— Да — отговори Робърт и леко се поклони. — Само аз. А това там мис Маргарет ли е?

Сара му подаде куклата да я разгледа.

— Много по-добре е. Вече не се оплаква от главоболие.

— Разбирам — каза Робърт, взе куклата, която му пъхнаха в ръката и я заразглежда с огромен интерес. — Да, наистина, явно е по-добре. Цветът й е чудесен. Сигурно си се грижила добре за нея.

— Не съм направила нищо особено — отрече Сара, — просто я карах да си изяжда овесената каша, даже когато не искаше. Вие я поправихте. Получихте ли писмото ми? Мама каза, че това не било важно за вас, но аз въпреки това наредих да го изпратят.

Той помнеше много добре писмото. Беше пристигнало един ден, след като върнаха куклата на нейната собственичка и беше учудващо четливо. Тя беше нарисувала себе си и куклата, и двете щастливо усмихнати, а освен това му беше благодарила. Той прочете писмото три пъти, след което го пъхна в джоба на жилетката си. По-късно го сложи при най-скъпите си писма, сред които и тези от Ана, от онова време.

— Много се зарадвах на писмото и то е сега сред най-скъпите ми неща. Ще го запазя завинаги.

Той видя как детското й лице засия.

— Наистина ли?

— Наистина — увери я той. — Произведението на изкуството го прави особено ценно. А сега, госпожице Хънингтън, смея ли да попитам какво правите в този нощен час тук долу? Гувернантката ти знае ли къде си?

Тя смръщи челце.

— Гувернантката ми сега пише писма, а пък аз исках да видя бала. — Тя се приближи и го хвана с умоляващ израз за ръката. — Нали няма да кажеш на мама? — попита го доверчиво.

Голяма майсторка е в изкуството да убеждава, реши Робърт. Всеки човек с душа може само да отстъпи.

— Не е честно, че не можеш да присъстваш, нали? Има толкова неща за гледане, а ти трябва да си в леглото.

— О! — каза тя и умоляващият израз отстъпи на нещо друго. — Ти го разбираш?

— Напълно — каза той и й стисна ръката. — С най-голямо удоволствие бих те взел със себе си и бих ти показал всичко долу, но тогава майка ти би ни се разсърдила ужасно и на двамата.

— Толкова е хубаво — каза Сара и погледна с копнеж към светлините долу. — И така красиво звучи. — Музиката долиташе чак до стълбата горе. — Толкова ми се искаше да можех поне веднъж да танцувам. Аз мога да танцувам валс — заяви тя. — Мама ме научи.

Робърт лесно можеше да си представи, че Ана го е направила. Добре помнеше часовете по танц, който й беше дал и колко много им се беше наслаждавала.

— В такъв случай бихме могли, ти и аз, да си вземем тук мъничко от бала.

Той й се поклони в тъмното.

— Госпожице Хънингтън, ще ме удостоите ли с честта за този танц?

Тя остави, без да се колебае куклата си на пода, вдигна крайчеца на нощничката си и направи елегантен реверанс.

— С удоволствие, лорд Манинг. Но дали няма да ни видят? — Тя посочи залата под тях.

— Не е изключено — каза замислено той, после вдигна куклата и хвана ръката на Сара. — Ела, ще се качим по-нависоко — каза той и я заведе един етаж по-горе, където гореше само една слаба лампа. Той сложи Маргарет на една масичка до стената и протегна ръце. — Е, госпожице Хънингтън, ако позволите.

Тя сложи засмяно ръката си в неговата, а другата на ревера на фрака му.

Тук горе музиката беше по-тиха, но Робърт затананика мелодията и завъртя малката си партньорка в кръг. Веднага разбра, че е казала истината. Наистина танцуваше валс и то много добре.

— Госпожице Хънингтън, вие танцувате прекрасно — заяви той, а тя се разсмя.

— Благодаря, лорд Манинг, вие също сте много добър.

Тя беше най-красивото дете, което някога беше виждал и толкова приличаше на Ана, че можеше само да гадае колко ли сърца ще разбие, когато стане зряла жена. Нощницата се въртеше около краката й, обути в пантофки, а дългата й руса коса, вързана с панделка на тила, проблясваше на светлината на лампата като златна коприна.

— Мама държи твой портрет в писалището си — издаде изведнъж Сара, след като бяха танцували една минута. — Малка рисунка от времето, когато сте били сгодени.

Робърт за малко да пусне ръката на детето, толкова неочаквани бяха думите му.

— Наистина ли? — изрече най-сетне. — Мисля, че зная кой портрет имаш предвид.

— Ти си й го дал, когато е приела предложението ти за женитба — кимна Сара. И тя е поръчала да я нарисуват за теб, но нейният портрет не е станал готов. Тя, разбира се, никога не ми е казвала, че сте били сгодени. Аз сама го открих.

— Наистина ли?

— О, да, беше много просто. Взех портрета от писалището на мама и го показах на Джили. Джили обича да приказва. После разбрах и какво знаят останалите слуги в Сейнт Дженивиъв. Готвачката особено много ми помогна. Тя добре си спомня за теб и казва, че си бил винаги много любезен и си хвалил гозбите й. Тя помни и лорд Калън, когато е бил малък. Каза, че бил много злояд. Робърт гледаше детето със смесица от тъга и възхищение.

— Аз наистина бях някога сгоден за твоята майка — каза той, — но тя беше достатъчно умна да се омъжи не за мен, а за твоя баща. Беше много по-добър избор.

— Разбира се — заяви тя категорично и без нито миг колебание, — но това не значи, че и ти не си добър избор. По-добър от останалите й обожатели в Сейнт Дженивиъв.

Други обожатели, значи — помисли си Робърт и се почувства нещастен. Разбира се, че Ана имаше кандидати. Сигурно са се наредили на опашка от мига, в който са отнесли полковник Хънингтън на гробището.

— Много мило от твоя страна да го кажеш, скъпа. Но аз не съм сред нейните обожатели.

— А защо не? — попита Сара. — Тя от две години вече не е в траур и все някой ще се ожени в края на краищата за нея. За тебе няма да е много трудно да ми станеш татко, нали? Аз ще съм много послушна и двамата чудесно ще се забавляваме.

— Би било чест за мен да ти стана татко — усмихна се Робърт и се учуди, като си помисли колко истински са думите му. — Само че не е толкова лесно.

— Не мислиш, че мама е хубава?

— Напротив, тя е много хубава. — Той я завъртя около себе си. — Но в случая трябва да се вземат предвид и други неща, на първо място чувствата на твоята майка.

— Но щом вече веднъж е искала да се омъжи за теб, сигурно ще поиска отново, нали? А ти, щом си я искал преди толкова години за жена, няма ли да я поискаш и сега?

— Не искам нищо повече от това, мъничката ми, но не мога да принудя лейди Ана да се омъжи за мен. Това майка ти трябва да реши сама, ако пожелае отново да се омъжи.

— О, не се тревожи — усмихна му се лъчезарно Сара. — Аз ще се погрижа.

Музиката замлъкна, Робърт спря и погледна детето.

— Благодаря, госпожице Харингтън. — И той отново се поклони. — Ще е наистина удоволствие за мен. При други обстоятелства бих те завел при майка ти, но мисля, че предвид дадените обстоятелства, ще те заведа в детската стая.

Тя обви изведнъж шията му с ръчички и го целуна бурно по бузата.

— Аз ще се прибера, а ти ще слезеш долу и ще танцуваш с мама. Много бих се радвала да ми станеш татко — притисна се тя към него. После му подари още една шумна целувка, пусна го, грабна Маргарет и изчезна по стълбата нагоре.

9

— Все ми е едно какво става в града — заяви Люсиен, докато слугата му помагаше да се облече. — Не желая да бъда обезпокояван, в никакъв случай. Поне една седмица. Много ли искам?

— В никакъв случай — отговори Джак и се домъкна с чаша вино в ръката до другия край на гардеробната. — Предполагам все пак, че ще ни простиш, ако ти почукаме на вратата, за да ти кажем, че къщата ти гори.

Люсиен вдигна глава, за да оправи диплите на вратовръзката си и погледна с крайчеца на окото приятеля си.

— Това е, може би, единственото възможно извинение. Всичко останало не ме засяга, дори ако сам принцът пожелае да ме види. Следващите седем дни Клара и аз ще бъдем недостижими. Ако стане нужда, ще кажеш, че сме извън града.

— Ти наистина трябва да я изведеш от града — обади се Улф. — Всяка жена заслужава медена седмица. Аз ще замина с Бела за една година за Италия.

— Да, защото искаш да се видиш с колегите си там — обясни Люсиен.

— И ако изобщо се ожениш някой ден за момичето — добави ухилен Джак.

Улф не му обърна внимание.

— Продължавам да мисля, че би трябвало да направите с лейди Клара сватбено пътешествие. Нали можеш да си го позволиш.

— Бракът — издекламира Люсиен и протегна ръце, за да може слугата да му помогне да облече жилетката, — бракът няма да промени особено много начина ми на живот. Предпочитам да остана в града, тъй че оставам тук. Освен това обещах на Памела да я посетя една седмица след сватбата. Нямам никакво желание да бързам заради нея или заради каквото и да било друго да се връщам в Лондон.

— За бога! — каза саркастично Джак, — нали може да възникне и нещо непредвидено.

Люсиен го изгледа спокойно.

— Точно така.

— Ти си студенокръвна риба, Лъки — отбеляза Улф. — Не разбирам защо ти е притрябвало да задържаш лейди Холинг, след като имаш съпруга като лейди Клара. Освен това трябва да направиш с нея сватбено пътешествие. Наистина ли не ти струва нищо веднага след сватбата да отидеш в Барингтън?

Люсиен се усмихна леко.

— Ще се постарая на нея това нищо да не й струва. Ще се посветя изцяло на тази задача.

— Искаш да имаш наследник и да спечелиш баса, прав ли съм? — попита Джак.

— Може би — отговори Люсиен и сложи снежнобяла ръкавица. — Но, може би, и не. Времето ще покаже. Предлагам междувременно вие двамата да не правите прибързани изводи що се отнася до връзката между лейди Холинг и мен. Разсъждавам над въпроса дали да не сложа край на тази връзка.

— Чудесно — измърмори Джак.

— Наистина ли ще го направиш? — попита, изпълнен с надежда, Улф.

— Трябва да си призная, Лъки, че бих изпитал облекчение. Тя е толкова ужасно несимпатична жена.

Люсиен присви пръсти и погледна отражението си в огледалото. Освободи слугата, после каза:

— Тъкмо по тази причина не искам да я ядосам повече, отколкото ми се налага. Памела е достатъчно трудна и когато е в добро настроение, но сърдита става непоносима. Няма да ми хареса Клара да стане жертва на нейната проклетия.

— Добра мисъл, Лъки — кимна Джак. — Всички знаем на какво е способна госпожица Холинг, ако реши да създава някому проблеми. Алингъм още не се е съвзел след злобната карикатура, която тя му направи и публикува миналата година.

— Човекът за малко не се обеси — потвърди Улф. — Да го нарисува като содомит, след като всички знаят, че е само много плах с жените. И това тъкмо когато той най-сетне събра кураж да направи предложение за женитба на лейди Финиън. Горкото момче загуби и нея, и репутацията си.

— Съгласен съм, че беше много безвкусно — каза Люсиен и се обърна към тях. — Но аз се погрижих за това, а също и за Памела, нали?

— Да, направи го — съгласи се Джак. — Цели три седмици тя беше кротка като овчица. Но злото беше сторено. Оттогава Алингъм изобщо не се е появявал в обществото. Той е съсипан. Ако тя някой ден реши да причини същото и на лейди Клара…

— Тогава ще я убия и тя го знае — прекъсна го Люсиен. — Аз ще внимавам с Пам. Е, приятели… — Той вдигна ръце и се обърна. — Изглеждам ли добре като годеник?

— Съвсем прилично — се чу глас откъм вратата и мъжете станаха да поздравят лорд Манинг.

— Рексли, Сивърн — поздрави лордът. — Ако позволите, бих желал, преди да тръгнем, да поприказвам няколко минути насаме с племенника си.

— Разбира се, сър — поклони се леко Джак. — Ще ви чакаме долу.

— Ако си дошъл да ме призовеш да внимавам с моята изчервяваща се девственица — подхвана Люсиен, — когато вратата се затвори — спомни си, моля те, че всичко, което зная за жените, го зная от теб.

— Надявам се — не всичко — каза Робърт и направи кръг около племенника си, за да го огледа добре — По мое време, както много добре знаеш, направих куп грешки. Изглеждаш много добре, Лъки и сребърната жилетка много ти отива. Клара ще е повече от доволна, надявам се.

— И ти не изглеждаш зле — върна Люсиен комплимента и огледа сивото сако на чичо си и много подходящия панталон. — Лейди Ана ще реши, че си неотразим.

За негово учудване иначе толкова невъзмутимият му чичо се изчерви.

— Не ми е ясно как стигаш до подобни заключения.

— Ти танцува снощи с нея — напомни му Люсиен. — Валс. Помня, че танцувахте доста тясно притиснати, когато смятахте, че никой не ви гледа.

— Лъки — каза лордът и се засмя. — Трябваше да зная, че не можем да имаме тайни от теб.

— Ти изглеждаше както някога — хвана го Люсиен за ръката. — Роби, не допускай тя да ти причини болка. Когато те напусна първия път, ти едва не умря. Не допускай да те преметне още веднъж.

— Създаваш си прекалено много грижи, моето момче. Но този път съм с разума си, мога да ти го обещая. Днес трябва да мислиш само за лейди Клара и твоя голям ден — сватбата ти. — Той сложи две ръце на раменете на Люсиен. — Не зная дали съм ти го казвал някога, Лъки, но аз съм благодарен — много, много благодарен — за грижите ти за мен през всички тези години. Ти си ми като собствен син. — Лордът примига няколко пъти. — Много ще ми липсваш. Без теб ще ми е много самотно.