- Не искам да говоря за това.

Теди инатливо преплете пръсти в мрежата.

Дали направи същото с надеждата, че ще се справи добре с предстоящото.

- Случвало ли ти се е да отидеш да играеш с приятел и когато пристигнеш у тях, да откриеш, че е направил нещо специално, докато те е нямало? Може би крепост или замък?

Теди кимна предпазливо.

- Може би е направил люлка или е построил писта за колите си?

- Или може би е направил хубав планетариум от найлонови торби и фенерче - прекъсна го Теди.

- Или планетариум от найлонови торби - бързо се поправи Дали. - Във всеки случай си погледнал планетариума и си помислил колко е страхотен, дори си завидял, дето сам не си го направил. - Дали пусна оградата и задържа погледа си върху Теди, за да е сигурен, че момчето го разбира. - И понеже завиждаш, вместо да кажеш на приятеля си колко страхотен планетариум е направил, ти вирваш нос и му казваш, че не е чак толкова страхотен, макар че това е стопроцентово най-хубавият планетариум, който някога си виждал.

Теди кимна бавно, заинтригуван, че един възрастен може да разбере подобно нещо. Дали положи ръка върху телескопа, който сочеше към Ню Джърси.

- Ето това се случи, когато те срещнах.

- Така ли? - попита удивен Теди.

- Видях едно дете, наистина страхотно дете, умно и смело, но аз не бях допринесъл с нищо, за да го възпитам такова, и ме обхвана завист. Така че, вместо да кажа на майка му: „Хей, отгледала си сама великолепно дете“, се държах, сякаш не мисля, че детето е толкова страхотно, и че щеше да е много по-добро, ако аз бях наоколо да й помагам. - Дали огледа лицето на Теди, опитвайки се да разчете по изражението му дали го разбира, но момчето не издаваше нищо. - Можеш ли да ме разбереш? -попита го накрая.

Друго дете би кимнало, но дете с айкю от сто шейсет и осем точки имаше нужда от време, за да поразмишлява върху казаното.

- Сега може ли да погледнем гумения Кинг Конг? - попита любезно Теди.

Церемонията край Статуята на Свободата се проведе в един хубав майски ден с ароматен бриз, кристално синьо небе и лениво прелитащи гларуси. Три моторни лодки, украсени с червени, бели и сини знамена, бяха прекосили залива към Либърти Айлънд същата сутрин и бяха акостирали на дока, където обикновено фериботът оставяше туристите. Но през следващите няколко часа тук нямаше да има туристи, а само неколкостотин души.

Лейди Свобода се извисяваше над специално построената платформа за церемонията върху моравата от южната страна на острова, близо до постамента. Обикновено публичните церемонии се провеждаха в оградената част зад статуята, но екипът на Белия дом бе сметнал, че мястото под лицето и с откритата гледка към залива ще е по-благоприятно за фотографите на пресата. Франческа, облечена в тъмнозелена рокля и със сако от копринен шантунг в слонова кост, седеше сред другите почетни гости, различни правителствени служители и представителя на Върховния съд. На катедрата президентът на САЩ говореше, а думите му отекваха през високоговорителите сред дърветата.

- Днес празнуваме всички, млади и стари, черни и бели, някои със скромен произход, други - родени в разкош. Имаме различни религии и различни политически възгледи. Но в сянката на великата Лейди Свобода всички сме равни, наследници на пламъка...

Сърцето на Франческа беше изпълнено с толкова радост, че щеше да се пръсне. Всеки участник можеше да покани двайсет гости и докато се взираше в своята разнообразна група, осъзна, че тези хора, които бе обикнала, представляват микрокосмоса на самата страна.

Дали носеше американския флаг, закачен на ревера на синия му костюм, от едната му страна седеше госпожица Сибил, а от другата - Теди и Холи Грейс. Зад гях Наоми се беше навела настрани и шепнеше нещо в ухото на съпруга си. Изглеждаше добре след раждането, но и нервна, без съмнение се тревожеше, че е оставила четириседмичното си бебе, макар и само за ден. И Наоми, и съпругът й носеха черни превръзки в знак на протест срещу апартейда. Нейтън Хърд седеше до Скийт Купър - интересна комбинация от личности според Франческа. От Скийт до края на редицата се виждаха само женски лица - бели и черни, някои с твърде много грим, но всички носещи искрата на надеждата за собственото си бъдеще. Това бяха бегълките на Франческа и тя беше трогната колко много от тях бяха пожелали да са с нея в този ден. Дори Стефан й се беше обадил от Европа сутринта, за да я поздрави, и тя бе приветствала новината, че напоследък е спечелил привързаността на красива млада вдовица на италиански индустриалец. Само Джери не беше уважил поканата й, защото бе отхвърлила последната му молба да го включи в предаването си.

Дали забеляза, че тя го гледа, и й се усмихна толкова интимно, че все едно беше произнесъл колко я обича. Въпреки повърхностните им различия, те бяха открили, че душите им са създадени една за друга.

Теди се беше притиснал към Холи Грейс вместо към баща си, но Франческа вярваше, че нещата скоро щяха да се наредят, и не позволи това да развали удоволствието й от деня. След седмица тя и Дали щяха да са женени и никога през целия си живот не се бе чувствала по-щастлива, отколкото бе сега.

Президентът се приготвяше за големия финал.

- Америка е страна на възможностите, дом на личната инициатива, както свидетелства успехът на почетните ни гости днес. Ние сме най-великата страна на света...

Франческа беше участвала в програми за бездомните в Америка, в програми срещу бедността и несправедливостта, расизма и сексизма. Познаваше всички недостатъци на страната, но в момента можеше само да се съгласи с тези думи. Америка не беше идеална страна, беше твърде често себична, насилствена и алчна. Но беше и страна, която често проявяваше голямото си сърце, макар че невинаги успяваше да подреди приоритетите си правилно.

Президентът приключи речта си и пожъна шумни овации, уловени от телевизионните камери, които щяха да я излъчат по новините през деня. После представителят на Върховния съд пристъпи напред. Макар че не можеше да обгърне с поглед Елис Айлънд, Франческа усещаше присъствието му като благословия и се замисли за всички имигранти, които бяха пристигали на острова само с дрехите на гърба си и решимост да си извоюват нов живот. От всички милиони, които бяха преминали през златните порти, тя със сигурност беше най-недостойна.

Франческа стоеше заедно с другите, а в ъгълчето на устата й се прокрадваше усмивка, докато си спомняше двайсет и една годишното момиче в розова рокля, което се тътреше по луизианския път с куфар „Луи Вюитон“. Вдигна ръка и започна да повтаря думите, които произнасяше представителят на Върховния съд.

- Заявявам под клетва, че напълно и изцяло се отказвам и отхвърлям всяка преданост и вярност към всеки друг чужд владетел, принц, държава или суверенитет...

Сбогом, Англия - помисли си тя. - Не беше твоя грешката, че забърках такава каша. Ти си хубава стара страна, но аз се нуждая от сурово, неотъпкано място, което да ме научи как да се справям сама.

- ...че ще подкрепям и защитавам Конституцията и законите на Съединените американски щати срещу всички врагове, чужди и вътрешни...

Щеше да даде най-доброто от себе си, макар че отговорностите й като гражданин я изпълваха със страхопочитание. Ако едно общество трябваше да остане свободно, как можеше подобни задължения да се приемат лековато?

- ...че ще воювам от името на Съединените американски щати...

Боже, надяваше се да не се наложи!

- ...че ще изпълнявам задачи от национално значение под граждански контрол, когато законът го изисква...

Следващия месец тя щеше да свидетелства пред комисия на Конгреса по проблемите на бегълците и вече бе задействала регистрацията на фондация, която да финансира изграждането на убежища. С превръщането на „Франческа днес“ в месечно шоу най-накрая щеше да има шанс да се отплати на страната, която вече й бе дала толкова много.

- ...че с Божията помощ приемам тези задължения свободно, без никакви възражения или намерения за избягването им.

Когато церемонията приключи, откъм публиката се разнесоха радостните възгласи на тексаските й приятели. Със сълзи в очите, Франческа наблюдаваше как гостите й стават за смях.

После президентът поздрави новите граждани, а след него и представителят на Върховния съд и други правителствени чиновници. Оркестърът изсвири първите тонове на химна и служителите на Белия дом, които отговаряха за церемонията, започнаха да насочват участниците към ярко тапицираните маси, разположени под дърветата и отрупани с пунш и сандвичи, точно като на пикник за Четвърти юли.

Дали първи стигна до нея, с широка тексаска усмивка на лицето.

- Последното нещо, от което тази страна се нуждае, е още един либерал с право на глас, но наистина се гордея с теб, скъпа.

Франческа се разсмя и го прегърна. От поляната откъм източната страна на острова се разнесе шумен рев, когато президентският хеликоптер се издигна във въздуха, отнасяйки го заедно с някои от правителствените служители. След като президентът бе заминал, атмосферата се отпусна. Беше направено съобщение, че статуята е отворена за частно разглеждане от всички, които желаят.

- Гордея се с теб, мамо - каза Теди.

Тя стисна рамото му.

- Изглеждаше почти толкова добре, колкото и корейският дизайнер - каза й Холи Грейс. - Знаеш ли, че той носеше розови чорапи с пеперуди от кристали?

Франческа оценяваше опита на Холи Грейс да се пошегува, особено като знаеше, че е само преструвка. Твърде много от заряда на Холи Грейс бе угаснал през последните няколко месеца.

- Насам, госпожице Дей - извика един от фотографите.

Тя се усмихна на камерата и говори с всички, дошли да я поздравят. Бившите й бегълки се подредиха на опашка, за да поздравят Дали. Флиртуваха скандално с него и той флиртуваше с тях, карайки ги да се смеят. Фотографите искаха снимки на Холи Грейс, а всеки канал поиска да заснеме кратко интервю с Франческа. След като и последният блиц приключи, Дали бутна чаша с пунш в ръцете й.

- Виждала ли си Теди?

Тя се огледа.

- От известно време не съм. - Обърна се към Холи Грейс, която тъкмо идваше към тях. - Виждала ли си Теди?

Холи Грейс поклати глава. Дали изглеждаше разтревожен, но Франческа му се усмихна.

- На остров сме, не би могъл да изпадне в беда.

Дали не изглеждаше убеден.

- Франси, той е и твой син. С такова генетично наследство ми се струва, че би могъл да изпадне в беда навсякъде.

- Да отидем да го потърсим.

Предложи го повече от желание да бъде сама с Дали, отколкото от загриженост за Теди. Островът беше затворен за туристи още час. Какво можеше да му се случи?

Докато оставяше чашата с пунша, забеляза, че Наоми стиска ръката на Бен Пърлман и гледа нагоре. Франческа заслони очи и също погледна натам, но видя само малък самолет, който кръжеше над главите им. И после забеляза, че от него падна нещо. Докато го наблюдаваше, се отвори парашут. Един по един, хората около нея поглеждаха към небето и наблюдаваха снижаването на парашутиста към Либърти Айлънд.

Докато парашутът падаше, от него постепенно се разгъваше дълъг бял флаг. На транспаранта бяха отпечатани черни букви, но беше почти невъзможно да се прочетат, докато вятърът го нагъваше в различни посоки и заплашваше да го оплете във въжетата на парашута. Неочаквано флагът се изпъна.

Франческа усети как нечии остри нокти се забиват в ръкава на коприненото й сако.

- О, боже! - прошепна Холи Грейс.

Очите на всички, както и на телевизионните камери, се приковаха в надписа:

ОМЪЖИ СЕ ЗА МЕН, ХОЛИ ГРЕЙС

Макар че беше скрит от каската и белия гащеризон, парашутистът не можеше да е друг освен Джери Яфе.

- Ще го убия - каза Холи Грейс, а от всяка нейна дума капеше отрова. - Този път отиде твърде далеч.

После вятърът се обърна и се показа другата страна на флага.

На нея имаше рисунка на щанга.

Наоми се приближи до Холи Грейс.

- Съжалявам - каза тя. - Опитах се да го спра, но той толкова много те обича, а и отказва да прави нещата по лесния начин.

Холи Грейс не отговори. Не откъсваше очи от снижаването на парашута, който първоначално се приближи до острова, но после започна да се отклонява. Наоми изписка тихо, а пръстите на Холи Грейс се забиха по-силно в ръката на Франческа.

- Отива към водата - изплака тя. - О, боже, ще се удави. Ще се оплете в парашута и в този глупав флаг... - Тя се откъсна от Франческа и се затича към брега, като крещеше с пълно гърло: - Ти, глупав комуняга! Ти, тъп, глупав...

Дали обви с ръка раменете на Франческа.

- Имаш ли представа защо на този флаг има рисунка на дръжки?

- Това е щанга - отвърна му тя и затаи дъх, когато Джери прескочи дигата и се приземи на поляната на около петдесет метра от тях.