- Само за няколко минути - съгласи се. - Това е всичко.

- Страхотно! - Дали звучеше като радостен тийнейджър. -Това е страхотно, Франси! - И после добави бързо: - А след като видя Теди, ще те изведа да хапнем нещо. - И затвори, преди тя да е успяла да отговори.

Франческа удари с чело бюрото и изстена. Беше безгръбначно, беше сноп сварени спагети.

Когато вечерта портиерът позвъни, за да обяви пристигането на Дали, Франческа беше кълбо от нерви. Беше изпробвала три от най-консервативните си костюми, преди да се спре на най-предизвикателните си бунтарски дрехи - ментовозелено сатенено бюстие, допълнено с изумрудена кадифена минипола. Цветовете подчертаваха зелените й очи и - поне във въображението й - я караха да изглежда опасна. Фактът, че се контеше за вечеря с Дали, не я тревожеше. Макар да подозираше, че вероятно ще отидат на някое място с ламинирани менюта, все пак това си беше нейният град и Дали щеше да е този, който трябва да се впише.

След като оформи косата си в небрежен безпорядък, тя си сложи няколко кристални колиета на „Тина Чоу“ около врата. Макар че имаше повече вяра в собствените си сили, отколкото в мистичните такива на модните бижута на Тина, реши, че не може да пренебрегне нищо, което би могло да й е от помощ в тази трудна вечер. Знаеше, че не е длъжна да ходи на вечеря с Дали - дори не се налагаше да си е вкъщи, когато той дойдеше - но искаше отново да го види. Просто така.

Чу Консуело да отваря входната врата и почти припадна от напрежение. Насили се да изчака в стаята си няколко минути, докато се почувства по-спокойна, но само се изнерви още повече, така че отиде в хола да поздрави Дали.

Той носеше увит пакет, стоеше край камината и се любуваше на червения динозавър, окачен над нея. Обърна се при звука на стъпките й и я огледа. Тя забеляза добре скроения му сив костюм, подходящата риза с френски ръкавели и тъмносинята вратовръзка. Никога не го беше виждала в костюм и тайно очакваше, че ще започне да разкопчава яката си и да сваля вратовръзката. Той не направи нищо такова.

Погледът му обходи минижупа, зеленото сатенено бюстие, след което поклати глава с възхищение.

- По дяволите, Франси, облечена като проститутка, изглеждаш по-добре от всяка друга жена, която познавам.

Искаше й се да се разсмее, но изглеждаше по-благоразумно да отвърне със сарказъм.

- Ако някой от старите ми проблеми със суетата някога отново се появи, напомни ми да прекарам с теб пет минути.

Дали се ухили, после се приближи до нея и я целуна леко по устните. Тя усети лек дъх на дъвка. Кожата на врата й настръхна.

Той я погледна право в очите и каза:

- Ти си най-красивата жена на света и го знаеш.

Франческа бързо се отдръпна от него. Дали започна да се оглежда из хола, а погледът му скачаше от оранжевия винилов пуф на Теди към огледалото в стил „Луи XVI“.

- Тук ми харесва. Наистина изглежда уютно.

- Благодаря - отвърна Франческа малко сковано, докато все още се опитваше да преглътне факта, че отново се срещаха и че той изглеждаше доста по-спокоен от нея. Какво щяха да си говорят цяла вечер? Нямаха абсолютно нищо за споделяне, което да не беше противоречиво, притеснително или емоционално експлозивно.

- Теди тук ли е? - Той прехвърли опакования предмет от лявата в дясната си ръка.

- В стаята си е. - Не виждаше смисъл да му обяснява, че Теди беше получил пристъп, когато му каза, че Дали ще идва.

- Можеш ли да го помолиш да дойде тук за минутка?

- Аз... съмнявам се, че ще е толкова лесно.

Върху лицето му падна сянка.

- Тогава ми покажи коя е неговата стая.

Тя се поколеба за момент, после кимна и го поведе по коридора. Теди седеше зад бюрото си и си играеше с една количка.

- Какво искаш? - попита той, когато вдигна поглед и видя Дали да стои зад Франческа.

- Донесох ти нещо. Нещо като закъснял коледен подарък.

- Не го искам - тросна се мрачно Теди. - Мама ми купува всичко, от което се нуждая.

Той бутна количката зад ръба на бюрото и я остави да се разбие на килима. Франческа го погледна предупредително, но Теди се престори, че не забелязва.

- В такъв случай защо не го дадеш на някой твой приятел? -Дали се приближи и остави пакета на бюрото на Теди.

Той го погледна с подозрение.

- Какво има вътре?

- Може би чифт каубойски ботуши.

Нещо в очите на Теди проблясна.

- Каубойски ботуши? Скийт ли ги праща?

Дали поклати глава.

- Скийт ми изпрати някои неща - обяви Теди.

- Какви неща? - попита Франческа.

Теди сви рамене.

- Пърдяща възглавница и разни други.

- Много мило от негова страна - отвърна тя и се зачуди защо Теди не й беше споменал за това.

- Суитшъртът стана ли ти? - попита Дали.

Теди се изправи в стола си и се взря разтревожено в него. Франческа изгледа и двамата с любопитство, чудейки се за какво говорят.

- Стана ми - отвърна Теди с толкова тих глас, че едва се чуваше.

Дали кимна, докосна леко косата му, после се обърна и излезе.

В таксито и двамата мълчаха. Франческа се беше сгушила във велурената яка на сакото си, а Дали се взираше в шофьора. Беше отклонил въпросите, които тя му зададе за историята с Теди, и макар че не й се нравеше, Франческа не го притисна повече.

Таксито спря пред „Лютес“. Тя беше изненадана, а после и нелогично разочарована. Макар че това бе вероятно най-добрият ресторант в Ню Йорк, Франческа не можеше да не си помисли, че Дали очевидно се опитва да я впечатли. Защо не беше избрал някое заведение, където щеше да се чувства на място, а не този ресторант, който бе толкова очевидно чужд на природата му? Той задържа вратата пред нея, а после взе сакото й и го остави на гардероба. Франческа си представи неловката вечер, която ги очакваше, докато се опитва да му обясни менюто и винения лист, без да нарани мъжкото му его.

Управителката на „Лютес“ видя Франческа и й се усмихна приветливо.

- Мадмоазел Дей, вашето присъствие винаги е удоволствие за нас. - После се обърна към Дали. - Мосю Бодин, минаха почти два месеца. Липсвахте ни. Запазила съм любимата ви маса.

Любима маса! Франческа се взря в Дали, докато той и жената си разменяха любезности. Отново го беше направила. Отново си беше позволила да се подлъже по образа, който Дали си бе създал, и бе забравила, че това е мъж, който бе прекарал по-голямата част от последните петнайсет години в най-изисканите голф клубове в Америка.

- Мидите са особено добри тази вечер - обяви управителката, докато ги водеше по тесния тухлен коридор на ресторанта към градината.

- Тук винаги всичко е хубаво - довери Дали на Франческа, когато се настаниха в ракитените столове. - Само дето обикновено искам да ми преведат на английски всичко, което изглежда подозрително, преди да го изям. Последния път почти ме задушиха с дроб.

Франческа се разсмя.

- Ти си истинско чудо, Дали.

- Защо мислиш така?

- Защото не са много хората, които се чувстват еднакво удобно в „Лютес“ и в някое долнопробно тексаско заведение.

Дали я изгледа продължително.

-- Струва ми се, че и ти се справяш добре и на двете места.

Отговорът му я извади от равновесие. Франческа толкова бе свикнала да размишлява върху различията им, че беше трудно да свикне с идеята, че имат и сходства. Известно време си говореха за менюто, а Дали правеше непочтителни коментари за всяко ястие, което му се стореше твърде сложно. През цялото време, докато си бъбреха, очите му я изпиваха. Тя започна да се чувства красива по начин, който никога не бе изпитвала -дълбока красота, която идваше от дълбините на същността й. Размекването й я разтревожи, затова се зарадва, когато сервитьорката най-сетне дойде и ги разсея.

След като останаха отново сами, Дали буквално я погълна с поглед и се усмихна бавно и интимно.

- Нощта, която прекарахме заедно, беше много хубава.

О, не, помисли си Франческа. Нямаше да му се даде толкова лесно. Тя беше играла игрички с най-добрите и точно тази риба щеше да се погърчи на кукичката известно време. Разшири невинно очи, отвори уста, за да го попита за каква нощ говори... и се усмихна.

- Аз също си прекарах добре.

Той се пресегна през масата и стисна ръката й, но после я пусна също толкова бързо.

- Съжалявам, че ти се развиках. Холи Грейс доста ме разстрои. Не трябваше да нахлува така. Случилото се не беше по твоя вина и не трябваше да си го изкарвам на теб.

Франческа кимна, без да приема напълно извинението му, но и без да го отхвърля. Разговорът се пренесе към по-безопасна тема, докато сервитьорът не се появи с първото блюдо. След като им сервира, Франческа попита Дали за срещата му с телевизията. Той отвърна сдържано, факт, който я заинтригува достатъчно, че да продължи да го разпитва.

- Разбрах, че ако подпишеш с тях, ще спреш да играеш на повечето големи турнири.

Тя измъкна един охлюв от малката керамична купичка, пълна с маслен сос с билки.

Дали сви рамене.

- Не след дълго вече ще съм твърде стар за състезания. По-добре да подпиша, докато плащат повече.

В главата й пробляснаха факти и цифри от кариерата на Дали. С пръст очерта кръг върху покривката и после като неопитен пътник, който предпазливо пристъпва в непозната територия, изкоментира:

- Холи Грейс ми каза, че вероятно няма да играеш на „Ю Ес Класик“ тази година.

- Вероятно не.

- Не мислех, че ще си позволиш да се пенсионираш, без да си спечелил поне един голям турнир.

- Според мен се справям добре. - Кокалчетата му леко побеляха, когато пръстите му се стегнаха около чашата със сода, която държеше. Започна да й разказва как се погаждат госпожица Сибил и Доралий. Тъй като Франческа тъкмо беше говорила и с двете по телефона, беше доста по-заинтересувана от начина, по който смени темата, отколкото от нещата, които казваше.

Сервитьорът пристигна с предястията. Дали беше избрал миди в тежък тъмен доматен сос и чесън, а тя се беше спряла на ронлива паста, задушена с ароматна смес от рачешко месо и диви гъби. Вдигна вилицата си и опита отново.

- „Ю Ес Класик“ стана толкова престижен, колкото и „Мастърс“, нали?

- Да, предполагам. - Дали набоде една от мидите с вилицата си и я прокара през соса. -- Знаеш ли какво ми каза онзи ден

- Скийт? Каза, че според него ти си най-интересният индивид,който съм прибирал ог улицата. Това е комплимент, особено ! като имаш предвид, че не те понасяше.

- Поласкана съм.

- Дълго време фаворит му беше един еднорък скитник, който можеше да оригне песента „Том Дули“, но мисля, че ти промени мнението му по време на последната си паметна поява. Разбира се, винаги има шанс да преосмисли нещата.

Дали продължаваше да говори. Франческа се усмихваше и кимаше, и го чакаше да се изтощи, като го обезоръжаваше с лекотата на маниерите си и учтивото накланяне на главата. Успокои го до такава степен, че той забрави, че седи на масата срещу жена, която бе прекарала последните десет години от живота си, измъквайки тайните на хората. Жена, която нанасяше смъртоносния удар толкова умело и ненадейно, че жертвата често умираше с усмивка на лицето. Франческа обезглави нежно един стрък аспержа.

- Защо не изчакаш „Ю Ес Класик“ да мине, преди да станеш коментатор? От какво те е страх?

Той настръхна като притиснато в ъгъла бодливо свинче.

- Страх? Откога стана такъв експерт в голфа, че да знаеш от какво може да се страхува един професионалист?

- Когато водиш телевизионно шоу като мен, трябва да знаеш по малко от всичко - отвърна тя уклончиво.

- Ако знаех, че срещата ни ще се превърне в интервю, щях да си остана вкъщи.

- И тогава щяхме да пропуснем една приятна вечер заедно, нали?

Без каквото и да е друго доказателство освен мрачното му навъсено лице, Франческа узна с абсолютна сигурност, че Скийт Купър й е казал истината и че не само щастието на сина й зависеше от голфа, но вероятно и нейното собствено. Това, което не знаеше, беше как да се възползва от тази информация. Вдигна замислено чашата си с вино, отпи и смени темата.

Не беше планирала да завърши вечерта в леглото с Дали, но с напредването на вечерята помежду им започнаха да прехвърчат все повече искри. Разговорът им стана по-накъсан, а погледите им - по-интензивни. Сякаш беше погълнала мощен наркотик и не можеше да се отърси от въздействието му. Когато им сервираха кафето, вече не можеха да свалят очи един от друг и преди да се усети, бяха в леглото на Дали в Есекс Хаус.

- Толкова си вкусна - промърмори той.

Тя изви гръб, а от гърлото й се изтръгна стон на чисто удоволствие, докато той я обладаваше с уста и език, без да бърза, докато я отнасяше до висините на страстта й, но без да я оставя да стигне върха.