Той спря, където беше, и се загледа в нея.

За първи път, откакто напусна Лондон, Франческа почувства, че е на своя територия. Изражението на лицето му потвърждаваше факта, който тя самата знаеше отдавна - мъжете си бяха мъже навсякъде по света. Взря се нагоре с невинните си искрящи очи.

- Има ли нещо?

- Винаги ли правиш така?

- Какво да правя? - Трапчинките на бузите й се врязаха по-дълбоко.

- Да се предлагаш на мъж след по-малко от пет минути, откакто сте се запознали.

- Да се предлагам! - Тя не можеше да повярва, че го е чула правилно, и възкликна възмутено: - Със сигурност не ти се предлагам.

- Скъпа, ако тази усмивка не беше предложение, не знам какво е. - Той вдигна багажа й и го понесе към другата страна на колата. - Обикновено не бих имал нищо против, нали разбираш, но ми се стори малко безразсъдно да окачваш рекламата си, когато си насред нищото с двама непознати мъже, които може и да са перверзници.

- Рекламата ми! - Тя тропна с крак. - Пусни незабавно багажа ми! Няма да ходя никъде с теб, дори ако животът ми зависи от това.

Той огледа редките борове и пустия път.

- От това, което виждам, може би е точно така.

Франческа не знаеше какво да прави. Имаше нужда от помощ и все пак поведението му беше непоносимо, а тя ненавиждаше представата да се унижи, като се качи в колата. Дали й отне възможността за избор, когато отвори задната врата и безцеремонно натъпка багажа й при Скийт.

- Внимавай с куфарите - изплака тя, като се втурна към колата. - „Луи Вюитон“ са.

- Този път намери една истинска сладурана, Дали - промърмори Скийт от задната седалка.

- И сам виждам - отвърна Дали, качи се зад волана, затръшна вратата и после се показа през прозореца да я погледне. - Ако искаш багажа ти да си остане твой, скъпа, по-добре се качвай бързичко, защото точно след десет секунди натискам педала на газта и двамата с мистър Вюитон ще се превърнем само в далечен спомен.

Франческа заобиколи с куцукане колата от задния край до пасажерската врата, докато сълзите й напираха да рукнат. Чувстваше се унизена, уплашена и най-лошото - безпомощна. Един фуркет се плъзна по врата й и падна в прахта.

За нещастие, неудобството й не спря дотук. Откри, че кринолините не са създадени за модерни превозни средства. Като отказваше да погледне към спасителите си и да види как реагират на затрудненията й, тя най-накрая се настани на седалката, влизайки с дупето напред, а после прибра, доколкото успя, бухналата пола в скута си.

Дали изрови скоростния лост от водопада волани.

- Винаги ли носиш такива удобни дрехи?

Франческа го погледна, отвори уста да каже някой от прословутите си хапливи отговори, но откри, че нищо не й идва на ума. Известно време пътуваха в мълчание, докато тя се взираше упорито напред, макар очите й едва да успяваха да надникнат иззад планината от волани, а корсетът на роклята да притискаше талията й. Колкото и благодарна да беше отново да седи, позицията й правеше ограниченията на корсета още по-непоносими. Опита се да си поеме дълбоко въздух, но гърдите й се надигнаха толкова притеснително, че вместо това се задоволи с плитко дишане. Едно кихане и щяха да изскочат на свобода.

- Аз съм Далас Бодин - представи се мъжът зад волана. -Хората ме наричат Дали. Онзи отзад е Скийт Купър.

- Франческа Дей - отвърна тя, като се опита да прозвучи нехайно. Не трябваше да забравя, че тези американци бяха прословути с неофициалносгга си. Това, което се смяташе от англичаните за дебелашко, беше нормално поведение в Щатите. Освен това не можеше да устои на идеята да постави този великолепен селски дръвник поне отчасти на колене. В това поне я биваше, това бе нещо, което не можеше да се обърка в този ден, когато всичко друго се разпадаше. - Благодарна съм ви, че ме спасихте - каза, като се усмихна над полите си. - Опасявам се, че последните ми няколко дни бяха напълно ужасяващи.

- Имаш ли нещо против да ни разкажеш? - попита я Дали. -Двамата със Скийт пътуваме вече от доста километри и се уморихме да си говорим.

- Всъщност е доста нелепо. Миранда Гуинуик, тази истински противна жена - семейството пивовари, нали знаете - ме убеди да напусна Лондон и да приема роля във филм, който се снима в плантацията „Уентуърт“.

Главата на Скийт изскочи над лявото й рамо, очите му бяха оживени от любопитство.

- Филмова звезда ли си? - попита той. - Нещо в теб ми изглежда познато, но не мога да се сетя откъде.

- Не точно. - Тя си помисли да спомене Вивиън Лий, но после реши, че няма смисъл.

- Сетих се! - възкликна Скийт. - Знаех си, че вече съм те виждал. Дали, никога няма да познаеш кой е това.

Франческа го изгледа тревожно.

- Това тук е „съкрушената Франческа“! - обяви Скийт със смях. - Знаех си, че те познавам. Помниш ли, Дали? Онази, която излиза с филмови звезди.

- Без майтап - отвърна Дали.

- Как, за бога... - започна Франческа, но Скийт я прекъсна.

- Виж, наистина съжалявам за майка ти и таксито.

Франческа го зяпна безмълвно.

- Скийт е фен на таблоидите - обясни Дали. - Аз самият не ги харесвам особено, но те карат да се замислиш за силата на медиите. Когато бях дете, имахме една стара книга по география, чиято първата глава се казваше „Нашият смаляващ се свят“. Изразява го много точно, нали? Имате ли подобни книги в Англия?

- Ами... не мисля - отвърна тя несигурно. Измина миг тишина и я завладя ужасяващото усещане, че те може би очакват да им разкаже подробности за смъртта на Клоуи. Дори мисълта да сподели нещо толкова интимно с някой непознат я отврати, така че бързо се върна към старата тема, сякаш никога не я бяха прекъсвали. - Прелетях половината свят, прекарах ужасяващо мизерна нощ при най-отвратителните условия, които можете да си представите, и бях принудена да нося тази потресаваща рокля. После открих, че филмът ми е бил представен погрешно.

- Порнофилм? - попита Дали.

- Разбира се, че не! - възкликна тя. Тези недодялани американци май не отделяха и секунда, за да се замислят какво им излиза от устата. - Всъщност беше един от онези противни филми за... - тя се почувства зле дори да го каже - вампири.

- Без майтап! - Възхищението на Скийт беше очевидно. -Познаваш ли Винсънт Прайс?

Франческа затвори очи за миг и после отново ги отвори.

- Не съм имала това удоволствие.

Скийт потупа Дали по рамото.

- Помниш ли стария Винсънт, когато участваше в онзи сериал? Понякога и жена му вземаше участие. Как й беше името? Тя също е от онези известни английски актриси. Може би Франси я познава.

- Франческа - тросна се тя. - Ненавиждам да ме наричат по друг начин.

Скийт потъна отново в седалката си и тя осъзна, че го е обидила, но не се разтревожи. Името й беше каквото е и никой нямаше право да го променя, особено днес, когато се бе озовала в тази несигурна ситуация.

- Какви са плановете ти сега? - попита я Дали.

- Да се върна в Лондон възможно най-бързо. - Тя си помисли за Миранда Гуинуик, за Ники, за невъзможността да продължава както досега. - И после ще се омъжа. - Беше взела решението, без да го осъзнава, беше го взела, защото не виждаше друга алтернатива. След това, което беше изтърпяла през последните двайсет и четири часа, да се омъжи за богат пивовар, вече не й изглеждаше толкова ужасна съдба. Но след като изговори думите, се почувства потисната, а не облекчена. Още една фиба падна от косата й, този път отпред, и се заби във воланите. Тя се разсея от мрачните си мисли, като помоли Скийт да й подаде козметичното куфарче. Той го стори безмълвно. Франческа го постави в гънките на полите си и отвори капака.

- Боже мой... - Тя почти изплака, когато видя лицето си. Тежкият грим на очите й изглеждаше гротескно на естествена светлина, беше изяла червилото си, косата й стърчеше на всички страни и беше мръсна! Никога за всичките си двайсет и една години не се беше контила пред друг мъж освен фризьора си, но сега трябваше да възстанови себе си, личността, която разпознаваше!

Грабна шише почистващ лосион и се приготви да оправи бъркотията. Докато смъкваше тежкия грим, почувства нужда да се дистанцира от двамата мъже, да ги накара да разберат, че гя принадлежи на един различен свят.

- Откровено казано, изглеждам ужасяващо. Цялото пътуване беше абсолютен кошмар. - Издърпа изкуствените мигли, навлажни клепачите си и нанесе тънък слой основа с тъмносиви сенки. - Обикновено използвам една великолепна немска спирала за мигли „Екарт“, но прислужницата на Сиси Кавендиш - една наистина невъзможна жена от Западните Индии -забрави да я опакова, така че сега бедствам с някаква английска марка.

Знаеше, че говори твърде много, но не можеше да се спре. Прокара четка „Кент“ по карамеления руж и го нанесе върху областта под скулите си.

- Точно сега бих дала почти всичко за хубав масаж на лицето. В Мейфеър има едно чудесно място, където използват термална топла вода и всякакви невероятно чудодейни неща, които комбинират с масажа. И при Лизи Ардън предлагат подобни процедури. - Тя бързо очерта устните си с молив, запълни ги с розово-бежов блясък и огледа цялостния ефект. Не беше удивителен, но поне отново изглеждаше почти като себе си.

Нарастващото мълчание в колата я караше да се чувства все по-неловко, така че продължи да говори, за да го запълни.

- Винаги е трудно, когато си в Ню Йорк и се опитваш да избереш между Ардън и Джанет Сардин. Разбира се, става въпрос за Джанет Сартин на Медисън Авеню. Искам да кажа, човек може да отиде и в салона й до парка, но не е съвсем същото, нали?

За момент се възцари тишина.

Най-накрая Скийт проговори:

- Дали?

- Аха?

- Смяташ ли, че тя вече свърши?

Дали свали слънчевите си очила и ги постави на таблото.

- Имам чувството, че само загрява.

Франческа погледна към тях, засрамена от собственото си поведение и разгневена от неговото. Не виждаше ли, че тя преживяваше най-ужасния ден в живота си? Бе редно да се опита да направи нещата по-лесни за нея. Мразеше факта, че той не изглеждаше впечатлен от външността й, мразеше и факта, че не се опитваше на свой ред да я впечатли. По някакъв странен начин, който не успяваше съвсем да определи, неговата липса на интерес сякаш бе по-дезориентираща от всичко друго, което й се бе случило.

Върна вниманието си към огледалото и започна да отстранява фуркетите от косата си, предупреждавайки се наум да спре да се тревожи за мнението на Далас Бодин. Всеки момент щяха да се върнат в цивилизацията. Щеше да си повика такси, което да я отведе на летището в Гълфпорт и после да се метне на следващия полет до Лондон. Неочаквано си спомни за притеснителното си финансово положение и после също толкова бързо намери решение. Просто щеше да позвъни на Никълъс и да го накара да й изпрати пари за билета.

Усещаше гърлото си раздразнено и сухо и се прокашля.

- Бихте ли могли да вдигнете прозорците? Този прахоляк е ужасен. И наистина бих пийнала нещо. - Тя видя малка хладилна чанта отзад. - Предполагам, че няма шанс да имате бутилка „Перие“ тук?

Във вътрешността на ривиерата надвисна многозначително мълчание.

- Да ви кажа, мадам, тъкмо свърши - каза най-накрая Дали. - Опасявам се, че старият Скийт довърши последната бутилка точно след като обрахме онзи магазин в Меридиън.

8

Дали първи щеше да признае, че невинаги се отнасяше добре с жените. Отчасти вината беше негова, но отчасти си беше и тяхна. Той обичаше южняшки жени, весели жени, земни жени. Обичаше жени, с които може да пие, жени, които могат да разказват мръсни шегички, като снижат гласа си и изкрещят смешната част над запотените чаши с бира, мачкат коктейлните салфетки и пускат Уейлън Дженингс на джубокса, без да губят и миг в чудене как ли ще възприемат гова останалите. Харесваше жени, които не вдигаха олелия със сълзи на очи, защото е прекарал цялото си време на голф игрището, вместо да ги заведе на ресторант, в който сервират охлюви. Всъщност харесваше жени, които се държаха като мъже. Но красиви. Защото най-много от всичко Дали харесваше красивите жени. Не с престорената красота на моделите от кориците на списанията, с целия онзи грим и кокалести момчешки тела, от които тръпки го побиваха, а сексапилно красиви. Харесваше гърди и бедра, очи, които се смеят, и зъби, които проблясват, широко извити устни. Харесваше жени, които можеше да обича и после да зареже. Такъв си беше и това до голяма степен го караше да става гаден с всяка жена, за която някога му беше пукало.

Но Франческа Дей беше изключение. Тя го караше да става гаден само с присъствието си.

- Това бензиностанция ли е? - попита Скийт, щастлив за първи път от много километри насам.

Франческа се взря напред и каза мълчалива благодарствена молитва, когато Дали намали. Не че вярваше на историята за обира на магазина, но трябваше да е внимателна. Отбиха пред порутена дървена сграда с олющена боя и табела „Жива стръв“, написана на ръка и наклонена към една ръждясала помпа. Облак прах влетя през прозорците на колата, когато гумите изскърцаха по чакъла. Франческа имаше чувството, че пътува от векове. Умираше от жажда и глад и трябваше да използва тоалетната.