- Двамата с Джери трябва да сте по-открити един с друг -настоя Франческа.

- Няма да му се моля. - Холи Грейс се изправи в опит да запази достойнство. - Аз съм финансово независима, до голяма степен зряла и не виждам никаква причина да се обвързвам в брак само за да имам дете. Но се нуждая от помощта ви.

- Ще направя всичко, което мога, знаеш това. След като ти ми помогна, когато...

- Ще ми заемеш ли Дали? - ненадейно попита Холи Грейс.

Дали скочи от леглото.

- Я чакай малко!

- Дали не е мой, за да го заемам - отвърна бавно Франческа.

Холи Грейс пренебрегна избухването на Дали и без да сваля очи от Франческа, каза:

- Знам, че има дузина мъже, които мога да помоля, но не ми е в природата да родя бебето на когото и да е. Обичам Дали и Дани все още е между нас. Точно сега той е единственият мъж, на когото вярвам. - Тя погледна Франческа с нежен укор. -Той знае, че няма да се опитам да го изолирам, както направи ти. Аз разбирам колко е важно семейството за него и бебето ще е толкова негово, колкото и мое.

- Това е нещо между вас двамата - каза твърдо Франческа.

Холи Грейс местеше поглед ту към нея, ту към Дали.

- Не мисля. - Тя насочи вниманието си към Дали. - Осъзнавам, че ще е доста зловещо да се върна в леглото с теб след толкова много време. Ще е малко като да спя с брат си. Но предполагам, че ако изпием няколко питиета и измислим някаква фантазия за мен и Том Круз...

Несполучливата й шега увисна във въздуха. Дали я погледна, все едно го беше ударила в корема.

- Това преля чашата! - Той се протегна и грабна една хавлия, която лежеше на килима близо до леглото.

Холи Грейс го погледна умоляващо.

- Знам, че имаш мнение по въпроса, но може ли само за няколко минутки да ни оставиш да поговорим с Франси?

- Не, не може - отвърна студено той. - Не вярвам и на двете ви. Това е идеален пример за това, колко изпуснати са жените в тази страна. Държите се така, сякаш мъжете не са нищо повече от второстепенни забавления, малки играчки, с които да се развличате. - Той уви хавлията около хълбоците си под завивките. - И без значение кой какво казва, не вярвам, че всичко това води началото си от правото ви да гласувате. По мое мнение е започнало, когато сте се научили да четете. - Той стана от леглото и придърпа хавлията по-плътно около кръста си. - И още нещо, малко се уморих вие двете да ме третирате като ходеща банка за сперма! - С тези думи той отиде в банята и затръшна вратата.

Без да се впечатли от избухването му, Холи Грейс погледна отново към Франческа.

- Да предположим, че успея да убедя Дали, ти какво ще кажеш?

Думите й предизвикаха у Франческа повече неудобство, отколкото й беше приятно да признае.

- Холи Грейс, само защото двамата с Дали се поддадохме

една нощ на временна лудост, не означава, че имам право да вземам каквито и да било решения по въпроса. Това, което ще се случи, си е ваша работа.

Холи Грейс огледа бельото на Франческа, разпръснато по пода.

- Хипотетично казано, ако ти беше наистина влюбена в Дали, как щеше да се почувстваш?

Върху лицето на Холи Грейс беше изписан толкова неприкрит копнеж, че Франческа реши да отговори искрено. Тя помисли няколко секунди.

- Колкото и да те обичам, Холи Грейс, колкото и да симпатизирам на желанието ти да имаш дете, ако наистина обичах Дали, нямаше да ти позволя да го докоснеш.

За момент Холи Грейс не отговори, а после направи опит да се усмихне.

- Точно това бих казала и аз. При цялата ти вятърничавост, Франси, точно подобни моменти ме карат да си спомням защо сме най-добри приятелки.

Холи Грейс стисна ръката й и Франческа със задоволство установи, че най-накрая й е простила за лъжата за Теди. Но когато погледна лицето й, се намръщи.

- Холи Грейс, тук има нещо, което не ми е ясно. Знаеш много добре, че Дали няма да се съгласи. Дори не съм убедена, че ти искаш да го направи.

- Може и да го направи - отвърна отбранително Холи Грейс. - Дали е пълен с изненади.

Но не и с този вид изненади. Франческа не повярва и за минута, че той би се съгласил с идеята на Холи Грейс, и се съмняваше, че и самата Холи Грейс го вярва.

- Знаеш ли за какво ми напомняш? - каза тя замислено. -Напомняш ми за някого с лош зъбобол, който се удря по главата с чук, за да се разсее от болката в устата.

- Това е нелепо - тросна се Холи Грейс, но отговорът й дойде твърде бързо и Франческа знаеше, че е уцелила. Хрумна й, че Холи Грейс е уплашена. Хващаше се за сламки, надявайки се да намери някакво разсейване, което да успокои болката в сърцето й от това, че губи Джери. Франческа не можеше да направи нищо, за да й помогне, освен да се наведе и да я прегърне.

- Ето ти гледка, която стопля мъжкото сърце - провлече Дали, докато излизаше от банята и закопчаваше ризата си. Изглежда, през последните няколко минути гневът му се беше разгорял и беше видно, че от основателно възмущение е нараснал до сериозен огромен горски пожар. - Решихте ли вече какво ще правите с мен?

- Франси каза, че не може да те получа - отвърна Холи Грейс.

Франческа извика разтревожено:

- Холи Грейс, не съм казала...

- О, така ли? - Дали натъпка краищата на ризата в джинсите си. - Мамка му, мразя жените. - Той посочи гневно Франческа с пръст. - Само защото нощес запалихме милиони фойерверки не означава, че имаш право да вземаш решения от мое име.

Франческа беше бясна.

- Нищо не съм взе...

Той се обърна към Холи Грейс.

- А ти, ако искаш бебе, върви търси в гащите на някой друг, защото аз няма да ти служа за разплод, по дяволите.

Франческа почувства гняв към него, макар да осъзнаваше, че не е напълно разумно. Не виждаше ли той, че Холи Грейс наистина страда и че не мисли трезво?

- Не си ли малко безчувствен? - попита го тихо.

- Безчувствен? - Лицето му пребледня от гняв. Ръцете му се свиха в юмруци, изглеждаше като човек, който се кани да наруши един от основните си принципи.

Когато се приближи към тях, Франческа инстинктивно се присви в завивките, дори Холи Грейс отстъпи. Ръката му се спусна към леглото. Франческа изсъска разтревожено, но видя, че той сграбчва чантата на Холи Грейс. Отвори я, зарови вътре и измъкна ключовете от колата й.

Когато проговори, гласът му беше безизразен.

- Мисля, че и двете може да вървите по дяволите. - И с тези думи излезе от стаята.

Когато след няколко минути Франческа чу далечния звук от запалване на кола, почувства пристъп на съжаление за къщата, където никога не бяха изричани гневни думи.

30

Шест седмици по-късно Теди излезе от асансьора и тръгна по коридора към апартамента им, като влачеше раницата след себе си. Мразеше училището. През целия си живот го беше обичал, но сега го мразеше. Днес госпожица Пиърсън бе казала на класа, че за края на годината ще трябва да правят социален проект, и Теди вече знаеше, че вероятно ще го скъсат. Госпожица Пиърсън не го харесваше. Тя бе казала, че ще го изрита от класа за надарени деца, ако поведението му не се подобри.

Но просто... откакто бе отишъл в Уайнет, вече нищо не изглеждаше забавно. Чувстваше се объркан през цялото време, като че ли в гардероба му имаше чудовища, готови да го нападнат. А сега можеха и да го изгонят от класа за надарени деца.

Теди знаеше, че някак си трябва да измисли наистина страхотен социален проект, особено след като се беше изложил толкова много с научния за буболечките. Проектът трябваше да е по-добър от всеки друг, дори от този на тъпия Милтън Гросман, който щеше да пише за кмета Ед Кох и щеше да го помоли да прекара част от деня с него. Госпожица Пиърсън обожаваше идеята му. Тя каза, че инициативата на Милтън трябва да е вдъхновяваща за целия клас. Но Теди не виждаше как някой, който си бърка в носа и мирише на нафталин, може да бъде вдъхновяващ.

Когато влезе през вратата, Консуело се подаде от кухнята и му каза:

- Пристигна колет за теб. В спалнята ти е.

- Колет? - Теди съблече якето си, докато вървеше по коридора. Коледа беше дошла и отминала, рожденият му ден беше през юли, а до Свети Валентин оставаха две седмици. Защо получаваше колет?

Когато влезе в стаята, забеляза огромна картонена кутия, разположена в средата на пода, с адрес на подателя Уайнет, Тексас. Пусна якето си, бута очилата нагоре по носа си и си задъвка палеца. Част от него искаше кутията да е от Дали, но друга част не желаеше дори да мисли за него. Когато го направеше, имаше чувството, че чудовището от гардероба стои точно зад него.

Разряза опаковъчното тиксо с най-острата си ножица, издърпа капаците на кутията и погледна вътре за бележка. Всичко, което видя, беше цял куп по-малки кутии и започна да ги отваря една по една. Когато приключи, седна озадачен, за да огледа съкровищата, които го ограждаха - поредица от подаръци, които бяха толкова възхитително подходящи за деветгодишно момче, че сякаш някой беше прочел мислите му.

От едната му страна лежеше малък пакет великолепно отвратителни неща, като пърдяща възглавница, лютива дъвка и фалшиво ледено кубче е мъртва муха в средата. Някои от подаръците гъделичкаха интелекта му - програмируем калкулатор и пълният комплект „Хрониките на Нарния“. Друга кутия съдържаше истински мъжки неща: оригинално швейцарско ножче, фенерче с черна гумена дръжка, комплект тирбушони за възрастни „Блек & Декър“. Но любимият му подарък се оказа на дъното на кутията. Като разви хартиената опаковка, той нададе вик от удоволствие, щом взе най-хубавия, най-якия, най-великолепния суитшърт, който бе виждал някога. Синята му предница бе украсена е нарисуван образ на ухилен брадат моторист с изскочили очни ябълки и проточена от устата лига. Под него името на Теди беше изписано с оранжеви флуоресцентни букви, както и надписът „Роден хулиган“. Теди притисна суитшърта към гърдите си и за частица от секундата си позволи да вярва, че Дали му е изпратил всичко това. Но после осъзна, че това не са неща, които човек изпраща на дете, което смята за пъзльо, а тъй като знаеше какво мисли Дали за него, реши, че подаръците трябва да са от Скийт. Стисна дрехата по-силно и си каза, че е късметлия да има приятел като Скийт Купър, който може да види отвъд очилата му истинското момче.

Тиодор Дей - роден хулиган! Хареса му звукът на думите, усещането им, скърцането и съскането в тях. Самата идея, че дребно дете като него, което беше истински провал като спортист и може би дори щеше да бъде изритано от класа за надарени, може да е роден хулиган!

Докато Теди се наслаждаваше на суитшърта, Франческа приключваше записите на шоуто. Когато светлината на камерата угасна, Нейтън Хърд дойде да я поздрави. Продуцентът й беше плешив и набит, с невпечатляваща външност и неуморен ум. По някакъв начин й напомняше за Клеър Паджет, която в момента докарваше новинарския отдел в една телевизия в Хюстън до самоубийство. И двамата бяха влудяващи професионалисти, и двамата знаеха точно какво й трябва.

- Харесва ми, като закриеш шоуто така - каза Нейтън, а двойната му гуша потрепна от удоволствие. - С тези темпове рейтингът ще скочи до небето.

Тя тъкмо беше приключила предаване за телевизионните евангелисти, в което почетният гост, преподобният Джони Т. Плат, беше напуснал преждевременно, след като го омая да им разкрие повече, отколкото желаеше, за своите няколко провалени брака и неандерталското си отношение към жените.

- Слава богу, че ми оставаха само няколко минути за запълване, иначе щеше да се наложи да записваме повторно - каза Франческа, докато откачваше микрофона от мекия си шал, увит около деколтето на роклята.

Нейтън вървеше редом с нея, докато напускаха студиото. След като записът на предаването бе приключил, я налегнаха познатите тревожни мисли. Бяха изминали шест седмици, откакто се бяха върнали от Уайнет. Не беше виждала Дали от тогава. Толкова се тревожеше как ще се приспособи към нахлуването му в живота на Теди. Почувства се объркана като тийнейджърките, които спасяваше. Защо усещаше нещо, което беше толкова нередно, като толкова правилно? И после осъзна, че Нейтън й говори нещо.

- ...така че днес изпратихме прессъобщение за церемонията при Статуята на Свободата. Ще направим предаване за емиграцията, за бедните и богатите, такива работи. Какво мислиш?

Тя кимна в съгласие. Беше взела изпита си за гражданство през януари и не след дълго бе получила писмо от Белия дом, в което я канеха да участва в специална церемония, която щеше да се проведе през май край Статуята на Свободата. Няколко известни обществени личности, които се бяха кандидатирали за американско гражданство, щяха да се закълнат заедно. Освен Франческа групата включваше испански спортисти, корейски моден дизайнер, руски балетист и двама уважавани учени. Белият дом планираше президентът да произнесе приветствена реч, за да подсили патриотичното чувство, както и да закрепи позициите си сред етническите гласоподаватели.