Десет седмици след нощта в „Хародс“ той се появи толкова внезапно, колкото беше изчезнал.

- Здравей, мила - каза, застанал на входната врата на къщата й с кашмирено палто, безгрижно наметнато на раменете му. - Липсваше ми.

Тя се хвърли в прегръдките му, хлипаща от облекчение, че отново го вижда.

- Джак... Джак... Скъпи мой.

Той прокара палеца си по долната й устна, после я целуна. Тя дръпна ръцете си и силно го зашлеви през лицето.

- Бременна съм, копеле такова!

За нейна изненада, Джак незабавно се съгласи да се ожени за нея и те се бракосъчетаха три дни по-късно в провинциалното имение на неин приятел. Докато стоеше до красивия младоженец пред импровизирания градински олтар, Клоуи знаеше, че е най-щастливата жена на света. Блек Джак Дей можеше да се ожени за всяка, но беше избрал нея. С изминаването на седмиците тя решително игнорираше слуха, че докато е бил в Чикаго, семейството му го е лишило от наследство. Вместо това си фантазираше за бебето. Колко прелестно щеше да е да разполага с цялата любов на двама души, съпруг и дете.

Месец по-късно Джак изчезна заедно с десет хиляди паунда от една от сметките на Клоуи. Когато се появи отново шест седмици по-късно, тя го простреля в рамото с немски люгер. Последва кратко одобряване, докато Джак не влезе в поредния късметлийски цикъл в хазартните клубове и не изчезна отново.

В Деня на свети Валентин на 1955 година. Фортуна завинаги изостави Блек Джак Дей на едно коварно мокро шосе между Ница и Монте Карло. Топчето от слонова кост падна за последен път в отделението си и рулетката спря завинаги.

2

Един от бившите любовници на овдовялата Клоуи изпрати ролс-ройс „Силвър Клауд“, който да я прибере у дома след раждането на дъщеря й. Разположена удобно на кожените седалки, тя се взираше в повитото в меки пелени бебе, което беше заченато толкова драматично насред „Хародс“, и прокара пръст по нежната му буза.

- Моя красива малка Франческа - промърмори тя. - Няма да ти трябва баща или баба. Няма да ти е нужен никой освен мен. Ще ти дам всичко на света.

За нещастие на дъщерята на Блек Джак, Клоуи направи точно това.

През 1961 година, когато Франческа беше на шест години, а Клоуи на двайсет и шест, двете позираха за британския „Вог“. В лявата част на страницата бе поместена популярната черно-бяла фотография на Нита, облечена в рокля от циганската й колекция, а отдясно бяха Клоуи и Франческа. Майката и дъщерята позираха на фона на бял екран и двете облечени в черно. Белият фон, бледността на кожите им и черните кадифени плащове с качулки правеха фотографията етюд на контраста. Единственият друг цвят идваше от четирите акцента пронизително зелено - незабравимите очи на Серитела, които оживяваха страницата и проблясваха като великолепни бижута.

След като вълненията от фотографията преминаха, повечето критични читатели отбелязаха, че обаятелните черти на Клоуи не са толкова екзотични като тези на майка й. Но дори най-критичните сред тях не можеха да намерят недостатък в момиченцето. То изглеждаше като въплъщение на идеалното дете, с блажена усмивка и ангелска неземна красота, която се излъчваше от овала на малкото му лице. Само фотографът, който направи снимката, бе на различно мнение. Той имаше два малки белега, двойка бели резки на ръката си, на мястото, където се бяха забили острите малки резци на Франческа.

- Не, не, мила. - Клоуи смъмри Франческа, когато ухапа фотографа. - Не трябва да хапеш този мил човек. - Тя размаха към дъщеря си дългия си нокът, лакиран в абаносовочерно.

Франческа погледна непокорно майка си. Искаше да си е у дома и да си играе с новия куклен театър, а не да я снима някакъв грозен мъж, който само й казваше да не мърда. Тя забоде върха на едната си блестяща черна кожена обувка в белия екран и разтърси кестенявите си къдрици, за да ги освободи от ограничението на черната кадифена качулка. Майка й беше обещала специално пътуване до „Мадам Тюсо“, ако се държеше добре, а Франческа обичаше восъчните фигури. Дори така обаче, не беше абсолютно сигурна, че е сключила най-добрата сделка. Обичаше също и Сен Тропе.

След като утеши фотографа за наранената му ръка, Клоуи се протегна, за да пристегне косата на дъщеря си, и после дръпна ръка с неочаквано изскимтяване, защото получи същото отношение.

- Непослушно момиче! - изстена тя, вдигайки ръка към устата си, за да засмуче раната.

Очите на Франческа незабавно се напълниха със сълзи и Клоуи се вбеси на себе си, че беше реагирала толкова остро. Тя бързо придърпа дъщеря си в прегръдка.

- Няма значение - изгука й. - Клоуи не е ядосана, скъпа. Лоша мама. Ще ти купим хубава нова кукла на връщане у дома.

Франческа се притисна силно в ръцете на любящата си майка и погледна към фотографа през гъстите сенки на миглите си. После му се изплези.

Този следобед беше първият, но съвсем не и последният път, когато Клоуи усети върху себе си жилото на мъничките остри зъби на Франческа. Но дори след напускането на три бавачки тя отказваше да признае, че дъщеря й има проблем с хапането. Франческа беше просто много буйна, а Клоуи нямаше намерение да си спечели омразата й, като прави проблем от нещо толкова тривиално. Терорът на Франческа можеше да продължи необезпокояван, ако на свой ред едно друго дете не я беше ухапало след спречкване за люлката в парка. Когато Франческа откри, че това преживяване е болезнено, хапането спря. Тя не беше умишлено жестока, просто искаше да постигне своето.

Клоуи купи къща в стил „Кралица Ана“ на Ъпър Гросвенър Стрийт, недалеч от американското посолство и източния край на Хайд Парк. Висока четири етажа, но широка не повече от десетина метра, тясната постройка беше реставрирана през 30-те години на XX век от Сири Моъм, съпругата на Съмърсет Моъм и една от най-известните дизайнерки на времето си. Виещата се стълба водеше от приземния етаж към приемната и покрай портрета на Клоуи и Франческа, сниман от Сесил Бийтън. Коралови колони от изкуствен мрамор ограждаха входа към приемната, в която беше разположена стилна смесица от френски и италиански произведения на изкуството, както и няколко стола „Адам“ и колекция от венециански огледала. На горния етаж беше спалнята на Франческа, декорирана като част от замъка на Спящата красавица. Тук Франческа царуваше, като принцеса над земите си, сред дантелените завеси, окичени с розички от розова коприна, и леглото с балдахин.

От време на време даваше приеми в приказната си стая и сервираше подсладен чай в дрезденски порцелан за дъщерята на една приятелка на Клоуи.

- Аз съм принцеса Аврора - обяви тя веднъж на Клара Милингфорд, като изящно заметна кестенявите си къдрици, които заедно с безразсъдството бе наследила от Блек Джак Дей. - А ти си една от добрите жени от селото, дошла на посещение при мен.

Клара, единствената дъщеря на виконт Алсуърт, нямаше намерение да бъде някаква си жена от селото, докато високомерната Франческа Дей се преструва на благородничка. Тя остави третата си лимонова бисквита и възкликна:

- Аз искам да съм принцеса Аврора!

Предложението толкова силно удиви Франческа, че се разсмя, прозвуча като сребърно малко звънче.

- Не ставай глупава, скъпа Клара. Ти имаш големи лунички. Не че луничките ти не са симпатични, разбира се, но със сигурност не и за принцеса Аврора, която е най-известната красавица на земята. Аз ще съм принцеса Аврора, а ти може да си кралицата.

Франческа сметна, че компромисът й е израз на висша справедливост, и беше безкрайно разочарована, когато Клара, също като толкова много други момиченца, които идваха да си играят с нея, не се върна повече. Тяхното изчезване я озадачаваше. Не споделяше ли всичките си красиви играчки с тях? Не им ли позволяваше да играят в красивата й спалня?

Клоуи пренебрегваше всички признаци, че детето й започва ужасно да се разглезва. Франческа беше нейното бебче, ангел, идеалното й малко момиченце. Тя наемаше най-либералните възпитатели, купуваше най-новите кукли, най-съвременните игри, суетеше се около нея, глезеше я и й позволяваше да прави всичко, което поиска, стига да не я застрашава. Неочакваната смърт вече беше надигнала грозната си глава два пъти в живота на Клоуи и мисълта, че нещо може да се случи на скъпоценното й дете, смразяваше кръвта й. Франческа беше нейната котва, единствената емоционална привързаност, която можеше да поддържа в безцелния си живот. Понякога лежеше в леглото си, неспособна да заспи, с лепнеща от студена пот кожа, и си представяше ужасите, които можеха да сполетят малкото й момиче, прокълнато да има баща с безразсъден характер. Виждаше как Франческа скача в плувния басейн и повече не изплува, как пада от ски лифта, как къса мускул на крака си, докато танцува балет, как обезобразява лицето си при инцидент с колело. Не можеше да се отърси от ужасния страх, че нещо страшно се спотайва зад гърба й, готово да сграбчи дъщеря й. Искаше й се да постави Франческа в памук и да я заключи далеч, в красив копринен замък, където нищо никога нямаше да я нарани.

- Не! - пищеше тя, когато Франческа се отскубваше от нея и се втурваше по тротоара в преследване на гълъб. - Върни се! Не тичай така!

- Но аз искам да тичам - протестираше Франческа. - Вятърът свири в ушите ми.

Клоуи клякаше до нея и протягаше ръце.

- Бягането разрошва косата и кара лицето да почервенява. Хората няма да те обичат, ако не си красива. - Тя държеше здраво Франческа за ръцете, докато изричаше тази най-ужасна заплаха, както другите майки използваха Торбалан, за да сплашват децата си.

Понякога Франческа се противеше, тайно се премяташе или се люлееше на някой клон, докато бавачката й не внимаваше. Но тези пакости винаги излизаха наяве и нейната привързана към удоволствията майка, която никога не й отказваше нищо, която никога не я порицаваше дори за най-безобразното поведение, обезумяваше толкова, че плашеше Франческа.

- Можеше да се убиеш! - крещеше й тя и сочеше петното от трева върху жълтата ленена рокля или мръсотията, размазана на бузата й. - Виж колко грозна изглеждаш! Колко ужасна! Никой не обича грозни малки момиченца! - После започваше да плаче толкова сърцераздирателно, че Франческа се ужасяваше. След няколко подобни притеснителни епизода тя научи урока си: в живота всичко й беше разрешено, стига да изглежда красива, докато го прави.

Двете водеха елегантен бохемски живот, осигурен от наследството на Клоуи, както и от щедростта на върволицата от мъже, преминаващи през живота й по същия начин, както някога бащите им бяха преминавали през този на Нита. В международните елитарни кръгове скандалният вкус на Клоуи и разточителните й навици допринасяха за нейната репутация на забавна компания и изкусна домакиня, човек, на когото винаги може да се разчита да оживи и най-скучното събитие. Именно Клоуи наложи тенденцията последните две седмици на февруари да се прекарват по извитите плажове на Рио де Жанейро; Клоуи развесели мудните часове в Довил, когато гостите се отегчаваха от полото, като организира сложен лов на съкровища, който изпрати всички да се надпреварват из френската провинция в малки коли в преследване на плешиви свещеници, нешлифовани изумруди или идеално изстудени бутилки „Шовал Блан“; Клоуи настоя една Коледа да изоставят Сейнт Мориц в полза на една мавританска вила в Алгарве, където се забавляваха с група смешни безпътни рок звезди и безкраен запас от хашиш.

Клоуи вземаше дъщеря си със себе си доста често, заедно с бавачката и настоящия възпитател в небрежното й образование. Те обикновено я държаха отделена от възрастните през деня, но понякога нощем Клоуи я представяше на отегчената компания, сякаш детето беше някакъв особено хитър коз.

- Ето я и нея! - обяви Клоуи един от тези пъти, докато извеждаше Франческа на откритата палуба на „Кристина“, яхтата на Аристотел Онасис, закотвена за през нощта близо до Тринидад. Просторният участък край кърмата беше покрит със зелен балдахин, а гостите се бяха излегнали в удобни кресла в края на една мозаечна репродукция на критския Минотавър, инкрустирана в токовото дърво. Мозайката беше служила като подиум за танци едва преди час и по-късно щеше да бъде снижена с девет фута и напълнена с вода за всички, които искат да поплуват преди сън.

- Ела тук, моя красива принцесо - каза Онасис с протегнати ръце. - Ела и дай на чичо Ари целувка.

Франческа потърка сънливо очи, за да пропъди съня, и пристъпи напред, подобна на изящна кукла. Идеалната й малка уста бе извита като лъка на Купидон, а зелените й очи се отваряха и затваряха, сякаш клепачите й бяха леко натежали. Диплите от белгийска дантела на деколтето на дългата й бяла нощница се развяваха от нощния бриз, босите й крака се подаваха изпод подгъва, разкривайки ноктите й, лакирани в нежнорозов цвят. Въпреки факта, че беше само на девет и бе събудена в два сутринта, сетивата й постепенно се изостриха. През целия ден беше изоставена на грижите на персонала и сега беше нетърпелива да прегърне шанса си да завладее вниманието на възрастните. Може би, ако тази вечер беше особено добра, щяха да й позволят да остане с тях на следващия ден.