- Изпълняване на помощна функция.

- Един вид като прислуга? - Редицата кукички започнаха да се откачат.

- По-скоро като това, да. - Тя имаше тревожното усещане, че е направила голяма крачка в грешната посока. Чу късо злобно изхихикване, което потвърди страховете й.

- Нещо в теб започва да ми харесва, Франси. Животът не ти дава често шанс да се срещнеш с живата история.

- Живата история?

- Ами да. Френската революция, Мария Антоанета. Цялата онази работа с „да ядат пасти“.

- Какво - попита тя, докато Дали откачаше и последната кукичка - знае някой като теб за Мария Антоанета?

- Допреди час - отвърна той - не много.

Настигнаха Скийт след три километра и както беше предсказал Дали, той не беше доволен. Франческа се озова прогонена на задната седалка, където си пийваше от бутилка с нещо като сода с шоколадов вкус, която бе извадила от хладилната чанта, без да чака покана. Седеше умислена и пиеше в тишина, както я бяха помолили, през целия път до Ню Орлиънс. Чудеше се какво би казал Дали, ако знаеше, че няма самолетен билет, но отказа дори да обмисли да му сподели истината. Чоплеше ъгъла на етикета с палец и обмисляше факта, че няма майка, пари, дом или годеник. Всичко, с което разполагаше, беше малък остатък от гордостта й и отчаяно искаше да получи възможност да я развее поне веднъж преди края на деня. По някаква причина гордостта добиваше голяма тежест за нея, когато ставаше дума за Дали Бодин.

Ако само не беше толкова невъзможно великолепен и толкова очевидно невпечатлен от нея. Това беше вбесяващо... и неустоимо. Тя никога не се беше сблъсквала с предизвикателство, когато ставаше дума за мъже, и се дразнеше, че е принудена да се откаже от този. Разумът й казваше, че има по-големи проблеми, за които да се тревожи, но нещо по-дълбоко й нашепваше, че ако не успее да спечели възхищението на Дали Бодин, ще е загубила още една част от себе си.

Докато довършваше шоколадовата сода, й хрумна как да се сдобие с парите, които й трябваха за билет до къщи. Разбира се! Идеята беше толкова абсурдно проста, че трябваше веднага да се сети. Погледна към куфара си и се намръщи при вида на драскотината. Той струваше нещо от сорта на хиляда и осемстотин паунда, когато го купи, преди по-малко от година. Отвори козметичната чанта и пребърка съдържанието й в 1ърсене на сенки с приблизително същия нюанс като кожата. Когато ги откри, развъртя капачето и внимателно покри драскотината. Когато приключи, все още се виждаше леко, но се почувства удовлетворена, че само внимателно вглеждане би разкрило дефекта.

След като реши този проблем и видя първата табела за летището, тя насочи мислите си отново към Дали Бодин, опитвайки се да разбере отношението му към нея. Целият проблем - единствената причина всичко да се развие толкова зле между тях - беше, че тя изглеждаше ужасно. Това временно го беше поставило в превъзхождаща позиция. Позволи на клепачите си да се затворят и си представи, че се е появила пред него напълно отпочинала, с току-що фризирана коса, подредена в блестящи кестеняви къдрици, безупречен грим и чудесни дрехи. Щеше да е паднал на колене за секунди.

Настоящият спор, който, изглежда, беше поредният от текущата серия между Дали и ужасния му спътник, я разсея от бляновете й.

- Не разбирам защо толкова настояваш да стигнем Батън Руж тази вечер - оплакваше се Скийт. - Разполагаме с целия ден утре, за да се доберем до езерото Чарлс навреме за кръга в понеделник сутринта. Каква разлика ще има един час?

- Разликата е, че не искам да прекарвам повече време в шофиране в неделя, отколкото се налага.

- Аз ще карам. Това е само час повече и има един наистина добър мотел, където отседнахме миналата година. Нямаше ли някакво куче или нещо друго, което да провериш там?

- Откога ти пука за някое от моите кучета?

- Сладък малък мелез с черно петно над едното око, нали? Май куцаше с единия крак.

- Това беше във Виксбърг.

- Сигурен ли си?

- Разбира се. Виж, Скийт, ако искаш да прекараме нощта в Ню Орлиънс, за да можеш да идеш до „Блу Чокто“ и да се срещнеш с онази червенокоса сервитьорка, защо просто не го кажеш, вместо да се въртиш около темата, да ми говориш за кучета и куци крака като някакъв проклет лицемер?

- Не съм казвал нищо за червенокоса сервитьорка или че искам да отида в „Блу Чокто“.

- Да бе. Ама аз няма да Лойда с теб. Това място е покана за сбиване, особено в събота вечер. Жените изглеждат като борци, а мъжете са още по-зле. Последния път, когато бях там, почти си счупих ребро, а за днес достатъчно нерви изхабих.

- Казах ти да я оставиш на бензиностанцията, но ти не ме послуша. Никога не ме слушаш. Точно както миналия вторник. Казах ти, че онзи удар е сто и трийсет ярда. Бях го измерил, но ти не ме послуша и взе айрън номер осем, все едно не бях казал нищо.

- Ще престанеш ли, ако обичаш? Още тогава признах, че съм сгрешил, и на следващия ден също и оттогава всеки ден продължавам да ти го казвам, така че млъквай!

- Това е новобранска излагация, Дали, да не вярваш на своя кади за разстоянието. Понякога си мисля, че нарочно се опитваш да губиш турнирите.

- Франси? - извика я Дали през рамо. - Нямаш ли някоя очарователна история за спирали, която искаш да ми разкажеш?

- Съжалявам - отвърна тя сладко, - свършиха. Освен това се предполага да мълча, не помниш ли?

- И бездруго е късно - въздъхна Дали и отби към главния терминал. Без да изключва двигателя, излезе от колата и отиде да й отвори вратата. - Е, Франси, не мога да кажа, че не беше интересно. - След като тя слезе, той се протегна към седалката, извади куфарите й и ги постави на тротоара до нея. - Успех с годеника ти и принца, и всички онези големци, с които се движиш.

- Благодаря ти - каза тя сковано.

Дали се ухили, продължавайки да дъвче.

- Успех и с вампирите.

Тя срещна развеселения му поглед с ледено достойнство.

- Довиждане, господин Бодин.

- Довиждане, Мис Каприз.

Последната дума беше негова. Тя стоеше на тротоара пред терминала и обмисляше неоспоримия факт, че великолепният селяк бе отбелязал последната точка в игра, която тя беше създала. Един неграмотен дръвник от пущинака, вероятно копеле, беше надиграл, надхитрил и победил несравнимата Франческа Серитела Дей.

Това, което бе останало от храбростта й, сега се разбунтува и тя се взря в него е очи, които разказваха стотици сластни истории.

- Жалко е, че не се срещнахме при други обстоятелства. -Нацупената й уста се изви в съблазнителна усмивка. - Абсолютно сигурна съм, че щяхме да намерим много общи неща.

И после се надигна на пръсти, сгуши се в гърдите му и обви врата му е ръце, без да изпуска и за секунда погледа му. Наклони назад идеалното си лице и му предложи меката си уста като скъпоценен бокал. Внимателно придърпа главата му надолу и докосна е устни неговите, а после бавно ги разтвори, така че да ги предложи на Дали Бодин като дълго и незабравимо питие.

Той дори не се поколеба. Спусна се, сякаш го беше правил и преди, и позволи на опита, който беше събрал през годините, да се срещне и смеси е нейния. Целувката им беше идеална -гореща и чувствена - целувка на двама професионалисти с върховни умения, и изпрати гъделичкащо усещане чак до върховете на пръстите им. И двамата бяха твърде опитни, за да блъснат зъби или да смачкат носовете си, или друга неловкост, която останалите мъже и жени лесно допускаха. Господарката на Изкушението беше срещнала своя Господар и за Франческа преживяването се доближаваше толкова много до идеалното, колкото нищо друго преди това. Поразително идеална целувка, която ставаше още по-идеална от осъзнаването, че не се налага да мисли за неловките последствия от даденото обещание, което не възнамеряваше да изпълни.

Натискът на допира отслабна и тя плъзна връхчето на езика си по долната му устна. После бавно се отдръпна.

- Довиждане, Дали - каза тихо, а котешките й очи се вдигнаха към него е пакостлив проблясък. - Обади ми се другия път, когато Лойдеш в Кейп Ферет.

И точно преди да се обърне, видя с удоволствие как великолепното му лице придобива леко слисано изражение.

- Трябваше да съм свикнал с това - каза Скийт, когато Дали отново се намести зад волана. - Трябваше да съм свикнал, но не съм. Те направо ти се хвърлят на врата. Богати, бедни, грозни, модерни. Няма значение. Все едно са ято домашни гълъби, кръжащи около мъжкар. Имаш червило.

Дали прекара опакото на дланта по устата си и после погледна бледото петно.

- Определено е вносно - промърмори.

Франческа изгледа отдалечаването на буика от вътрешността на терминала и потисна абсурдния пристъп на съжаление. Веднага щом колата изчезна от погледа й, вдигна куфарите си и излезе отново навън, за да отиде до стоянката на такситата, където имаше една-единствена кола. Шофьорът излезе и натовари багажа й, докато тя се настаняваше. Когато се върна зад волана, попита:

- Накъде, мадам?

- Знам, че е късно - каза Франческа, - но смятате ли, че можете да ми намерите отворен магазин за стоки втора ръка?

- Какъв по-точно?

- Такъв, където изкупуват дизайнерски марки... и наистина необикновени куфари.

9

Ню Орлиънс, бижуто на река Мисисипи, на изящното ковано желязо, на жасмина и на османтуса, на горещите нощи, горещия джаз и горещите жени. В един град, забележителен със своята индивидуалност, „Блу Чокто“ успяваше да бъде обикновен. Сив и кален, с две неонови табели за бира, които проблясваха болезнено на витрината, опушена от отработените газове, барът можеше да се намира в най-долнопробната част на всеки американски град - край доковете, мелниците, реката, на границата на гетото. И в случая барът беше цъфнал в западналата част на Ню Орлиънс, опасна след залез, с осеяни с боклуци тротоари, счупени улични лампи и неподходяща за добрите момичета.

„Блу Чокто“ изпитваше особена омраза към добрите момичета. Редовните клиенти мъже искаха да имат до себе си на червените винилови барстолове по-специална компания. Искаха момичета като Бони и Клио, почти проститутки, които си слагаха силни парфюми и ярко червило, които ругаеха и помагаха на мъжете да забравят, че задникът Джими Картър със сигурност ще бъде избран за президент и ще даде хубавата работа на негрите.

Бони завъртя малката жълта пластмасова пръчица на своя коктейл и се взря през шумната тълпа към приятелката и съперничката си Клио Резняк, която притискаше циците си в Тони Грасо, докато той пускаше монета в джубокса и натискаше бутона С-24. Тази вечер в задимената атмосфера на „Блу Чокто“ витаеше агресивно настроение, по-агресивно от обичайното, но Бони не се опитваше да открие източника му. Може би беше заради лепкавата жега, която не се разсейваше? А може просто да се дължеше на факта, че миналата седмица Бони бе навършила трийсет и последната от илюзиите й се канеше да се стопи. Знаеше, че не е умна и не е достатъчно красива, за да се възползва от това, а и нямаше енергия да се развива. Живеееше в една разнебитена каравана, беше рецепционистка в козметичен салон и нямаше изгледи нещо в живота й да се промени.

За момиче като Бони „Блу Чокто“ представляваше глътка приятно изживяване, малко смях, от време на време някой мъж с широки пръсти, който й плащаше коктейлите, водеше я в леглото и оставяше петдесетачка на шкафчето на следващата сутрин. Сега един от тези прахосници седеше в другия край на бара... и гледаше Клио.

Двете с Клио имаха споразумение. Изправяха се срещу всяка новодошла, която се опиташе да се намести твърде удобно на столовете в „Блу Чокто“, и не нарушаваха териториите си. И все пак прахосникът на бара изкушаваше Бони. Имаше голям корем и достатъчно силни ръце, което свидетелстваше за стабилна работа, може би работеше на някоя от плаващите изкопни платформи - мъж, излязъл да се позабавлява. Напоследък Клио беше получила предостатъчно мъже, включително и Тони Грасо, и на Бони вече почваше да й писва.

- Здрасти - каза тя, като се приближи и се плъзна на стола до мъжа. - Нов си тук, нали?

Той я огледа, прецени внимателно бухналата тупирана изрусена коса, виолетовите сенки и пълните тежки гърди. Мъжът кимна и на Бони й се стори, че вече е забравил за Клио.

- През последните няколко години бях в Билокси - отвърна той. - Какво пиеш?

Тя му отправи котешка усмивка.

- Пристрастена съм към „Май Тай“. - След като той посочи на бармана питието й, тя кръстоса крака. - Бившият ми съпруг прекарваше доста време в Билокси. Предполагам, че не си го срещал. Гадно копеле, на име Райланд.

Мъжът поклати глава - не познаваше никой с това име - и помести ръката си така, че докосна едната й гърда. Бони реши, че ще се разберат добре, и извърна леко тялото си, за да не вижда обвинителното изражение на Клио.

Час по-късно двете се разбраха в малката женска тоалетна. Клио помърмори малко, прекарвайки гребен през гъстата си черна коса и затягайки закопчалките на най-хубавите си обеци с фалшиви рубини. Бони се извини и каза, че не знаела, че и Клио се е интересувала от мъжа.