Сюзън Филипс - Мис Каприз

Джери дишаше по-тежко от Дали и с мъка намери думи да му отговори.

- Всичко това теб изобщо не те засяга.

- Всеки, който се появи в живота на Холи Грейс, рано или късно, се сблъсква с мен. Тя иска бебе и по някаква причина, която аз със сигурност не разбирам, иска и теб.

Джери се облегна на лампата. За момент главата му клюмна, а когато я вдигна, очите му бяха потъмнели от мъка.

- Кажи ми защо е толкова ужасно престъпление, че не искам да създам бебе в този свят? Защо тя е толкова упорита? Защо не можем да сме си само двамата?

Болката на Джери трогна Дали, но той направи всичко по силите си да я пренебрегне.

- Тя иска бебе, това е всичко.

- Аз ще съм най-лошият баща на света. Не знам нищо за бащинството.

Смехът на Дали беше тих и горчив.

- Смяташ ли, че някой от нас знае?

- Слушай, Бодин. Достатъчно хора ми натякват за това. Първо, Холи Грейс, после сестра ми, след нея и Франческа. Сега и ти си се заел с мен. Е, това не ви влиза в проклетата работа, разбираш ли? Това е между Холи Грейс и мен.

- Отговори ми на един въпрос, Яфе - каза бавно Дали. -Как ще продължиш да живееш със съзнанието, че си оставил най-хубавото нещо в живота ти да ти се изплъзне?

- Да не мислиш, че се опитвам да я забравя? - изплака Яфе. - Тя не иска дори да говори с мен, ти, проклет кучи сине! Дори не мога да се озова в една стая с нея.

- Може би не се опитваш достатъчно упорито.

Очите на Джери се присвиха, а челюстта му се стегна.

- Просто ме остави на мира, по дяволите. И стой настрана от Холи Грейс. Нещата между вас двамата вече са минало и ако още веднъж дори си помислиш да я докоснеш, ще те погна, разбираш ли ме?

- Разтреперих се в ботушите си - умишлено нахално му отвърна Дали.

Джери го погледна право в очите и по лицето му се изписа такава заплаха, че Дали изпита против волята си уважение.

- Не ме подценявай, Бодин - каза Джери с равен, но твърд глас. Устоя на погледа му няколко дълги мига, без да трепне, после се извърна и се отдалечи.

Дали го гледа известно време, после тръгна по тротоара. Когато излезе на платното да спре такси, в крайчеца на устата му потрепваше лека самодоволна усмивка.

Франческа се бе съгласила да се срещне с Дали в девет часа в един ресторант наблизо, който и двамата харесваха и в който се сервираше мексиканска храна. Облече черна кашмирена блуза и панталон на зеброви райета. После импулсивно избра едни сребърни обеци със силно изразена асиметрична форма, наслаждавайки се на представата колко щяха да го издразнят. Беше минала седмица, откакто го видя за последно, и бе в настроение да празнува. Агентът й бе приключил продължилите почти три месеца трудни преговори и от телевизията най-накрая бяха подписали. От началото на юни седмичното предаване „Франческа днес“ щеше да стане месечно.

Когато пристигна в ресторанта, видя, че Дали се е настанил в сепаре с високи облегалки в дъното, далеч от хората. Той я забеляза и се изправи бързо, а на лицето му проблясна глуповата усмивка - изражение по-подходящо за тийнейджър, отколкото за възрастен мъж. В отговор сърцето й се разтуптя.

- Здравей, скъпа.

- Здрасти, Дали.

Тя бе привлякла доста внимание, когато влезе в ресторанта, така че той я целуна съвсем леко. Веднага щом седнаха обаче, се наведе през масата и свърши работата както трябва.

- По дяволите, Франси, радвам се да те видя.

- И аз. - Тя го целуна отново, затвори очи и се наслади на замайващото усещане да е край него.

- Откъде намери тези обеци? От железарията ли?

- Това не са обеци - тросна му се надменно тя и се облегна. - Според човека, който ги създава, това са свободни абстракции на концептуализирана тревога.

- Без майтап. Е, надявам се, че си ги подложила на екзорсизъм, преди да си ги сложиш.

Франческа се усмихна, неговите очи сякаш изпиваха лицето й, косата й, формата на гърдите й под кашмирената блуза. Кожата й започна да се затопля. Смутена, тя отметна косата от лицето си. Обеците й се разлюляха. Дали се подсмихна, сякаш можеше да види всеки от еротичните образи, които проблясваха в главата й. После се отпусна на своето място, а синьото му спортно сако се разтвори над ризата. Въпреки усмивката му, тя забеляза, че изглежда уморен и разтревожен. Реши да отложи добрите новини за договора си, докато не разбере какво го притеснява.

- Теди гледа ли турнира? - попита я той.

- Да.

- И какво каза?

- Не много. Носеше каубойските ботуши, които му подари, и онзи невероятно отвратителен суитшърт, който не вярвам, че ти си купил.

Дали се разсмя.

- Обзалагам се, че той го харесва.

- Тази вечер го облече върху пижамата си.

Той отново се усмихна. Сервитьорът дойде и насочиха вниманието си към черната дъска, на която бе изписан специалитетът за деня. Дали избра пиле с чили и гарнитура от печен боб. Франческа не беше гладна, когато пристигна, но вкусните миризми в ресторанта възбудиха апетита й и реши да поръча гриловани скариди и малка салата.

Дали си поигра със солницата, изглеждаше малко по-спокоен.

- Бяха объркали разположението на флагчетата, иначе щях да се справя по-добре. Това ме дезориентира. А и зрителите вдигаха много повече шум, отколкото обикновено. Един кучи син щракна с фотоапарата си точно когато замахвах. По дяволите, мразя това.

Франческа се изненада, че той изпитваше необходимост да й се обяснява, но вече познаваше добре професионалната му кариера, за да вярва на тези извинения. Поговориха малко за Теди, после той я помоли да се освободи от ангажименти през следващата седмица.

- Ще поостана за няколко дни в града. Искат да ми дадат няколко урока за това, как да се оправям с техниката.

Тя го изгледа остро, а доброто й настроение се изпари.

- Ще приемеш работата на коментатор, която ти предлагат, така ли?

Той избегна погледа й.

- Утре моят кръвопиец ще ми донесе договора за подпис.

Храната им пристигна, но Франческа бе загубила апетит.

Това, което Дали се канеше да направи, не беше правилно - бе по-неправилно, отколкото той, изглежда, осъзнаваше. Около него витаеше атмосфера на поражение и тя не понасяше факта, че не я поглежда. Порови в скаридите си с вилицата, но не можа да се сдържи.

- Дали, би трябвало поне да завършиш този сезон. Не ми харесва идеята да напуснеш така, когато „Класик“ е само след седмица.

Видя напрежението в челюстта му, той се взря в някаква точка на сантиметри над главата й.

- Рано или късно, ще трябва да оставя стиковете. Моментът е подходящ колкото и всеки друг.

- Някой ден кариерата на телевизионен коментатор ще е чудесна за теб, но ти си само на трийсет и седем. На твоята възраст, а дори и над нея, много голф играчи все още участват на големите турнири. Виж какво направи Джак Никлаус на „Мастърс“ миналата година.

Очите му се присвиха и той най-сетне я погледна.

- Знаеш ли какво, Франси, харесвах те много повече, преди да се превърнеш в проклет голф експерт. Хрумвало ли ти е, че вече достатъчно много хора ми дават съвети как да играя и че изобщо не ми трябват още?

Предпазливостта й нашепваше, че е разумно да отстъпи, но тя не можеше да го направи, не и когато усещаше, че става въпрос за нещо важно. Поигра си със столчето на чашата си и после му хвърли враждебен поглед.

- Ако бях на твое място, щях да спечеля „Класик“, преди да се откажа да играя.

- О, щеше, така ли? - Малко мускулче потрепна на челюстта му.

- Щях. - Тя снижи глас, докато стана едва доловим шепот, и го погледна право в очите. - Щях да спечеля турнира, просто за да съм сигурна, че мога.

Ноздрите му потръпнаха.

- Тъй като едва ли знаеш разликата между драйвър и айрън, ще ми е страшно интересно да те гледам как го правиш.

- Не говорим за мен. Говорим за теб.

- Понякога, Франческа, говориш най-големите глупости, които някога съм чувал да произнася жена. - Той захвърли вилицата си, погледна я и около устата му се оформиха тънки, прави линии. - За твое сведение „Класик“ е един от най-трудните турнири на годината. Игрището е убийствено. Ако не улучиш грийна в правилната точка, можеш да преминеш от бърди до боги, без дори да разбереш. Имаш ли някаква представа кой участва в „Класик“ тази година? Най-добрите проклети голф играчи в света. Грег Норман ще е там. Казват му Голямата бяла акула, и не заради бялата му коса, а защото обича вкуса на кръвта. Бен Креншоу ще играе, неговият път е най-добрият от всички. Да не споменавам и Фъзи Зелър. Старият Фъзи пуска майтапи и се държи така, все едно е на неделна разходка в гората, но през цялото време пресмята колко дълбок гроб да ти изкопае. А и твоята дружка Севе Балестерос ще се появи, мърморейки под нос на испански и минавайки през всеки, който му се изпречи на пътя. После стигаме до Джак Никлаус. Макар че е на четиресет и седем, той все още е способен да издуха всеки от нас. Никлаус дори не е човек, Франси.

- И накрая идва Далас Бодин - каза тя тихо. - Далас Бодин, който е изпълнявал някои от най-добрите откриващи кръгове в голф турнирите, но накрая винаги отпада. Каква е причината, Дали? Не искаш ли победата достатъчно силно?

Нещо в него сякаш се пречупи. Той издърпа салфетката от скута си и я метна на масата.

- Да се махаме от тук. Вече не съм гладен.

Франческа не помръдна. Вместо това обви ръце около тялото си, вирна брадичка и мълчаливо го предизвика да я помести. Щеше да го накара да изплюе камъчето веднъж завинаги -дори ако заради това го загубеше.

- Никъде няма да ходя.

Точно в този момент Дали Бодин, изглежда, най-накрая осъзна онова, което беше доловил смътно, когато видя как блестящите диамантени обеци изхвърчат в кариерата. Той най-накрая осъзна колко силна е волята й. От месеци беше избирал да пренебрегва дълбоката интелигентност, която проблясваше в котешко зелените й очи, стоманената решителност, скрита зад дръзката усмивка, неукротимата сила на жената, която седеше срещу него, облечена толкова абсурдно с фриволна театралност. Беше си позволил да забрави, че тя бе дошла в тази страна без нищо, дори без характер, че бе успяла да осъзнае всяка от слабостите си и да я преодолее. Беше си позволил да забрави, че тя се е превърнала в шампион, докато той беше още само състезател.

Дали осъзна, че Франческа нямаше никакво намерение да напуска ресторанта, и чистата сила на волята й ще го препъне. Изпита миг на паника, сякаш беше отново дете и юмрукът на Джейси се бе засилил към него. Почувства Мечката да диша във врата му.

Внимавай, Бодин. Тя те хвана.

И така направи единственото, което можеше, единственото, което можеше да разсее тази необуздана, властна малка жена, преди да го разкъса.

- Франси, кълна се, че толкова ми развали настроението, че обмислям да променя плановете си за вечерта.

Той скришно плъзна салфетката отново в скута си.

- О? И какви бяха плановете ти?

- Цялото това натякване почти промени решението ми, но... какво пък, предполагам, че въпреки това ще те помоля да се омъжиш за мен.

- Да се омъжа за теб?

Челюстта на Франческа увисна от изумление.

- Защо не? Нямаше причини да не го правя, поне допреди няколко минути, когато се превърна в такава мърморана.

Франческа се облегна в сепарето, обзета от ужасното усещане, че нещо в нея се пречупва.

- Не може да изплюваш предложения за брак просто така -каза тя, разтреперана от гняв. - С изключение на едно деветгодишно момче, ние двамата нямаме нищо общо.

- Е, не съм толкова сигурен в това. - Дали бръкна в джоба на сакото си и измъкна малка кутийка. Протегна я към нея, отвори капака с палец и разкри изящен пръстен с диамант. -Купих това от един човек, съученик от гимназията, но помислих, че ще е честно да ти спомена, че той беше неволен гост на щата Тексас, след като влезе в „Пигли Уигли“¹⁹ с пищов в ръката. Та той ми разказа, че в затвора открил Исус, затова не смятам, че пръстенът е краден. Но предполагам, че не мога да съм сигурен за подобни неща.

Франческа, която вече беше забелязала отличителната синя опаковка на „Тифани“, почти не обърна внимание на думите му. Защо не беше споменал нищо за любов? Защо правеше това?

- Дали, просто не мога да приема този пръстен. Аз... не мога да повярвам, че наистина ми предлагаш. - Тъй като не знаеше как да каже това, което наистина мислеше, изброи всички логически спънки между тях. - Къде ще живеем? Моята работа е в Ню Йорк, твоята е навсякъде. И за какво ще си говорим извън спалнята? Само заради това, че... между нас прехвърчат искри, не означава, че ще можем да създадем заедно дом.

- Божичко, Франси, правиш всичко толкова сложно. С Холи Грейс бяхме женени петнайсет години, а имахме дом само в началото.

В главата й започна да се надига черен буреносен облак.