Сюзън Филипс - Мис Каприз

Тогава Франческа избухна, разкрещя му се, че е била фотографирана за някои от най-престижните списания в света и че няма нужда от пробни снимки като някакъв аматьор. Сега осъзнаваше, че е било глупаво от нейна страна да се разстройва така, но тогава просто не беше в състояние да се сдържи.

Макар че от смъртта на Клоуи бе изминала година, Франческа все още трудно приемаше липсата на майка си. Понякога тъгата й сякаш беше жива, осезаем обект, увит около нея. Първоначално приятелите й съчувстваха, но след няколко месеца, изглежда, започнаха да смятат, че трябва да забрави тъгата си като миналогодишната дължина на подгъвите. Тя се страхуваше, че ще спрат да я канят, ако не демонстрира повече веселост, а мразеше да остава сама, така че най-накрая се беше научила да скрива чувствата си. Когато беше на обществено място, се смееше и флиртуваше, сякаш всичко е наред.

За нейна изненада, смехът й помагаше, и последните няколко месеца усещаше, че най-сетне започва да се изцелява. Понякога дори изпитваше смътни пристъпи на гняв към Клоуи. Как майка й бе могла да я изостави така, с армия от кредитори, които чакаха като ято скакалци да разграбят всичките й притежания? Но гневът не продължаваше дълго. Сега, когато бе вече твърде късно, Франческа разбираше защо Клоуи е изглеждала толкова уморена и разсеяна през последните месеци от живота си.

Само седмици след смъртта на майка й на прага започнаха да се появяват мъже в костюми от три части с правни документи и алчни очи. Първо изчезнаха бижутата на Клоуи, после астън мартинът и картините. Накрая беше продадена и самата къща. Това уреди и последния от дълговете, но остави Франческа само с няколкостотин паунда, повечето от които вече бяха изхарчени и тя временно се настани в дома на Сиси Кавендиш, една от най-старите приятелки на Клоуи. За жалост, Франческа и Сиси никога не се бяха разбирали добре и от началото на септември Сиси бе дала ясно да се разбере, че иска Франческа да се изнесе. А тя не беше сигурна колко още ще може да я залъгва с мъгляви обещания.

Насили се да се разсмее на шегата на Талмедж Бътлър и се опита да намери утеха в идеята, че безпаричието е досадна, но временна ситуация. В другия край на помещението зърна Никълъс в морскосиньо сако на „Гивс енд Хокс“ и панталон с басти. Ако се омъжеше за него, щеше да има парите, от които се нуждаеше. Беше обмислила сериозно тази идея през един следобед преди няколко седмици, и то само за съвсем кратък миг, след като получи телефонно обаждане от някакъв извънредно омразен мъж, който я заплаши с какви ли не неприятни неща, ако не направи плащане по кредитната си карта. Не, Никълъс Гуинуик не беше решение на проблемите й. Тя презираше жените, които бяха толкова отчаяни, толкова несигурни в себе си, че се женеха за пари. Беше само на двайсет и една. Бъдещето й бе твърде специално, твърде пълно с обещания, за да го съсипе заради някаква временна спънка. Скоро щеше да се случи нещо. Всичко, което трябваше да направи, бе да чака.

- ...само боклук, който ще превърна в изкуство.

Дочутото изречение, привлякло вниманието на Франческа, бе произнесено от елегантен мъж, който приличаше на Ноел Кауърд, с късо цигаре и фризирана коса. Той се откъсна от Миранда Гуинуик, за да се материализира до нея.

- Здравей, скъпа - каза й. - Ти си невероятно красива, а аз чакам цяла вечер, за да те получа. Миранда каза, че ще ми харесаш.

Тя се усмихна и постави ръка върху неговата протегната длан.

- Франческа Дей. Надявам се, че съм си струвала чакането.

- Лойд Байрон. Напълно си струваше. Срещали сме се и преди, макар че сигурно не си спомняш.

- Напротив, помня много добре. Ти си приятел на Миранда, известен филмов режисьор.

- Само наемник, опасявам се, който отново се продаде за един пробит долар. - Той отметна драматично глава и заговори на тавана, като изпусна идеално кръгче дим. - Какво мизерно нещо са това, парите. Карат необикновените хора да правят какви ли не покварени неща.

Очите на Франческа се разшириха дяволито.

- Колко точно покварени неща сте направили, ако позволите да попитам?

- Твърде, твърде много. - Той си пийна от водната чаша, щедро напълнена с нещо, което приличаше на чист скоч. -Всяка връзка с Холивуд развращава. Аз обаче съм решен да сложа собствения си отпечатък дори върху най-глупавия комерсиален продукт.

- Какъв невероятен кураж! - Тя се усмихна с, както се надяваше, възхищение, макар че всъщност беше развеселена от почти съвършената му пародия на отегчен от света режисьор, насилван да прави компромиси с изкуството.

Очите на Лойд Байрон проследиха скулите й, а после се плъзнаха по устните - в погледа му имаше достатъчно възхищение, но никаква страст, което й подсказа предпочитанието му към мъжката компания. Той сви устни и се наведе напред, сякаш споделяше голяма тайна. - След два дни, скъпа Франческа, заминавам за забравената от бога Мисисипи, за да започна снимките на нещо, наречено „Делта Блъд“ - сценарий, който собственоръчно трансформирах от окаян боклук в силно духовно послание.

- Обожавам духовните послания - изгука тя и си взе нова чаша шампанско от преминаващия келнер, докато тайно изучаваше Сара Фаргейт-Смит, облечена в рокля на ивици от тафта, и се опитваше да реши дали е на „Адолфо“, или на „Валентино“.

- Възнамерявам да направя „Делта Блъд“ алегория, послание за почит както към живота, така и към смъртта. - Той направи драматичен жест с чашата, без да разсипе и капка. -Месекващият цикъл на естествения ред. Разбираш ли?

- Несекващите цикли са тясната ми специалност.

За момент той сякаш се вглеждаше през кожата й, после драматично затвори очи.

- Мога да усетя жизнената ти сила да пулсира толкова могъщо във въздуха, че дъхът ми секва. Ти изпращаш невидими вибрации дори с най-лекото движение на главата си. - Притисна ръка към бузата си. - Абсолютно никога не греша за хората. Докосни кожата ми. Със сигурност е лепкава.

Тя се разсмя.

- Вероятно скаридите са били престояли.

Той грабна ръката й и целуна пръстите й.

- Любов. Влюбих се. Задължително трябва да участваш в моя филм. От момента, в който те видях, знаех, че ще си идеална за ролята на Лусинда.

Франческа повдигна вежда.

- Аз не съм актриса. Какво те накара да мислиш така?

Той се намръщи.

- Никога не лепя етикети на хората. Ти си това, което възприемам, че си. Ще кажа на моя продуцент, че просто отказвам да снимам филма без теб.

- Не смяташ ли, че това е малко крайно? - попита го Франческа с усмивка. - Познаваш ме от пет минути.

- Познавал съм те през целия си живот, аз винаги се доверявам на инстинктите си. Това ме отличава от останалите. -Устните му оформиха идеален овал и изпуснаха второ кръгче от дим. - Ролята е малка, но запомняща се. Експериментирам с идеята за физическото и духовното пътуване във времето -южняшка плантация в пика на просперитета й през осемнайсети век и после в наши дни, потънала в разруха. Искам да те използвам в началото в няколко кратки, но безкрайно забележителни сцени, в ролята на млада английска девица, която идва в плантацията. Тя не говори, но присъствието й абсолютно завладява екрана. Ролята може да се превърне в образцова, ако се интересуваш от сериозна кариера.

За частица от секундата Франческа изпита див, лудешки безразсъден пристъп на изкушение. Филмова кариера би могла да е идеалният отговор на всичките й финансови затруднения, а и драматизмът на изпълнението винаги я беше привличал. Помисли си за приятелката си Мариса Беренсон, която, изглежда, се чувстваше идеално с филмовата си кариера, и после почти се разсмя на глас на наивността си. Истинските режисьори едва ли се примъкваха към непознати жени на коктейли да им предлагат роли.

Байрон бе измъкнал малък подвързан с кожа бележник от джоба на гърдите си и драскаше нещо в него със златна химикалка.

- Трябва да тръгна за Щатите утре, така че ми звънни в хотела предобед. Ето къде съм отседнал. Не ме разочаровай, Франческа. Цялото ми бъдеще зависи от твоето решение. Наистина не можеш да отхвърлиш възможността да се появиш в голям американски филм.

Докато вземаше листа от него и го плъзваше в джоба си, тя се въздържа да изкоментира, че „Делта Блъд“ не й звучи като голям американски филм.

- Беше чудесно да се запознаем, Лойд, но се опасявам, че аз не съм актриса.

Той притисна и двете си ръце - едната с цигарето и другата с питието - към ушите си и заприлича на извънземно, обвито в дим.

- Без негативни мисли! Ти си това, което аз виждам в теб. Творческият ум по никакъв начин не може да си позволи негативни мисли. Позвъни ми предобед, скъпа. Просто трябва да те имам!

С тези думи той се отправи обратно към Миранда. Докато го наблюдаваше, Франческа почувства една ръка да докосва рамото й, а в ухото й някой прошепна:

- Той не е единственият, който трябва да те има.

- Ники Гуинуик, ти си ужасяващ секс звяр - каза Франческа, като се обърна, за да го целуне мимолетно по гладко избръснатата челюст. - Току-що срещнах много забавен дребосък. Познаваш ли го?

Никълъс поклати глава.

- Той е от приятелите на Миранда. Ела в трапезарията, скъпа. Искам да ти покажа новия Де Кунинг.

Франческа послушно огледа картината, после поговори с няколко от приятелите на Ники. Забрави за Лойд Байрон, докато Миранда Гуинуик не я притисна точно когато двамата с Никълъс се приготвяха да тръгват.

- Поздравления, Франческа - каза тя. - Чух чудесните новини. Изглежда, имаш талант всеки път да успяваш да си стъпиш на краката. Като котка...

Франческа откровено не харесваше сестрата на Никълъс. Намираше Миранда за суха и чуплива като клонка, на каквато приличаше, и в същото време смехотворно свръхпокровителствена към брат си, който беше достатъчно голям, за да се грижи сам за себе си. Двете жени отдавна се бяха отказали от опитите си да изразяват нещо повече от куха любезност една към друга.

- Като говорим за котки - каза тя любезно, - изглеждаш божествено, Миранда. Много е хитро да комбинираш ивици и карета. Но за какви чудесни новини говориш?

- За филма на Лойд, разбира се. Преди да си тръгне, ми каза, че те е избрал за важна роля. Всички наоколо позеленяха от завист.

- Ти наистина ли му вярваш? - Франческа повдигна едната си вежда.

- Не трябва ли?

- Разбира се, че не. Не съм изпаднала дотолкова, че да се появявам в четвъртокласни филми.

Сестрата на Никълъс отметна глава и се разсмя, а очите й заблестяха с нехарактерна светлина.

- Горката Франческа. Четвъртокласни, казваш. Мислех, че познаваш всички. Очевидно не си толкова au courant¹³, за ковкото се представяш.

Франческа, която се смяташе за най-осведомения човек, едва успя да прикрие раздразнението си.

- Какво имаш предвид?

- Извинявай, скъпа, нямах намерение да те обиждам. Просто съм изненадана, че не си чувала за Лойд. Той спечели „Златната палма“ в Кан преди четири години, не помниш ли? Критиците полудяха по него - филмите му са изумителни алегории - и всички са сигурни, че новата му продукция ще бъде огромен успех. Той работи само с най-добрите.

Франческа почувства лек пристъп на вълнение, докато Миранда продължаваше да изброява всички известни актьори, с които Байрон беше работил. Въпреки машинациите си, Миранда Гуинуик беше ужасен сноб и ако тя смяташе Лойд Байрон за уважаван режисьор, Франческа реши, че трябва да обмисли по-добре предложението му.

За нещастие, веднага щом напуснаха дома на сестра му, Ники я заведе в един частен клуб, който тъкмо беше открит в „Челси“. Останаха почти до един и после той отново й предложи брак и се скараха ужасно - този път за последно, ако зависеше от нея - така че не успя да си легне до много късно. В резултат на това се събуди доста след обяд на следващия ден, и то само защото Миранда й позвъни да я пита някаква глупост за някаква шивачка.

Скочи от леглото и прокле домашната прислужница на Сиси, че не я е събудила по-рано, после прелетя през килимите на гостната спалня, развързвайки колана на кремавата си нощница „Натори“. Набързо си взе душ, обу чифт черни вълнени панталони и облече пурпурножълт пуловер на „Соня Рикел“. Сложи минимум грим, само руж, сенки и гланц за устни, обу боти до глезена с цип и се втурна към хотела на Байрон, където администраторът я информира, че режисьорът вече е освободил стаята си.

- Оставил ли е съобщение? - попита тя, потрепвайки нетърпеливо с нокът.

- Ще проверя.

Администраторът се върна след миг с плик в ръката. Франческа го разкъса и бързо прочете съобщението.

Hosannas¹⁴, скъпа Франческа,

Ако четеш това писмо, значи, си се осъзнала, макар че беше абсолютно нехуманно от твоя страна да не ми се обадиш, преди да тръгна. Трябваш ми в Луизиана този петък, най-най-късно. Хвани самолета до Гълфпорт, Мисисипи, и наеми шофьор да те закара до плантацията „ Уентуърт “ според приложеното описание. Моят асистент ще подготви разрешителното за работа, договора и т.н., когато пристигнеш, и ще ти възстанови пътните разходи. Телеграфирай съгласието си незабавно на адреса на плантацията, така че отново да мога да дишам спокойно.