— И тя е съсипана, също като розите — заяви ядосано лейди Ана. — Освен това изобщо не сме падали. Лорд Манинг ме блъсна.

— Милейди, виждам, че сте доста възбудена — подхвана успокоително лордът — но аз наистина не…

— Ти ме блъсна, нехранимайко такъв!

— Да, мисля, че наистина го направих, съгласи се учтиво той, — но в никакъв случай не беше нарочно и трябва да признаеш, Ана, че вината е колкото моя, толкова и твоя. Освен това, преди да паднеш, аз се опитах да те хвана.

Тя го измери с хладен поглед, после се обърна на пети и излезе. Клара хвърли на Люсиен разтревожен поглед и я последва.

— Сигурен ли си, че си добре, Роби? — попита Люсиен, хвана чичо си за раменете и го огледа внимателно. — Окото ти… той го докосна колебливо и веднага отпусна ръка, защото лордът се присви от болка.

— До довечера ще е синьо — обясни Робърт, къде на шега, къде с охкане. — Тя все още е огън и пламък, каквато си беше като момиче. Ако не и повече. Какъв удар! Сигурен съм, че и джентълменът Джаксън нямаше да ми нанесе по-лек.

— Тя те удари?

— Да — призна си Робърт с въздишка. — Веднага щом я измъкнах от розовите храсти. Аз затова паднах.

Люсиен направи яростна гримаса.

— Аз… аз ти си заклевам, че ще й извия на тази вещица ръцете…

— Не, не, успокой се, Лъки. — Лордът направи движение с ръка по посока на племенника си, а после притисна пръсти към болната си глава. — Заслужавах си полученото и дори повече, господ да ми е на помощ — изрече той с внезапна тъга. — След всички тези години си въобразявах, че съм приключил с нея, но и сега е все така зле както винаги. Не разбирам защо съм толкова луд по тази жена. — Той отпусна ръка. — Аз обидих лейди Ана по възможно най-лошия начин, Лъки, аз й се натрапих, въпреки волята й. Ох, миг или два тя беше всъщност съгласна, и това ме насърчи да стана по-настойчив, но когато се опита след това да ме отблъсне, тя падна в розовите храсти, тъй че освен обидата й причиних и нараняване. — О, боже милостиви! — затвори той очи.

В следващия миг се усети здраво прегърнат от племенника си, от което всеки друг мъж би се притеснил. Но за Роби, който отдавна беше свикал с промените в настроенията на своя племенник, беше същинска утеха. Той вдигна ръка и го потупа леко по гърба.

— Нямаш причини да си тъжен, Лъки, това е мой проблем.

— Няма да допусна тя отново да те нарани.

Роби притисна племенника си здраво към себе си, после отстъпи крачка назад.

— Днес не съм вече предишният глупак, момчето ми. Не си блъскай главата заради мен. След седмица ще си женен и ще можеш да се грижиш за съпругата си. Ако искаш да ми помогнеш, Люсиен, постарай се да направиш Клара своя щастлива съпруга.

— Разбира се, че ще го направя — отговори Люсиен, но Робърт видя как пред погледа на племенника му отново се спуска завеса, зад чиято студенина той се отдръпна, за да прикрие ранимостта на своето сърце. От предишната нежност към Клара вече не беше останала и следа, заличена от безкрайното му недоверие към всяка жена.

Ядосан на себе си и за да поправи направената грешка, Робърт забеляза равнодушно:

— Виж какво, Люсиен, извлякъл съм си някои поуки от катастрофата, която ме сполетя, след като пропъдих лейди Ана.

— Ти не си я пъдил, тя те е зарязала — поправи го разпалено Люсиен.

— Не е така — заяви твърдо Робърт. — Аз я пропъдих с гордостта си и със своята страст да контролирам отношенията ни. Тя искаше само искрено извинение за онова, което бях сторил и сериозно обещание вече да не го правя. Това много ли беше, като се има предвид, че тя щеше да се остави за цял живот в моите ръце? Люсиен искаше да възрази нещо, но той го спря, вдигайки ръка. — Ако можех да отида още веднъж в салона на нейната леля и да постъпя вече съвсем иначе, кълна ти се, Лъки, щях да падна на колене и да направя всичко, което тя поиска от мен и дори повече. Той отпусна ръка и продължи: — Това е мъдростта, която придобива един мъж, след като се е учил години наред. Скъпи ми племеннико, аз мога само да се моля ти да си научиш урока, без да ти се налага да прекараш като мен толкова дълги години в разкаяния за сторената грешка.

8

Градската къща на маркиз Сейнт Дженивиъв беше ярко осветена, чудесно украсена и пълна с хора. В елегантната бална зала, в която гостите за сватбата на виконт Калън с единствената дъщеря на маркиза, лейди Клара, очакваха откриването на бала, Люсиен беше застанал до Джак и Улф и наблюдаваше лорд Кърлейн. Той се приближаваше много бавно към тях, защото разни млади дами непрекъснато му препречваха пътя. С майчиците си за опашка те се хилеха, прихваха и все се опитваха да го заприказват. Кърлейн се проявяваше като майстор в изкуството да предизвиква едва ли не припадъци, след което ловко да се измъква.

— Той не е човек! — измърмори възмутено Джак. — Ама и жените са такива глупачки!

— Ех, можем да признаем и истината — каза Люсиен. — Той е привлекателен, интелигентен и абсолютно аморален нехранимайко.

— Освен това няма пари — допълни Джак.

— И очевидно е неотразим — завърши Люсиен, сякаш не го бяха прекъсвали.

До него Улф, кръстосал ръце на широките си гърди, издаде някакъв неясен звук.

— Бела твърди, че бил очарователен. Направо не ми е ясно как може да мисли така. — Той прекоси с поглед залата, до другия й край, където бъбривата му годеница си приказваше с лейди Клара. — Не зная защо изведнъж реши, че това е важно. Освен това никога не е твърдяла същото и за мен.

Люсиен и Джак се спогледаха развеселени.

— Сигурен съм, само защото твоят чар е толкова голям, че е излишно да те уверява специално — успокои ги Джак. — Нали ги знаеш жените. Повечето са с мозък като на пиле.

Улф въздъхна.

— Бела не е с мозък на пиле. Тя може да ти реши уравнение по-бързо от асистентите на Хемстед. Без чужда помощ. Аз често я водя в лабораторията да ми помага.

— Улф, романтични глупако — каза сухо Люсиен, — сигурен съм, че за Бела това е невероятно възбуждащо.

Улф го изгледа объркан.

— Тя никога не се е оплаквала — натърти той. — Лейди Клара също не е с птичи мозък. Вчера, във Воксхол обсъждахме флогистоновата теория и това много й хареса.

— Ти си я обсъждал — поправи го Люсиен, — а Клара е доказала доброто си възпитание и тактичността си, като ти е създала впечатлението, че слуша. Тя знае какво е да си добра компания.

— Но Лъки — каза Джак, — та това звучи почти като комплимент за бъдещата ти съпруга.

Люсиен сви рамене.

— Просто е факт. Не разбирам защо трябва да пренебрегвам добрите качества на Клара. Всяка жена с нейния произход би била също тъй добре възпитана.

— Може би — каза Джак, — но лейди Клара се прояви като нещо изключително. Тя е много обичана в обществото. Направи ли ти впечатление, че много дебютантки са започнали да имитират дрехите й?

— Клара е елегантна — съгласи се меко Люсиен. — Винаги е била. Дори боса и с вехта рокля, тя успяваше някак… — Той млъкна и поклати леко глава. — Няма значение. А, ето ви най-сетне, Кърлейн. Никога не бих предположил, че ще минете невредим през тълпата ваши поклоннички.

— Калън — поздрави усмихнато лордът. — Рексли. Сивърн. Приятна вечер, нали? Очертава се да е успешна. Колко жалко, че майката на лейди Клара не е могла да дойде. Но маркизът е тук, нали?

Люсиен кимна кратко.

— Пристигна едва тази заран. За съжаление лейди Сейнт Дженивиъв се е заразила, тъй че той ще си тръгне още утре следобед.

— А, да — каза разбиращо Кърлейн. — След сватбата. Колко жалко, но разбирам, че иска да се върне при съпругата си. А вие държите ли се, Калън? Тази нощ ще е, както се казва, последна в свободния ви живот.

— Едва ли — усмихна му се хладно Люсиен.

— Наистина ли? — На лицето на Кърлейн беше изписано пресилено учудване. — Сигурно се шегувате. — Той се обърна и се усмихна на лейди Клара и мис Хоуел, които тъкмо се смееха на нещо, което една от тях беше казала. — Тя е чудесна — каза той тихо и възхитено. — Ще можем да се смятаме щастливи, ако след сватбата изобщо ще можем да я зърнем.

— Кърлейн — подхвана предупреждаващо Джак.

— Джак — прекъсна го Люсиен. — Не тази вечер.

Кърлейн продължаваше да гледа лейди Клара и мис Хоуел.

— Калън, надявам се, че няма да имате нищо против, ако ангажирам за последно вашата съпруга — прощавайте, бъдещата ви съпруга — за един-два танца. Откакто лейди Клара е в Лондон, можах да се насладя няколко пъти на нейната компания. Тя е наистина очарователна.

Люсиен погледна към Клара, чиято стройна фигура беше великолепно подчертана от сатенената й сапфирено — синя рокля. Косата й беше вдигната високо, а тънкото й вратле — голо. Нещо в нея беше подчертано еротично и караше мъжете да си представят какво ли ще е да прилепят устни към това меко място, да ги плъзнат и по-надолу.

— Един танц — отсече той — и да не е валс.

— О, не, разбира се, че няма да е валс — съгласи се с него Кърлейн. — Няма да забравя сцената, която направихте последния път при подобни обстоятелства. Но по-добре внимавайте, Калън, иначе ще реша, че мога твърде лесно да спечеля облога.

При тези думи Люсиен загуби самообладание. Той хвана Кърлейн за ръкава и го обърна към себе си.

— Облогът е между нас двамата, между вас и мен. Клара няма нищо общо с това. Оставете я на мира, или, кълна ви се, много ще съжалявате. — Очите му святкаха опасно.

Другият мъж го изгледа с учтиво любопитство.

— Много добре ви разбирам, Калън. А сега ме чуйте. Гледам на лейди Клара като на своя приятелка — независимо от нашия облог — и като на прелестна жена. Ще я виждам дотогава, докато нашето познанство го позволява. А сега, господа, моля да ме извините, искам да поздравя дамата, придружаваща лейди Клара, а също и мис Хоуел, за да я помоля да запише в бележничето си един танц с мен.

— Само не с Бела — каза Улф, но Кърлейн вече си беше отишъл. — Проклето копеле! Няма да допусна той да танцува с Бела.

— Нищо не можем да направим — въздъхна Джак.

— Но аз не желая той да танцува с Бела — повтори ядосано Улф.

— В такъв случай най-добре ще е да направиш същото, което ще направя сега аз — посъветва го Люсиен.

— Какво?

Хладна усмивка се появи на устните на Люсиен и той си свали ръкавиците, сякаш щеше да се впусне в битка.

— Да прекараш останалата част от вечерта до твоята годеница — каза той, поклони се на приятелите си и се запъти към Клара.

Маркиз Сейнт Дженивиъв откри бала с менует с най-голямата си дъщеря, след което Люсиен отведе бъдещата си съпруга за един валс.

— Както виждам, разбираш се добре с мис Хоуел — забеляза той, когато музиката зазвуча. Тя се чувстваше винаги толкова мъничка в неговите обятия. А той се запита дали изненадата, която изпитваше всеки път при първото докосване, ще изчезне някой божи ден.

Тя се усмихваше както винаги толкова открито и не подозираше, че това напълно променя лицето й. Сякаш някой запалва свещ — помисли си Люсиен.

— Да, така е. Толкова е остроумна и умна. Не разбирам защо лорд Сивърн не се ожени веднага за нея. — Тя погледна към лорд Сивърн и мис Хоуел, които танцуваха недалеч от тях. — Толкова е ясно, че я обича, а тя е сигурна, че без него слънцето няма да изгрее. Много симпатична двойка.

Люсиен проследи погледа на Клара. Бела беше висока жена с великолепна фигура, но въпреки това се губеше в лапите на огромния Улф.

— Толкова отдавна са сгодени, че вече изобщо не мога да си ги представя оженени.

— Ние с теб бяхме сгодени много по-дълго време — възрази Клара.

Люсиен отново я погледна в лицето.

— Само че за разлика от Улф, а може би и от теб, аз винаги съм знаел, че един ден ще станеш моя жена. Никога не съм и помислял за нещо друго.

Тя се изчерви леко.

— Нито пък аз, милорд.

— Сега това вече няма никакво значение — каза той, въпреки, че възприе думите й като лъжа. — Утре ще станеш моя съпруга и какво си е пожелавал всеки от нас, вече няма значение. За какво си говореше преди малко с Кърлейн?

— С лорд Кърлейн? — Тя го изгледа с любопитство. — Нищо особено. Само последните клюки.

— До утре не мога нищо да ти забранявам, но когато станеш моя жена, бих желал да стоиш по-далеч от него.

Клара отвори широко очи.

— Но защо? Мислех, че лорд Кърлейн е сред най-близките ти познати. Държал се е винаги безукорно, Люсиен, уверявам те.

— След като ми подариш наследник, ще можеш да си вземеш любовник, Клара — отговори Люсиен, без да се замисля и я завъртя около себе си, без да обръща внимание, че тя изстена. — Само не го прави под носа ми. Той наистина е, както казваш, един от най-близките ми познати и няма да допусна да спи с жена ми. Надявам се, че се изразих достатъчно ясно, нали? — Тя се опита да се отскубне, но той хвана ръката й по-здраво. — О, не, скъпа, сега няма да ми избягаш. Помисли само какво впечатление би направило това.