— Какво те накара да промениш мнението си. Кум? — попита Норт. Беше кръстосал крака и държеше Елинор в скута си.

— Бяхте толкова щастлив, милорд — отвърна старият слуга. — Колкото и да исках да вярвам, че тя рано или късно ще ви нарани, както са правили всички предишни съпруги на мъжете от рода Найтингейл, в крайна сметка започнах да мисля, че може би се лъжа. Не споделих намеренията си нито с мистър Полгрейн, нито с мистър Триджийгъл. Просто се отправих към Холиуел Котидж в Чидингфолд. Слава Богу, лейди Чилгън беше там и не затръшна вратата в лицето ми.

— Да си призная, изкуших се да го направя през първите няколко секунди, Кум. Бях толкова изненадана да те видя! А на теб, Норт, трябваше да ти пиша, защото бяхме много зле с парите. Давах на местните деца уроци по музика и поведение в обществото, но пак се справяхме трудно. Тогава се появи Кум. Просто застана на вратата с шапка в ръка и изглеждаше едновременно доволен от себе си и изплашен до смърт.

— Когато видях мис Мари — продължи Кум, — разбрах, че всичко е било лъжа, че всички ние сме постъпвали крайно неправилно през тези двайсет години. Помолих я да се върне с мен в Маунт Хок и да ни даде възможност да поправим стореното зло.

— Отново те наемам. Кум — обяви Норт, подаде на Мери Патриша дъщеричката й, изправи се и му протегна ръка. — Единственото, което трябва да обещаеш, е, че няма да люлееш вече маски на чудовища пред прозореца на Нейно височество.

Кум се изпъна толкова, колкото му позволяваха неговите метър и шейсет и два сантиметра.

— Трябва да призная, че това беше под достойнство то ми.

— Много под него — съгласи се Каролайн. — Все пак, предполагам, че донякъде ти е било забавно, стига да не те е било страх да не паднеш от покрива.

— Ами, предполагам, че съм бил малко нервен тогава. Всичко е по-различно сега, т.е. сега виждам нещата от по-различен ъгъл. И е мое право и задължение да открия ужасното създание, убило лелята на Нейно височество и другите две жени, и което има наглостта да стовари вината върху мен. Мисля да обединя усилията си с тези на мистър Полгрейн и мистър Триджийгъл. Тримата заедно, и с малко помощ от страна на мисис Мейхю, ще разрешим мистерията и скоро всички отново ще бъдем добре. Маунт Хок ще се изпълни със смях Може би от време на време дори и ние ще пускаме по някоя шега.

— Ако с Триджийгъл и Полгрейн решите, че с Нейно височество можем да ви бъдем полезни с нещо — каза Норт, — ще ви бъдем благодарни. Така, а сега ми подай от онези лимонови сладки.

Тридесет и седма глава

Нощта на двайсет и девети декември беше най-студената от цялата година. Поне така си мислеше Каролайн, докато чакаше в гостната Норт да се прибере, и слушаше воя на вятъра. Прозорците бяха заскрежени, а носещият се откъм морето леден вятър от време на време запращаше по някой гол клон в стъклото. Норт, Рафаел Карстеърс и Флаш Сейвъри бяха отишли в Гунбел, защото Флаш беше чул от мисис Фрийли за някакъв пияница, който разправял наляво и надясно в кръчмата й, че неверните кучки трябвало да бъдат наръгвани с нож.

Каролайн потръпна и приближи стола си до силния огън. Всъщност студът, който я обземаше, не се дължеше само на студеното време. Той идваше и от нея, подобно на треската. Само че тази треска беше причинена от страх и тя мразеше този страх. Мразеше го, защото се страхуваше не толкова за себе си, колкото за Норт. Това, разбира се, бе глупаво, защото той беше умен и силен, и освен това беше с Рафаел и с Флаш. Въпреки това тя го бе помолила да отиде с тях в Гунбел.

— Не — беше отсякъл той и бе задушил с целувки доводите й. — Студено е, а ти носиш бебе. Трябва да се грижиш за нашето бебе, Каролайн.

Старият стенен часовник отмери единайсет удара. Но те вече не бяха грозни и дрезгави, не и откакто Маркъс Уиндъм бе открил в него златната гривна. Сега биенето на часовника беше дълбоко, звучно и хармонично. Сега най-после звуците бяха действително като на часовник.

Каролайн погледна към гривната. Тази вечер я беше сложила върху камината, там, където преди стоеше една грозна китайска ваза. Вече всички можеха да й се възхищават. Друг беше въпросът, че тази гривна е съвсем недостатъчно доказателство, че крал Марк е погребан някъде тук.

Съществуваше вероятност гривната да бе открита край Фон, където действително бе погребан крал Марк.

След това навярно някой пътуващ търговец я бе донесъл тук и прадядото на Норт я бе купил от него. Ако предположението се окажеше вярно, това означаваше че първият виконт Чилтън, старият Донигър Чилтън, бе измислил цялата история и накарал наследниците си да живеят с тази измама.

Каролайн облегна назад глава и затвори очи. Норт беше излязъл преди три часа. Мразеше да чака, винаги бе мразила това. Искаше да участва в събитията, а не да очаква резултатите от тях. Запита се дали Виктория Карстеърс също се тревожеше за съпруга си. „Да си жена, помисли си тя, не е винаги чак толкова приятно“, както беше в този случай, когато не можеше нито да решава, нито да действа самата тя.

Вдигна поглед, когато Кум влезе тихо в салона. Носеше чаен сервиз от началото на осемнайсети век. Сребърните прибори бяха безупречно излъскани. „От първите години на царуването на Джордж Първи — беше и обяснил той историята на този сервиз, когато бе дошла като младоженка. Някъде през 1722 година, струва ми се, е купен от прадядото на Негово височество, нашия първи виконт.“

Каролайн бе намразила сервиза от момента, в който бе научила тези подробности.

— Студено е — произнесе тихо тя, докато Кум внимателно постави подноса върху една масичка и я приближи до стола й.

— Започна да вали. Никак не ми харесва, че Негово височество е навън в такова време.

— Нито пък на мен. Трябваше да тръгна с него. Щях да го запазя сух. Не искам да се разболее.

Дори и да си бе помислил, че думите й звучат по женски нелогично. Кум не каза нищо. Младата жена отпи от чая си и рече:

Кум, ако нямаш нищо против, не си тръгвай веднага. Кажи ми, имаш ли някаква представа кой може да е скрил тази златна гривна в стенния часовник?

— Никаква представа, милейди. Питах и мистър Триджийгъл, и мистър Полгрейн, но и двамата са не по малко озадачени от мен.

— Ако го е сторил прадядото на Норт, питам се защо ли може да го е направил? Може би една действително съществуваща златна гривна с гравирано REX отгоре й би потвърдило верността на теорията му за крал Марк. Гривната трябва да е престояла в часовника в продължение на десетилетия. Никой от рода Найтингейл, е изключение на първия виконт Чилтън, не е писал за нея. Ненавиждам мистериите.

— Всъщност, милейди, в момента ме вълнуват доста по-важни неща. Казах на Негово височество, а сега твърдя и пред вас, че слугинята на викария Плъмбъри действително е била тук през оня ден, когато в спалнята ви са оставили гадната бележка. Но, поне доколкото си спомня Полгрейн, тя не е излизала от кухнята. Казва се Айда, не е омъжена и не е безразлична към мистър Полгрейн, с което е причинила крайното му безпокойство и разсеяност.

— С две думи, слугинята на Плъмбъри може да е дошла да пие чай в салона и Полгрейн да не е забелязал това, така ли?

— Страхувам се, че е напълно възможно.

— Добре. Доколкото си спомням, единствените, които не ни посетиха този ден, бяха семейство Карстеърс.

— Мисля, че онзи младеж Флаш Сейвъри го е сторил. Нямам му доверие, милейди. Прекалено е красив и самоуверен, ако разбирате какво искам да кажа.

— Това е мнение, по което не съм разсъждавала. Според мене Флаш е сигурен, но знае ли човек? Беше дошъл да види Негово височество, а може би — и Евелин.

— Значи вятърът духа от тази посока, така ли?

— Вятърът винаги си духа. Слава Богу, той издуха Негово височество в Дорчестър, където ме откри.

— Преди бих казал, че вятърът, който го е издухал близо до вас, милейди, е бил неблагоприятен. Но мнението ми вече е, че въпросното въздушно течение не е било чак толкова зловредно.

— Струва ми се, че трябва да ти благодаря.

Каролайн допи чая си и се изправи.

— А сега мисля да се пъхна под всички онези прекрасни одеяла, които Триджийгъл постели върху леглото на Негово височество. Ти също можеш да си лягаш, Кум. Нямаме представа кога ще се върне Негово височество, по дяволите!

Кум се изпъна в цялата си дължина, като въпреки това не достигаше над нивото на очите на господарката.

— Аз не нося наследника на рода Найтингейл, милейди, така че ще дочакам завръщането на Негово височество и ще му приготвя чаша горещо бренди.

Тя също би предпочела глътка хубаво френско бренди вместо горчивия чай, който току-що бе изпила, но можеше да си представи реакцията на Кум от това, че една бременна дама би поискала да пие алкохол.

— Мари по-добре ли се чувства?

— Да, само носът й тече по малко все още и кашлицата й не е минала напълно. Лейди Сесилия, както знаете, не се отделя от нея. Помоли ме да ви пожелая лека нощ от нейно име. Предполагам, че двете с мис Мари ще слязат в трапезарията още утре.

Каролайн си подсвиркваше, докато се изкачваше по стълбите. Хвърли поглед към празното пространство на стената, откъдето бе махнала портрета на бащата на Норт — онзи портрет, на който той изглеждаше толкова зъл и намусен, че човек можеше да го помисли за дясната ръка на дявола. Скоро там щеше да бъде окачен портретът на Сесилия Найтингейл. А след това и на Норт, и на Мари. Да, това щеше да бъде доказателство за поколенията, че съпругата на един от мъжете Найтингейл бе му останала вярна.

Усети, че я обзема умора. Тялото й внезапно беше натежало като статуята на бог Меркурий, застанал на пръстите на крилатите си крака в една дълбока ниша срещу стълбището. Всяка следваща стъпка отнемаше част от силите й. Каролайн се намръщи. Уморяваше се по-бързо заради бебето. Това не й се нравеше.

Когато достигна до семейната спалня, тя почти трепереше от усилието, което й костваше това. Дори завъртането на дръжката на вратата й се струваше почти неизпълнима задача. Помисли да извика някоя от слугините да й помогне да се съблече, но реши, че е твърде късно.

В стаята гореше силен огън и пламъците му я осветяваха добре. Някак си успя да се добере до камината Протегна ръце, за да ги стопли и погледна дланите си. Те като че започнаха да избледняват и да чезнат пред очите й. Ставаха все по-светли и по-светли, а синкавите вени под кожата й като че ставаха по-ярки. След това също започнаха да избледняват и те като ръцете й. Този странен ефект вероятно се дължеше на люлеещите се сенки в ъглите или може би на светлината на огъня.

Не, нещо не беше наред. Привлечена от едва доловилия звук зад гърба си, Каролайн се обърна бавно. Не забеляза нищо. Чувстваше се толкова уморена, краката й бяха толкова слаби, че едва я държаха права. Шумът беше причинен вероятно от някоя мишка. Едва измина двете крачки до големия стол, и се отпусна отгоре му. Лекото шумолене отново достигна до ушите й, но вече от по-близо, някъде откъм китайския параван. Отдавна не го беше използвала, защото когато се къпеше, Норт неизменно се появяваше уж случайно, целият изтъкан от дяволити усмивки.

Каролайн замря на място и се опита да се съсредоточи върху шума. Беше толкова уморена. Шумът се появи отново, но сигурно не беше нещо реално, а само плод на нейната фантазия, породен от умората. Да, това трябваше да е.

Бавно се обърна към камината. Пламъците бяха започнали да танцуват пред очите й, поклащаха се напред-назад, променяха непрестанно посоката си. Тя вече не чувстваше топлината им. Опита се да вдигне ръка до лицето си, но не успя. Ръката падна безсилна до тялото й.

Шумът се повтори отново, но Каролайн вече нямаше сила дори да се обърне. Беше се приближил още, даваше си прекрасно сметка за това. Сега вече тя просто чакаше. „Като заек, вперил поглед в дулото на ловджийската пушка“, помисли си тя. Ето го непосредствено зад гърба й…

— Какво става? — прошепна с усилие тя. — Какво е това?

До слуха й достигнаха тихи, съскащи, безсмислени звуци, нищо определено в действителност. Беше готова да се закълне, че някакви пръсти докоснаха косата й.

— Ти си уличница — произнесе неясен глас, като че идващ от сънищата й. — И ще умреш, също като другите уличници.

— Не.

Устата и беше пресъхнала. Беше й страшно трудно да прошепне дори само тази дума.

— Не — повтори тя.

Усети, че я обгръщат някакви ръце. До ноздрите й достигна някакъв особен мирис, носле, все така плавно, някой я спусна на пода. Най-после усети блажената топлина на огъня, но тя се изгуби веднага и бе заменена от истински студ.

— Норт — прошепна Каролайн, а след това главата и клюмна на една страна и тя не пророни нито звук по вече.

* * *

Вятърът виеше. Във въздуха се носеха песъчинки с вкус на сол.