С клюноподобния си нос и малките очи, покрити дори през нощта със злокобни плътни черни очила, Онасис я плашеше, но тя покорно пристъпи в прегръдката му. Предишната нощ той й беше дал красива огърлица, оформена като морска звезда, и тя не искаше да рискува да пожертва другите подаръци, които можеше да й даде.

Докато Онасис я повдигаше в скута си, тя погледна към Клоуи, която се бе сгушила в настоящия си любовник, Джанкарло Моранди, италианския пилот от Формула 1. Франческа знаеше всичко за любовниците, защото Клоуи й го беше обяснила. Любовниците бяха очарователни мъже, които се грижеха за жените и ги караха да се чувстват красиви. Франческа нямаше търпение да порасне достатъчно, за да има собствен любовник. Не Джанкарло обаче. Понякога той излизаше с други жени и тогава майка й плачеше. Вместо това Франческа искаше любовник, който да й чете книги и да я води на цирк, да пуши лула, като някои от мъжете, които бе виждала да вървят със своите малки момиченца по Серпантината.

- Внимание! - Клоуи се изправи и плесна с ръце над главата си като фламенко танцьорките, които Франческа видя да танцуват последния път, когато бяха в Торемолинос. – Сега моята красива дъщеря ще ви илюстрира колко бездънно невежи селяндури сте всички. - Изявлението й беше посрещнато с иронични подвиквания и Франческа чу как Онасис се изкиска в ухото й.

Клоуи отново се притисна до Джанкарло и потри крака си, обут в тесен бял панталон в прасеца му, докато накланяше глава по посока на Франческа.

- Не им обръщай внимание, сладка моя - обяви високо тя. -Те са боклуци от най-лош вид. Не мога да разбера защо се занимавам с тях. - Клоуи посочи към една ниска махагонова масичка. - Образовай ги, ако обичаш, Франческа. Никой освен чичо ти Ари не притежава и най-слаба изтънченост.

Франческа се плъзна от коляното на Онасис и тръгна към масата. Усещаше погледите на всички върху себе си и умишлено удължи мига, като правеше бавни крачки, държеше раменете си изпънати назад и се преструваше, че е мъничка принцеса на път за трона. Когато стигна до масата и видя шестте малки обкантени със злато порцеланови купички, се усмихна и отметна косата от лицето си. Коленичи на килимчето пред масата и огледа замислено купите.

Съдържанието им грееше върху белия порцелан, шест купчинки блестящ влажен хайвер в различни отсенки на червеното, сивото и бежовото. Ръката й докосна крайната купа, която съдържаше голям куп перлено червени яйца.

- Сьомгов хайвер - каза тя, като го отмести. - Не струва. Истинският хайвер идва само от есетрите в Каспийско море.

Онасис се разсмя и една от филмовите звезди изръкопляска. Франческа бързо се разпореди с другите две купи.

- Това са хайвери от пинагорови риби, така че няма да се занимаваме и с тях.

Декораторът се наведе към Клоуи.

- Как я обучи, с кърмата или чрез осмоза? - поинтересува се той.

Клоуи го погледна лошо.

- С кърмата, разбира се.

- Какви славни гърди са това, cara4. - Джанкарло прокара длан над предната част на бюстието на Клоуи.

- Това е белуга - обяви Франческа, която не беше доволна, че вниманието се отклонява от нея, особено след като беше прекарала целия ден с възпитателката, която все мърмореше ужасни неща само защото тя отказваше да учи скучната й таблица за умножение. Положи крайчеца на пръста си в края на централната купа. - Ще забележите, че хайверът на белугата има най-големи зърна. - Премести ръката си към следващата купа. - Това е севруга. Цветът е същият, но зрънцата са по-малки. А това е есетра, най-любимият ми вид. Яйцата са големи почти колкото на белугата, но цветът е по-златист.

Чу задоволителен хоров смях, смесен с ръкопляскания, и после всички започнаха да поздравяват Клоуи за умното й дете. Първоначално Франческа се усмихваше на комплиментите, но после щастието й започна да гасне, когато осъзна, че всички гледат Клоуи вместо нея. Защо майка й получаваше цялото внимание, когато тя беше изпълнила номера? Очевидно възрастните никога нямаше да й позволят да остане на палубата с тях през деня. Разгневена и объркана, Франческа скочи на крака и помете с ръка масата, като запрати порцелановите купи и хайвера по полираната тикова палуба на Аристотел Онасис.

- Франческа! - възкликна Клоуи. - Какво не е наред, скъпа моя?

Онасис се мръщеше и мърмореше нещо на гръцки, което звучеше смътно заплашително на Франческа. Тя нацупи долната си устна и се опита да измисли как да замаже грешката си. Предполагаше се малкият проблем с променливото й настроение да е тайна - нещо, което не биваше да се показва пред приятелите на Клоуи при никакви обстоятелства.

- Съжалявам, мами - каза тя. - Стана, без да искам.

- Разбира се, мила - отвърна Клоуи. - Всички знаят това.

Недоволното изражение на Онасис обаче не изчезна и Франческа знаеше, че са необходими по-енергични действия. С драматичен вик на болка тя побягна през палубата към него и се вкопчи в скута му.

- Извинявай, чичо Ари - изхлипа, а очите й незабавно се напълниха със сълзи, един от най-добрите й трикове. - Стана случайно, наистина! - Сълзите закапаха от долните й клепачи и се затъркаляха по бузите, докато тя се концентрираше да не потрепне под погледа на черните слънчеви очила. - Обичам те, чичо Ари - въздъхна тя, насочвайки пълната сила на жалното си, обляно в сълзи лице нагоре в изражение, което бе усвоила от един стар филм с Шърли Темпъл. - Обичам те и бих искала да си ми татко.

Онасис се изкикоти и каза, че се надява никога да не я среща на масата за залагания.

След като освободиха Франческа, тя се върна в апартамента си, преминавайки край детската стая, където се провеждаха уроците й през деня на една яркожълта маса, разположена пред парижки стенопис, нарисуван от Лудвиг Бемелманс. Стенописът я караше да се чувства така, сякаш живее в някоя от книгите на Маделин - само че с по-хубави дрехи, разбира се. Стаята беше проектирана за двете деца на Онасис, но тъй като те не бяха на борда, беше изцяло на разположение на Франческа. Макар че беше красиво място, тя всъщност предпочиташе бара, където веднъж дневно й беше разрешено да пие джинджифилова лимонада, сервирана в чаша за шампанско заедно с хартиено чадърче и коктейлна черешка.

Всеки път когато седнеше на бара, тя пиеше бавно, за да удължи удоволствието, докато се взираше надолу през стъклената маса в осветен морски пейзаж с малки корабчета, които се движеха с магнити. Поставките за краката на барстоловете бяха изработени от полирани китови кости, които тя едва достигаше с върховете на ръчно изработените си италиански сандали, а тапицерията им беше копринено мека под бедрата й. Помнеше как един път майка й бе изпищяла радостно, защото чичо Ари й беше казал, че седят върху краекожието на китов член. Франческа също се беше разсмяла и бе казала на чичо Ари, че е глупав, защото сигурно бе имал предвид слонски хобот.

На „Кристина“ имаше девет апартамента, всеки от които с изящно украсена дневна и спалня, както и с баня от розов мрамор, която Клоуи обяви за „толкова разкошна, че е на границата на натруфена“. Всеки апартамент беше наречен на различен гръцки остров, чиято форма бе очертана в медальон от златни листа, закачен на вратата. Сър Уинстън Чърчил и жена му Клементин, чести посетители на яхтата, вече се бяха оттеглили за сън в своя апартамент „Корфу“. Франческа го подмина, после потърси очертанията на един конкретен остров, Лесбос.

Клоуи се бе разсмяла, когато ги настаниха в Лесбос, и каза на Франческа, че няколко дузини мъже определено не биха се съгласили с този избор. Когато Франческа я попита защо, майка й отвърна, че е твърде малка, за да разбере.

Франческа мразеше, когато Клоуи отговаряше така на въпросите й, затова скри синия пластмасов контейнер с мембраната против забременяване на майка си, за който Клоуи сама й бе казала, че е най-ценното й притежание, макар Франческа да не разбираше защо. Не й го върна, не и докато Джанкарло Моранди не я измъкна от уроците, когато Клоуи не ги гледаше, и не я заплаши, че ще я изхвърли през борда и ще остави акулите да изядат очите й, ако не му каже какво е направила с нея. Франческа мразеше Джанкарло Моранди и се опитваше да стои далеч от него.

Точно когато стигна до „Лесбос“, чу вратата на „Родос“ да се отваря. Погледна натам и видя Еван Вариън да върви по коридора, усмихна му се, разкривайки красивите си прави зъби, и две трапчинки украсиха бузите й.

- Здравей, принцесо - каза той с дълбокия си тембър, който използваше за двойния агент от контраразузнаването Джон Булет в наскоро пуснатия феноменално успешен шпионски филм или когато се въплъщаваше в Хамлет в „Дъ Олд Вик“. Въпреки че беше син на ирландска учителка и уелски зидар, Вариън имаше острите черти на английски аристократ и небрежната дълга фризура на оксфордски преподавател. Носеше поло в лавандулов цвят с широк цветен шал и бял ленен панталон. Но най-важното за Франческа беше, че имаше лула - великолепна кафява бащинска лула с шарено дървено гнездо. -Не е ли малко късно да си будна? - попита я той.

- Винаги стоя до късно - отвърна му тя, като леко тръсна къдриците си с цялата важност, която можеше да си придаде. -Само бебетата си лягат рано.

- О, разбирам. А ти със сигурност не си бебе. Предполагам, че се промъкваш, за да се срещнеш с някой обожател, нали?

- Не, глупчо. Мама ме събуди, за да направя номера с хайвера.

- А, да, номерът с хайвера. - Той притисна тютюна в гнездото на лулата с палеца си. - Сложи ли ти превръзка за сляп тест, или беше обикновена демонстрация?

- Обикновена. Не ме моли да правя номера с превръзката, защото последния път започнах да се давя. - Видя, че той се приготвя да отмине, затова действа бързо. - Не мислиш ли, че мама изглежда страшно хубава тази вечер?

- Твоята майка винаги изглежда хубава. - Той заслони клечка кибрит с дланта си и я поднесе към лулата.

- Сесил Бийтън казва, че тя е една от най-красивите жени в Европа. Фигурата й е почти идеална и разбира се, е великолепна домакиня. - Франческа потърси пример, който да го впечатли. - Знаеш ли, че мама правеше къри, преди който и да е друг да си помисли за това?

- Легендарен удар, принцесо, но преди да се напрегнеш още повече във възхваляването на достойнствата й, не забравяй, че ние двамата се презираме.

- Ами! Тя ще те хареса, ако й кажа. Мама винаги прави каквото искам.

- Забелязал съм - отвърна той сухо. - Дори и да успееш да промениш мнението на майка си обаче, което доста ме съмнява, няма да промениш моето, така че се опасявам, че ще трябва да хвърлиш мрежата си за баща някъде другаде. Трябва да ти кажа, че дори мисълта да съм постоянно окован за неврозите на Клоуи ме кара да потръпвам.

Тази вечер на Франческа не й вървеше в нищо и тя каза кисело:

- Страхувам се, че тя ще се омъжи за Джанкарло и ако го направи, ще е по твоя вина! Той е отвратително лайно и аз го мразя.

- Боже, Франческа, използваш ужасен език за дете. Клоуи трябва да те напляска.

В очите й се събраха буреносни облаци.

- Това е зверско! Мисля, че ти също си лайно!

Вариън подръпна крачолите на панталона си, за да не ги намачка, като клекна до нея.

- Франческа, херувим мой, трябва да се смяташ за щастливка, че не съм ти баща, защото, ако бях, щях да те заключа в някой тъмен гардероб и да те оставя там, докато се мумифицираш.

Истински сълзи запариха в очите на Франческа.

- Мразя те - изплака тя и го ритна силно в пищяла.

Вариън скочи с вик.

Вратата на „Корфу“ се отвори рязко.

- Твърде много ли иска един стар човек просто да го оставят да спи спокойно! - Ръмженето на сър Уинстън Чърчил изпълни коридора. - Можете ли да си гледате работата някъде другаде, господин Вариън? А вие, госпожичке, веднага отивайте в леглото или ще отменя утрешната ни игра на карти!

Франческа се затича към „Лесбос“, без да възрази и думичка. Ако не можеше да има баща, поне можеше да има дядо.

С течение на годините романтичните връзки на Клоуи станаха толкова заплетени, че дори Франческа прие факта, че майка й никога няма да остане с един мъж достатъчно дълго време, че да се омъжи за него. Тя се насили да възприема липсата на баща като предимство. Имаше достатъчно възрастни в живота й, с които да се справя, и със сигурност не се нуждаеше от още един, който да й казва какво трябва или не трябва да прави, особено когато започна да привлича вниманието на юношите. Те се препъваха винаги когато се озовеше близо до тях, а гласовете им изневеряваха, когато се опитваха да я заговорят. Тя им се усмихваше нежно и коварно, за да се изчервят, и упражняваше всички номера на флиртуването, които използваше и Клоуи - звънкия смях, изящното накланяне на главата, косите погледи. Всеки от тях работеше.

Ерата на Водолея намери своята принцеса. Момичешките дрехи на Франческа отстъпиха пред рокли с индийски шалове и многоцветни мъниста, нанизани на копринени върви. Накъдри косата си, продупчи ушите си и се гримираше професионално, за да уголеми очите си, докато сякаш не започваха да запълват цялото й лице. Върхът на главата й едва достигаше веждите на майка й, когато за голямо свое разочарование спря да расте. Но за разлика от Клоуи, която все още пазеше останките от закръгленото дете дълбоко в себе си, Франческа никога не бе имала причина да се съмнява в собствената си красота. Тя просто съществуваше, това бе всичко - като въздуха, светлината и водата. Точно като Мери Куонт, за бога! Докато стане на седемнайсет, дъщерята на Блек Джак Дей вече беше легенда.