Клио я изгледа подозрително.

- Знаеш ли, започвам да се уморявам от Тони. Всичко, което прави, е да се оплаква от жена си. Мамка му, не съм се смяла с него от седмици.

- Мъжът на бара, казва се Пийт, също не е много по смеха -призна Бони. Извади шишенце с „Табу“ от чантичката си и се напръска щедро. - Това място определено отива по дяволите.

Клио начерви устата си и после отстъпи, за да се огледа.

- Ти го каза, скъпа.

- Може би трябва да идем на север. Към Чикаго или там някъде.

- Аз мислех за Сейнт Луис. Някъде, където шибаните мъже не са женени.

Бяха обсъждали тази тема много пъти и продължаваха да я обсъждат и докато излизаха от тоалетната, като преценяваха предимствата на бума на нефт в Хюстън, климата в Лос Анджелис, парите в Ню Йорк, макар да знаеха, че никога няма да напуснат Ню Орлиънс.

Двете жени минаха покрай група мъже, скупчени на бара, очите им шареха наоколо, без да обръщат внимание една на друга, макар че продължаваха да си говорят. Докато търсеше плячката си, Бони започна да осъзнава, че нещо се беше променило. Всичко изглеждаше някак по-тихо, макар че барът бе все така пълен, а от джубокса се носеше „Руби“. Тогава забеляза, че много глави се извръщат към вратата.

Тя стисна Клио за ръката и кимна.

- Ей там.

Клио погледна в посоката, която Бони й сочеше, и рязко спря на място.

- Боооже.

Намразиха я незабавно. Тя беше всичко, което те не бяха -жена, излязла направо от модните списания, красива като модел от Ню Йорк, макар да носеше джинси. Изглеждаше скъпа, стилна и високомерна, с изражение на лицето, все едно беше усетила някаква лоша миризма и тази лоша миризма се носеше именно от тях. Мястото на такава жена не беше в „Блу Чокто“, тя бе враждебен натрапник, който ги караше да се чувстват грозни, евтини и износени. А после видяха двамата мъже, които бяха оставили преди по-малко от десет минути, да се приближават към нея.

Бони и Клио се спогледаха за момент, преди да се отправят в същата посока с присвити очи и стегнати от решителност стомаси.

Франческа сякаш не забелязваше приближаването им, докато оглеждаше враждебната обстановка в „Блу Чокто“ с несигурен поглед, концентрирала цялото си внимание върху опитите да пробие гъстия дим и притиснатите тела, за да зърне Скийт Купър. На слепоочието й пулсираше мъничък неспокоен мускул, дланите й бяха потни. Никога не се беше чувствала толкова не на място, както в този долнопробен бар.

Звукът на твърде силна музика и груб смях атакува ушите й. Почувства как я оглеждат враждебно и стисна малката си козметична чантичка по-силно, опитвайки се да не мисли, че в нея е всичко, което й беше останало. Опита се да изхвърли от ума си спомена за ужасните места, на които я беше завел шофьорът, всяко по-отблъскващо от предишното, които ни най-малко не приличаха на магазина на „Пикадили“, където служителите носеха дизайнерски дрехи и сервираха чай на клиентите си. Мислеше, че идеята да продаде дрехите си е добра, но не си беше представяла, че ще се занимава с някакви ужасни заложни къщи и ще се раздели с куфара и останалата част от гардероба си за триста и петдесет долара, които трябваше да й стигнат да си плати таксито и да успее да оцелее още няколко дни, докато се свърже с Ники. Куфар на „Луи Вюитон“, пълен с дизайнерски дрехи за триста и петдесет долара! С тази сума не можеше да прекара и две нощи в наистина добър хотел.

- Здрасти, захарче.

Франческа подскочи, когато двама размъкнати мъже се приближиха до нея. Коремът на единия беше опънал копчетата на ризата му, а другият мазен образ имаше разширени пори.

- Изглеждаш, сякаш би пийнала нещо - каза дебелият. - Аз и приятелчето ми Тони ще сме щастливи да те почерпим няколко майтая.

- Не, благодаря - отвърна тя, оглеждайки се разтревожено за Скийт. Защо не беше тук?

Възмущението я заля като студен душ. Защо Дали не й беше казал името на мотела си, вместо да я принуждава да се появява на това ужасно място, чието име едва успя да си припомни, след като прекара двайсет минути в ровене на телефонния указател? Фактът, че й се налагаше да го търси, се бе отпечатал неизличимо в мозъка й, докато правеше поредната серия от безплодни обаждания до Лондон в опити да намери Ники или Дейвид Грейвс, или някой друг от бившите й приятели, но всички бяха или извън града, или наскоро оженили се, или не приемаха разговорите.

Две жени с груби лица се плъзнаха до мъжете пред нея с очевидна неприязън. Русата се наведе към човека с корема.

- Хей, Пийт, хайде да танцуваме.

Пийт не сваляше очи от Франческа.

- По-късно, Бони.

- Танцува ми се сега - настоя Бони с нацупени устни.

Погледът на Пийт се плъзна по Франческа.

- Казах по-късно. Танцувай с Тони.

- Тони ще танцува с мен - каза чернокосата жена и уви късите си пръсти, лакирани в лилаво, около косматата ръка на мъжа. - Хайде, скъпи.

- Разкарай се, Клио. - Тони се откопчи от лилавите нокти и облегна ръка на стената точно до главата на Франческа, за да се наведе към нея. - Нова ли си в града? Не помня да съм те виждал наоколо.

Франческа премести тежестта си в опит да зърне Скийт и да избегне неприятната миризма на уиски, примесена с евтин афтършейв.

Жената, на име Клио, каза подигравателно:

- Да не мислиш, че тази надута кучка ще ти отдели време, Тони?

- Мисля, че ти казах да се разкараш. - Той се усмихна мазно на Франческа. - Сигурна ли си, че не искаш питие?

- Не съм жадна - каза сковано Франческа. - Чакам някого.

- Явно ти е вързал тенекия - измърка Бони, - така че защо не се разкараш.

Порив на горещ въздух отвън блъсна влажния гръб на блузата й, когато вратата се отвори и пропусна още трима груби мъже, никой от които не беше Скийт. Нервността на Франческа се увеличи. Не можеше да стои на вратата цяла нощ, но сърцето й се свиваше при мисълта да влезе по-навътре. Защо Дали не й беше казал къде ще нощува? Не можеше да остане сама в Ню Орлиънс само с триста и петдесет долара, делящи я от глада, докато чака Ники да приключи забежката си. Трябваше да намери Дали сега, преди да е тръгнал!

- Извинете ме - каза тя грубо и се плъзна между Тони и Пийт.

Чу къс, неприятен смях от една от жените и после мърморенето на Тони.

- Ти си виновна, Бони - оплака се той. - Двете с Клио я уплашихте точно когато... - Останалата част милостиво се изгуби, докато се плъзгаше през тълпата към задната част на помещението и се оглеждаше за закътана маса.

- Хей, сладурче...

Хвърли бърз поглед през рамо и видя, че Пийт я следва. Промъкна се между две маси, почувства нечия ръка да докосва дупето й и се втурна към тоалетната. След като влезе, се облегна на вратата, с притиснато към гърдите й козметично куфарче. Отвън чу звук от счупване на стъкло и подскочи. Какво отвратително място! Мнението й за Скийт Купър спадна още повече. Неочаквано си спомни как Дали спомена някаква червенокоса сервитьорка. Не беше забелязала някой, който да отговаря на описанието, но всъщност не се беше огледала добре. Може би барманът щеше да й даде някаква информация.

Вратата рязко се отвори и двете жени влязоха в тоалетната.

- Виж какво си имаме тук, Бони Лин - подсмихна се Клио.

- И това ако не е госпожица Богата кучка - отвърна Бони. -Какво има, захарче? Умори се да обслужваш в хотела и дойде насам за малко благотворителност ли?

Франческа стисна зъби. Тези ужасни жени я бяха предизвиквали достатъчно. Тя вирна брадичка и се взря във виолетовите сенки на Бони.

- По рождение ли си толкова груба, или напоследък си развила тази черта?

Клио се разсмя и се обърна към Бони.

- Боже, боже. Май те постави на място! - Тя огледа козметичното куфарче на Франческа. - Какво толкова важно имаш вътре?

- Не ти влиза в работата.

- Бижутата ти ли са вътре, захарче? - предположи Бони. -Сапфирите и диамантите, които ти купуват ухажорите? Я кажи, колко вземаш за един сеанс?

- Сеанс?! - Франческа не можеше да сбърка смисъла и преди да успее да се спре, ръката й се протегна и зашлеви бузата на жената, която приличаше на палачинка. - Да не си...

Не успя да довърши. С разярен вой Бони изкриви пръстите си като орлови нокти и замахна във въздуха, за да сграбчи косата на Франческа, която инстинктивно вдигна куфарчето си, за да се прикрие. То удари Бони в корема, изкара въздуха й и за момент я накара да загуби равновесие на токчетата й от изкуствена алигаторска кожа. Докато тя се препъваше, Франческа изпита миг на примитивно задоволство, че най-накрая е успяла да накаже някого за всичките ужасни неща, които й се бяха случили през този ден. Мигът отлетя, когато видя изражението върху лицето на Клио и осъзна, че е попаднала в истинска беда.

Втурна се през вратата, но Клио я хвана и сграбчи китката й, преди да достигне джубокса.

- Не, кучко, няма да се измъкнеш - изръмжа тя и я дръпна обратно към тоалетната.

- Помощ! - извика Франческа, когато целият й живот премина пред очите й. - Моля ви, някой да ми помогне! Помощ!

Чу неприятен мъжки смях и когато Клио я бутна обратно към тоалетната, осъзна, че никой няма да скочи да я защити. Тези две ужасни жени възнамеряваха да я пребият там вътре, но изглежда, никой не се интересуваше от това! Паникьосана, тя замахна с куфарчето с намерението да отблъсне Клио, но вместо това удари някакъв татуиран мъж, който изкрещя.

- Вземи й куфарчето - нареди Клио, с натежал от ярост глас. - Тя току-що зашлеви Бони, а после я удари с него.

- Бони си го просеше - извика Пийт над финалните акорди на „Кристалния каубой“ и коментарите на любопитните свидетели. За невероятно облекчение на Франческа, той тръгна към нея с очевидни намерения да я спаси. Но после разбра, че мъжът с татуираната ръка е на друго мнение.

- Стой настрани! - рече той на Пийт, докато измъкваше куфарчето от ръцете й. - Това си е женска работа.

- Не! - извика Франческа. - Не е женска работа. Всъщност аз дори не я познавам и...

Изпищя, когато Клио вкопчи пръсти в косата й и започна да извива главата й по посока на тоалетната. От очите й се зарониха сълзи, вратът й се огъна назад. Това беше варварско! Ужасно! Щяха да я убият!

В този момент няколко кичура коса се отделиха от скалпа й. Красивата й кестенява коса! Разумът я напусна и я обзе сляпа ярост. Тя подивя и изпищя, докато се обръщаше. Клио изгрухтя, а после изведнъж заглъхна, когато ръката на Франческа намери корема й. Напрежението върху скалпа на Франческа незабавно отслабна, но тя имаше само миг да си поеме въздух, преди да види, че Бони се приближава към нея, готова да поеме оттам, откъдето я беше оставила Клио. Наблизо някаква маса се сгромоляса на пода, пръсна се чаша. Франческа едва осъзнаваше, че боят се е разраснал и че Пийт е скочил да я спасява, чудесният Пийт с шотландска риза и бирено шкембе, чудесният, великолепният, прелестният Пийт!

- Кучка такава! - изкрещя Бони и се протегна за нещо, което да сграбчи, което се оказаха перлените копчета по какаовия ръб на блузата от „Холстън“. Предницата поддаде, шевът на рамото се скъса. Франческа отново почувства, че дърпат косата й, и се извърна, хвана главата на Бони и на свой ред я сграбчи за косата.

Неочаквано боят сякаш беше навсякъде около нея - столове се трошаха по пода, една бутилка профуча във въздуха, някой изпищя. Франческа усети как нокътят на десния й показалец се счупи. Блузата й се разпра и разкри дантеления й сутиен в цвят екрю, но тя нямаше време да се притеснява за благоприличието, докато острите пръстени на Бони се забиваха във врата й. Франческа стисна зъби от болка и дръпна по-силно. В същото време осъзна внезапно и ужасяващо, че тя - Франческа Серитела Дей, галеничката на международната сцена, любимката на светските колумнисти, почти принцесата на Уелс - е в центъра, в самия център, в абсолютното ядро на кръчмарско сбиване.

Вратата в другия край на „Блу Чокто“ се отвори и в бара влезе Скийт, следван от Дали Бодин. Дали остана неподвижен за момент, огледа случващото се, видя участващите хора и поклати глава с отвращение.

- О, мамка му. - С дълга, пресилена въздишка започна да си проправя път през тълпата.

През целия си живот Франческа не се беше радвала повече да види някого, само дето първоначално изобщо не разпозна, че е той. Когато Дали докосна рамото й, тя пусна Бони, извърна се и го удари с всичка сила в гърдите.

- Хей! - извика той и потърка мястото. - Аз съм на твоя страна... май.

- Дали! - Тя се хвърли в ръцете му. - О, Дали, Дали, Дали! Моят чудесен Дали! Не мога да повярвам, че си ти!

Той я отблъсна.

- Леко, Франси, още не си се измъкнала. Защо, по дяволите...

Така и не довърши. Някой, който приличаше на статист от старите филми на Стив Рийвс, го повали с дясно кроше и Франческа с ужас видя как Дали се изпружи на пода. Зърна куфарчето, временно почиващо си върху джубокса, грабна го и удари с него отвратителния мъж по главата. За неин ужас закопчалката поддаде и тя безпомощно зърна как великолепните й ружове, сенки, кремове и лосиони се разлетяха из бара. От кутията със специална пудра изхвръкна ароматен облак и скоро всички кашляха и кихаха, което малко уталожи боя.