Кой знае, може въпреки това да е очаквал, каза си тъжно Клара. Докато правеше промени, тя непрекъснато мислеше за неговите спомени. Веднъж й бе разказал, че тя, Роби и неколцина чиновници са единствените, които знаят истината за смъртта на неговите родители, но дори това, че знаеше истината, не й подсказа как да се държи със своя съпруг. Познаваше го все още твърде малко, за да го разбира.

Най-смущаващ беше за нея фактът, че той така силно я желае. Беше загадка, след като мъж с чудесната външност на Люсиен, сигурно можеше да има всяка жена, която поиска.

Надяваше се, че той ще бъде търпелив, когато я превръща в своя съпруга. Нейната майка смяташе, че това е задължение на всеки мъж. В това отношение Клара се боеше малко от Люсиен, защото вече се бе случвало да е подчертано зловещ. Все пак никога не я е наранявал истински, каза си тя. Дори онзи следобед, когато я свари да се смее с конярчетата, побесня и реши да й даде урок, той не й причини болка. Да, сигурно се е почувствал унизен, защото с целувките си на опитен мъж я накара да го желае и тя наистина се усети като проститутка, за каквато той упорито я смяташе. И все пак, в мига, в който я натисна в купата сено, той стана нежен. Милувките му бяха на влюбен, леки и нежни и тя беше направо омагьосана. Едва по-късно отново се разгневи, най-вече защото не можа да контролира начина, по който да се държи с нея, въпреки че не свали нито една дреха. Така този следобед и двамата си научиха урока.

Клара стана и пристегна по-силно колана на пеньоара си, а после се заразхожда из стаята.

Барингтън беше стара лондонска къща, от времето, когато все още е имало достатъчно земя за големи палати, тъй че тя беше голяма и елегантна. Градината приличаше на парк, стаите бяха снабдени с възможния комфорт. В сравнение с тях онези, в които бе живяла в Сейнт Дженивиъв, бяха съвсем простички. Сега стоеше насред спалнята си, чувстваше се малка и много самотна, и желаеше Люсиен да дойде. Надяваше се, че поне тази нощ ще остане при нея до сутринта. Утре тя ще е вече по-храбра. Но днес още не можеше да понесе мисълта да спи сама в огромната стая.

— Клара?

При звука на гласа му, тя се обърна и видя Люсиен да стои на вратата. Носеше светлосин халат.

— Да, милорд?

— Добре ли си?

— Да.

Той се откъсна от рамката на вратата и се приближи бавно към нея.

— Харесваш ли стаите си?

— Да. — Тя скръсти ръце на гърдите и се опита да се освободи от чувството, че е гола. В края на краищата той й е съпруг. Не бива да се притеснява, че я вижда в толкова прозрачна нощна дреха. Коприненият ансамбъл беше подарък от майка й, а тя я увери, че е тъкмо това, с което един съпруг иска да види облечена жена си в сватбената нощ. В момента Клара вече не беше уверена, че е така. Когато погледът на Люсиен се плъзна по нея, изпита чувството, че може да види всеки милиметър от кожата й.

— Майка ми обичаше тази стая — каза той тихо и се приближи. — Тя обичаше нейните приятели да са наоколо, докато се приготвяше за някой прием — ей така, за да се похвали. Тук е водела в леглото си всичките си любовници. Неведнъж ги е вмъквала, когато баща ми и аз вече сме спели. Помня шумотевицата и вайканията, когато баща ми откриваше в леглото й чужд мъж. Или дори не чак толкова чужд, защото тя не се притесняваше да преспива и с негови приятели. Колко хубаво начало на деня — казваше той и заставаше пред нея. — Вдигаше се ужасен шум. Аз лежах в леглото, заровил глава във възглавницата, и се надявах всичко скоро да свърши. Но никога не свършваше. Често съм се питал защо го правеше, нали знаеше, колко лоши са последиците.

— Искала е, може би, да привлече вниманието му и това е бил единственият начин да го постигне — прошепна Клара и го погледна.

— Може би — съгласи се той. — Но е искала, може би, и да го измъчва, защото знаеше колко я обича. Да я свари с друг мъж, след като беше готов да даде живота си, за да я види щастлива, беше за него по-лошо от смърт.

Клара усети студ и кръстоса ръце пред гърдите.

— Докато живея тук — каза тя и го погледна право в очите — само ти ще престъпваш прага, освен разбира се, някой, комуто го позволиш, на лекар или слуга.

Той вдигна ръка и погали нежно с върха на пръстите шията й.

— Погрижи се да говориш истината, Клара. Защото намеря ли чужд мъж в леглото ти, ще го убия, без да се замислям.

— Миналата нощ ти дадох думата си.

— Да — каза той и плъзна ръка по косата й. Пръстите му я галеха нежно и толкова внимателно, сякаш тя можеше да се разтвори във въздуха. — Да, ти ми даде думата си и аз ти дадох моята. Онова, което исках да ти кажа с кратката си история е, че не мога да се накарам да спя в тази стая или да лежа в това легло, в което майка ми е била проститутка за половината висше общество. Ние с теб ще изпълняваме съпружеските си задължения в моята стая или някъде другаде, в Барингтън има достатъчно много място. Трябва само да ми кажеш къде предпочиташ.

— О! — възкликна тя и се почувства глупаво задето думите му толкова я уплашиха. Трябваше да разбере защо ги казва. — Нека е в твоята стая, моля.

— Тогава ела, вече съм приготвил всичко.

Той отстъпи крачка назад и й подаде ръка. Тя сложи своята в нея и го остави да я изведе от стаята и да я преведе през салона в своята спалня.

— Люсиен — прошепна тя, когато той я пусна, за да затвори вратата. Стаята беше осветена от поне сто свещи, миришеше на восък и сандалово дърво. На няколко масички бяха сложени кошници с плодове, пълна с лед кофичка за шампанско и две бутилки.

Тя го усети да се приближава зад нея и да я привлича в топлината на прегръдката си.

— Харесва ли ти, Клара? — Ръцете му докоснаха леко талията й.

— О, да! — възкликна тя. — Благодаря ти.

Той се засмя тихо и я целуна леко по ухото.

— Клара, от цяла вечност чакам тази нощ, откакто съм жив — каза той, сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си.

— Ти каза вчера, че би желала всичко да е пак същото, каквото беше през онова лято в Сейнт Дженивиъв. Не можем да върнем времето назад, но тази нощ, а може би и следващите дни можем да се преструваме, че нищо… грозно… не се е случвало между нас.

— Люсиен…

— Зная, че искам твърде много — прекъсна я той и сложи пръст на устните й. — През последните няколко години не бях особено мил с теб. Тъй, че няма нужда да се преструваш, че ме обичаш или просто съм ти симпатичен. Ако можеш да забравиш поне за кратко моите грехове, това ще ми е достатъчно.

Клара го погледна в очите, за да разбере какво се крие зад думите му. Мрачният му поглед не издаваше нищо, освен, че вярва в онова, което казва.

— А какво ще правиш ти, Люсиен? — прошепна тя. — Ще се преструваш, че ме обичаш?

— Не — отговори той — няма да се преструвам. Съгласни ли сме, Клара? За днес? Може би и за следващите няколко дни?

— Никакви обвинения? Никакви заплахи?

— Не — прошепна той и наведе глава. — Излишно е да продумваме и дума.

Той говореше между целувките, привличаше я все по-близо до себе си, плъзна ръце по гърба и бедрата й, после съблече копринения й пеньоар и го пусна на пода, а тя потрепери, когато устата му се плъзна по шията и раменете й.

— Прекрасна си — прошепна той, когато я вдигна на ръце и я сложи внимателно на леглото си. — Никога не съм пожелавал жена така, както желая теб, Клара — каза той, докато лягаше до нея. — Шшшт, мила — прошепна той до устните й, когато нощницата й се плъзна надолу и тя издаде звук на протест. — Позволи ми да те докосвам. Не знаеш ли колко ми е необходимо да те докосвам? Да те усещам? Толкова си топла, Клара, толкова съвършена. Не бой се. Ти си моя жена. Моята хубава, съвършена съпруга.

Дълбокият му, топъл глас пропъди всичките й страхове и сега вече нищо, освен Люсиен вече нямаше значение. Беше казал, че не могат да върнат времето, но това тук беше осъществяване на всички обещания, които си бяха дали онова лято. Беше целта, която искаха да постигнат заедно и пред тази увереност избледняваше всичко друго. Той беше пак нейният Люсиен — раним и откровен, и любящ, какъвто го помнеше.

Сега откриваше, че притежава известна власт над него, както и той над нея. Докосванията й го караха да трепери, а целувките й го караха да стене от възхита. Когато го погали за пръв път интимно с връхчетата на пръстите, той произнесе името й по такъв начин, че по гърба й преминаха тръпки. Той лежеше като замаян под ръцете й, безсилен да прави нещо друго, освен да приема онова, което тя му даваше и жадно да му се наслаждава.

Може би причината беше в сенките и многото свещи или в необичайната интимност с Люсиен, но Клара имаше чувството, че вече не са в реалността на Барингтън. Между тях всичко беше съвършено. Като в чудно хубав танц всяко движение беше вярно, всеки поглед и всяка усмивка съвършени. Когато той проникна най-сетне в нея, затворил очи от удоволствие и зашепна името й, дори болката от проникването не можа да накърни всепоглъщащото удоволствие да е заедно с него. Телата им намериха инстинктивно верния ритъм и чудото беше толкова голямо, че Клара беше смаяна от съвършенството на всичко, което ставаше.

По-късно, когато пламенното привличане и удоволствието поотзвучаха, те лежаха сънени един до друг, докосваха се леко и се целуваха. Най-сетне Люсиен се откъсна от тялото й, прегърна я, привлече я към рамото си и тя му се покори без съпротива.

— Ще спиш днес тук — каза той. Беше констатация, не въпрос. Тя затвори очи, когато пръстите му загалиха рамото й.

— Да — прошепна тя и се отпусна докрай. И без това не би могла да си отиде в стаята, беше прекалено отмаляла. Устните му, притиснати към челото й беше последното, което осъзна, преди да заспи.

11

Три дни по-късно Люсиен се протягаше мързеливо в леглото, само по халат. С най-голямо удоволствие би хвърлил и него, но Клара се оказа ужасно свенлива, независимо от това колко често виждаше той тялото й или го галеше, щом зърнеше голото му тяло, тя се изчервяваше и почваше да пелтечи. Това го възхищаваше и възбуждаше, но понеже беше обещал да не я ядосва, когато не се любеха, той си намяташе нещо.

Беше късен следобед, но Клара още спеше, капнала след страстната любовна игра, на която се бяха насладили въпреки краткия сън предишната нощ. Той се надяваше да не я е преуморил и си наложи да обуздава желанието си, за да може тя да си почива, когато пожелае. След три дни и три нощи желанието да я има, което го бе изгаряло години наред, не беше отслабнало ни най-малко. Всъщност той едва сега почна да проумява колко дълбоко и силно я е желал.

Осъзна го и се ужаси. Имаше намерение да я направи своя робиня, да я накара и тя да го желае толкова силно, колкото я желаеше той, а се случи тъкмо обратното. За него тя беше като наркотик, от който е напълно зависим. Изпита страх, ужасен страх, че каквото и да прави, ще е така обсебен от нея, както баща му беше обсебен от неговата майка. Дори да я наблюдава в съня й му се струваше леко налудничаво. Какъв смисъл можеше да има това? Трябваше да извика камериера си, да му заповяда да му приготви банята, после и дрехите, след което да се наслади на една вечер в клуба с приятелите. Когато Клара се събуди и види, че го няма, ще трябва да се запита къде ли е отишъл, а той би трябвало да се върне чак следобеда на другия ден и да не й казва къде е бил. Само, за да разбере тя, че не зависи от нея и не живее само, за да вижда усмивката й, да чува гласа й, да усеща ръката й.

Само че той нямаше да излезе, щеше да остане, да я наблюдава в съня й, докато отвори сивите си очи и го погледне с онова сладко желание, което за него беше истински подарък. За останалите дни от първата седмица след сватбата той ще е неин роб, с пълното съзнание, че е глупак. Когато седмицата свърши и се наложи да напуснат идилията си, за него това ще е само още по-трудно. Но тогава техните два живота ще тръгнат по различни пътища. Тя ще стане отново веселата, възхитителна дама от висшето общество, каквато изглежда трябва да бъде, а той ще се върне при нещата и хората, които правеха живота му поносим.

Отпъди енергично тези мисли. Сега и двамата са тук. Заедно. Както отрано бе предположил, тя беше откровена, великодушна и страстна любовница, беше срамежлива и въпреки това възхитително усърдна в желанието си да учи. Затова привличаше толкова силно мъжете. Сигурно усещаха, че Клара е повече от готова да достави наслада на онзи, който спечели нейното благоволение.

Люсиен наведе глава и вече наблюдаваше по-иначе спящата си съпруга. Беше удоволствие да я гледа — тя беше открита, добра, имаше мило лице. Нямаше да се насити да я гледа, тъкмо обратното. Както при хубава картина или красив порцелан удоволствието да гледа Клара щеше да се засилва с всяка измината година.

Беше толкова слабичка, че можеше да обгърне кръста й с ръка, толкова крехка, че се чудеше как не й е строшил всяко кокалче. Но тя не се оплака. Вземаше каквото той й даваше и пожелаваше още и още. Никога не бе имал толкова фантастична любовница. Сърцето и тялото му чувстваха, че тя е единствената жена, в която може да потъне докрай. Памела, която знаеше всички начини, по които можеше да бъде задоволен един мъж, никога не бе постигала магията да го накара да забрави къде е. С Клара едно докосване беше достатъчно, за да се забрави безрезервно.