Еван Вариън се появи отново в живота й една вечер в „Анабел“. Тя и момчето, с което беше на среща, си тръгваха, за да отидат до „Бялата кула“ за баклава и тъкмо минаваха край стъкленото отделение, което отделяше дискотеката от трапезарията на „Анабел“. Дори в модната атмосфера на най-популярния клуб в Лондон пурпурният кадифен ансамбъл от сако с подплънки на раменете и панталон на Франческа предизвикваше доста внимание, тъй като беше забравила да сложи блуза под отвореното сако с дълбоко У-образно деколте и седемнайсетгодишните й гърди изпъкваха съблазнително под мястото, където реверите се събираха. Ефектът ставаше още по-изкусител ен заради късата й прическа ала Туиги, с която изглеждаше като най-еротичното момче в Лондон.

- И това ако не е моята малка принцеса. - Звучният глас прокънтя в идеални тонове, модулирани така, че да бъдат чути и в най-далечните кътчета на Националния театър. - Изглежда, е пораснала и готова да завладее света.

Като се изключеха шпионските филми за Булет, Франческа не беше виждала Еван Вариън от години. Сега, докато се завърташе с лице към него, се почувства, все едно се сблъсква с образа му от екрана. Той носеше същия костюм от „Савил Роу“, който му стоеше безупречно, същата бледосиня риза и ръчно изработени италиански обувки. От последната им среща на борда на „Кристина“ слепоочията му бяха посребрели и сега косата му беше консервативно подстригана от професионалист.

Кавалерът й за вечерта, един баронет, който тъкмо се беше прибрал от „Итън“, неочаквано започна да изглежда млад като теле сукалче.

- Здравей, Еван - каза тя и се усмихна на Вариън едновременно високомерно и пленително.

Той пренебрегна очевидното нетърпение на русата красавица, увиснала на ръката му, докато изучаваше пурпурния кадифен костюм на Франческа.

- Малката Франческа. Последния път, когато те видях, не носеше толкова много дрехи. Доколкото си спомням, беше по нощница.

Други момичета може би щяха да се изчервят, но те не притежаваха бездънната самоувереност на Франческа.

- Наистина ли? Забравила съм. Забавно е, че ти си спомняш. - И после, понеже вече беше решила да привлече зрялото внимание на изтънчения Еван Вариън, тя кимна на придружителя си и му позволи да я отведе.

Вариън й позвъни на следващия ден и я покани да вечерят заедно.

- В никакъв случай - изпищя Клоуи, като скочи от лотосовата поза по средата на килима в приемната, където се отдаваше на медитация два пъти дневно, освен в понеделник, когато си епилираше краката. - Еван е с двайсет години по-възрастен от теб и е печално известен плейбой. За бога, той вече е имал четири съпруги! Категорично забранявам да се забъркваш с него.

Франческа въздъхна и се протегна.

- Извинявай, мамо, но това е свършен факт. Той ме срази.

- Бъди разумна, скъпа. Достатъчно е стар, за да ти е баща.

- Бил ли ти е любовник?

- Разбира се, че не. Знаеш, че двамата не се разбирахме.

- Тогава не знам какви възражения би могла да имаш.

Клоуи я молеше и убеждаваше, но Франческа не я послуша.

Беше уморена да я третират като дете. Беше готова за истинско приключение - сексуално приключение.

Няколко месеца по-рано беше направила страхотно изпълнение, като настоя Клоуи да я заведе на лекар, за да й изпише противозачатъчни хапчета. Първоначално Клоуи се възпротиви, но бързо промени решението си, когато се натъкна на Франческа, впита в страстна прегръдка с млад мъж, който бе пъхнал ръце под полата й. Оттогава всяка сутрин едно такова хапче се появяваше със закуската на Франческа, за да бъде церемониално погълнато.

Франческа не беше казала на никого, че до този момент от хапчетата нямаше полза, нито пък бе позволила на някой да забележи, че девствеността й я притеснява. Всичките й приятели говореха толкова хладнокръвно за сексуалните си преживявания, че тя бе ужасена, че могат да открият лъжите й за нейните собствени. Ако някой разбереше какво абсолютно дете беше, тя бе сигурна, че ще да загуби позициите си като най-модния член на лондонската младежка сцена.

С упорита решителност сведе сексуалността си просто до въпрос на социална позиция. Така беше по-лесно, тъй като социалната позиция бе нещо, което разбираше, докато самотата вследствие на ненормалното й детство и болезнената нужда от дълбока връзка с друго човешко същество само я смущаваше.

Въпреки решимостта си да изгуби своята девственост, обаче Франческа се сблъска с неочаквано препятствие. Беше прекарала толкова голяма част от живота си с възрастни, че не се чувстваше удобно с връстниците си, дори с онези обожаващи я момчета, които я следваха навсякъде като кучета. Разбираше, че за да прави секс, трябва да има известно доверие на партньора си, а не можеше да си представи да вярва на тези незрели момчета. Когато съзря Еван Вариън в „Анабел“, отговорът на дилемата й стана очевиден. Кой щеше да я преведе по-добре през тези крехки последни порти към зрелостта от най-опитния мъж на света? Не направи никаква връзка между това, че избра Еван да е първият й любовник, и предишния й избор да й е баща.

И така, пренебрегвайки протестите на Клоуи, Франческа прие поканата на Еван за вечеря в „Мирабел“ през следващия уикенд. Седнаха на маса близо до един от малките парници със свежите цветя на ресторанта и си поръчаха агнешко, пълнено телешко и трюфели. Той докосваше пръстите й, накланяше глава с внимание, когато тя говореше, и й казваше, че е най-красивата жена в заведението. Франческа обмисли този доста изтъркан комплимент, но той я изпълни с доволство, особено след като екзотичната Бианка Джагър гризеше някакъв омар пред една от покритите с гоблени стени в другия край на салона. След вечерята отидоха в „Лейт“, за да хапнат силен лимонов мус и желирани ягоди, и после в кенсингтънския дом на Вариън, където той й изсвири една мазурка на Шопен на рояла във всекидневната и я целуна незабравимо. И все пак, когато се опита да я поведе нагоре по стълбите към спалнята си, тя се дръпна.

- Може би друг път - каза безгрижно. - Не съм в настроение. -Ней хрумна да му каже, че би й харесало много повече, ако той просто я прегърне или погали косата й, или й позволи да се сгуши до него. Вариън не хареса отказа й, но тя оправи настроението му с дръзка усмивка, която обещаваше бъдещи удоволствия.

Две седмици по-късно Франческа се насили да се изкачи с него по извитото двойно стълбище край пейзажа от Констабъл и една отоманка, да мине през сводестия вход и да влезе в пищно украсената спалня в стил „Луи XIV“.

- Много си сочна - каза й той, излизайки от дрешника си в кафяво-син копринен халат със сложно изписан монограм ЛЗ на джобчето, очевидно костюм, който бе придобил от последния си филм. Приближи се към нея с протегната ръка да погали гърдите й над хавлията, с която се беше увила, след като се беше съблякла в банята. - Красота като гръд на гълъбица, нежна като утрото и сладка като майчино мляко - изрецитира Еван.

- Това от Шекспир ли е? - попита Франческа нервно. Щеше й се да не си бе слагал толкова силен одеколон.

Той поклати глава.

- Това е от „Сълзите на мъртъвците“, точно след като промушвам сърцето на руския шпионин с писалката. - Прокара пръсти по извивката на врата й. - Може би сега е време да отидеш в леглото.

Франческа не искаше да прави нищо подобно - дори не беше сигурна, че харесва Еван Вариън - но беше стигнала твърде далеч, за да се откаже, без да се унижи, така че изпълни молбата му. Матракът изскърца, когато легна на него. Защо матракът му скърцаше? Защо стаята беше толкова студена?

Без предупреждение, Еван падна върху нея. Притеснена, тя се опита да го отблъсне, но той мърмореше нещо в ухото й, докато се бореше с хавлията.

- О... спри! Еван...

- Моля те, скъпа, прави каквото ти кажа...

- Махни се от мен! - В гърдите й забушува паника. Тя заблъска рамото му, когато хавлията започна да се свлича.

Той отново измърмори нещо, но в паниката си тя чу само част от думите.

- ...ме възбужда - прошепна той и разтвори халата си.

- Чудовище! Махай се! Остави ме. - Докато крещеше, тя сви ръце в юмруци и започна да го налага по гърба.

Той разтвори краката й с коленете си.

- ...само веднъж и ще спра. Наречи ме по име само веднъж.

- Еван!

- Не! - В нея се отъркваше някаква ужасна твърдост. - Наречи ме... Булет.

- Булет?

В мига, в който думата се отрони от устните й, той проникна в нея. Франческа изпищя, когато я заля остра, гореща болка, и после, преди да успее да изкрещи втори път, той започна да трепери.

- Свиня такава - изхлипа тя истерично, удряше гърба му и се опитваше да го ритне с прикованите си крака. - Ужасна мръсна свиня. - Със сила, която не подозираше, че притежава, тя най-накрая го изблъска от себе си и скочи от леглото, повличайки покривалото, за да скрие голото си покорено тяло. -Ще накарам да те арестуват - изплака, докато сълзите се стичаха по бузите й. - Ще те накажат за това, проклет перверзник.

- Перверзник? - Той загърна халата си и стана от леглото, гърдите му все още се повдигаха тежко. - Не бих избързвал с определенията, Франческа - каза хладно. - Ако ти не беше толкова посредствена любовница, нищо подобно нямаше да се случи.

- Посредствена! - Обвинението я порази толкова много, че почти забрави за пулсиращата болка между краката и отвратителната лепкавост по бедрата си. - Посредствена? Ти ме нападна!

Той завърза колана си и я погледна враждебно.

- Колко ще се забавляват всички, когато им кажа, че красивата Франческа Дей е фригидна.

- Не съм фригидна!

- Разбира се, че си фригидна. Любил съм се със стотици жени, а ти си първата, която се оплаква. - Той тръгна към позлатения комод и си взе лулата. - Боже, Франческа, ако само знаех, че си такава ужасна смотанячка, нямаше да се занимавам с теб.

Франческа избяга в банята, намъкна дрехите си и изхвърча от къщата. Принуди се да потисне осъзнаването, че е била изнасилена. Беше се случило ужасно недоразумение и тя просто щеше да го забрави. Все пак тя беше Франческа Серитела Дей. Не можеше да й се случи нищо наистина ужасно.


Новият свят

3

Далас Фримонт Бодин веднъж бе казал на репортер от „Спортс Илюстрейтид“, че разликата между професионалните голф играчи и другите превъзнасяни спортисти е главно в това, че първите не плюят. Освен ако не са от Тексас, в този случай те правят каквато глупост им харесва.

Тексаският голф стил беше една от любимите теми на Дали Бодин. Когато и да станеше въпрос за това, той заравяше ръка в русата си коса, пъхаше къс дъвка в устата и казваше:

- Говорим за истински тексаски голф, нали разбирате... не за онази модна простотия на ПГА5. Земен и мръсен, който запраща топката във вятъра през урагана, забожда я на шест инча от знаменцето върху прогореното обществено игрище, построено точно до междущатската магистрала. И не се брои, освен ако не го направиш с очуканата петица, която си изкопал от бунището като дете и си запазил само защото ти е готино да я гледаш.

Докъм есента на 1974 година Дали Бодин си бе извоювал име сред спортните журналисти като мъжа, който ще внесе така необходимата глътка свеж въздух в прашасалия свят на професионалния голф. Изказванията му бяха цветисти, а необикновено красивата му тексаска външност стоеше добре на кориците. За жалост, Дали имаше лошия навик да бъде отстраняван заради ругатни към официалните лица или заради контакти с нежелани особи, така че невинаги беше на разположение, когато нещата в лагера на пресата забуксуваха. Но всичко, което един репортер трябваше да направи, за да го намери, бе да попита местните за името на най-долнопробния кънтри бар в областта и в девет от десет случая Дали се оказваше там заедно със своя кади6 Кларънс Купър - Скийт, и три или четири бивши гимназиални красавици, успели да се изплъзнат от съпрузите си за вечерта.

- Бракът на Сони и Шер със сигурност е в беда - каза Скийт Купър, изучавайки един брой на списание „Пийпъл“ на светлината на отворената жабка. Погледна към Дали, който държеше с една ръка волана на своя буик „Ривиера“, а в другата крепеше стиропорена чаша кафе. - Да, сър - продължи Скийт. - Мен ако питаш, малката Частити Боно скоро ще се сдобие с доведен баща.

- Как разбра? - Дали не се интересуваше, но светлината на фаровете в насрещната лента и хипнотичният ритъм на прекъснатата осева линия на шосе 1-95 го приспиваха, а все още не бяха дори близо до щатската граница на Флорида. Погледна към часовника в осветеното табло на колата и видя, че е почти четири и половина. Оставаха три часа до началото на квалификациите за „Ориндж Блосъм Оупън“. Едва щеше да има време да си вземе душ и да изгълта няколко хапчета, за да се разсъни. Помисли си за Мечката, който вероятно вече беше в Джаксънвил и спеше в най-добрия апартамент на мистър Мариот.