Тъкмо бяха свършили да вечерят насаме в апартамента му и лицето му изглеждаше младо и любопитно уязвимо, докато светлината на свещите смекчаваше аристократичните му черти. Тя се взираше в него през масата, върху която бяха подредени ценности на двеста години и китайски порцелан, обкантен с двайсет и четири каратово злато, и се опитваше да го накара да разбере от сериозността на изражението й, че това е много по-трудно за нея, отколкото е възможно да бъде за него.

- Разбирам - каза той, след като му беше изложила по възможно най-милия начин аргументите си защо не могат да продължат приятелството си. И после още веднъж: - Разбирам.

- Наистина ли разбираш? - Тя наклони глава на една страна, така че косата да открие лицето й, позволявайки на светлината да улови двойката кристали, които се полюшваха на ушите й и проблясваха като звезди на фона на кестенявото небе.

Прямият му отговор я шокира.

- Всъщност не. - Той се отблъсна от масата и се изправи рязко. - Изобщо не разбирам. - Погледна надолу към пода и после отново към нея. - Трябва да призная, че доста се увлякох по теб, Франческа, а и ти ми даваше всички основания да смятам, че не съм ти безразличен.

- Не си - отвърна тя откровено. - Разбира се, че не си.

- Но не достатъчно, за да се примириш с всички трудности около мен.

Комбинацията от упорита гордост и болка, която долови в гласа му, я накара да се чувства ужасно виновна. Не се ли предполагаше, че благородниците крият чувствата си без значение от обстоятелствата?

- Наистина са много - напомни му тя.

- Да, нали? - В смеха му имаше горчива нотка. - Беше глупаво да повярвам, че държиш на мен достатъчно, че да се примириш с това.

Сега, в усамотението на спалнята си, Франческа се намръщи за кратко на отражението си в огледалото. Понеже нейното сърце не трепваше пред никого, винаги се изненадваше, когато някой от мъжете, с които имаше връзка, реагираше толкова силно на раздялата им.

И все пак нищо не можеше да се направи. Тя завъртя капачката на гланца и се опита да подобри настроението си, като си затананика британска салонна танцувална мелодия от 30-те години за един мъж, който танцувал с момиче, което танцувало с принца на Уелс.

- Тръгвам, скъпа - каза Клоуи, която се появи на вратата, докато нагласяше пастелното си филцово бомбе върху тъмната си къса къдрава коса. - Ако Хелмут се обади, кажи му, че ще се върна до един.

- Ако Хелмут се обади, ще му кажа, че си умряла. - Франческа сложи ръце на хълбоците си, а канеленокафявите й нокти изглеждаха като малки изрязани бадеми, докато потропваше нетърпеливо с тях по зеления велурен панталон.

Клоуи затегна закопчалката на визоновата яка около врата си.

- Скъпа...

Франческа почувства пристъп на угризение, когато забеляза колко уморена изглежда майка й, но го потисна, като си напомни, че саморазрушителната склонност на Клоуи към мъжете се бе влошила през последните месеци и нейно задължение като дъщеря беше да й го посочи.

- Той е жиголо, мамо. Всички го знаят. Измислен германски принц, който те прави на пълна глупачка. - Франческа се пресегна покрай ароматизираните закачалки в гардероба си към Стойката със златния люспест колан, който бе купила в магазина на „Дейвид Уеб“ последния път, когато беше в Ню Йорк. След като го закопча на кръста си, насочи вниманието си към Клоуи. - Тревожа се за теб, мамо. Под очите ти има сенки и изглеждаш уморена през цялото време. Невъзможно е да се живее с теб. Вчера ми донесе бежово кимоно на „Живанши“ вместо сребърното, за което те помолих.

Клоуи въздъхна.

- Съжалявам, скъпа. Аз... аз мисля за разни неща и не спя добре. Ще ти взема сребърното кимоно утре.

Удоволствието на Франческа, че ще получи правилното кимоно, не успя да засенчи напълно притеснението й за Клоуи. Опита се възможно най-нежно да я накара да разбере колко сериозна е ситуацията.

- Ти си на четиресет, мамо. Трябва да започнеш да се грижиш по-добре за себе си. Боже, не си ходила на масаж на лицето от седмици.

За свое изумление, видя, че е засегнала Клоуи. Спусна се и прегърна набързо майка си за помирение, като внимаваше да не размаже деликатно нанесения руж по скулите й.

- Няма значение - каза. - Аз те обожавам. А ти си все така най-красивата майка в Лондон.

- Което ми напомня, че една майка в тази къща е достатъчна. Вземаш си противозачатъчните, нали, скъпа?

Франческа изстена.

- Не започвай отново...

Клоуи извади чифт ръкавици от щраусова кожа на „Шанел“ и започна да си ги слага.

- Не мога да понеса мисълта, че ще забременееш, докато си още толкова млада. Бременността е толкова опасна.

Франческа отметна косата си зад раменете и се обърна към огледалото.

- Още една причина да не забравям, нали - каза тя безгрижно.

- Просто бъди внимателна, скъпа.

- Случвало ли се е някога да изпусна от контрол ситуация, в която има замесени мъже?

- Слава богу, не. - Клоуи пъхна палци под яката на визоновото палто и повдигна кожата така, че да докосне челюстта й. - Ако само можех да приличам повече на теб, когато бях на двайсет. - Тя се изкиска сухо. - Кого заблуждавам? Ако само можех да съм повече като теб сега. - Тя й изпрати въздушна целувка, помаха й за довиждане с чантичката си и изчезна по коридора.

Франческа сбърчи нос срещу огледалото, после извади гребена, който тъкмо бе прокарала през косата си, и отиде до прозореца. Докато се взираше в градината, в главата й се появи неканен спомен за срещата й с Еван Вариън и тя потръпна. Макар да знаеше, че сексът не би могъл да е толкова ужасен за повечето жени, нейното преживяване с Еван преди три години я бе накарало да изгуби по-голяма част от желанието си за следващи експерименти дори с мъже, които я привличаха. И все пак подигравката на Еван за фригидността й се бе задържала в прашасалите кътчета на ума й и изскачаше от там в най-странни моменти, за да я преследва. Най-накрая миналото лято тя събра кураж и позволи на един красив млад шведски скулптор, когото бе срещнала в Маракеш, да я отведе в леглото.

Намръщи се, когато си спомни колко ужасно беше. Знаеше, че сексът сигурно е повече от това, просто да отдаде тялото си на някого, а той да докосва най-интимните й части, докато от мишниците му по нея капе пот. Единственото усещане, което преживяването бе събудило у нея, беше ужасна тревожност. Тя мразеше уязвимостта, разстройващото усещане, че е изпуснала контрола. Къде беше мистичната близост, за която пишеха поетите? Защо пе беше в състояние да се почувства близо до никого?

Докато наблюдаваше отношенията на Клоуи с мъжете, Франческа беше научила още от много малка, че сексът е стока за продан като всяка друга. Знаеше, че рано или късно, ще трябва отново да позволи на някой мъж да прави любов с нея. Но беше решена да отлага момента, докато не почувства, че контролира напълно ситуацията и че наградата ще е достатъчно голяма, за да оправдае тревожността. Точно каква би могла да е тази награда, тя не знаеше. Със сигурност не и пари. Парите си бяха пари, не нещо, за което да се замисля. Не беше и социално положение, тъй като то й беше осигурено до голяма степен от самото й раждане. Беше нещо... изплъзващото се нещо, което липсваше в живота й.

И все пак като оптимист тя смяташе, че неудачният й сексуален опит би могъл да й е от полза. Толкова много от познатите й скачаха от легло в легло, докато не загубеха всякакво достойнство. Тя не скачаше в никакви легла и все пак създаваше илюзията за сексуален опит - която заблуждаваше дори майка й - докато в същото време оставаше настрани. Общо взето, това беше могъща комбинация, която привличаше най-интересните мъже.

От мислите й я откъсна звънът на телефона. Тя прескочи нахвърляните дрехи и прекоси стаята, за да вдигне слушалката.

- Франческа на телефона - каза, като седна на един от столовете „Луи XV“.

- Франческа, не затваряй. Трябва да говоря с теб.

- И това ако не е свети Николай. - Тя кръстоса крака и огледа крайчетата на маникюра си за несъвършенства.

- Скъпа, нямах намерение да те обидя така миналата седмица. - Гласът на Никълъс беше помирителен и тя си го представи седнал на бюрото в офиса си, с помрачени от решителността приятни черти. Ники беше толкова сладък и толкова скучен. - Бях нещастен без теб - продължи той. - Съжалявам, ако съм бил настоятелен.

- Трябва да съжаляваш. Наистина, Никълъс, държиш се като ужасен педант. Ненавиждам да ми крещят и мразя да ме карат да се чувствам, сякаш съм някаква безсърдечна фатална жена.

- Съжалявам, скъпа, но всъщност не крещях. На практика ти беше... - Той спря, очевидно размислил.

Франческа откри несъвършенството, което търсеше, почти невидима пукнатина в лака на палеца си. Без да става от стола, се пресегна към тоалетката за шишенцето с канеленокафяво.

- Франческа, скъпа, мисля, че би ти харесало този уикенд да отидем заедно до Хемпшир.

- Съжалявам, Ники. Заета съм. - Капачката на шишето с лак поддаде под натиска на пръстите й. Докато вадеше четчицата, очите й се спряха на таблоида, разгърнат близо до телефона. Върху него лежеше стъклена подложка, която увеличаваше кръгъл участък от буквите отдолу, така че собственото й име я гледаше от там с изкривени букви, като в цирково огледало.

Франческа Дей, красивата дъщеря на световноизвестната хайлайф дама Клоуи Дей и внучка на легендарната модистка Нита Серитела, отново разбива сърца. Последната жертва на изкусителната Франческа е бившият й придружител, красивият Никълъс Гуинуик, трийсет и три годишният наследник на пивоварната империя „Гуинуик“. Близки техни приятели казват, че Гуинуик бил готов да обяви дата за сватбата, когато Франческа неочаквано започнала да се появява в компанията на двайсет и три годишният телевизионен дебютант Дейвид Грейвс...

- Тогава следващата седмица?

Тя се завъртя в стола, като се извърна от таблоида, за да поправи маникюра си.

- Едва ли, Ники. Нека да не правим всичко по-трудно.

- Франческа. - За момент гласът на Никълъс сякаш щеше да се пречупи. - Ти... ти ми каза, че ме обичаш. Аз ти повярвах...

Челото й се сбърчи. Почувства се гузна, макар че едва ли беше нейна грешка, че той бе разбрал погрешно думите й. Задържа четчицата на лака във въздуха и приближи брадичката си по-близо до слушалката.

- Наистина те обичам, Ники. Като приятел. Боже, ти си сладък и мил... - И скучен. - Кой не би те обичал? Прекарвахме си толкова добре. Помниш ли партито при Глория Хамърсмит, когато Тоби скочи в онзи ужасен фонтан...

Тя чу приглушено възклицание от другата страна на телефона.

- Франческа, как можа да го направиш?

Тя духна върху нокътя си.

- Кое?

- Да излезеш с Дейвид Грейвс. Двамата с теб бяхме на практика сгодени.

- Дейвид Грейвс не е твоя работа - отсече Франческа. - Ние не сме сгодени и аз ще говоря с теб отново, когато си готов да общуваш по-цивилизовано.

- Франческа...

Трясна слушалката. Никълъс Гуинуик нямаше право да я разпитва! Тя се върна при гардероба, докато духаше нокътя си. Двамата с Ники се бяха забавлявали, но тя не го обичаше и със сигурност нямаше намерение да прекара остатъка от живота си женена за пивовар, дори и за богат пивовар.

Веднага щом лакът й изсъхна, поднови търсенето на нещо за обличане за партито при Сиси Кавендиш същата вечер. Все още не беше открила какво иска, когато я разсея тропане по вратата и една жена на средна възраст с червеникава коса и еластични чорапи, смъкнати на глезените, влезе в спалнята. Жената започна да подрежда купчина от прилежно сгънато бельо, което беше купила за нея, и каза:

- Ще изляза за няколко часа, ако нямате нищо против, госпожице Франческа.

Франческа държеше шифонена вечерна рокля на „Ив Сен Лоран“ в меден цвят и щраусови пера по края. Всъщност роклята беше на Клоуи, но Франческа се влюби в нея от пръв поглед, накара да я скъсят и да я пригодят на бюста и я прибра в собствения си гардероб.

- Какво мислиш за шифонената рокля за тази вечер, Хеда? -попита тя. - Твърде обикновена ли е?

Хеда подреди и последното бельо и затвори чекмеджето.

- Всичко ви стои великолепно, госпожице.

Франческа се обърна бавно към огледалото и после сбърчи нос. „Сен Лоран“ беше твърде консервативна, все пак това не беше нейният стил. Пусна роклята на пода, прекрачи купчината пръснати дрехи и отново започна да рови в гардероба. Велуреният й панталон щеше да е идеален, но й трябваше блуза за него.

Ще искате ли още нещо, госпожице Франческа?

- Не, нищо - отвърна разсеяно Франческа.

- Тогава ще се върна за чая - обяви икономката, докато вървеше към вратата.

Франческа се обърна да я попита за вечерята и за първи път забеляза, че е по-прегърбена от обикновено.

- Гърбът ти отново ли те притеснява? Мислех, че се е подобрил?