял, нямаше да мисли повече, че си му изневерила.

— Той никога не е виждал дъщеря си — отвърна тихо Сесилия Найтингейл.

После взе ръката на Мари и я стисна.

— Не исках да се предам, защото, въпреки всичко, обичах баща ти. През първите години на брака ни той беше толкова разкъсван от противоречия, така несигурен… Искаше му се да вярва в любовта ми към него, в моята вярност, но баща му непрекъснато му втълпяваше, че ще му изневеря и ще го нараня ужасно. Дядо ти беше отровил твоя баща с приказките си — това е най-подходящата дума — не конкретно срещу мен, а срещу всяка жена, която би се омъжила за него. Молих баща ти да дойде и да види Мари. Той не го направи, но затова пък пристигна дядо ти. Тогава тя беше на пет години и беше пълно копие както на баща си, така и на теб. Той я погледна, после се обърна към мен и заяви: „Ти си не само мръсница, ами си и лъжкиня. Никога повече не пиши на сина ми. Той не иска да те види. Помоли мен да се погрижа за това вместо него.“ И тогава се прекъсна последната ми връзка с Маунт Хок. Докато не се появи Кум.

— Но тя е стопроцентова сестра на Норт! — възкликна Каролайн. — Защо е постъпил така?

Без да откъсва поглед от сина си, Сесилия отвърна:

— Предполагам, не е могъл да понесе мисълта, че това ще бъде краят на легендата за обречеността в изневяра. Тази измислица се бе превърнала в неразделна част от него самия и с времето тя бе станала най-важната част от живота му, единствената, която е разбирал и приемал. И освен това той сигурно не е могъл да понесе мисълта синът му да разбере, че не е бил прав. Известно време ми беше жал за него. Постепенно обаче започнах да го мразя, както намразих и баща ти, Фредерик. Съжалявам. Норт. Ще трябва да променя мисленето си. През последните двайсет години ти винаги си бил Фредерик за мен, винаги. Господи…

Тя закри лице с ръцете си и се разрида.

Мари изгледа брат си с ненавист и прегърна майка си. Сесилия вдигна глава.

— Извинете ме — подсмъркна тя. — Само дето…

Норт се изправи и се приближи до нея. За изненада на всички неговата сестра отблъсна ръката му. После застана пред майка си и го блъсна в гърдите. Имаше ожесточен и объркан вид и като че беше готова да го убие, за да защити майка си.

— Не, Мари — каза спокойно Сесилия Найтингейл и дръпна дъщеря си за ръката. — Не, скъпа. Норт не е виновен. Погледни ме. Точно така. Никога не съм те лъгала, знаеш, нали? Разбира се, че знаеш. Той не е виновен. Разбра ли ме?

Мари изглеждаше смутена и разтревожена. Внезапно се обърна и седна, постави ръце в скута си и заби поглед в тях.

— Какво й стана? — учуди се Норт.

— Когато се раждаше, не можаха да открият местния лекар. Акушерката, една стара, полусляпа жена, правеше каквото можеше, но нарани главата на Мари. Мари беше повредена. Тя не е съвсем с акъла си, Норт, но е изтъкана от нежност и, както вече се убеди, е готова винаги да ме защити. Всичко това наистина е много странно за нея, тя не може да се ориентира в ситуацията. Предполагам, че това е втората причина, поради която дядо ти не поиска да я признае за своя внучка. Мари беше дефектна, а ти — не. При теб всичко беше както трябва, а тя щеше да бъде само един ангажимент и притеснение за него. Освен това, ако баща ти я беше видял, щеше да разбере, че дядо ти го е лъгал. Тогава може би дядо ти щеше да го загуби. Не знам. Всичко това навярно вече е без значение. Може би баща ти щеше да я мрази заради малоумието й. И двамата са мъртви така че никога няма да разберем истината.

— Какво ужасно копеле! — възкликна потресен лорд Чилтън. — О, Господи, а сега пък аз я уплаших.

Той коленичи пред сестра си и много внимателно сложи ръката си върху нейната.

— Мари — каза той. — Ще ме погледнеш ли?

Тя бавно повдигна глава и той се загледа в собствените си черни очи, в своя нос, само че изваян по-деликатно, в своята брадичка, но която беше по-нежна и закръглена.

— Красива си. Ти си ми сестра и си красива.

Момичето наклони глава на една страна, като че се опитваше да вникне в смисъла на думите му. И внезапно се усмихна. Усмихна се с широка, сияеща усмивка, от която на Норт дъхът му секна. Сесилия каза тихо:

— Друг мъж не й казвал досега подобно нещо. Тя разбира какво означава тази дума, както виждаш. Всъщност тя знае доста неща. Много се гордея с нея.

Норт, все така коленичил пред сестра си и стиснал ръцете й в своите, погледна към майка си.

— Изминаха почти две години от смъртта на баща ми. Защо не дойде при мен по-рано? Защо?

— Не предполагах, че си по-различен от тях. Когато не получих парите, реших, че си станал като баща си. Бях убедена, че са започнали да те изпълват с омраза от мига, в който си пристигнал в Маунт Хок. Дядо ти умря малко преди да станеш на дванайсет години. Научих едва сега, от Кум, че си избягал и си отишъл в армията.

— Мразех както дядо си, така и баща си — отвърна кратко Норт. — Не можех да понасям злобата, огорчението и вечния гняв на татко. Все пак ме боли. Когато станах на деветнайсет години, той ми купи офицерски чии и чин мирови съдия. Станах капитан, после — майор. Продадох чина си през юли тази година. Нито веднъж не му писах, не му благодарих за това, което бе направил.

— Норт — обади се Каролайн, — нали се сещаш, че тук ще дойде човек, за да реставрира картините? Ще му пиша още днес и ще го помоля да ми препоръча най-добрия лондонски портретист, който веднага да нарисува портрета на майка ти. Отивам да свърша това още сега.

Тя скокна от стола си, но се спря рязко, защото съпругът й избухна в смях. Той се приближи до нея, обхвана раменете й и я придърпа към себе си. После целуна върха на носа й.

— Каролайн Найтингейл, успокой се и седни. Сега, след като мама и Мари са при нас, имаме време колкото си искаме.

— Норт, не може ли тя да бъде и моя майка?

— Просто ще я попитаме.

И двамата се обърнаха към Сесилия Найтингейл.

Лицето й беше състарено от грижите. Имаше бръчки около очите и устата, а светлокестенявите й коси бяха прошарени. В този момент тя се усмихна — усмивката й беше също толкова красива, колкото тази на дъщеря й. Изглеждаше отново млада и щастлива.

— Можеш ли, майко? Можеш ли да приемеш още една дъщеря? Трябва да те предупредя обаче, че често изпада в дяволски настроения. Но ме обича и ме кара да се смея.

— Не мога да си представя как някоя жена би могла да не те обича — рече Сесилия. — А като те слушам как се смееш, Норт, си спомням как се смееше някога и баща ти. Но това не трая дълго… Защо обаче се държа така глупаво? Още една дъщеря. Чудесно! А скоро ще стана и баба. Но първо трябва да те попитам, Фреде… Норт. Какви са намеренията ти?

— Искам да живеете в Маунт Хок, защото това е вашият дом. Искам двете с Мари отново да станете част от това семейство. Искам майка си.

* * *

Заобиколена от трите бебета. Мари седеше срещу камината, държеше Елинор, подхвърляше я много внимателно и леко във въздуха, гукаше й и се смееше на глас, когато бебето пищеше от удоволствие.

— Мари обожава бебетата — каза Сесилия — и е много внимателна с тях.

— Да, така е — отвърна Мери Патриша, която шиеше блузка за малкия Норт, и продължи: — Не мислех, че е възможно Негова светлост да бъде по-щастлив, отколкото, когато е с мис Каролайн. Но се оказа, че може. И това е сега, милейди, когато вие се върнахте при него. Той сияе от щастие. Веднъж мистър Триджийгъл ми каза, че не било предвидено Негова светлост да се смее и шегува, че той бил от рода Найтингейл и следователно трябвало да бъде мрачен и вечно потънал в размисъл.

Сесилия избухна в смях и плесна с ръце, което накара Мари да се извърне рязко.

— Не, не се тревожи, любов моя. Просто се смеех на това, което ми говореше Мери Патриша. А, ето те и теб. Каролайн. Изглеждаш много добре, скъпа. Как се чувстваш?

— Прекрасно, мадам. Оказа се, че нашите трима женомразци са знаели, че сте жива или поне са предполагали. Очевидно дядото на Норт им дал строга заповед никога да не му казват това. Мъжът ми е трябвало да порасне с мисълта, че сте мъртва.

— И че съм блудница, мръсница и един Господ знае още какво — допълни Сесилия, но горчивината в гласа й вече бе понамаляла.

— Точно така. Всъщност тримата са вярвали, че сте изневерили на бащата на Норт. Божичко, ако ви разкажа само как управляваха Маунт Хок…

Мери Патриша се изсмя, докато приглаждаше блузката на малкия Норт в скута си.

— Трябваше да видите физиономиите им, когато на другия ден след сватбата на мис Каролайн и Негово височество на прага на имението се появиха три бременни момичета.

— Промените, които си направила, са наистина удивителни, Каролайн — отсъди Сесилия. — Видях дори, че Триджийгъл говореше любезно с мисис Мейхю, а Хлое се смееше с Полгрейн. Започвам да мисля, че си извършила истинско чудо.

Норт влезе в гостната, целуна майка си по бузата, прегърна жена си и после коленичи на пода до сестра си.

— Толкова е сладка — обърна се към брат си Мари, без да отделя очи от Елинор. След това я целуна и потърка бузата си нейната — Толкова е нежна.

— Много е нежна, Мари. — После се обърна към съпругата си. — Ето за какво ти говоря. Каролайн. Я да видим сега… — той леко прокара пръст по бузката на Елинор. Не знам. Това не е същият вид мекота. И да не забравя да ти кажа, майко, тя наистина прави чудеса. Но само временни и не чак толкова значими…

— Предлагам да мериш думите си, Норт, или майка ти помисли, че си безпътен човек и мошеник.

Но тя се усмихваше, докато смъмряше мъжа си, защото свекърва й изглеждаше неземно блажена да бъде наричана отново „майко“ от сина, когото не бе вижда ла двайсет години.

— Почакай само, докато чуе как Маркъс говори с Херцогинята — рече Норт. — Това са граф Чейз, мамо и съпругата му. Ще се върнат тук на първи януари. Ще стоят у нас, докато открием кой се опитва да нарани Каролайн.

— Поне знаем, че не е Кум — обади се Каролайн. — Той просто не би могъл да се крие някъде наблизо и да върши всички тези гадости, като в същото време пътува с вас. Мисис Фрийли ми каза, че вече всички са убедени в неговата невинност. Всъщност хората са настръхнали от това, че някой се опитва да го изкара виновен. И всички са единодушни, че това е някой местен Именно този човек умишлено е оставил ножа в стаята му в странноприемницата на мисис Фрийли. Това трябва да е убиецът.

— Страшно е обидно, когато някой се опитва да те обвини несправедливо — обади се от вратата Кум, застанал там мълчаливо с поднос сандвичи в ръка.

— Само недей отново да благодариш на Господ — предупреди го Каролайн, — за това, че някой се е опитал да ме убие и така те е освободил от всякакви подозрения.

— Това неочаквано събитие обаче повдигна доста падналия ми дух, милейди. Мога да добавя, че след като прочетох писмото, оставено в спалнята ви, придобих впечатлението, че човекът, който го е писал, не е съвсем нормален.

— Съгласен съм с това — продължи Норт. — Никога не съм мислел, че този убиец е бил съвсем наред, но писмото издава една напълно небалансирана личност. Опитахме — обърна се към майка си той — да си спомним всички, които бяха идвали в Маунт Хок този ден, защото очевидно някой от тях беше поставил бележката върху тоалетката на Каролайн. Доста хора дойдоха и си отидоха през този ден. Малка част от тях елиминирахме веднага.

— Аз гласувам за викария — намеси се Мери Патриша. — Той е ужасен човек!

— Но няма акъл за това — каза Кум.

— Освен това тогава той не беше тук, колкото и да ми е тъжно — рече Каролайн и взе един сандвич с краставички от Кум.

— И слава Богу — отвърна Мери Патриша с отвращение. — Струва ми се обаче, че видях неговата слугиня да си говори с мистър Полгрейн в кухнята.

— Това е невъзможно — намеси се Норт.

— Викарият няма акъл — повтори Кум. — Все пак ще разпитам мистър Полгрейн за посещението на въпросната слугиня на Плъмбъри. Няма защо да се тревожите за това, милорд.

— Благодаря, Кум. А после ми предай какво ти е казал Полгрейн.

— Преди това обаче — обади се Каролайн, — обясни ни, Кум, защо си тръгна просто ей така, без да кажеш дума, за да доведеш майката на Норт?

— Нямах право да казвам каквото и да е — отвърна той, — защото не бях сигурен дали е жива. Не исках да карам лорд Чилтън да се надява, а после всичките му надежди да рухнат. Затова реших първо да проверя. Тя беше добре, слава Богу, а Мари — вече пораснала, беше точно копие на баща си. Дядото на Негово височество ни беше казал, че момиченцето било досущ като един приятел на бащата на Негово височество и че следователно неговата съпруга била поредната съпруга, носеща името Найтингейл, изневерила на мъжа си. Именно тогава той ни накара да се закълнем, че никога няма да кажем на Негово височество, че сте жива.