- О, моля те... -- простена Франческа.

- Не още - отвърна той.

- Аз... не мога да издържам повече.

- Опасявам се, че се налага, скъпа.

- Не... моля те... -- Тя протегна ръка надолу, но той хвана китката й и я издърпа настрани.

- Не трябваше да правиш това, скъпа. Сега ще трябва да започна отначало.

Кожата й лепнеше, пръстите й бяха изтръпнали, заровени в косата му, когато най-накрая той й даде освобождението, от което така отчаяно се нуждаеше.

- Беше ужасно от твоя страна - въздъхна Франческа, когато отново се върна на земята. - Ще си платиш за това мъчение.

- Хрумвало ли ти е някога, че клиторът е единственият сексуален орган, за който няма мръсна дума? - Той зарови лице в гърдите й, все още не бързаше, макар че сам не беше задоволен. - Помисли си само.

- Вероятно защото мъжете са открили клитора едва напоследък - отвърна тя язвително. - Нямали са време да измислят.

- Не ми се вярва - отвърна Дали и потърси обекта на дискусията им. - Мисля, че това е така, защото е доста незначителен орган.

- Незначителен орган! - Тя ахна, когато той поднови вълшебните си ласки.

- Ами да - рече Дали дрезгаво. - Прилича повече на онези немощни електронни кийборди, а не на могъщ стар орган.

- От всички мъжки, егоистични... - С дълбок, гърлен смях тя се претъркули върху него. - Сега внимавай, господинчо! Немощният кийборд ще накара могъщия ти стар орган да изсвири симфонията на живота си.

През следващите няколко месеца Дали си намери редица поводи да идва в Ню Йорк. Първо трябваше да се види с някои рекламисти за кампанията, която щеше да прави за няколко голф клуба. После му беше „на път“ от Хюстън за Феникс. След това изпита неконтролируема нужда да седи в бруталния трафик и да диша изгорели газове. Франческа не можеше да си спомни някога да се е смяла повече или да се е чувствала толкова дръзка и жизнена. Когато Дали решеше, можеше да е неустоим и тъй като отдавна се беше отказала от навика да се самозалъгва, тя спря да омаловажава чувствата си към него, представяйки ги като похот. Без значение колко катастрофално можеше да бъде, тя осъзна, че се влюбва в него. Обичаше външния му вид, смеха му, откритата му мъжкарска природа.

И все пак препятствията помежду им се извисяваха като небостъргачи и в любовта й имаше горчивина. Франческа вече не беше на двайсет и една, пълна с идеали, и не можеше да си представи да ги очаква приказно бъдеще. Макар да знаеше, че Дали държи на нея, чувствата му изглеждаха повърхностни, сравнени с нейните.

Освен това Теди продължаваше да е проблем. Тя усещаше колко много Дали иска да го спечели и все пак оставаше скован и официален със сина й, сякаш се страхуваше да е себе си. Разходките им често завършваха катастрофално - Теди се държеше лошо, а Дали го хокаше. Макар че не искаше да го признае, понякога Франческа изпитваше облекчение, когато Теди имаше други планове и двамата с Дали можеха да прекарат времето си заедно сами.

Една неделя в края на април Франческа покани Холи Грейс на гости, за да гледат заедно последния кръг от един от по-важните голф турнири за годината. За нейно удоволствие Дали беше само на два удара зад водача. Холи Грейс беше убедена, че ако Дали направеше силен финал, щеше да довърши сезона, вместо след две седмици да стане коментатор и да ръси остроумия за „Ю Ес Класик“.

- Ще се провали - каза Теди, като дойде в стаята и се настани на пода пред телевизора. - Винаги го прави.

- Не и този път - заяви Франческа, раздразнена от всезнаещото му поведение. - Този път ще се справи.

По-добре е да се справи, помисли си. Предишната нощ по телефона му беше обещала какви ли не еротични награди, ако успее днес.

- Откога стана такъв фен на голфа? - беше я попитал Дали.

Тя нямаше намерение да му казва за часовете, които е прекарала, изучавайки всеки детайл от професионалната му кариера, или за седмиците, които бе отделила да гледа видеокасети на стари турнири, докато се опитва да намери ключа към тайните му.

- Станах фен, откакто си паднах по невероятния Севе Балестерос - отвърна му нехайно, докато се настаняваше на сатенените възглавници на леглото и притискаше слушалката с рамо. - Той е тожова неотразим. Смяташ ли, че можеш да ме уредиш с него?

Дали беше изсумтял на коментара й за мургавия красив испанец, който беше един от най-добрите голф играчи в света.

- Продължавай с тези приказки и хубавичко ще те уредя. Забрави за стария Севе и си дръж очите отворени за Любимеца на Америка.

Сега, докато гледаше Любимеца на Америка, тя определено харесваше видяното. Дали направи пар на четиринайсетата и петнайсетата дупка и после бърди на шестнайсетата. Цифрите на таблото се смениха и той беше на един удар от първото място. Камерата улови Дали и Скийт, които вървяха към седемнайсетата дупка, и после превключи за реклама на „Мерил Линч“.

Теди стана и изчезна в стаята си. Франческа донесе чиния с бисквити, но и тя, и Холи Грейс бяха твърде нервни, за да ядат.

- Ще успее - каза Холи Грейс за пети път. - Когато говорих с него снощи, каза, че се чувства наистина във форма.

- Радвам се, че вие двамата отново си говорите - отбеляза Франческа.

- О, нали ни знаеш какви сме с Дали. Не можем да се сърдим един на друг задълго.

Теди се върна, обут в каубойските ботуши и облякъл син суитшърт, който му висеше до бедрата.

- Откъде, по дяволите, си взел това противно нещо? - Франческа огледа разлигавения моторист и надписа с отвращение.

- Подарък ми е - промърмори Теди и се настани отново на килима.

Значи, за този суитшърт ставаше въпрос. Погледна замислено телевизионния екран, който показваше как Дали запраща топката към седемнайсетата дупка, и после отново към Теди.

- Харесва ми - каза му.

Теди бутна очилата на носа си, насочил цялото си внимание към турнира.

- Ще се насади.

- Не говори така - сопна му се Франческа.

Холи Грейс се взираше напрегнато в екрана.

- Ще я удари точно зад бункера, над лявата страна на феъруея. Това ще му осигури добър поглед към флага.

Пат Съмърол, коментаторът на Си Би Ес, обсъждаше ситуацията с колегата си Кен Вентури.

- Какво мислиш, Кени? Ще може ли Бодин да се закрепи за още две дупки?

- Не знам, Пат. Днес Дали изглежда наистина във форма, но в момента сигурно усеща напрежение, а и никога не е играл на ниво на големите турнири.

Франческа сдържа дъха си, докато Дали осъществяваше удара, и после Пат Съмърол каза злокобно:

- Не ми изглежда, че успя да я изравни.

- Приближава се ужасно много до левия бункер на феъруея - отбеляза Вентури.

- О, не - извика Франческа, стиснала здраво длани, докато гледаше как топката лети на малкия екран.

- По дяволите, Дали! - изпищя Холи Грейс.

Топката падна и се зарови в левия бункер.

- Казах ти, че ще прецака работата - обади се Теди.

31

От хотела Дали имаше отличен изглед към Сентръл Парк, но нетърпеливо се извърна от прозореца и закрачи из стаята. Беше се опитал да чете в самолета, но така и не успя да се концентрира и сега, когато бе пристигнал, се чувстваше клаустрофобично. Отново беше позволил победата да му се изплъзне. Мисълта за Франческа и Теди, които седят пред телевизора и го гледат как губи, беше повече, отколкото можеше да понесе.

Но не само загубата на турнира го тревожеше. Без значение колко силно се опитваше да се разсее, не можеше да спре да мисли за Холи Грейс. Бяха се одобрили след случая в къщата му и тя не беше споменавала повече желанието си да го използва за разплод, но част от жизнеността й беше изчезнала и това изобщо не му харесваше. Колкото повече мислеше за случващото се, толкова повече искаше да забие юмрука си в лицето на Джери Яфе.

Опита се да забрави за проблемите на Холи Грейс, но откакто се беше качил на самолета, в ума му се бе загнездила една смътна идея и сега установи, че държи листа, на който беше написан адресът на Яфе. Беше го взел от Наоми Пърлман преди по-малко от час и оттогава се опитваше да реши дали да го използва, или не. Погледна часовника си и видя, че вече е седем и половина. Щеше да се срещне с Франси в девет за вечеря. Беше уморен и раздразнен, не беше в настроение да се държи разумно и определено не беше в състояние да оправя бъркотиите на Холи Грейс. И все пак осъзна, че пъха адреса на Яфе в джоба на синьото си спортно палто и се отправя към фоайето, за да хване такси.

Яфе живееше недалеч от сградата на ООН. Дали плати на шофьора и се отправи към входа, но видя, че Джери вече излиза от там. Той веднага го забеляза и Дали разбра по изражението му, че изненадата не е от най-приятните. Все пак съумя да му кимне учтиво.

- Здрасти, Бодин.

- Ето го най-добрия приятел на Русия - отвърна Дали.

Джери отпусна ръката, която бе протегнал за поздрав.

- Тази реплика започва да се изтърква.

- Ти си истинско копеле, знаеш ли, Яфе? - рече Дали, без да увърта.

Джери също не се славеше с търпението си, но успя да му обърне гръб и да тръгне по улицата. Дали обаче нямаше намерение да го остави да се измъкне толкова лесно, не и когато на карта беше заложено щастието на Холи Грейс. По някаква причина тя искаше този мъж и той можеше да й осигури поне шанс да го получи.

Тръгна след него и скоро се изравни с Джери. Беше тъмно и по улицата почти нямаше хора. Покрай бордюра бяха наредени контейнери за боклук. Минаха покрай пекарна и магазин за бижута с пуснати щори.

Джери ускори ход.

- Защо не вървиш да си поиграеш с топките ти за голф? -попита той.

- Всъщност се отбих само за да си поговоря малко с теб, преди да се видя с Холи Грейс. - Това беше лъжа. Дали нямаше намерение да се вижда тази вечер с Холи Грейс. - Искаш ли да й предам поздрави?

Джери спря. Отблясъкът на уличните лампи осветяваше лицето му.

- Искам да стоиш настрана от Холи Грейс.

Умът на Дали все още беше зает с вчерашното му поражение и не беше в настроение за изтънченост, така че премина направо към бърза, милостива атака.

- Това ще ми е много трудно. Почти невъзможно е да забремениш жена, ако не си върху нея, за да свършиш работата.

Очите на Джери потъмняха. Ръката му се стрелна и сграбчи предницата на якето на Дали.

- Веднага ми обясни за какво говориш.

- Тя е решена да има бебе - отвърна Дали, без да прави опит да се измъкне, - и изглежда, от нас двамата само единият е достатъчно отговорен, за да свърши работата.

Маслиновата кожа на Джери пребледня, когато пусна Дали.

- Ах, ти, шибан кучи син.

Провлаченият отговор на Дали беше тих и заплашителен.

- Шибането е нещо, в което съм наистина добър, Яфе.

Джери сложи край на две десетилетия ненасилие, като замахна с юмрук и го заби в гърдите на Дали. Той не беше особено добър боец и Дали предусети удара, но реши да му позволи тази единствена победа, защото знаеше дяволски добре, че няма да му даде друга. Изправи се и се нахвърли върху него. Холи Грейс щеше да получи този кучи син, щом толкова го искаше, но преди това той щеше да му префасонира мутрата.

Джери стоеше, отпуснал ръце край тялото си, гърдите му се повдигаха, докато гледаше как Дали се приближава. Когато юмрукът на Дали го уцели в челюстта, полетя през тротоара, блъсна се в контейнерите за боклук и ги разпръсна по улицата. Мъж и жена, които вървяха по тротоара, видяха боя и бързо се отдалечиха. Джери се изправи бавно и вдигна ръка, за да избърше кръвта, която течеше от устната му.

После се извърна и започна да се отдалечава.

- Бий се с мен, кучи сине - извика Дали.

- Няма да се бия - извика му в отговор Джери.

- Ха, отличен пример за мъжество! Ела и се бий. Ще ти дам още един бонус удар.

Джери продължи да върви.

- Изобщо не трябваше да те удрям и повече няма да се повтори.

Дали бързо скъси разстоянието между тях и ръгна Джери в рамото.

- За бога, току-що ти казах, че възнамерявам да изчукам Холи Грейс!

Ръката на Джери се сви в юмрук, но той не помръдна.

Дали грабна предницата на якето му и го блъсна към една улична лампа.

- Какво, по дяволите, не е наред с теб? Аз бих се сражавал с цяла армия за тази жена. Не можеш ли да се биеш само с един човек?

Джери го изгледа презрително.

- Това ли е единственият начин, чрез който знаеш да разрешаваш проблемите си? С юмруци?

- Аз поне се опитвам да решавам проблемите си. Ти просто я правиш нещастна.

- Ти не знаеш нищичко, Бодин. От седмици се опитвам да говоря с нея, но тя не иска да ме вижда. Последния път, когато успях да прескоча охраната в студиото й, извика ченгетата.

- О, така ли? - Дали се усмихна язвително и пусна якето на Джери. - Знаеш ли какво? Не те харесвам, Яфе. Не харесвам хора, които се държат така, сякаш знаят всичко. Но най-вече не харесвам самодоволни филантропи, които вдигат шум до небесата за спасяването на света, но преебават хората, които държат на тях.