Когато линейката потегляше от дома на Джена, Спенсър научи за злополуката — нещо, което нито едно от останалите момичета така и не узна: Тоби бе видял Али, но Али също беше видяла как Тоби прави нещо точно толкова лошо. Той не можеше да я натопи, защото иначе тя щеше да го издаде на свой ред.

Не след дълго Али направи за всяка от тях гривнички, които да им напомнят, че ще са най-добри приятелки завинаги и че сега, след като споделяха такава тайна, трябваше да се грижат една за друга завинаги. Спенсър чакаше Али да разкаже на останалите, че е била видяна, но тя така и не го направи.

Когато полицаите разпитваха Спенсър след изчезването на Али, я попитаха дали Алисън е имала врагове, някой, който да я е мразел толкова силно, че да е искал да я нарани. Спенсър каза, че Али е популярно момиче и като такова е имала доста завистници.

Това, естествено, бе брутална лъжа. Имаше хора, които я ненавиждаха и Спенсър знаеше, че трябва да каже на ченгетата за това, което Али знаеше за инцидента с Джена… че може би Тоби искаше да нарани Али…, но как би могла да разкаже всичко това, без после да обясни защо? Спенсър всеки ден минаваше край къщата на Тоби и Джена. Но за щастие, те бяха заминали да учат в пансион и почти никога не се връщаха у дома, така че тя сметна, че тайната им е в безопасност. Че всички те са в безопасност от Тоби. И че на нея самата няма никога да й се наложи да сподели с приятелките си онова, което само тя знаеше в тази история.

Докато Трейси Рейд казваше довиждане, Емили се обърна отново. Изглеждаше изненадана, че Спенсър още стои там.

— Трябва да влизам в час — рече тя, — но се радвам, че се видяхме.

— Чао-чао! — отвърна Спенсър и двете момичета се разделиха с неловки усмивки.

15.

Най-тежката обида е да поставиш под въпрос мъжествеността му

— Хайде, какво сте се отпуснали! Искам ви в по-добра форма! — кресна им треньор Лорън от платформата.

В четвъртък следобед Емили плуваше със съотборниците си в кристално синята вода на училищния басейн „Андерсън Мемориъл“ и слушаше как младата още треньорка и бивша олимпийска състезателка Лорън Кинкайд им се кара. Басейнът бе двайсет и три метра широк и четиридесет и шест дълъг, с малко по-дълбока зона за гмуркане. Таванът беше стъклен, така че ако човек плуваше „гръб“ вечерно време, можеше да гледа звездите.

Емили се опря на стената на басейна и дръпна шапката си за плуване над ушите. Е, хубаво де, по-добра форма. Днес наистина трябваше да се концентрира.

Миналата вечер, след като се върна от реката с Мая, бе лежала дълго време в стаята си, като ту се чувстваше щастлива и затоплена заради веселото прекарване с новата й приятелка, ту си спомняше признанието на Мая и изпитваше някакво неудобство и странно мравучкане под кожата. Не съм сигурна, че харесвам момчета. По-скоро бих предпочела някой като мен. Дали Мая имаше предвид това, което на Емили й се струваше?

Като си помислеше колко замаяна бе Мая на водопада, да не говорим колко много се бяха гъделичкали и докосвали двете, Емили започваше да става неспокойна. След като се прибра снощи, бе преровила раницата си за онази бележка от А. Чете я отново и отново, опитвайки се да разчепка скритото значение на всяка думичка, докато очите й се замъглиха.

Докато стана време за вечеря, Емили вече твърдо бе решила, че трябва здраво да се заеме с плуването. Без пропуснати тренировки и размотаване. Оттук нататък тя щеше да е пример за останалите от отбора.

Бен доплува до нея и се подпря на стената.

— Липсваше ми вчера.

— М-м-м. — Трябваше да започне отначало и с Бен. Със своите лунички, пронизващи сини очи, леко набола брада и перфектно оформеното тяло на плувец, той определено беше страшно парче, нали? Тя се опита да си го представи как скача от моста на ивицата Марвин. Дали щеше да се смее, или щеше да го сметне за детинско?

— Е, къде беше? — попита Бен и дъхна на плувните си очила, за да махне конденза.

— Наложи се да помагам за урока по испански.

— Искаш ли да дойдеш у нас след тренировката? Нашите няма да се приберат до осем.

— Аз… не съм сигурна, че ще мога. — Емили се изтласка от стената и започна да пори водата. Загледа се в неясните очертания на движещите се ръце и крака под повърхността.

— Защо? — Бен се присъедини към нея.

— Ами защото… — Не можа да измисли подходящо извинение.

— Хайде, сама знаеш, че искаш — прошепна Бен. Гребна малко вода в шепите си и започна да я плиска. Мая беше сторила същото вчера, но този път Емили се отдръпна.

Бен спря.

— Какво има?

— Недей.

Той обви ръце около кръста й.

— Не? Не обичаш ли да те пръскат? — каза той с бебешко гласче.

Тя сне ръцете му.

— Недей.

Той се отдръпна.

— Добре.

Емили с въздишка се плъзна към другия край на плувния коридор. Харесваше Бен, наистина. Може би просто трябваше да отиде у тях след плуване. Щяха да гледат филм, да похапват пица, доставена от „При Ди Силвио“, той щеше да пъхне ръката си под непривлекателния й спортен сутиен. Внезапно на очите й избиха сълзи. В действителност изобщо нямаше желание да седи на синия диван у Бен, да си вади подправки, заседнали между зъбите и да разхожда език из вътрешността на устата му. Просто не искаше.

Не беше момиче, което умее да се преструва. Но значеше ли това, че иска да се разделят? Трудно е да вземеш подобно решение за момче, което стои на два метра от теб в твоя коридор.

Сестра й Каролин, която плуваше в съседния коридор, я докосна по рамото.

— Всичко наред ли е?

— Да — промърмори Емили.

— Окей. — Каролин имаше вид на човек, който иска да каже още нещо. След вчерашното пътешествие с Мая, Емили й бе оставила Волвото на паркинга буквално секунди преди сестра й да излезе от тренировка. Когато Каролин я бе попитала къде е била, тя й каза същата лъжа, която бе повторила днес пред Бен. Изглежда сестра й повярва въпреки влажната коса и странния звук, който колата издаваше само когато се охлаждаше след шофиране.

Макар сестрите да си приличаха — и двете имаха лунички по носовете и изтощени от боядисване червеникаво кестеняви коси, при това им се налагаше да слагат по повечко спирала с удължител заради късите прави мигли — и макар да деляха една и съща стая, те не бяха близки. Каролин беше тиха, скромна и послушна, и въпреки че Емили също бе такава, разликата се състоеше в това, че Каролин като че ли бе напълно удовлетворена от живота си.

Треньор Лорън наду свирката си.

— Време е за ритане! Равнис!

Плувците се наредиха в редица от най-бавни към най-бързи с кикбордове пред себе си. Бен стоеше пред Емили. Погледна я и изви едната си вежда въпросително.

— Не мога да дойда довечера — рече тя тихо, тъй че да не я чуят другите момчета, които се бяха скупчили зад нея и се присмиваха на изкуствения тен на Джема Кърън, който се бе развалил от водата. — Съжалявам.

Устата на Бен се превърна в тънка черта.

— Ясно. Сякаш пък това е изненада. — След което, когато треньорката изсвири отново, той се оттласна и започна да упражнява удари с крака за „делфин“. Изпълнена с някакво неприятно чувство, Емили изчака да чуе следващия сигнал и го последва.

Докато плуваше, тя се взираше в ритмично движещите се крака на гаджето си. Толкова беше дразнещо, че носеше шапка за плуване над толкова къса коса. А преди състезания ставаше истински педант — избръсваше всяко косъмче по тялото си, в това число ръцете и краката. В момента ритниците му вдигаха прекалено големи пръски, които отиваха право в лицето й. Тя ядно изгледа главата му, която се подаваше над водата и заплува по-бързо.

Въпреки че бе тръгнала пет секунди след него, Емили достигна до отсрещната стена почти едновременно с Бен. Той се обърна към нея раздразнено. Етикетът на отбора по плуване изискваше, независимо от това колко си добър, да пуснеш пред себе си онзи, който те е настигнал. Но той просто се оттласна от стената.

— Бен! — извика тя след него, а раздразнението пролича в гласа й.

Той спря и се обърна.

— Какво?

— Пусни ме да мина пред теб.

Той завъртя очи и отново се гмурна.

Емили се отблъсна от стената и заплува яростно, докато се изравни с него. На отсрещната стена той отново я изгледа.

— Ще спреш ли да ми ходиш по задника? — сопна се Бен. Всъщност буквално й се развика.

Емили избухна в смях.

— Ти трябваше да ме пропуснеш!

— Може би ако не беше тръгнала заедно с мен, нямаше да пристигнем заедно!

Тя изкриви устни подигравателно.

— Какво да се прави като съм по-бърза от теб.

Ченето му увисна. Опа.

Емили облиза устни.

— Бен…

— Не. — Той вдигна ръка. — Просто плувай, ама много бързо. Окей? — Хвърли очилата си на платформата. Те отскочиха и се приземиха обратно във водата, като минаха на косъм от петнистото рамо на Джема.

— Бен…

Той я изгледа с яд, след което се обърна и излезе от басейна.

— Майната му!

Емили проследи с поглед как той разярено отвори вратата на мъжката съблекалня.

Тя тръсна глава, гледайки как вратата остана да се люшка назад–напред на пантите си. После си спомни онова, което Мая бе казала вчера.

— Майка му зайка — произнесе тя тихо и се усмихна.

16.

Никога не се отзовавай на покана без обратен адрес

— Какво реши, идваш ли довечера? — Хана премести джиесема на другото си ухо и зачака отговора на Шон.

Беше четвъртък след училище. Двете с Мона се бяха видели за по едно бързо капучино в кампуса, но Мона трябваше да си тръгне рано, защото тренираше за голф турнира за майки и дъщери, който предстоеше през уикенда. Сега Хана седеше на верандата, говореше с Шон и гледаше как шестгодишните близнаци на съседите рисуват удивително точни анатомически рисунки на голи момчета по алеята пред къщата им.

— Не мога — отвърна Шон, — наистина съжалявам.

— Но в четвъртък е време за „Дързост“, много добре знаеш!

Хана и Шон бяха се зарибили с реалити-шоуто „Дързост“, което заснемаше живота на четири двойки, които са се срещнали по интернет. Тазвечерният епизод беше особено важен, защото двамата им любимци, Нейт и Фиона, сигурно щяха да спят заедно. Хана се надяваше, че това би могло да бъде поне повод за разговор.

— Ами аз… тази вечер имам среща.

— Среща? С кого?

— Ъ-ъ-ъ… на Клуб Д.

Хана зяпна невярващо. Клуб Д? Д като Девственост?

— Не може ли да не ходиш?

Той замълча за минута.

— Няма как.

— Е добре, ще дойдеш ли поне у Ноъл утре?

Последва нова пауза.

— Не знам.

— Шон! Не може да не дойдеш! — Гласът прозвуча пискливо.

— Добре — отвърна той. — И без друго на Ноъл би му станало неприятно ако отсъствам.

— И на мен би ми станало неприятно — добави Хана.

— Знам. Ще се видим утре.

— Шон, почакай… — започна тя, но той вече бе затворил.

Хана отключи входната врата. Шон просто трябваше да дойде на купона. Бе скроила перфектен романтичен план: щеше да го заведе в гората към имението на Ноъл, двамата щяха да признаят един на друг любовта си, а после щяха да правят секс. Клуб Д не би имал нищо против секса, когато е съпътстван с истински чувства, нали така? А и горите на Кан бяха истинска легенда. Наричаха ги Горите на мъжествеността, понеже безброй момчета на безброй партита бяха изгубили в тях девствеността си. Говореше се, че дърветата нашепват любовни тайни на новобранците.