Пък и кой знае, възможно беше след бирата даже роузуудските момчета да заприличат на хора.

* * *

Докато баровете в Рейкявик ухаеха на прясна бира, старо дърво и френски цигари, то „Снукърс“ миришеше на смесица от пот, мръсни чорапи и кучета. И както всяко кътче в Роузууд, носеше спомени: една петъчна вечер Алисън Дилорентис бе предизвикала Ариа да влезе в бара и да си поръча коктейл „Стенещ оргазъм“. Ариа бе изчакала опашката от дванайсетокласници и когато охраната на вратата отказа да я пусне, извика: „Моят Стенещ оргазъм е вътре!“. Чак след това си даде сметка какво е изтърсила и хукна при приятелките си, които се криеха зад една кола на паркинга. Заедно се смяха толкова много, че накрая се разхълцаха.

— Амстел — каза тя на бармана, след като мина през стъклените врати на входа — в два и половина в събота явно нямаше нужда от охрана. Човекът зад бара я изгледа с леко съмнение, но в крайна сметка сложи халбата пред нея и се обърна. Ариа отпи солидна глътка. Беше блудкава и водниста. Тя изплю бирата обратно в чашата.

— Хей, добре ли си?

Ариа се обърна. През три стола седеше младеж с непокорна руса коса и ледено сини очи като на сибирско хъски. Разклащаше някаква течност в неголяма тумбеста чаша.

Тя сбърчи вежди.

— Да, просто бях забравила каква е тукашната бира. През последните две години бях в Европа, там вкусът е несравнимо по-добър.

— Европа? — Момчето се усмихна. Имаше сладка усмивка. — Къде по-точно?

Тя отвърна на усмивката.

— Исландия.

Очите му просияха.

— Ходил съм в Рейкявик. На път за Амстердам прекарах няколко дни там. На пристанището имаше страхотен купон. Голяма работа.

Ариа обхвана с две ръце халбата си.

— Така е, партитата им са жестоки.

— Видя ли Северното сияние?

— Естествено! И среднощното слънце. През лятото има наистина чудесни рейв-партита, с перфектната музика. — Тя погледна чашата му. — Какво пиеш?

— Скоч — отвърна той и вече правеше знак на бармана. — Нали ще удариш един?

Тя кимна. Синеокият сладур се премести до нея. Имаше хубави ръце с дълги пръсти и леко изгризани нокти. На джинсовото му яке се кипреше малка значка с надпис УМНИТЕ ЖЕНИ ГЛАСУВАТ!

— Значи така, живяла си в Исландия? — Той пак се усмихна. — Някаква обменна програма ли?

— А, не — започна Ариа. Барманът постави скоча пред нея и тя отпи голяма глътка, по-уместна за бира. По гърлото и гърдите й веднага се разля горещина. — Бях там, понеже… — Спря се. — Всъщност да, година в чужбина по една обменна програма. — Нека непознатият си мисли каквото си иска.

— Яко. — Той кимна. — А преди това къде учеше?

Тя сви рамене.

— Ами… Тук, в Роузууд. — Усмихна се и побърза да добави: — Но там определено ми харесваше повече.

Момчето кимна.

— И за мен беше голяма мъка да се върна в щатите след Амстердам.

— Моля ти се! Ревах по целия път към вкъщи — призна Ариа и се почувства като себе си — по-точно като своето подобрено исландско Аз — за пръв път, откакто дойде. Не само, че си говореше за Европа с готино и умно момче, но можеше да се окаже, че той е единственият в Роузууд, който не я познаваше в предишното й амплоа — на особнячката, приятелка на сладкото момиче, което изчезна.

— А ти тук ли учиш? — попита тя.

— Тъкмо завърших. — Той попи устни с кърпичка и си запали „Кемъл“. Предложи й цигара с жест, но тя поклати глава. — Ще преподавам.

Ариа отпи нова глътка и осъзна, че е пресушила питието си. Гледай ти.

— Май и аз с това бих искала да се занимавам. Като завърша училище. Или преподаване, или писане на пиеси.

— Сериозно ли? Пиеси? Каква специалност си?

— Английски. — Барманът й наля поредното уиски.

— И аз това ще преподавам! — възкликна сладурът. Ръката му някак небрежно се озова на коляното й. Това толкова я изненада, че подскочи и почти си разля питието. Той се отдръпна. Ариа се изчерви.

— Извинявай — каза момчето малко срамежливо.

— Между другото, аз съм Езра.

— Ариа. — По някаква причина името й прозвуча абсурдно. Тя се разхили и залитна, изгубила равновесие.

— Опа! — Езра хвана ръката й, за да я задържи.

Три скоча по-късно, Ариа и Езра бяха установили, че и двамата са срещали онзи стар моряк–барман в бара „Борг“ в Рейкявик, че къпането в горещата лагуна с минерални води ги приспива и че всъщност харесват миризмата на развалени яйца от серните изпарения на геотермалните извори. С всеки миг очите на Езра ставаха по-сини. Ариа искаше да го попита дали си има приятелка. Чувстваше се затоплена отвътре и беше сигурна, че причината не е само в скоча.

— Трябва да отида до тоалетната — каза тя замаяно.

Езра се усмихна.

— Може ли и аз да дойда?

Е, това май беше отговорът на въпроса за гаджето.

— Искам да кажа, ъ-ъ-ъ… — Той потърка врата си с ръка и я фокусира изпод сключените си вежди. — Прекалено прям ли бях?

Главата й зашумя. Да се забива с непознати не беше точно в неин стил, поне не в Америка. Но нима не бе искала да бъде Исландската Ариа?

Тя се изправи и го хвана за ръка. Гледаха се напрегнато през целия път до дамската тоалетна. Целият под бе покрит с тоалетна хартия и вонеше по-зле и от останалата част на бара, но на Ариа не й пукаше. Езра я вдигна до умивалника, тя обви крака около кръста му и вдиша неговия мирис — някаква комбинация между алкохол, канела и пот. Никога не бе усещала по-сладък аромат.

Както казваха във Финландия или където и да беше,_ja_.

3.

Първият удар на Хана

— И явно са правили секс в спалнята на родителите на Бетани!

Хана Марин се вгледа в най-добрата си приятелка Мона Вандерваал на отсрещната страна на масата. Оставаха два дни до започването на училище и те седяха в кафенето във френски стил „Рив Гош“ в мола „Кинг Джеймс“. Пийваха червено вино, сравняваха „Вог“ с „Тийн Вог“ и клюкарстваха. Мона винаги знаеше най-добрите пикантерии за всички. Хана отпи нова глътка от виното си и забеляза някакъв тип около четиридесетте, който ги зяпаше мазно от съседната маса. Същински Хумберт Хумберт2, помисли си тя, но не го каза на глас. Мона нямаше да схване литературната отпратка, но това, че Хана беше най-популярното момиче в „Роузууд Дей“, не значеше, че стои над четенето на книгите в летния списък, особено пък когато се излежаваше край басейна и нямаше какво да прави. А и „Лолита“ обещаваше да бъде доволно мръсничка.

Мона се извърна да проследи погледа й и устните й се извиха в палава усмивка.

— Би трябвало да му дадем храна за въображението.

— На три? — Кехлибарените очи на Хана проблеснаха.

Мона кимна. Едно, две… На три момичетата бавно повдигнаха подгъвите на и без това невъзможно късите си полички, разкривайки бельото си. Очите на дъртия мераклия буквално се оцъклиха и той неволно блъсна чашата с пино ноар, която се разля точно на чатала на панталоните му в цвят каки.

— Мамка му! — изруга мъжът сподавено и хукна към тоалетната.

— Супер — прихна Мона. Хвърлиха салфетките си върху недоядените салати и станаха да си ходят.

Бяха се сприятелили през лятото между осми и девети клас, когато и двете ги отрязаха на кастингите за мажоретки. Заклеха се догодина да влязат в отбора и за тази цел решиха да смъкнат тонове от теглото си — за да бъдат и те сред сладураните, които момчетата подхвърлят във въздуха. Но щом станаха стройни и готини, решиха, че мажоретството е отживелица и че отборът е пълен с нещастници, така че никога вече не се напънаха да стават част от него.

Оттогава Хана и Мона споделяха всичко — е, почти всичко. Хана не бе казала на приятелката си как е отслабнала толкова бързо — беше прекалено гадно, за да го обсъжда. Докато спазването на зверски диети бе похвално и секси, то в изплюскването на сто кила мазни, пържени в стара лой, за предпочитане пълнени със сирене боклуци, и последващото повръщане на цялата гнусотия в тоалетната нямаше нищо, ама нищо, с което да се изфукаш. Но тя така или иначе беше преодоляла този дребен лош навик, така че нямаше значение.

— Абе, на онзи май му стана — прошепна Мона, докато събираше списанията в купчинка. — Какво ли би казал Шон за това?

— Би се изсмял.

— О, едва ли.

Хана сви рамене.

— Защо пък не?

Мона пусна крива усмивчица.

— Да бе, вярно, да си показваш гащите на непознати върви идеално с клетвата за целомъдрие.

Хана заби поглед в полупрозрачния си лилав клин на Майкъл Корс. Клетвата за целомъдрие. Нейното невероятно популярно, убийствено секси гадже Шон Акърд — момчето, по което бе луда още от седми клас — се държеше особено напоследък. Наистина, винаги се проявяваше като истински американски бойскаут — беше доброволец в старческия дом и сервираше пуйка на бездомниците в Деня на благодарността, — но миналата вечер, когато той, Хана, Мона и още десетина души се бяха събрали в избата на Джим Фрийд и тайно пиеха „Корона“3, Шон стигна още по-далеч. Гордо бе обявил пред всички, че е подписал „клетва“ за целомъдрие и се е зарекъл да не прави секс преди брака. Новината ги зашемети толкова, че не можаха да я изкоментират.

— Той не говори сериозно — заяви Хана уверено. А и как би могъл? Група хлапета се включили в някаква тъпа подписка; тя беше убедена, че това е просто моментна мода, като пластмасовите гривни или пилатес.

— Смяташ ли? — захили се Мона и отметна дългия бретон от очите си. — Ще видим как ще се развият нещата на купона на Ноъл другия петък.

Хана изскърца със зъби. Мона май й се подиграваше. Тя се изправи рязко и обяви:

— Ходи ми се на пазар.

— Какво ще кажеш за „Тифани“?

— Идеално.

* * *

Поеха през чисто новата луксозна част на мола, в която имаше бутици на „Бърбъри“, „Тифани“, „Гучи“ и „Коуч“, разнасяше се ароматът на последния парфюм на Майкъл Корс и бе пълно с момичета, придружени от красивите си майки. По време на един соло шопинг тур преди няколко седмици, Хана бе видяла някогашната си дружка Спенсър Хейстингс да влиза в новия „Кейт Спейд“ и си спомни как тя навремето правеше специални поръчки за по десетина найлонови чанти от Ню Йорк.

На Хана й бе странно да знае такива подробности за някой, с когото вече не е приятелка. И докато наблюдаваше как Спенсър се разхожда между рафтовете с кожени чанти, тя се запита дали и другото момиче си мисли същото като нея: че новото крило на мола адски би допаднало на Али. Хана често си мислеше за нещата, които Алисън бе пропуснала — миналогодишната празнична клада, караоке-партито на Лорън Райън по случай шестнайсетия й рожден ден в имението на техните, завръщането на модата на обувките с обли върхове, кожените държатели за айпод на „Шанел“… айподовете като цяло. И най-големият пропуск на Али! Преобразяването на Хана, естествено — това наистина беше страшно жалко. Понякога, когато се въртеше пред голямото огледало, си представяше, че Алисън седи зад нея и коментира дрехите й както едно време. Боже, бе пропиляла толкова години, в които беше дебела задръстенячка, но сега нещата бяха толкова различни!

Двете с Мона влязоха в „Тифани“; беше пълно с хром, стъкло и бели лампички, чиято светлина правеше безупречните диаманти още по-искрящи. Мона заразглежда витрините, след което вдигна вежди към Хана.

— Може би колие?

— Какво ще кажеш за гривничката?

— Перфектно.

Приближиха се и се втренчиха в сребърната гривна с висулки, чиято закопчалка бе с форма на сърце.

— Страхотна е — издиша Мона.

— Интересува ли ви? — попита една елегантна възрастна продавачка.

— Ох, не знам — каза Хана.

— Ще ви подхожда. — Жената отключи сандъчето и бръкна да извади бижуто. — По всички списания я рекламират.