Дали мразеше „Класик“. Преди да се откаже от пиенето и играта му да се подобри, невинаги се класираше за него. Последните няколко години обаче играеше достатъчно добре, за да попадне в списъка на играчите. През повечето време му се щеше да си бе останал вкъщи. „Старият завет“ беше голф игрище, което изискваше перфекционизъм, а Дали дяволски добре знаеше, че е твърде несъвършен, за да оправдае подобни очаквания. Казваше си, че „Класик“ е турнир като всеки друг, но когато игрището го победеше, сякаш съсухряше самата му душа.

С всяка клетка от тялото си мечтаеше Франческа да бе избрала друг турнир за предизвикателството си. Не че я вземаше на сериозно. В никакъв случай. Доколкото зависеше от него, тя се беше сбогувала завинаги с онова нейно избухване. И все пак някой друг седеше в кабинката на коментатора, когато Дали направи тий за първата дупка и отдели време да се ухили на хубавката блондинка, която му се усмихваше от първи ред. Заяви на телевизионните босове, че ще трябва да почакат малко повече, и им върна договора неподписан. Още не беше готов да се оттегли. Не и тази година. Не и след онова, което Франческа му беше казала.

Усещането на стика в ръката му беше хубаво и докато запращаше топката, бе твърдо и успокоително. Почувства се свободен. И по дяволите, щеше да покаже на Франческа, че изобщо не знае за какво говори. Изпълни мощен драйв и запрати топката право в небето - като ракета, изстреляна от НАСА. Публиката го аплодира. Топката ускори във въздуха по пътя си към вечността. И тогава, в последната минута, преди да започне да се спуска, се отклони съвсем леко... но достатъчно, за да пропусне феъруея и да се приземи в група магнолии.

Франческа прескочи секретарката си и позвъни директно в спортния отдел за четвърти път този следобед.

- Как се справя? - попита тя, когато й отговори мъжки глас.

- Съжалявам, Франческа, но той загуби още един удар на седемнайсетата дупка, което го поставя с три удара над пара. Все пак това е само първи кръг и ако оцелее, има още три кръга, макар че това не е най-добрият начин за започване на турнира. - Тя стисна очи, докато мъжът продължаваше: - Разбира се, това, така или иначе, не е неговият тип турнири, знаеш го. „Класик“ е много напрегнат, силно зареден. Спомням си, когато Джак Никлаус владееше терена. - Тя едва го слушаше, докато говореше и си припомняше любимата си игра. - Никлаус е единственият голф играч в историята, който редовно побеждава на „Стария завет“. Година след година, от началото на 70-те до края на 80-те той идваше на „Класик“ и отнасяше всички, изминаваше феъруеите, като че ли ги притежаваше, караше малките грийнове да го молят за милост със свръхчовешките си пътове...

До края на деня Дали беше е четири удара над пара. Франческа се почувства разбита. Защо му беше причинила това? Защо му беше отправила това непосилно предизвикателство? Същата вечер у дома тя се опита да чете, но нищо не задържаше вниманието й. Захвана се да чисти килера, но пак не можеше да се концентрира. В десет вечерта започна да звъни на самолетните компании в опит да намери късен полет. После нежно събуди Теди и му каза, че двамата ще отидат на пътешествие.

Холи Грейс задумка по вратата на стаята им рано на следващата сутрин. Теди тъкмо беше станал, но Франческа крачеше из занемарената малка стая още от разсъмване. Това беше най-доброто, което успя да намери в града, който се пръскаше по шевовете от голф играчи и техните фенове. Тя почти се хвърли в прегръдките на Хол и Грейс.

- Слава богу, че си тук! Страхувах се, че нещо се е случило.

Холи Грейс остави куфара си до вратата и потъна уморено в най-близкия стол.

- Не знам защо ти позволих да ме въвлечеш в това. Снимките свършиха почти в полунощ и трябваше да хвана полет в шест сутринта. Спала съм само един час в самолета на път за насам.

- Съжалявам, Холи Грейс. Знам, че това е много гадно. Ако не смятах, че е важно, нямаше да те моля. - Тя донесе куфара й до леглото и го отвори. - Докато си вземаш душ, ще ти извадя чисти дрехи и Теди ще ти поръча закуска в кафенето. Знам, че е ужасно от моя страна да те пришпорвам така, но Дали започва след час. Вече получих пропуските. Само се увери, че ще види и двама ви веднага.

- Не разбирам защо ти не можеш да заведеш Теди да гледа играта - оплака се Холи Грейс. - Нелепо е да ме разкарваш през целия път до тук само за да придружа сина ти на голф турнир.

Франческа изправи Холи Грейс на крака и я бутна към банята.

- Точно сега се нуждая от сляпата ти вяра. Моля те! Четиресет и пет минути по-късно Франческа се отдалечи от вратата, като позволи на Холи Грейс и Теди да излязат, уверявайки се, че никой от хората, струпани на паркинга, не я беше разпознал. Знаеше колко бързо се разпространява подобна мълва, а нямаше намерение да допуска Дали да научи, че е наблизо, освен ако не станеше абсолютно наложително. Веднага щом двамата изчезнаха, тя се втурна към телевизора, за да е готова, когато отразяването на турнира започне.

Севе Балестерос водеше след първия кръг, така че Дали не беше в най-добро настроение, когато пристигна на грийна за тренировки. Харесваше Севе, преди Франческа да започне да прави коментари за това, колко добре изглежда. Сега се разстройваше само при вида на тъмнокосия испанец. Погледна към таблото и получи потвърждение на онова, което вече знаеше - предишния ден Джак Никлаус бе завършил с пет удара над пара, което означаваше по-лош кръг и от неговия собствен. Дали почувства гадничко задоволство. Никлаус остаряваше, годините най-накрая постигаха това, което хората не бяха успели - да сложат край на дългото властване на Златната мечка от Кълъмбъс, Охайо.

Скийт вървеше пред Дали до първия тий.

- Ей там има една малка изненада за теб - каза той и посочи наляво.

Дали проследи посоката на погледа му и се ухили, когато забеляза Холи Грейс, застанала зад въжетата. Тръгна към нея, но замръзна насред крачката си, когато разпозна Теди.

Обзе го гняв. Как можеше тази дребна жена да е толкова отмъстителна? Той знаеше, че Франческа е изпратила Теди, и знаеше защо. Беше изпратила момчето, за да му се надсмее, да му напомни за всяка гадна дума, която му беше казала. При други обстоятелства не би имал нищо против Теди да го гледа как играе, но не и на „Класик“ - не и на турнира, където никога не се беше справял добре. Хрумна му, че Франческа иска Теди да го види победен, и мисълта го вбеси толкова много, че едва се сдържа. Сигурно беше издал част от чувствата си, защото Теди сведе поглед към краката си, а после отново го погледна с онова инатливо изражение, което Дали бе започнал да разпознава твърде добре.

Напомни си, че вината не е на Теди, но все пак му беше необходим целият му самоконтрол, за да се приближи и да ги поздрави. Феновете му в галерията незабавно започнаха да му задават въпроси и да го окуражават. Той си размени няколко шеги с тях, доволен от разсейването, защого не знаеше какво да каже на момчето.

Съжалявам, че прецаках всичко между нас - ето това трябваше да каже. - Съжалявам, че не мога да разговарям с теб, да ти кажа какво означаваш за мен, да ти кажа колко горд бях, когато защити майка си онзи ден в Уайнет.

Скийт държеше драйвъра му, докато Дали се извръщаше от галерията.

- Това е първият път, когато Теди идва да те гледа, нали? -попита той и му подаде стика. - Ще е срамота, ако не види най-доброто ти представяне.

Дали го стрелна ядно с поглед и се приготви за началния удар. Усещаше мускулите на гърба и раменете си като стоманени въжета. Обикновено се шегуваше със зрителите преди удара, но днес не можеше да го понесе. Усещаше стика чужд в ръката си. Погледна към Теди и видя малка бръчица на челото му, следствие от тоталната му концентрация. Дали се насили да насочи вниманието си върху това, което трябваше да направи, което можеше да направи. Пое си дълбоко въздух, съсредоточил погледа си върху топката, с леко сгънати колене, изтегли стика назад и после го стовари с цялата сила на могъщата си лява страна. Топката полетя.

Зрителите го аплодираха. Топката се понесе над тучния зелен феъруей, бяла точица, която ускоряваше към безоблачното небе. Започна да се спуска, насочвайки се право към групата магнолии, които бяха спрели Дали и предишния ден. И тогава, съвсем накрая, се отклони надясно, така че се приземи на феъруея в идеална позиция. Дали чу необузданите тексаски поздравления зад себе си и се обърна да се ухили на Холи Грейс. Скийт вдигна палци и дори Теди имаше полуусмивка на лицето.

Тази нощ Дали си легна със съзнанието, че най-накрая е победил „Стария завет“. Докато лидерите в турнира бяха паднали жертва на силния вятър, той беше е един удар под пара, достатъчно, за да компенсира катастрофата от първия ден и да го покачи високо в списъка на таблото, достатъчно, за да покаже на сина си малко от уменията си в голфа. Севе все още се държеше заедно с Фъзи Зелър и Грег Норман. Уотсън и Креншоу бяха отпаднали. Никлаус бе отбелязал още един посредствен кръг, но Златната мечка не се отказваше лесно и се бе представил достатъчно добре, за да остане в играта.

Докато се опитваше да заспи, Дали си повтаряше, че трябва да се концентрира върху Севе и останалите, не да се тревожи за Никлаус. Джак беше на осем удара над пара, твърде далеч назад, за да му бъде съперник, и твърде стар, за да осъществи някой от чудодейните си удари в последната минута. Но докато разбухваше възглавницата си, чу гласа на Мечката да му шепне, сякаш стоеше точно до него в стаята.

Не ме отписвай, Бодин. Аз не съм като теб. Не се отказвам.

На третия ден Дали сякаш не можеше да задържи концентрацията си. Въпреки присъствието на Холи Грейс и Теди, играта му беше посредствена и завърши с три над пара. Заради това раздели второто място с още трима играчи, но от лидера го деляха два удара.

В края на третия ден главата на Франческа я болеше от напрегнато взиране в малкия телевизор на мотела. По Си Би Ес Пат Съмърол започна да обобщава станалото през деня.

- Дали Бодин никога не е играл добре под напрежение и ми изглежда напрегнат.

- Шумът от зрителите очевидно го притеснява - отбеляза Кен Вентури. - Както сигурно помниш, че Джак Никлаус играе в групата точно след Дали, а когато Джак е загрял, както е днес, галерията избухва. Бъди сигурен, че всеки път когато поздравленията им се разнесат наоколо, другите играчи ги чуват и всички разбират, че Мечката е направил поредния си забележителен удар. И това, разбира се, обърква лидерите в турнира.

- Ще е интересно да видим дали Дали ще може да промени модела на поражението си в последния кръг и да се съвземе утре - каза Съмърол. - Той има страхотен удар, един от най-добрите суингове и винаги е бил популярен сред феновете. Знаеш, че много ще им хареса най-накрая да го видят да побеждава.

- Но истинската новина днес е Джак Никлаус - заключи Кен Вентури. - На четиресет и седем годишна възраст, Златната мечка от Кълъмбъс, Охайо, има невероятните шейсет и седем удара - с пет под пара - което го поставя на второ място, редом до Севе Балестерос и Далас Бодин...

Франческа изключи телевизора. Трябваше да е доволна, че Дали е сред лидерите на турнира, но последният кръг винаги беше най-слабият за него. От това, което се бе случило на днешния кръг, можеше да заключи, че само присъствието на Теди няма да е достатъчно, за да го пришпори. Съзнаваше, че трябва да извади тежката артилерия, и хапеше долната си устна, отказвайки да мисли за това, колко лесно всички оръжия, за които се сещаше, биха могли да се обърнат срещу нея.

- Просто стой далеч от мен - каза Холи Грейс на следващата сутрин, когато Франческа се втурна след нея и Теди през моравата на клуба към тълпата, оградила първия тий.

- Знам какво правя - извика Франческа. - Или поне така си мисля.

Холи Грейс се извърна, когато Франческа я настигна.

- Ако Дали те види, това окончателно ще съсипе концентрацията му. Не можеше да избереш по-подходящ момент, за да му съсипеш последния кръг.

- Той сам ще си го съсипе, ако не присъствам - настоя Франческа. - Виж, ти го глезиш от години и това не върши работа. Нека за разнообразие го направим по моя начин.

Холи Грейс махна очилата си и се взря във Франческа.

- Глезя го? Никога не съм го глезила!

- Да, това правиш. Глезиш го през цялото време. - Франческа грабна ръката на Холи Грейс и я забута към първия тий. -Просто направи това, което те помолих. Знам много повече за голфа отпреди, но все още не разбирам тънкостите. Ще трябва да стоиш до мен и да ми обясняваш всеки удар, който той прави.

- Ти си луда, знаеш ли...

Теди наклони глава на една страна, докато слушаше спора между майка си и Холи Грейс. Не му се случваше често да вижда възрастни да спорят и му беше интересно. Носът му бе изгорят от слънцето, а краката му бяха уморени от дългото ходене през последните два дни. Но чакаше с нетърпение последния кръг, макар че до известна степен беше скучно да стои и да следи кога играчите ще направят удар. И все пак чакането си струваше, защото понякога Дали отиваше до въжетата и му казваше какво се случва, и после всички му се усмихваха и той знаеше, че е специално дете, тъй като получава толкова много внимание. Дори след като Дали направи няколко доста лоши удара вчера, беше отишъл и обяснил на Теди какво е положението. Денят беше слънчев и мек, температурите бяха твърде високи за хулиганския суитшърт, но въпреки това Теди реши да го облече.