— Малко ми е скучно.

Тара кимна, дъвчейки с отворена уста.

— Знам. И лишаването от интернет е много гадно. Не можеш нито да влезеш в Туитър, нито в блога си. Имаш ли си блог?

— Не — отвърна Хана, като едва се сдържа да не се изсмее. Блоговете бяха за хора, които нямаха личен живот.

Тара отново напълни устата си с храна. В ъгълчето на устната си имаше малък херпес.

— Ще свикнеш. Повечето хора тук са много мили. Има само две момичета, от които по-добре стой настрана.

— Те са истински кучки — обади се Алексис. Гласът й беше изненадващо дълбок за слабото тяло.

Другите момичета се захилиха цинично при думата „кучки“.

— Прекарват цялото си време в спа салона — каза Руби и завъртя очи. — И ден не минава, без да си направят маникюр.

Хана едва не се задави със салатата от броколи, убедена, че не е разбрала Руби правилно.

— Да не би да казваш, че тук има спа салон?

— Да, но се плаща допълнително. — Тара сбърчи нос.

Хана прокара език по зъбите си. Как така никой не й беше споменал за това? И на кого му пука, че се заплаща допълнително? За цялото лечение плащаше баща й. Така му се пада.

— Коя е съквартирантката ти? — попита Тара.

Хана побутна с крак под стола чантата си от шагренирана кожа.

— Още е съм я виждала. — Съквартирантката й не се беше прибирала в стаята си цял ден. Най-вероятно беше затворена в изолатора или някъде другаде.

Тара се усмихна.

— Е, можеш да останеш с нас. Страхотни сме. — Тя посочи с вилицата си към Алексис и Руби. — Измисляме си пиеси за болничния персонал и ги разиграваме в стаите. Обикновено Руби е в главната роля.

— Руби е родена за Бродуей — добави Алексис. — Много е добра.

Руби се изчерви и наведе глава. По лявата й буза бяха полепнали царевични зрънца. Хана имаше усещането, че единствената работа, която Руби може да получи на Бродуей, е касиерка в някой салон.

— Разиграваме и „Следващият топмодел на Америка“ — продължи Тара, нахвърляйки се върху лазанята.

Думите й направо пощуриха Алексис и Руби. Те запляскаха с ръце и запяха фалшиво тематичната песен на предаването.

— Искам да съм на върха! Нананана!

Хана се сви в стола си. Имаше усещането, че всички лампи в ресторанта са угасени, с изключение на онази, която висеше над тяхната маса. Две момичета от съседните маси се обърнаха и ги погледнаха.

— Вие се правите на модели? — попита със слаб глас тя.

Руби отпи от кока-колата си.

— Не съвсем. Общо взето правим комбинации от дрехите си и после обикаляме наперено по коридора, все едно е моден подиум. Тара има страхотни дрехи. Има и чанта от „Бърбери“!

— Фалшива е — призна си Тара. — Мама ми я купи от Чайнатаун в Ню Йорк. Но изглежда абсолютно като истинските.

Хана усети как жаждата й за живот постепенно изтича през порите на краката й. Тя забеляза две медицински сестри, които разговаряха близо до масата с десертите и изпита огромно желание на мига да си изпроси от тях двойна доза валиум.

— Сигурна съм, че е така — излъга тя.

Внезапно погледът й беше привлечен от едно русо момиче, което ги наблюдаваше отстрани. То имаше царевично руса коса, бледа, прекрасна кожа и съблазнително излъчване. Хана изведнъж потрепери. Али?

Тя се вгледа по-добре и установи, че лицето на момичето е по-закръглено, очите й са зелени, а не сини, и чертите й са по-остри. Хана въздъхна от облекчение.

Но момичето изведнъж се устреми към тяхната маса, като лавираше гъвкаво между масите. На лицето й беше изписана същата усмивка, каквато използваше Али, когато се канеше да се подиграе на някого. Хана огледа унило събеседничките си. После прокара ръце по хълбоците си, почти вцепенена от панически ужас. Дали краката й не изглеждаха по-дебели от обичайното? Защо косата й беше толкова изтощена и разрошена? Сърцето й затупка лудо. Ами ако изведнъж си беше възвърнала някогашния си смотан вид само от близостта на тези загубенячки? Ами ако отново имаше двойна гуша и дебел гръб, ами ако зъбите й отново се бяха изкривили? Хана нервно протегна ръка към хляба в панерчето на масата. Тъкмо се канеше да го пъхне в устата си, когато се сепна ужасена. Какво правеше, за Бога? Великолепната Хана никога не ядеше хляб.

Тара забеляза момичето, което вървеше към тях, и смушка Руби. Алексис изведнъж се изпъна. Всички затаиха дъх, когато момичето приближи масата им. Когато докосна ръката на Хана, тя се стегна в очакване на най-лошото. До този момент сигурно вече се беше превърнала в някакъв ужасен трол.

— Ти ли си Хана? — попита момичето с ясен, мелодичен глас.

Хана се опита да отговори, но думите заседнаха в гърлото й. Тя издаде някакъв звук, който беше нещо средно между хълцане и оригване.

— Да — успя най-накрая да произнесе, а бузите й пламтяха от унижение.

Момичето протегна ръка. Дългите й нокти бяха лакирани с черен лак „Шанел“.

— Аз съм Айрис — каза тя. — Твоята съквартирантка.

— 3-здрасти — предпазливо произнесе Хана, загледана в бледозелените бадемови очи на Айрис.

Момичето отстъпи назад и я огледа възторжено от главата до петите. След това й протегна ръка.

— Ела с мен — пропя тя. — Ние не говорим с ненормалници.

Всички на масата въздъхнаха гневно. Лицето на Алексис се издължи като на кон. Руби подръпна нервно косата си. Тара яростно поклати глава, сякаш Хана се канеше да изяде нещо отровно, и беззвучно произнесе думата „кучка“.

Но Айрис ухаеше на люляк, а не на сироп за кашлица. Беше облечена със същата кашмирена жилетка, каквато Хана си беше купила две седмици по-рано в „Отър“, и нямаше оплешивяващи петна по главата си. Преди много време Хана се беше заклела, че никога повече няма да бъде смотанячка. Това правило важеше дори в психиатричната клиника.

Тя потръпна, изправи се и вдигна чантата си от земята.

— Простете, дами — каза Хана със сладък глас и им изпрати въздушна целувка. След това хвана Айрис под ръка и двете се отдалечиха, без да поглеждат назад.

Докато излизаха от ресторанта, Айрис се наведе към Хана и прошепна в ухото й:

— Извади голям късмет, че попадна в моята стая, а не при някой от другите откачалки. Аз съм единственият нормален човек тук.

— Слава Богу — промърмори Хана под носа си и завъртя очи.

Айрис се спря и я изгледа. Устните й се разтеглиха в усмивка, която сякаш казваше: „Да, ставаш“. И Хана осъзна, че Айрис може би също става. Дори нещо повече. Двете си размениха погледи, които само красивите, популярни момичета можеха да разберат.

Айрис завъртя един рус кичур коса около показалеца си.

— Какво ще кажеш за кална баня след вечеря? Предполагам, че вече знаеш за спа салона.

— Идеално — кимна Хана. Внезапно тя се изпълни с надежда. Може би в края на краищата това място нямаше да се окаже чак толкова зле.

13.

Някой, който не е толкова типичен, колкото си мислиш

В сряда следобед Ариа седеше до кухненската маса в новата къща на Байрън и Мередит, загледана мрачно в кесийката с органичните медено пшенични кракери. Къщата беше построена през петдесетте, с позлатени гипсови отливки на таваните, триетажна тераса и красиви френски врати, които водеха от стая в стая. За нещастие кухнята беше малка и тясна, а уредите в нея не бяха подновявани от епохата на Студената война. За да маскира старомодния й вид, Мередит беше свалила карираните тапети и беше боядисала стените в неоново зелено. Сякаш това щеше да подейства успокояващо на бебето.

Майк седеше до Ариа и мърмореше недоволно, че единственото питие в къщата е обезмаслено соево мляко „Райе Дрийм“. Байрън беше поканил сина си след училище, за да опознае по-добре бъдещата му съпруга, въпреки че единственото нещо, което Майк беше казал досега на Мередит беше, че гърдите й наистина са се уголемили, след като е забременяла. Тя се беше усмихнала насила и се беше качила на втория етаж, за да се заеме с подреждането на детската стая.

Майк превключи малкия телевизор на новините. На екрана с големи букви пишеше „Обществото призовава малките сладки лъжкини да минат през детектор на лъжата“. Ариа ахна и се наведе напред.

— Някои хора подозират, че четирите момичета, които твърдят, че са видели Алисън Дилорентис, може би крият важна информация от полицията — казваше русокоса репортерка със самодоволен вид. Зад гърба й се виждаше центърът на Роузууд със старомодния му градски площад, френското кафене и магазинът за датски мебели. — Те стоят в центъра на множество скандали, свързани със случая на Алисън Дилорентис. В събота бяха открити на мястото, където пожар опустоши гората, в която господин Томас е бил забелязан за последен път, унищожавайки всички възможни улики за настоящото му местонахождение. Според наши източници полицията е готова да предприеме действия срещу лъжкините, в случай че се появят доказателства за конспирация.

— Конспирация? — повтори слисаната Ариа. Наистина ли смятаха, че Ариа и останалите са помогнали на Иън да избяга? Като че ли предупреждението на Уайлдън се оказваше истина. Когато Емили обяви, че са видели Али, те изгубиха и малкото останало доверие на хората. Целият град се беше обърнал срещу тях.

Тя погледна разсеяно през големия прозорец към двора. В гората зад дома им се бяха пръснали полицаи и работници, които ровеха из пепелта в търсене на улики за това кой е причинил пожара. Приличаха на заети мравки в мравуняк. Една полицайка стоеше до големия телефонен стълб, хванала за каишите две големи немски овчарки, облечени с потничетата на полицейска част К-9. Ариа беше готова да изскочи навън по чехли и да хвърли пръстена на Иън на мястото, където го беше открила, но полицаите и кучетата патрулираха из периметъра двайсет и четири часа дневно.

Тя въздъхна, извади телефона си и започна да пише есемес на Спенсър.

Гледа ли по новините за детектора?

Да, веднага й отвърна Спенсър.

Ариа не отвърна веднага, обмисляйки правилния начин да зададе следващия си въпрос.

Мислиш ли, че духът на Али се опитва да ни каже нещо? Може точно това да сме видели онази нощ.

Няколко секунди, след като прати есемеса, получи отговор от Спенсър.

Призракът й ли?

Да.

Няма начин.

Ариа остави телефона си на масата с дисплея надолу. Не беше изненадана, че Спенсър не й повярва. Навремето, когато ходеха заедно да плуват в езерцето Пек, Алисън ги караше да припяват едно заклинание, което уж щяло да ги пази от духовете на хората, които се били удавили там. Спенсър беше единствената, която завъртя очи и отказа да се включи.

— Леле — възкликна въодушевено Майк и Ариа го погледна. — Трябва да ми разкажеш как е минало е детектора. На бас, че ще е страхотно! — Когато обаче видя лицето на сестра си, той се ухили подигравателно. — Шегувам се. Ченгетата няма да те подложат на тоя тест. Не си направила нищо лошо. Хана щеше да ми каже, ако беше така.

— Вие е Хана наистина ли излизате? — попита Ариа, отчаяно търсейки начин да смени темата.

Майк се изпъчи.

— Защо си толкова изненадана? Аз съм готин! — Той метна един кракер в устата си. По пода се посипаха трохи. — И като говорим за Хана, ако си я търсила, да знаеш, че отиде при майка си в Сингапур. Не е заключена или затворена някъде. Не е отишла примерно, знам ли, във Вегас, за да се обучава за стриптийзьорка.

Ариа го погледна учудено. Наистина не можеше да разбере как се оправя Хана с него. Не я обвиняваше, че е избягала в Сингапур — Ариа също би направила всичко, за да се махне от Роузууд. Дори Емили беше избягала от града на някакво организирано от църквата пътуване до Бостън.