- Първо, не крещях, второ, не се меси. Тръгвате си утре и това ми осигурява твърде малко време да компенсирам девет години женско влияние.

- Само частично женско влияние - тросна се тя. - Не забравяй, че Холи Грейс прекарва много време с него.

Очите му се присвиха.

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид, че тя е дяволски по-добра като баща, отколкото ти някога ще бъдеш.

Дали направи крачка назад, всеки мускул от тялото му беше напрегнат от войнственост, но само миг по-късно отново застана до нея.

- И още нещо, мислех, че ще говориш с него, ще му обясниш, че съм му баща.

- Теди не е в настроение за каквито и да е обяснения. Той е умно дете. Ще даде знак, когато е готов.

Очите му обходиха тялото й с преднамерена наглост.

- Знаеш ли какво не е наред с теб? Мисля, че все още си незрялото дете, което не може да понесе, че няма да стане на неговото!

Нейните очи му отвърнаха със същото.

- А аз мисля, че ти си безмозъчен спортист, който не струва и пукната пара без стик в ръката!

Обстрелваха се с гневни думи като с балистични ракети, но дори докато враждебността между тях се натрупваше, Франческа изпитваше смътното усещане, че нищо от казаното не улучва целта. Думите им бяха просто димна завеса, която не успяваше да скрие факта, че въздухът помежду им е натежал от страст.

- Нищо чудно, че не си се омъжила. Ти си най-студената жена, която съм срещал през живота си.

- Има доста мъже, които няма да се съгласят с теб. Истински мъже, не бляскави момченца, които носят толкова тесни джинси, че всичко изваждат на показ.

- Това само показва къде все гледаш.

- Това само показва колко съм отегчена.

Думите летяха над главите им като куршуми, докато двамата кипяха от безсилие и изнервяха всички в къщата.

Най-накрая Скийт Купър не издържа.

- Имам изненада за вас двамата - каза той, като промуши главата си през вратата. - Качете се горе.

Без да поглеждат един към друг, Дали и Франческа се качиха по стълбите в кухнята. Скийт ги чакаше до задната врата и държеше якетата им.

- Госпожица Сибил и Доралий ще заведат Теди в библиотеката. Вие двамата идвате с мен.

- Какво става? - попита Франческа.

- Не съм в настроение - тросна се Дали.

Скийт подхвърли един червен анорак на Дали.

- Не ми пука дали си в настроение, или не, защото, мамка му, гарантирам ти, че ще останеш с един кади по-малко, ако не си замъкнеш задника в колата ми в следващите трийсет секунди.

Като мърмореше под нос, Дали последва Франческа към форда на Скийт.

- Дали, ти се качи отзад. Франси ще седне до мен.

Дали продължи да мърмори, но направи каквото му казаха.

Франческа направи всичко по силите си да вбеси още повече Дали по време на пътуването, като се отдаде на приятелски разговор със Скийт и умишлено го изключи от него. Скийт не обръщаше внимание на въпросите му за това, къде отиват, като каза само, че има решение поне на част от проблемите им. Бяха на почти трийсет километра извън Уайнет, на път, който изглеждаше смътно познат на Франческа, когато той отби на банкета.

- Имам нещо наистина интересно в багажника на колата, което искам да видите. - Надигна се в седалката, извади резервен ключ от джоба си и го подхвърли на Дали. - Ти също го виж, Франси. Мисля, че ще накара и двама ви да се почувствате много по-добре.

Дали го изгледа подозрително, но отвори вратата и излезе. Франческа закопча якето си и го последва. Тръгнаха от противоположните страни на колата към багажника и Дали се протегна към ключалката. Но преди да успее да я докосне, Скийт натисна газта и отпраши, като остави и двамата на пътя.

Франческа се взираше след бързо отдалечаващата се кола с изумление.

- Какво...

- Кучи син! - изкрещя Дали и размаха юмрука си към задницата на форда. - Ще го убия! Когато го докопам, ще съжалява за деня, в който се е родил. Трябваше да се сетя... Този изкуфял нехранимайко...

- Не разбирам - прекъсна го Франческа. - Къде отива? Защо ни изостави?

- Защото повече не може да понася да те слуша да се караш, ето защо!

- Мен?

Последва кратка пауза, преди Дали да я грабне за ръката.

- Хайде.

- Къде отиваме?

- В къщата ми. На около километър и нещо по пътя.

- Колко удобно - каза тя сухо. - Сигурен ли си, че вие двамата не сте измислили това заедно?

- Повярвай ми - изръмжа Дали, - да съм затворен в онази къща с теб, е последното нещо на света, което искам. Там няма дори телефон.

- Погледни го от добрата страна - отвърна тя саркастично. - С тия праведни правила, които си установил, няма да можем да се караме, след като се озовем вътре.

- Да, и ще е добре да се придържаш към тях, освен ако не искаш да прекараш нощта на верандата.

- Нощта ли?

- Не мислиш, че той ще се върне да ни вземе до сутринта, нали?

- Майтапиш се.

- Така ли ти се струва?

Повървяха малко и после само за да го подразни, Франческа започна да си тананика „Отново на пътя“ на Уили Нелсън. Той спря и я изгледа.

- О, не бъди такъв мърморко - укори го тя. - Трябва да признаеш, че това е поне малко забавно.

- Забавно! - Дали опря ръце на хълбоците си. - Бих искал да зная какво му е толкова забавното! Знаеш толкова добре, колкото и аз какво ще се случи между нас двамата в къщата.

Край тях премина камион и запрати косата на Франческа в лицето й. Тя почувства пулса й да се качва в гърлото.

- Нищо подобно не знам - отвърна високомерно.

Дали я изгледа възмутено, казвайки й без думи, че я смята за най-големия лицемер на света. Тя също го изгледа на свой ред и реши, че най-добрата тактика е нападението.

- Дори да си прав, което не е така, няма нужда да се правиш, че ти предстои вадене на мъдрец.

- Това сигурно ще е дяволски по-приятно.

Едно от подмятанията му най-накрая бе успяло да я ужили и Франческа се закова на място.

- Наистина ли го мислиш? - попита, истински наранена.

Дали зарови ръка в джоба на анорака си и изрита един камък.

- Разбира се, че го мисля.

- Не е вярно.

- Абсолютно вярно е.

Тя сигурно изглеждаше толкова разстроена, колкото се и чувстваше, защото изражението му омекна и той направи крачка към нея.

- О, Франси...

Преди някой от двамата да разбере напълно какво се случва, тя се беше озовала в прегръдките му и той бавно навеждаше устните си към нейните. В началото целувката им бе нежна и сладка, но бяха толкова гладни един за друг, че се задълбочи почти незабавно. Пръстите му се заровиха в косата й. Тя обви ръце около врата му, застана на пръсти и разтвори устни, за да посрещне езика му.

Целувката ги разтърси. Беше като огромен тайфун, който със силата си помете всичките им различия. Едната му ръка обхвана дупето й и я повдигна леко от земята. Целувката му се премести от устата й към врата и после отново към устата. Другата му ръка намери голата кожа, където якето и пуловерът й се бяха вдигнали над панталона и я погали нагоре по гръбнака. Само за секунди и двамата бяха възбудени, мокри, готови да се погълнат един друг.

Една кола мина край тях, надула клаксона, през прозорците се чуха подсвирквания. Франческа свали ръцете си от врата му.

- Спри - изстена тя. - Не може... О, Боже...

Той бавно я свали на земята. Кожата й беше гореща.

Дали бавно измъкна ръката си от пуловера й и се отдръпна от нея.

- Работата е там - започна той, останал без дъх, - че когато се случи нещо такова, този тип сексуална химия, хората не действат разумно.

- Този тип неща често ли ти се случват? - сопна се Франческа, неочаквано изнервена като котка, която е била погалена срещу косъма.

- Последния път, когато се случи, бях на седемнайсет и си обещах, че ще си науча урока. По дяволите, Франси, сега съм на трийсет и седем, а ти си на колко, трийсет?

- Трийсет и една.

- И двамата сме достатъчно възрастни, за да знаем какво правим, но ето ни тук като разгонени тийнейджъри. - Той поклати русата си глава отвратено. - Цяло чудо ще е, ако не получиш смучка на врата.

- Не ме обвинявай, ако се случи - не му остана длъжна тя. - От толкова дълго съм в редиците на целомъдрените, че в момента всичко ми изглежда примамливо, дори и ти.

- Мислех, че ти и принц Стефан...

- Щяхме. Просто не стигнахме дотам.

- Не бива да отлагаш нещо такова твърде дълго.

Отново тръгнаха. Не след дълго Дали хвана ръката й и стисна нежно пръстите й. Жестът му трябваше да е приятелски и успокояващ, но изпрати нишки топлина нагоре по тялото й. Франческа реши, че най-добрият начин да разсее електричеството между тях е да използва студения глас на логиката.

- Между нас и без това всичко е толкова заплетено. Това... това... сексуално привличане ще усложни още повече нещата.

- И преди десет години се целуваше добре, мила, но сега си вече в професионалната лига.

- Не правя това с всеки - отвърна тя раздразнено.

- Без да се обиждаш, Франси, но си спомням, че навремето, когато се стигнеше до същественото, имаше още какво да научиш. Разбира се, беше наистина добър ученик. Кажи ми защо имам чувството, че през това време си натрупала доста опит.

- Не съм! Ужасна съм в секса. Той... той ми разрошва косата.

Дали се засмя.

- Не мисля, че те е грижа за косата ти твърде много, не че не изглежда наистина добре, както и гримът ти, между другото.

- О, боже - изстена тя. А после добави: - Може би трябва да се преструваме, че нищо не се е случило.

Той пъхна ръката си заедно с нейната в джоба на анорака си.

- Скъпа, двамата с теб кръжим един около друг от мига, в който се видяхме. Ако скоро не оставим нещата да поемат по естествения си път, и двамата ще полудеем. - И добави след миг: - Или ослепеем.

Вместо да му възрази, както би трябвало, Франческа се чу да казва:

- Да приемем, че ще го направим. Колко време мислиш, че ще мине, преди да... изгасне огънят?

- Не знам. Ние сме напълно различни хора. Предполагам, че ако го направим два или три пъти, магията ще изчезне и всичко ще приключи.

Беше ли прав? Тя се укори. Разбира се, че е прав. Този вид сексуална химия е като прериен пожар - разпалва се бързо и всеобхватно, но не е продължителен. За пореден път придаваше твърде голямо значение на секса. Дали се държеше абсолютно непринудено в това отношение, така че и тя щеше да последва примера му. Предоставяше й се идеална възможност да се освободи от него, без да губи достойнството си.

Извървяха останалата част от пътя до къщата в мълчание. Когато влязоха вътре, той изпълни задълженията си на домакин - закачи якетата им, нагласи термостата, така че температурата да е приятна, наля й чаша вино от бутилката, която донесе от кухнята. Мълчанието между тях започваше да натежава и тя намери убежище в сарказма.

- Ако тази бутилка е с капачка, не искам да пия.

- Измъкнах корковата тапа със собствените си зъби.

Франческа потисна усмивката си и седна на дивана, но установи, че е твърде нервна, за да стои на едно място. Отново стана.

- Отивам до тоалетната. И, Дали... не нося нищо със себе си. Знам, че тялото си е мое, и смятам, че съм отговорна за него, но не съм планирала да скачам в леглото ти, не че съм го решила вече. Но ако го направя... ако го направим, ако не си по-добре подготвен от мен, по-добре ми кажи още сега.

Той се усмихна.

- Аз ще се погрижа.

- Да, направи го.

Намръщи му се свирепо, защото всичко ставаше твърде бързо за вкуса й. Знаеше, че се кани да направи нещо, за което ще съжалява, но изглежда, нямаше достатъчно воля да спре. Заключи, че причината е в едногодишното й въздържание. Това беше единственото обяснение.

Когато се върна от тоалетната, той седеше на дивана, подпрял единия си ботуш на коляното и пиеше доматен сок. Тя седна в другия край на дивана, не се притисна към подлакътника, но и не се сгуши до Дали. Той я погледна.

- Божичко, Франси, ще ми се да се отпуснеш малко. Започваш да ме изнервяш.

- Не ми ги пробутвай тия. Ти си също толкова притеснен, просто го прикриваш по-добре.

Той не го отрече.

- Искаш ли да вземем душ заедно, за да загреем?

Тя поклати глава.

- Не искам да си свалям дрехите.

- Доста ще е трудно...

- Нямах това предвид. Вероятно ще си сваля дрехите... по някое време... може би, ако реша... просто искам, когато го направя, вече да съм загряла.

Дали се ухили.

- Знаеш ли, Франси, доста е забавно да си седим и само да си говорим за това. Направо не ми се иска да започна да те целувам.

Затова тя го целуна - изобщо не можеше да продължи да говори.

Тази целувка беше още по-добра от предишната. Размяната на реплики ги беше разгорещила и в ласките им имаше щипка грубост, която изглеждаше точно на място при тази абсурдно глупава и за двама им среща. Докато устите им се притискаха и езиците им се докосваха, Франческа още веднъж изпита усещането, че светът около тях изчезва.