— Милорд, боя се, че говорите зле за жена, която винаги е била много мила с мен.

Люсиен отново се засмя и поклати глава.

— О, Блейксли, ако Памела можеше сега да ви чуе, щеше да се изсмее. Чуйте, вие не сте глупак, иначе нямаше да останете жив след толкова сражения. Майстор на военното изкуство като вас ще прозре по-бързо от всеки друг майстор във воденето на война, но въпреки факта, че Памела е толкова добра актриса, ако се вгледате по-внимателно, скоро ще разберете, че тя играе. Не се ли учудихте да срещнете жена като нея на място като Воксхол?

— Нейна позната я е завела със себе си, въпреки нейното желание — обясни Блейксли. — Тя беше ужасена да се озове в такова заведение.

Люсиен вдигна очи към небето.

— А как се случи и вие да сте там? Момент, оставете ме да довърша. Възможно ли е да ви е довел мъж на име Росуел?

Блейксли се изчерви, но леко.

— Аз наистина се запознах в „Стражите“ с Росуел — призна той. — Каза ми, че е издател. Познавахме се съвсем отскоро, когато той ме покани да поиграем една вечер хазарт. Приех и той искаше да отидем на някое от обичайните места. Бауд Клакстън беше наистина изненада.

— Да, мога да си представя.

През следващите няколко минути Люсиен направи за събеседника си кратък преглед на отношенията, които бе имал с Памела, на тези между Памела и Росуел, както и начина, по който Блейксли е трябвало да бъде заплетен в интригата.

Когато свърши, Блейксли го изгледа мълчаливо.

— Закълнете ми се, че казвате истината — настоя той най-сетне. — Твърдите, че лейди Холинг ме е използвала, само за да ви върне при себе си?

— Мисля, че по-скоро, за да нарани Клара — каза Люсиен. — Но ви се кълна — казах ви истината.

Блейксли кимна.

— В такъв случай аз ви благодаря, милорд и отново ви искам извинение. Моля ви да разберете, че съм решен повече от когато и да било, да бдя над добруването на Клара. Аз съм й напълно и лоялно предан и ако тя поиска един ден помощта ми, непременно ще я получи.

— Вашето предупреждение е почтено — каза Люсиен. — Но сега и аз искам да ви предупредя. Обичам жена си и не ще позволя нито на вас, нито на друг мъж да застане между нас.

— Аз също обичам Клара — каза откровено Блейксли. — Ако видя, че заради вас или лейди Холинг или който и да било друг тя се почувства дълбоко уязвена, ще направя необходимото, за да я отърва от създалата се ситуация.

— Добре е, че сме на едно мнение. — Люсиен се обърна, защото Клара влизаше с къс хартия в ръка. Това, че веднага отиде при него, а не при Блейксли, накара сърцето му да затупти по-силно от гордост и радост. Тя остана до него и докато се сбогуваха с госта и тя се наведе за миг да целуне Андрю по бузата, преди той да се поклони и да си тръгне.

Когато вратата се затвори зад него, Люсиен я прегърна, привлече я към себе си и леко я целуна. Тя лежеше сякаш вцепенена и толкова напрегната в обятията му, че изглеждаше по-крехка от обикновено.

— Не ти ли е добре, Клара? — попита той и я погледна в пребледнялото лице. Не беше сигурен дали бледността й се дължи на бонето или на роклята, които носеше, или трябваше да си го обясни с държането си миналата вечер? Беше близко до ума. И той не спа добре след всичко, което се случи между тях.

— Може би съм малко уморена — отговори тя. Погледът й остана прикован към копчетата на дрехата му. — Но посещението на Андрю ме зарадва. Толкова отдавна не бяхме разговаряли. Той беше вече от половин час тук, преди ти да си дойдеш. Но дотогава в стаята беше и един слуга. Тъкмо го бях пратила да донесе пресен чай. — Тя вдигна ръце и оправи вратовръзката му. — Личи си, че тази сутрин си се облякъл сам — забеляза тя с престорен укор. — Сам ли се избръсна?

— Да. — Той хвана едната й ръка и я потри в бузата си, по която вече беше набола брада. — При това със студена вода. На всичкото отгоре си порязах врата. — Той продължи да държи здраво ръката й и когато тя поиска да свали вратовръзката, за да види раничката.

— Клара — каза меко той и целуна дланта й. — Зная, че не си правили с Андрю Блейксли нищо друго, освен да седиш тук с него и да пиеш чай. Онова, което ти казах миналата нощ, беше грешка, грешка беше да ти го казвам, погрешен и начинът, по който ти го казах. Отдавна и неразумно те ревнувам от мъжете, които ти се възхищават. Не ми е лесно да се боря с това, но се опитвам. Дълбоко съжалявам за провиненията си миналата нощ и за държането си след това. Моля те, прости ми.

Очите й плувнаха в сълзи, още щом той заговори, а когато свърши, те вече потекоха. Тя подсмърчаше, примигваше и още две сълзи потекоха по бузите й.

— Люсиен — прошепна тя, но все още не го поглеждаше. — Аз също съжалявам.

Той я прегърна и я притегли силно към себе си. Тя притисна лице към рамото му и продължи да плаче, а той свали коприненото боне и я погали по косата.

— Имаш ли уговорена среща за днес?

— Б-бела — изпелтечи тя през сълзи. — Искахме да ходим по покупки.

— Ще й пратя бележка, че съжаляваш, но няма да можеш — каза той и почна да я люлее. — Ще съобщя и на семейство Ландлър, че довечера няма да отидем у тях. Клара — той хвана лицето й с две ръце и го вдигна към себе си — ще те сложа веднага в нашето легло горе и ще спя с теб. Ако искаш, разбира се. Но преди това трябва да ти кажа нещо. Както и да са изглеждали нещата снощи, лейди Холинг не е моя метреса. Не ти дължа обяснения за времето преди да станеш моя жена, но ти се кълна в бога, че след сватбата не съм спал с друга жена, освен теб. Нямам метреса и не желая да имам. Ти си единствената жена, която желая. — Той се усмихна. — И ако само си помислиш, любима, колко често сме изпълнявали съпружеските си задължения, ще признаеш, че просто не бих могъл да имам достатъчно енергия, за да се справя с още една жена, дори да го исках.

Тя се изчерви.

— Тъкмо това се питах, Люсиен.

Той наведе глава, целуна я нежно и с цялата любов, която изпитваше към нея.

— Можеш да попиташ леля си, дали ти казвам истината — измърмори той. — Сигурен съм — тя би потвърдила, че да се изпълни такъв план — максимум би било същинско чудо.

Клара се разсмя през сълзи и си избърса бузите. После обви шията му с ръце и дълбоко въздъхна.

— Занеси ми горе и спи с мен — помоли го тя. — Вече не искам и да си спомням за вчера.

— Аз също — каза той тихо, вдигна я на ръце и тръгна към вратата. — Нека заличим този спомен и да го заместим с нов.

След няколко часа Люсиен слезе по стълбата в кабинета си. Би желал да се върне в леглото, където остави Клара дълбоко заспала, но трябваше да изпълни известни задължения, които не търпяха отлагане.

Люсиен седна с чаша бренди на бюрото и се залови да напише няколко писма. Първото беше до Бела и с него се извиняваше задето едва сега й съобщава, че Клара няма да може да отиде с нея да пазарува, но обещава на другата заран да я посети. Второто съдържаше отказ, отправен към лорд и лейди Ландлър и Люсиен го състави особено грижливо, защото беше наистина много невъзпитано да откаже толкова късно.

Следващото беше доста дълго писмо до секретаря му в Пеъруд, с което го осведомяваше, че двамата с лейди Калън имат намерение до края на годината, но може би и след малко повече да се преместят там. Искаше всичко да е готово, за да бъде посрещната новата виконтеса както подобава.

Следваха още няколко кратички писма: едно до неговия иконом, в което ставаше дума за приходи, второ до Рагет, собственика на „При Уайт“, в което настояваше изходът от известния облог да бъде записан в книгата. Две следващи бележки бяха адресирани до Джак и Улф, в тях той се извиняваше за загубите, които са понесли във връзка с облога и им обещаваше като компенсация да кръсти на тях бъдещите си първи две деца. Освен това ги питаше дали биха приели женските форми Джаксония и Улфайна, в случай че са момичета. Докато залепваше пликовете, вече си представяше смеха на приятелите си. Каза си, че те сигурно ще се радват за него. Трябваше да се смята щастлив, че има двама приятели, в които може да има пълно доверие.

Последва кратко и твърде сантиментално писмо до неговия чичо, с което му съобщаваше, че иска да се премести с Клара в Пеъруд, за да приложи там на практика всичко, което е научил от Роби за любовта и добротата. Освен това там двамата щели сериозно да поработят, за да превърнат Роби в най-младия лондонски дядо. Нарочно написа думата дядо и добави, че Роби и Ана, ако се оженят, и пожелаят да имат деца, така ще объркали всичко живо, че никой няма да успее да се оправи в семейните им отношения.

Най-накрая писа на лорд Кърлейн.

Дължа ви голяма благодарност задето направихте каквото желаех и осведомихте лейди Холинг за вчера, а именно, че ще бъда във Воксхол, а също и задето така добре заприказвахте Росуел. Зная, че колкото и неблагодарна да беше задачата, тя донесе добри плодове. Джак успя и всичко е наред. Благодаря ви не само от мое име, но и от това на съпругата си. Ако мога да направя нещо за вас, трябва само да ме помолите. Винаги съм на ваше разположение.

Имам още един дълг, който трябва да изплатя — за облога, който сключихме преди няколко месеца в „При Уайт“. С настоящето ви обявявам за победител. Рагет вече е осведомен и моят иконом ще ви потърси в близките дни. Лейди Калън и аз скоро ще напуснем Лондон и ще заминем за нашето имение в провинцията. В случай, че не ви видя пак, приемете моята благодарност и най-добрите ми пожелания.

Ваш Калън.

Когато всичко беше готово, сгънато и запечатано, Люсиен даде писмата на своя домоуправител.

— Погрижете се това да бъде доставено още днес. Трябва да сте сигурен, че всяко писмо се е озовало в ръцете на посочения адресат. Разбрано?

— Да, милорд.

— Изпратете някой от конярите в Пеъруд да предаде съобщението за господин Коуфри.

— Той веднага ще тръгне, милорд.

— Много добре.

Люсиен остана още известно време в стаята си, изпи си брендито, загледа се в нещата, променени от Клара и в онези, които си бяха останали каквито са били по времето на баща му.

Имаше спомени от тази стая, както и от цялата къща. Но тези от кабинета бяха, може би, най-ярките. За последен път видя баща си именно тук. Беше през последната му ваканция преди Итън и преди родителите му да починат.

— Но на всичко това вече съм сложил край — измърмори той и се вгледа в портрета на баща си, окачен над камината. — Сложих край на всичко. В този миг погребвам теб, и майка и Гансли и всичко, което се е случило в тази проклета къща. Барингтън принадлежи сега на мен и на Клара. И ми е все едно колко призраци живеят тук. — Той вдигна пред портрета чашата си за наздравица и я пресуши. — От днес нататък — каза той и остави чашата на бюрото, — от днес нататък моят живот принадлежи на мен. А не на теб или на моята майка.

Той затвори очи, стисна зъби и се постара да намери причината за четиринайсет години гняв и ядове.

— Проклети да сте и двамата! — изрече той. Лицето на баща му го гледаше неподвижно. — Сред безкрайните си бъркотии вие не помислихте нито веднъж за мен. А аз ви уважавах. — Очите му плувнаха в сълзи и той си разтри лицето, за да се овладее. — Но всичко беше дотук — каза си Люсиен. — Моите деца не бива да научат нищо, а аз трябва да престана да измъчвам жена си. Роби е прав. Няма да допусна да ми се случи, само защото ви се е случило на вас. — Той вдигна глава и погледна отново портрета. — Аз те обичах — каза той, — но вече няма да плащам за твоите грехове.

Той изгаси свещите и каза на един слуга, че искат вечерята да им бъде сервирана в неговата стая. После се качи в спалнята, където жена му още спеше. Люсиен се съблече и се пъхна до нея, за да се наслади на топлината на нейното тяло. Тя измърмори нещо и се притисна към него, сложила ръка на гърдите му.

— Колко е часът? — попита тя сънено и той не можа да не се засмее.

— Късно е — прошепна и я целуна. — Време е за сън.

По-късно щеше да я събуди, да хапне и да се изкъпе заедно с нея. Засега му стигаше да я наблюдава в съня й и да знае, че на другата сутрин за тях двамата всичко ще бъде ново.

19

Октомври

Седмиците, които последваха случката във Воксхол, бяха за Люсиен толкова благословени, колкото много малко от последвалите по-късно.

Не беше осъзнавал колко горчивина е таял в себе си, преди да започне да се освобождава от нея и резултатът беше неочаквано състояние на щастие. Усещаше се толкова лек, сякаш бяха свалили огромна тежест от плещите му. Сякаш целият свят бе станал по-светъл. Мракът, обгръщал дотогава погледа му за всичко и всички, се бе разсеял. Вече не подозираше интрига в очите на всеки чужд, престана да държи съзнателно познатите си на разстояние. Откри, че е толкова лесно да се държи приятелски, толкова лесно да обича хората. Най-много го учуди, че е лесно дори да мисли за хората само най-доброто.