Мери Спенсър - Магията на страстта

Англия, март 1816 г.

— Та това е само брак, Лъки, не е доживотен затвор в Нюгейт. Уверявам те, не си заслужава да правиш толкова отчаяна физиономия. Преди теб вече толкова мъже са устояли на изпитанието, а някои са дори твърде щастливи. Виж Сейнт Дженивиъв например. — Джак Сомъртън, петият граф Рексли отпи глътка от чашата си. — Той наистина е блестящ пример. Следвай във всичко Сейнт Дженивиъв и ще живееш добре с неговата дъщеря.

Люсиен Брайланд, виконт Калън вдигна очи.

— И това ми го казва мъж, който се е заклел никога да не се жени? Учудваш ме, Джак.

Графът му подари благосклонна усмивка.

— Нямам нищо против брака — изсумтя той пренебрежително. — Наистина нямаше да е добре светът да е населен само от копелета. Нямаше да знаем с коя класа се смесваме, нали така? Самата мисъл е вече достатъчно гадна…

— Сноб — измърмори Люсиен.

— Така е — съгласи се драговолно Джак и допи виното си. — Освен това, — добави той и сложи чашата на малката масичка, — ако се вържа някой ден за жена, от което бог да ме пази, бих се уверил предварително, че е от добро семейство. Поне в това отношение твоята пуйчица е несравнима.

— Да, наистина е така — съгласи се Люсиен и завъртя бавно чашата с вино между пръстите си. Образът на Клара изникна, ясен и съвършен, пред очите му. Тя присъстваше неизменно в крайчеца на съзнанието му, въпреки че през последните години отчаяно се бе опитвал да я заличи от спомените си. — Клара Харкамс наистина е от видно семейство. В цяла Англия не бих намерил по-подходяща партия. — Той вдигна глава и черните му очи заблестяха. — Поне в това отношение.

Джак изплющя с език.

— Откакто те зная, говориш за лейди Клара като за харпия с конско лице, но мен вече не можеш да ме заблудиш. Роби едва вчера ме увери, че тя е прелестна млада дама. Нали, Улф? И ти го чу, нали? — обърна се той към третия мъж, седнал с тях на масата.

— Какво? — като чу името си лорд Сивърн вдигна тъмната си, доста рошава глава. — Прощавай, каза ли нещо?

— Опазил ме господ — Джак се наведе през масата и дръпна молива от ръката на лорд Сивърн. — Налага ли се да дращиш тъкмо когато Люсиен се мъчи да ни убеди в дълбочината на мъката си? Имай малко милост, човече.

Улф погледна Люсиен и попита:

— Лъки, ти още ли се тръшкаш за предстоящата си женитба с пуйчето? Така съвсем не ни даваш добър пример. Горе главата, момче, стегни се — това мога да ти кажа.

— Така ли? При начина, по който ти приемаш бъдещата си сватба с Бела? — отговори сухо Люсиен.

Улф въздъхна и си върна молива.

— Какво общо има тук Бела? Ние с нея сме сгодени, нали? Аз не се оплаквам. Никога не съм го правил, нито ще го правя.

— Сгоден, да — засмя се Люсиен. — Впрочем вече от три години. Или станаха четири? Ако някой тук дава лош пример, това си ти. Бела няма да те чака вечно, ясно ли ти е?

— Четири години годеж са нищо в сравнение с това, че ти и пуйчето сте обещани от люлката един на друг — осведоми го Улф и се наведе отново над изчисленията си. — Имал си двайсет и седем години време да свикнеш с мисълта и това е повече от достатъчно. Не познавам друг мъж, който да е бил предупреден толкова отрано. — На лицето му се появи обичайният израз на съсредоточеност, докато си записваше някакво равенство. — Освен това на Бела не й тежи да чака. Тя е добро момиче. Никога не ми създава грижи. В противен случай нямаше да я моля да се омъжи за мен.

Люсиен гледаше наведената глава на приятеля си.

— Улф, мисля, че прекаляваш, като гледаш на нея като на нещо, което се разбира от само себе си. Бела е хубава и мила. Дали да не се разменим.

Улф продължи да пише и дори не вдигна глава.

— Да си разменим ли? Какво?

Джак се наведе напред и извика право в ухото на Улф:

— Ами размяна — Бела срещу пуйчето, старче. Лъки иска да ти вземе годеницата.

— Бела ли? — Улф задраска бързо онова, което току-що беше написал. — Не, не шест и половина по дванайсет! Господи, щях да хвърля лабораторията във въздуха — измърмори той и продължи да пише. — И за какво му е тя?

Люсиен кимна на един келнер, който се спря, за да напълни чашите им, и отговори:

— Ами, за да му топли леглото, Улф. Бела има подходящо за това тяло. Не е толкова тънка и мършава като пуйчето, нито е толкова дребничка. Няма да се притеснявам дали няма да я смачкам или…

Изведнъж Улф скочи и за малко не прекатури масата. После се наведе от невероятната си височина и изрева в лицето на Люсиен:

— Какво каза току-що за Бела? Тя не е такава жена! Люсиен го отблъсна със смях.

— Седни, великанчо. Исках само най-сетне да ме чуеш. Не съм искал да се изразя непочтително за твоята Бела и ти го знаеш. Та тя ми е като сестра.

Граф Сивърн изсумтя по начин, който приличаше на яростен лай, и отпусна в креслото мускулестото си тяло.

— По дяволите, Люсиен, не ме закачай за Бела. За миг ми причерня пред очите, а не бих искал да те убия.

— А ние не бихме желали това да се случи тъкмо в клуба „При Уайт“. — Джак посрещна невъзмутимо любопитния поглед на някои присъстващи, докато те не извърнаха очи. — Ти като загуби тук самообладание миналия път, за малко не ни изхвърлиха.

— Беше по вина на американеца — заяви категорично Улф, без да сваля поглед от Люсиен. — И той се раздрънка за Бела, но аз не го допуснах.

— Така е — потвърди Люсиен. — Бела е чудесна. Тя успя даже да те накара да забравиш любимата си химия, което си е същинско чудо.

Улф се засмя и хвана реверите на тясната си жилетка.

— Щом се налага да приказваш за жени, говори за собствената си. Никога не ти е било трудно да кажеш нещо за пуйчето.

— За бога, Улф, не го оставяй да подхване тази тема — предупреди го Джак. — Клетото дете не знае на какво се решава, като се омъжва за Лъки. Откакто бяхме заедно в Оксфорд, той вече не говори толкова много за нея. Постепенно почвам да мисля, че това момче все пак яко е хлътнало по нея.

— Така е — съгласи се сериозно Улф и двамата мъже изгледаха Люсиен, който се наместваше притеснено на стола си. — Виж какво, не си длъжен да се жениш за нея. Роби все ще измисли нещо, за да развали годежа. Няма да е кой знае колко трудно и лейди Клара няма да пострада от клюки и приказки. Годежът ви не е оповестяван публично, нали така?

— Не, това е само споразумение между нашите две семейства, нищо повече.

— Ето на, виждаш ли — заяви Джак. — Няма нищо по-просто. Развали годежа и ще си свободен да се ожениш, за когото си пожелаеш. Дори за Памела, ако ще ти е по-мила като съпруга, отколкото като любовница, нещо, в което се съмнявам.

Люсиен го изгледа гневно.

— Остави Памела на мира. Тя вече ми превръща достатъчно често живота в ад заради предстоящата ми женитба.

— Не достатъчно често, за да те откаже, хващам се на бас. — Щеше да е глупачка, ако не го правеше. Тази жена те изправи на крака, а е прекалено мързелива и няма да хаби сега време и усилия по друг мъж.

Ръцете на Люсиен лежаха неподвижни и той каза спокойно:

— Не ме ядосвай, Джак, няма да търпя приятелите ми да злословят за Памела, няма да го понеса и от теб.

Джак продължи да си пие невъзмутимо виното.

— Казвам само истината, Лъки, не искам да те нараня. Тя е твоя любовница, а се хващам на бас, че познаваш този род жени по-добре от когото и да било.

Люсиен кимна леко и черната му коса проблесна на светлината на елегантната клубна лампа.

— Точно така е, и зная, че тя ми харесва. Пък и това изобщо не те засяга. Впрочем най-голямото желание на баща ми беше ние с Клара да се оженим. Споразумението, което е сключил с маркиз Сейнт Дженивиъв, не може да бъде нарушено толкова лесно, дори ако го желаех, но не е така. Признавам, че не бързам да се разделя с ергенството, но винаги съм знаел, че ако го направя, ще взема за жена Клара Харкамс. Тя наистина ще е съвършената съпруга. Защото е добре възпитана, учтива и си знае мястото. Сигурно би предпочела да си счупи ръка, но не и да направи нещо, което би могло да изложи публично нейния съпруг. Освен това аз, разбира се, няма да я оставя в Лондон.

Улф вдигна вежди.

— Не? Но къде тогава?

— Ще я изпратя в Пеъруд. Там ще се чувства добре, преди всичко, защото ще съм погрижил предварително да е вече бременна. Клара е момиче от провинцията, както и всички от семейство Сейнт Дженивиъв. Куп деца, градина и няколко юнкери от местния гарнизон, които да й се възхищават — това ще я задоволи и няма да й е трудно да живее далеч от Лондон. След шест месеца тук ще трябва да е щастлива да се оттегли отново в провинцията.

— Звучиш много убедено — каза Джак. — Но хайде представи си, че на пуйчето му допадне модерният градски живот? Тогава няма да се съгласи толкова лесно да се махне.

— Ще го направи — възрази Люсиен. — Би било катастрофа, ако се опитаме да живеем заедно по-дълго, отколкото е крайно необходимо. Почти съм сигурен, че Клара няма и да се опита. В противен случай само бихме се направили нещастни. Аз поемам грижата тя да забременее и я махам оттук, и толкоз. Ще прекарва, може би, един-два месеца годишно в Лондон, колкото да й направя още едно дете, но едва ли ще се виждаме по-често.

— Ти си безсърдечен — поклати глава Улф. — На мен ми е мъчно за пуйчето, горкото момиче. Защо я мразиш толкова?

— Нима съм създал впечатление, че я мразя? — засмя се мрачно Люсиен.

Джак се изправи и го изгледа остро.

— Е, със сигурност може да се каже, че не обичаш това момиче. След всички тези години, през които се наслушахме на оплакванията ти от лейди Клара, щеше да е направо невъзможно.

— Наистина ли? — Люсиен затвори очи и отпусна уморено глава на облегалката на стола. — Колкото и невъзможно да изглежда, на времето я обичах. И й се доверявах.

— Лъки! — извика недоверчиво Улф. — През всички тези години… ти не направи дори намек за такова нещо. Бях сигурен, че момичето те е отблъснало от пръв поглед.

Люсиен отвори очи и ги втренчи в тавана.

— Подобни неща не са тъкмо онова, което човек разказва на приятелчетата си, не е ли така? Да си силно привлечен от годеницата, която родителите са ти избрали, само за да бъдеш по-късно отблъснат от нея. Не — устните му се присвиха саркастично — това наистина не е нещо, което човек лесно си признава. Виж какво, винаги съм се клел да не стана глупак като баща си и да прося като куче трохите от благоволението на жена. А с Клара за малко да стигна дотам. Бях толкова близко. Беше малко преди да замина за университета. Известно време не се бяхме виждали, та исках да съм сигурен, че любимата ми годеница ще научи за чувствата ми, преди отново да бъдем разделени за известно време. Затова отидох при нея и сложих в краката й сърце, тяло и душа. Мисля, че беше твърде вълнуваща сцена, въпреки че въздействието бе развалено от появата на нейния обожател, който демонстрира достатъчно ясно, че симпатиите им са взаимни.

— Божичко, Лъки — измърмори Улф.

— Родната ми майка не би го направила по-добре — продължи тихо Лъки. — Напомни ми за последния път, когато видях родителите си живи, на годишнината на тяхната сватба, когато един от обожателите на майка ми дойде в Барингтън да я покани на излет. Баща ми прекара останалата част от деня сам в кабинета си, чакаше я, за да празнуват заедно, както го беше замислил. Той чакаше и чакаше, разхождаше се напред-назад и току поглеждаше часовника си. Болен от притеснение, както винаги. И все така болен от любов. — Люсиен поклати сериозно глава. — Тя се върна едва на следната сутрин. Разбира се, че ми беше мъчно за баща ми, но истински разбрах чувствата му, когато се изправих пред Клара и пламенния й възлюбен и осъзнах, че тя не изпитва нищо към мен.

— Нищо чудно, че пристигна в Оксфорд като яростен женомразец — каза с нескрито съчувствие Джак. — Особено що се отнася до пуйчето. Това често ме е учудвало.

— Беше наистина най-голямата глупост, която съм правил — съгласи се Люсиен. — Би трябвало всъщност да съм по-наясно. Влюбеният мъж не значи нищо за хубаво младо момиче, особено ако всеки мъж в селото е луд по него.

Приятелите му го изгледаха учудено.

— Луди по грозното пуйче? — попита Джак. Люсиен присви очи, загледан в плота на масата.

— Клара не се хвърля твърде в очи, но тя не е грозна. Въпреки че и липсва хубост, съумява да е много привлекателна. Всички я обичат. — Той въздъхна. — Тя непрекъснато разбива сърца, но предполагам не по своя вина. То си е част от същността на жената.

Гласът му звучеше хладно и приятелите му се спогледаха.

— Лъки — подхвана предпазливо Джак — не всички жени са като твоята майка. Ти не можеш да се ожениш, ако мислиш така, независимо от това какво се е случило с лейди Клара.

— Не мога ли? — погледна го въпросително Люсиен. — Съгласен съм, че не всички жени са каквато беше тя. Памела например се отличава от майка ми колкото Сахара от Северния полюс. Но други жени, дори повечето, са като нея. Суетни, вкопчващи се в тебе, слабоволни същества, които се промъкват в сърцето ти и пускат корени там, а после — той явно се мъчеше да сдържи яда си — после само най-силен мъж може да избегне гибелта.