Sara Shepard - Мис Безсърдечна

Когато в четвъртък вечерта Ариа и Майк пристигнаха в ужасяващо огромната къща на семейство Кан, пред нея вече стояха паркирани десетки коли. От вътрешността на сградата се носеше гръмовна музика и Ариа чу плясъци на вода от задния двор.

— Супер — рече Майк и затръшна предната врата на колата. Само след миг се озова до къщата, забързан към задния двор. Ариа се намръщи. И той наричаше това придружаване.

Ариа излезе от колата и се присъедини към група слабички, привлекателни девойки от квакерското училище, които си проправяха път към вратата на Ноъл. Всяка следваща беше по-руса от предишната. Всички носеха еднакви, обшити с кожа шапки, които най-вероятно струваха повече от всичките дрехи на Ариа накуп. Облечена с тъмнозелена мохерна рокля с поло яка, сиви велурени ботуши и калци над коленете, до тях тя се чувстваше опърпана и смотана. Момичетата се сбутаха пред вратата, всяка отчаяно се опитваше да се вмъкне първа, и се блъскаха в Ариа сякаш тя въобще не съществуваше.

Ариа беше готова да се обърне и да изтича до колата си, когато на вратата се появи Ноъл, облечен с най-обикновена черна тениска и къси спортни гащета.

— Ти дойде! — извика той на Ариа и само на нея, без да обръща внимание на останалите момичета. — Готова ли си за горещото джакузи?

— Не знам — отвърна смутено тя. В последния момент хвърли едни бански в чантата си, но не беше решила дали ще ги облече. Все още не разбираше какво търси тук. Това не беше точно нейната среда.

Ноъл се намръщи.

— Но това е парти с горещо джакузи. При всички положения влизаш.

Ариа се засмя, опитвайки се да се успокои. Но тогава Мейсън Байърс сграбчи Ноъл за ръката и го попита къде е отварачката за бутилки. Наоми Циглър се появи с танцова стъпка и обяви, че някакво пияно момиче повръща в килера. Ариа въздъхна. Типичният за братята Кан купон — какво друго да очаква? Че само защото предишния ден между нея и Ноъл се беше получило нещо, той изведнъж ще откаже бирения купон и ще организира някакво изтънчено парти с пикантни сирена и вино?

Сякаш усетил раздразнението й, Ноъл погледна през рамо към Ариа и вдигна показалец във въздуха.

— Ей сега се връщам — прошепна той.

Ариа тръгна към двойното стълбище и легендарните мраморни лъвове, с които господин Кан уж се бил снабдил от някаква египетска императорска гробница. Вдясно се намираше дневната, пълна с автентични творби на Джорджия О’Кийф и Джаспър Джонс. Тя влезе в огромната кухня, обзаведена с мебели от неръждаема стомана. Навсякъде беше пълно с народ. Девън Арлис смесваше питиета в един миксер. Кейт Рандъл обикаляше наоколо, облечена в оскъден бански. Джена Кавана се беше облегнала на прозореца, шепнейки нещо в ухото на бившата приятелка на Емили.

Ариа изведнъж се спря стреснато. Джена Кавана? Никой не си беше направил труда да й каже, че кучето й водач лочи бира от една локва на земята, че някой беше омотал сутиен на врата му и чашките с подплънки му стояха като папионка.

Внезапно Ариа изпита неустоимо желание да разбере за какво са се карали Джена и Джейсън в къщата й предишната седмица, когато Емили ги беше видяла през прозореца. Ариа беше от най-добрите приятелки на Али, но Джена като че ли знаеше много повече за семейството й — включително и за тъй наречените „подобни проблеми“ с Джейсън. Ариа се опита да си пробие път през тълпата, но в кухнята нахлуха още хора и напълно й блокираха пътя. Когато отново успя да види прозореца, Джена и Мая бяха изчезнали.

Група момчета от отбора по плуване на „Роузууд дей“ се появиха зад Ариа и награбиха бутилки бира от хладилника под масата. Ариа усети потупване по рамото. Когато се обърна, видя момиче с изрусена до бяло коса, безупречна кожа и големи гърди да я гледа втренчено. Беше от групата девойки от квакерското училище, които бяха стояли до нея пред вратата.

— Ти си Ариа Монтгомъри, нали? — попита момичето. Ариа кимна, а то се ухили самодоволно. — Малка сладка лъжкиня — пропя момичето.

Една кльощава брюнетка с копринена рокля се присъедини към нея.

— Да си виждала Алисън днес? — подигра й се тя. — Виждаш ли я в момента? До теб ли стои? — Момичето размаха призрачно пръсти пред лицето й.

Ариа отстъпи назад и се блъсна в кръглата кухненска маса.

Подигравките продължаваха.

— Аз виждам мъртви хора — пропя Мейсън Байърс с фалцет, облягайки се на кухненския плот.

— Тя просто иска да привлича вниманието — присмя се Наоми Циглър, която стоеше до плъзгащата се стъклена врата. Отвъд се простираше голямата веранда. От горещото джакузи се вдигаше пара. В края на поляната Ариа забеляза Майк, който препускаше наоколо заедно с Джеймс Фрийд.

— Сигурно просто иска да се вижда в новините — додаде Райли Улфи, която седеше на един стол близо до зеленчуците и сосовете.

— Не е вярно! — възрази Ариа.

В кухнята влязоха още момичета и момчета, които не сваляха погледи от Ариа; очите им бяха пълни с омраза и ирония. Ариа се огледа, търсейки изход за бягство, но беше така притисната към кухненската маса, че едва помръдваше.

Някой я хвана за китката.

— Ела — каза Ноъл и я издърпа от тълпата.

Останалите веднага се отдръпнаха.

— Ще я изхвърлиш ли? — попита едно момче от бейзболния отбор, чието име Ариа все не успяваше да запомни.

— Трябва да я предадеш на полицаите! — извика Сет Кардиф.

— Не, не трябва, идиот такъв — гласът на Мейсън Байръс се извиси над крясъците. — На този купон няма място за полиция.

Ноъл отведе Ариа на втория етаж.

— Извинявай — каза той и отвори вратата на една тъмна спалня, на чиято стена висеше огромен портрет на госпожа Кан. Вътре миришеше силно на нафталин. — Не трябваше да позволявам това да се случи.

Ариа седна на леглото и по бузите й потекоха сълзи. Какво очакваше, когато дойде тук? Ноъл седна до нея, подаде й една кърпичка и чашата си джин с тоник. Тя поклати глава. На долния етаж някой наду уредбата. Изпищя момиче. Ноъл постави чашата на коляното си. Ариа погледна към римския му нос, гъстите му вежди, дългите мигли. Тук, седнала на леглото до него, тя се чувстваше по-спокойна.

— Не го правя, за да привличам вниманието — изтърси тя.

Ноъл се наведе към нея.

— Знам. Хората са идиоти. Нямат какво друго да правят, освен да разпространяват клюки.

Тя се отпусна назад върху възглавницата. Ноъл се настани до нея. Пръстите им леко се докоснаха. Ариа усети как пулсът й се ускорява.

— Трябва да ти кажа нещо — рече Ноъл.

— Така ли? — отвърна тя с изтънено гласче. Устата й изведнъж пресъхна.

Мина известно време, преди Ноъл да заговори отново. Трепереща от напрежение, Ариа се опитваше да се успокои, докато наблюдаваше въртящия се на тавана вентилатор.

— Намерих друг медиум — най-накрая призна Ноъл.

Въодушевлението бавно я напусна.

— О, така ли.

— Твърдят, че била много добра. Един вид се превръщала в човека, с когото искаш да осъществиш контакт. Трябва само да бъде заведена на мястото, където е починал и тогава… — Ноъл размаха ръце във въздуха, имитирайки магическа трансформация. — Но ако не искаш, няма да го правим. Както вече казах, на мен ми стига ходенето на гробището и разговорите. Действа успокояващо.

Ариа сплете пръсти на корема си.

— Но ходенето на гробищата няма да ми даде отговори. Едва ли Али ще тръгне да ми отговаря.

— Добре. — Ноъл остави питието си на нощното шкафче, извади мобилния си телефон и прегледа контактите си. — Съгласна ли си да се обадя на жената и да й кажа, че искам да се срещнем утре вечерта? Мога да дойда да те взема и двамата ще отидем в задния двор на Али.

— Чакай. — Ариа се изправи и пружините на матрака изскърцаха. — В задния двор на Али?

Ноъл кимна.

— Трябва да идем на мястото, където е умрял човекът. Такова е изискването.

Ръцете на Ариа изтръпнаха. Изведнъж й се стори, че температурата в стаята пада с поне десет градуса. Мисълта да застане до полуизкопаната яма, където Али беше намерена, я смрази до кости. Толкова силно ли искаше да говори с духа на Али?

В същото време дълбоко в себе си чувстваше, че Али иска да й каже нещо важно и нейно задължение беше да я изслуша.

— Добре. — Ариа погледна през прозореца към месечината, която висеше над дърветата. — Ще го направя. — Тя кръстоса крака. — Благодаря ти, че ми помагаш с това. И че ме измъкна от онази каша долу. И… — Тя си пое дълбоко дъх. — Изобщо, благодаря ти, че си толкова мил с мен.

Ноъл я погледна изненадано.

— Че защо да не съм мил с теб?

— Защото… — Гласът й секна изведнъж. Защото си типичното роузуудско момче, се канеше да каже тя, но се спря. Вече не беше сигурна какво точно означава това.

Двамата се умълчаха. Накрая, неспособна да се сдържа повече, тя се наведе към него и го целуна. Кожата му миришеше на хлор от водата в джакузито, а устните му имаха вкус на дъвка. Ариа затвори очи, забравяйки за миг къде се намира. Когато ги отвори, Ноъл все още седеше там и й се усмихваше така, сякаш години наред беше очаквал от нея да направи точно това.