Естествено, главната новина беше новият арест по случая на Алисън Дилорентис. Сладките малки лъжкини оправдани, гласеше надписът отдолу. Спенсър бързо превключи на живото предаване. Една тъмнокоса репортерка стоеше пред олтара на Али пред старата къща на семейство Дилорентис, отрупан със снимки, свещи, цветя и плющени играчки. Край нея святкаха бурканите на полицейски коли. Очите й бяха зачервени, сякаш беше плакала.

— Най-после настъпи краят на сагата с убийството на Алисън Дилорентис — обяви репортерката с гробовен глас. — На базата на неоспорими доказателства беше арестуван един мъж.

На екрана се появи размазана черно-бяла фотография на рус мъж. Той се мотаеше на паркинга на един супермаркет и пиеше бира в кутийка. Името му беше Били Форд. Както предположи Емили, той се оказа от групата работници, които бяха изкопали ямата за белведера в задния двор на семейство Дилорентис четири години по-рано. Сега следователите смятаха, че е отишъл да я шпионира.

Спенсър затвори очи, изпълнена с вина. Слава Богу, че работниците ги няма, беше казала Али онази нощ, когато минаха покрай полуизкопаната яма. Не спират да ми подвикват. Тогава Спенсър беше решила, че Али се хвали: Ха-ха, дори по-големите мъже смятат, че съм готина. А междувременно…

— По-рано тази вечер беше открит още един труп — продължи репортерката. — Полицията се сдоби с информация, че двете убийства може да са свързани. Разследването им ги отведе при господин Форд и те откриха снимки на госпожица Дилорентис в лаптопа, който държи в пикапа си. В компютъра бяха намерени снимки и на четирите момичета, известни като Малките сладки лъжкини — Спенсър Хейстингс, Ариа Монтгомъри, Хана Мерин и Емили Фийлдс.

Спенсър захапа юмрука си.

— В пикапа беше открита и кореспонденция под формата на есемеси, емемеси и негови лични съобщения в интернет месинджъра под псевдоним УЮКЗащитникRoxx — продължи репортерката.

Спенсър притисна чело в хладното стъкло, наблюдавайки прелитащите покрай колата дървета. УЮКЗащитникRoxx беше псевдонимът на Иън.

В съзнанието й изникна замъглена картина от нощта, когато Али беше убита. След като двете се бяха скарали пред хамбара, Али бе изтичала в гъсталака. После се разнесе кискане, звуци от пукане на съчки, след което Спенсър видя две фигури — Али… и някой друг.

Видях две руси глави в гората, й беше казал Иън, когато се опитваше да я убеди в невинността си на задната веранда на къщата й. Спенсър се вгледа в снимката на екрана на телефона й. Били имаше руса коса. Той беше новият А., който им изпрати есемесите, в които обвиняваше Джейсън, Уайлдън и дори майката на Спенсър. Но откъде беше научил всичко това за тях? Кой беше той? Защо въобще се интересуваше от това?

Екранът на телефона й примигна. Ново съобщение. Спенсър натисна бутона за четене. Есемесът беше от Андрю.

Разбрах за затвора… и че сте били освободени. Добре ли си? Вкъщи ли си вече? Разбра ли какво се е случило на твоята улица?

Спенсър се облегна назад; покрай прозореца профучаваха уличните лампи. Какво имаше предвид, като споменаваше нейната улица?

Телефонът й примигна за нов есемес. Този път от Ариа.

Какво става? Улицата ти е блокирана. Навсякъде има полицейски коли.

В главата й се зароди ужасяваща мисъл. По радиото бяха казали, че има ново убийство.

Полицейската кола зави в тяхната улица. Пътят беше блокиран от поне десетина превозни средства, мигаха бурканите на полицейски автомобили. Съседите им бяха излезли на двора, лицата им бяха пребледнели. Навсякъде се виждаха полицаи, повечето бяха струпани пред къщата й. Мелиса.

— О, Господи! — проплака Спенсър. Тя отвори вратата и изскочи от колата.

— Хей! — извика шофьорът й. — Не ти е позволено да излизаш, докато не стигнем пред вас!

Но Спенсър не го слушаше. Тя хукна към мигащите светлини, всички мускули я боляха. Пред нея изникна къщата им. Спенсър мина през портата и побягна по дългата автомобилна алея. Всички звуци изведнъж се изгубиха. Сенките се сливаха пред очите й. В гърлото й се надигна жлъчка. Тогава тя видя една фигура пред входната врата. Заслони с ръка очите си, примижавайки от ярката светлина на входната лампа. Коленете й омекнаха. Тя проплака от облекчение и се отпусна на тревата.

Мелиса се спусна към нея и я прегърна.

— О, Спенс! Толкова е ужасно!

Спенсър потрепери. Сирените продължаваха да вият. Две съседски кучета им пригласяха, дезориентирани и уплашени.

— Какъв кошмар — хълцаше Мелиса, притиснала лице в рамото на Спенсър. — Горкото момиче.

Спенсър се отдръпна. Въздухът беше студен и резлив. Миризмата от пожара беше все още остра и задушлива.

— Кое момиче?

Мелиса зяпна изненадано и тя я сграбчи за ръката.

— О, Спенс. Не си ли чула още?

След това махна с ръка към пътеката. Полицаите не се тълпяха пред тяхната къща, а пред дома на семейство Кавана, който се намираше от другата страна на улицата. Целият им двор беше обграден с жълта полицейска лента. Госпожа Кавана стоеше пред къщата и ридаеше. До нея клечеше една немска овчарка със синьо елече и душеше земята. На завоя пред къщата вече беше издигнато малко олтарче, покрито със снимки, свещи и цветя. Когато Спенсър забеляза името, написано със зелен тебешир на земята, залитна назад.

— Не. — Тя се обърна към сестра си и я погледна умолително. — Не!

В този миг я заля прозрение. Няколко дни по-рано тя беше погледнала през прозореца на спалнята си и беше видяла един мъж с мазна коса, облечен с работен комбинезон, да върви по алеята към дома на семейство Кавана. Той беше погледнал хищнически красивото момиче, и се беше ухилил, показвайки златния си зъб. Но момичето не беше забелязало погледа му. Не знаеше, че трябва да се страхува от него. Тя не можеше да види нищо… никога.

Спенсър се обърна ужасена към Мелиса.

— Джена?

Мелиса кимна, по бузите й се стичаха сълзи.

— Намерили са я в изкопа в задния им двор, където водопроводчиците сменяли няколко спукани тръби — каза тя. — Убил я е по същия начин, както е убил Али.

Какво следва…

Горката Джена Кавана. Чувствам се кофти, но станалото станало. Финито. Край. Тури й кръст, тя умря. Това не ви ли прозвуча твърде безсърдечно? Е, какво пък! Вярно, че малките сладки лъжкини няма да го понесат добре. Ариа ще съжалява, че не е разпитала Джена за „подобните проблеми“ на Али. Емили ще плаче, защото… ами, Емили винаги плаче. Хана ще облече за погребението малка черна рокля, защото изглежда слаба в нея. А Спенсър… е, тя просто ще се радва, че сестра й е жива.

И сега накъде? Намерен е труп. Взета е ДНК за анализ. Арестуван е човек, полицията му направи снимка за досие. Но дали това е моята снимка? Дали наистина аз съм големият лош Били Форд… или съм някой друг? Останете на канала, за да научите последната ми малка тайна. Засега, де.

Целувки.

А.

Благодарности

„Мис Безсърдечна“ е поредната трудна книга, завършена успешно не без помощта на много хора. Великолепните ми редактори в „Алой“: Дейни Дейвис, Сара Шандлър, Джош Бак и Лес Моргенщерн, които както винаги ме спасяваха в трудни моменти — как щях да се справя без тях? Фарин Джейкъбс и Кари Съдърланд от „Харпър“ дадоха чудесни идеи и предложения, които помогнаха за превръщането на приличната втора чернова във великолепна трета. Сериозно, екипът МСЛ е най-добрият редакторски екип, който бих могла да си пожелая.

Освен това искам да благодаря на Анди Макникъл и Ане Боржа от „Уилям Морис“, за това че са толкова верни поддръжници на МСЛ. Много любов на съпруга ми Джоъл, който ме дарява с толкова много щастие, и на родителите ми, Шеп и Минди, за чудесното парти, което ми устроиха през юни — със специалните питиета и среднощните танци (е, по-скоро само си тътрехме краката). Много благодарности на Либи Моузиър и дъщерите й Алисън и Кет за чудесното парти за представяне на „Малки сладки лъжкини“ в Сейнт Дейвис, Пенсилвания.

Много целувки за всичките ми читатели — благодаря за писмата, постовете в Туитър и Фейсбук, адаптациите в ЮТюб на съдбоносни за малките лъжкини моменти, както и за всички начини да ми покажете колко обичате поредицата. Вие сте страхотни!

И най-накрая посвещавам тази книга на баба ми Глория Шепард, която от самото начало е ненаситен читател на „Малки сладки лъжкини“, и на покойния ми чичо, винаги толкова забавния и винаги толкова вдъхновяващият ме Томи Шепард, най-големия фен на Майкъл Джексън и „Звездни войни“, който съм срещала. Обичам ви.