Сюзън Филипс - Мис Каприз

Скийт захвърли „Пийпъл“ на задната седалка и взе брой на „Нешънъл Инкуайърър“.

- В интервютата си Шер започва да говори за това, колко много уважава Сони. Ето как разбрах, че скоро ще скъсат. Знаеш толкова добре, колкото и аз, че когато една жена започне да говори за „уважение“, е по-добре да си наемеш добър адвокат.

Дали се разсмя и после се прозя.

- Мамка му, Дали - възкликна Скийт, като видя как скоростомерът запълзя от седемдесет и пет към осемдесет. - Защо не пропълзиш отзад да поспиш? Нека аз да покарам малко.

- Ако сега заспя, няма да се събудя до следващата неделя, а трябва да се квалифицирам за тая глупост, особено след днес. - Тъкмо бяха приключили последния кръг на „Садърн Оупън“, където Дали бе отбелязал катастрофалните 79 - със седем удара над пара⁷ - нещо, което не възнамеряваше да му се случи отново. - Не вярвам да имаш брой на „Голф Дайджест“ сред всички тия боклуци.

- Знаеш, че не чета подобни неща. - Скийт обърна на втора страница на „Инкуайърър“. - Искаш ли да чуеш нещо за Джаки Кенеди или за Бърт Рейнолдс?

Дали изръмжа, после завъртя копчето на радиото. Макар че самият той обичаше рокендрол, се опита да намери станция с кънтри заради Скийт. Най-доброто, което откри, беше Крие Кристоферсън, който се беше продал на Холивуд, така че вместо това пусна новините.

- ...Радикалният лидер от шейсетте Джери Яфе днес беше оправдан по всички обвинения за участието му в демонстрация във военновъздушната база „Нели“ в Невада. Според федералните власти Яфе, който спечели популярност по време на бунтовете през 1968 година на конвенцията на демократите в Чикаго, в последно време е насочил вниманието си към антиядрени дейности. Част от непрестанно смаляващата се група радикали от 60-те все още въвлечени в активистки каузи...

Дали не се интересуваше от стари хипита и врътна копчето с отвращение. После отново се прозя.

- Мислиш ли, че ако опитваш наистина упорито, ще можеш да ми почетеш от онази книга, която набутах под седалката?

Скийт се протегна и издърпа издание с меки корици на „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър, после я остави.

- Прегледах я преди няколко дни, когато беше излязъл с онази младичка брюнетка, дето все те наричаше „господин Бодин“. Проклетата книга няма смисъл. - Скийт затвори „Инкуайърър“. - Интересно ми е тя продължи ли да те нарича така и докато бяхте в мотела?

Дали завря една дъвка в устата си.

- След като си свали роклята, предимно мълчеше.

Скийт се изкиска, но това почти не промени изражението му. В зависимост от гледната точка, Кларънс Купър - Скийт беше благословен или прокълнат с лице, което го правеше същински двойник на Джак Паланс. Притежаваше същите застрашителни грозно-красиви черти, същия сплескан нос и малки тесни очички. Косата му беше тъмна и преждевременно посивяваща; носеше я толкова дълга, че трябваше да я връзва на конска опашка с гумен ластик, когато асистираше на Дали.

Но обикновено просто я оставяше да пада на раменете му и я прибираше с червена лента през челото, като истинския си идол, който не беше Паланс, а Уили Нелсън, най-големият разбойник в Остин, Тексас.

Скийт беше на трийсет и пет, с десет години по-възрастен от Дали. Бивш измамник, който бе лежал за въоръжен обир и беше решен да не повтори това преживяване. Край хората, които не познаваше, беше тих, предпазлив с всеки облечен в костюм, но безкрайно лоялен към онези, които обичаше, а човекът, когото обичаше най-много, бе Далас Бодин.

Дали беше открил Скийт припаднал на пода в тоалетната в порутена бензиностанция „Тексако“ на щатски път 180 край Кадо, Тексас. По това време беше на петнайсет, дългурест тийнейджър, висок метър и осемдесет, облечен в парцалива тениска и мръсни джинси, които разкриваха глезените му. Окото му беше насинено, кокалчетата му - ожулени, а челюстта му бе подута почти двойно от бруталния сблъсък, който щеше да се окаже последен, с баща му Джейси Бодин.

Скийт все още си спомняше как се взира в Дали от мръсния под и усилено се опитва да фокусира погледа си. Въпреки насиненото си лице, момчето, застанало в тоалетната, беше най-красивото дете, което бе виждал. Имаше гъста руса коса с по-светли нишки, искрящи сини очи, обрамчени от плътни, извити мигли, и уста, с която би се гордяла всяка елитна проститутка. Докато мозъкът на Скийт се проясняваше, той забеляза и сълзите, които се стичаха през мръсотията по бузите на момчето, както и навъсеното му войнствено изражение, което го предизвикваше да направи нещо.

Скийт се изправи с препъване и плисна вода върху лицето си.

- Тази тоалетна вече е заета, синко.

Момчето забоде палец в парцаливия джоб на дънките си и вирна подутата си брадичка.

- Да бе, заета. От смърдящо безполезно кучешко лайно.

С малките си очички и лице на Джак Паланс, Скийт не беше свикнал да го предизвикват дори големи мъже, камо ли някакво си дете, което едва ли се бръснеше и веднъж седмично.

- Белята ли си търсиш, момче?

- Вече си я намерих и предполагам, че още малко няма да ми навреди.

Скийт изжабури устата си и изплю водата в умивалника.

- Ти си най-тъпото дете, което съм виждал в живота си -промърмори той.

- Аха, ами ти също не изглеждаш много умен, кучешко лайно.

Скийт не се ядосваше лесно, но запоят му бе продължил почти две седмици и не беше в добро настроение. Изпъна се, замахна с юмрук и направи две несигурни крачки напред, решен да добави още към пораженията, които Джейси Бодин вече беше нанесъл. Момчето се запъна, но преди Скийт да успее да го удари, долнопробното уиски, което беше пил, го надви и той усети как мръсният бетонен под докосва омекналите му колене.

Събуди се на задната седалка на един студебейкър ’56 с лоша шумоизолация. Хлапето караше по щатски път 180 с една ръка на волана, докато другата висеше през прозореца и тактуваше в ритъма на „Сърф Сити“.

- Отвличаш ли ме, момче? - изръмжа той, като се поизправи на седалката.

- Типът от бензиностанцията се канеше да викне ченгетата. Тъй като, изглежда, не разполагаш със законно средство за придвижване, нямаше какво друго да направя, освен да те взема с мен.

Скийт обмисли думите му няколко минути и каза:

- Казвам се Купър, Скийт Купър.

- Далас Бодин. Хората ми викат Дали.

- Достатъчно голям ли си, че да караш законно тая кола?

Дали сви рамене.

- Откраднах колата от дъртия и съм на петнайсет. Да те пусна ли да си ходиш?

Скийт си помисли за своя пробационен инспектор, който със сигурност гледаше с лошо око на точно такъв тип изпълнения и после погледна решителното дете, което караше по напечения от слънцето тексаски път, сякаш притежаваше и земята под него. Взе решение, облегна се на седалката и затвори очи.

- Май ще поостана още няколко мили - каза.

Десет години по-късно още не си беше тръгнал.

Скийт погледна към Дали, седнал зад волана на буика от 1973-та, който караше сега, и се зачуди как годините се бяха изтърколили толкова бързо. От деня на срещата им в „Тексако“ бяха изиграли доста голф мачове. Подсмихна се, когато си спомни първия.

Не бяха пътували повече от два часа през онзи ден, когато стана очевидно, че двамата нямат почти нищо освен пари за пълен резервоар бензин. Бягството от гнева на Джейси Бодин обаче не беше попречило на Дали да хвърли няколко очукани стика в багажника, преди да се втурне към Хюстън, така че той започна да търси информационни табели за най-близкия голф клуб.

Докато отбиваше по една оградена с дървета алея, Скийт го погледна.

- Не ти ли хрумна, че двамата не изглеждаме много подходящо за голф клуб с този откраднат студебейкър и съсипаното ти лице?

Отеклата устна на Дали се изви в самонадеяна усмивка.

- Тези неща нямат значение, когато можеш да изпълниш двеста и двайсет ярдов⁸ удар с петица и да приземиш топката върху пет цента.

Той накара Скийт да си изпразни джобовете, взе събраната сума от дванайсет долара и шейсет и четири цента, приближи се до трима от редовните членове и им предложи да изиграят приятелски мач при десет долара за дупка. Предложи им великодушно да използват електрическите си колички и огромните си кожени чанти, претъпкани със стикове „Уилсън“ и „Макгрегър“. Дали обяви, че ще е щастлив да върви редом с тях със своята петица и втората си най-добра топка „Тайтълист“.

Мъжете огледаха мърлявото красиво дете, от чиито джинси се подаваха кокалести глезени, и поклатиха глави.

Дали се ухили и ги нарече „безполезни лайняни женчовци с жълто около устата“, предложи им да вдигне залога на двайсет долара за дупка, точно седем долара и трийсет и шест цента повече, отколкото имаше в задния си джоб. Членовете го подкараха към първия тий и го заплашиха, че ще му ритат многознаещия задник чак до границата е Оклахома.

Същата вечер Дали и Скийт ядоха стекове и спаха в „Холидей Ин“.

Когато стигнаха Джаксънвил, имаха трийсет минути преди началото на квалификациите за „Ориндж Блосъм Оупън“, 1974 година. Същия следобед, в стремежа си към известността, един спортен репортер от Джаксънвил изрови стъписващия факт, че Далас Бодин, със своя селяндурски говор и назадничави убеждения, има бакалавърска степен по английска литература. Две вечери по-късно репортерът най-сетне успя да го проследи до „Луела“, мръсна бетонена постройка с олющена розова боя и пластмасови фламинга, и го предизвика с информацията, сякаш току-що бе напипал политически скандал.

Дали вдигна поглед от чашата си с бира, сви рамене и каза, че след като дипломата му е от Тексаския университет, вероятно не струва много.

Точно този тип непочтителност привличаше спортните репортери за още от същото, откакто преди две години Дали бе влязъл в света на професионалните играчи. Той ги забавляваше в продължение на часове с нецензурни коментари за състоянието на Щатите, спортистите, които са се продали на Холивуд, и „гъзоразцепващата“ еманципация на жените. Беше от новото поколение добри момчета - красив като филмова звезда, прекалено скромен и много по-умен, отколкото искаше да се знае. Дали Бодин беше почти съвършеният материал за списание с едно изключение.

Винаги губеше на големите турнири.

След като беше обявен за новото златно момче сред професионалистите, извърши почти непростимия грях да не спечели и един важен турнир. Ако играеше в двуетапно състезание в предградията на Апопка, Флорида, или Ървинг, Тексас, можеше да спечели с осемнайсет удара под пара, но на „Боб Хоуп“ или „Кемпър Оупън“ можеше дори да не стигне до пар. Спортните журналисти не спираха да задават на читателите си един и същи въпрос: кога Далас Бодин ще достигне потенциала си като професионалист?

Тази година Дали беше решил да спечели „Ориндж Блосъм Оупън“ и да сложи край на серията от лош късмет. От една страна, харесваше Джаксънвил - по негово мнение това беше единственият град във Флорида, който не се опитваше да се превърне в тематичен парк - а и харесваше игрището, на което се провеждаше турнирът. Въпреки липсата на сън успя да се представи солидно на квалификациите в понеделник и после, напълно отпочинал, игра брилянтно на Про-Ам⁹ в сряда. Успехът укрепи самочувствието му, а също и фактът, че Златната мечка¹⁰ от Кълъмбъс, Охайо, се беше разболял от тежък грип и бе принуден да се оттегли.

Чарли Корнър, спортният журналист на Джаксънвил, пийна глътка от чашата си с бира и се опита небрежно да се излегне в стола си със същата грация, която бе наблюдавал у Дали Бодин.

- Мислиш ли, че оттеглянето на Джак Никлаус ще се отрази върху „Ориндж Блосъм“? - попита той.

Според Дали това беше един от най-глупавите въпроси на света заедно с: „И за теб ли беше така хубаво, както за мен?“, но той се престори, че го обмисля.

- Е, Чарли, като вземеш предвид факта, че Джак Никлаус е на път да стане най-великият играч в историята на голфа, бих казал, че има доста добър шанс да забележим, че го няма.

Журналистът погледна скептично към Дали.

- Най-великият играч? Не забравяш ли още някого, като Бен Хоган и Арнолд Палмър? - Той спря почтително, преди да изрече следващото име, най-святото в голфа. - Не забравяш ли и Боби Джоунс?

- Никой никога не е играл голф като Джак Никлаус - каза твърдо Дали. - Дори и Боби Джоунс.

Скийт говореше с Дуела, собственичката на бара, но когато чу да се споменава името на Никлаус, се намръщи и попита журналиста за шансовете на „Каубойс“ да стигнат до Супер-купата. Скийт не обичаше Дали да говори за Никлаус, така че си беше създал навик да прекъсва всякакви разговори, тръгнали в тази посока. Казваше, че говоренето за Никлаус праща цялата игра на Дали по дяволите. Дали не би го признал, но Скийт имаше право.

Докато двамата с журналиста говореха за „Каубойс“, Дали се опита да се отърси от потиснатостта, която го връхлиташе всяка есен, като по часовник, като се отдаде на позитивно мислене. Сезон 1974-та почти приключваше и той не се беше справил толкова зле. Беше спечелил няколко хиляди долара от наградния фонд и ги беше удвоил с лудешки залагания - изигра най-добрата топка с лявата ръка; заложи, че ще уцели средната нула на знака за 200 ярда; игра импровизиран мач в едно пресъхнало дере и дванайсетметрова бетонна канализационна тръба. На няколко дупки дори опита номера на Тревино, като хвърляше топката във въздуха и я удряше със стъклена бутилка, но явно в наши дни стъклото не беше толкова дебело, както едно време, така че Дали се отказа от номера, след като получи пет шева на дясната си ръка. Въпреки нараняването, спечели достатъчно пари, за да си плати бензина и да осигурява удобства на двама им със Скийт. Не беше цяло състояние, но беше дяволски много в сравнение с това, което старият Джейси Бодин някога бе изкарвал на кейовете край Бъфало в Хюсгьн.