Сърцето на Емили биеше като лудо в гърдите й. Да стои надалеч? В този момент Уайлдън я забеляза. Очите му се разшириха. След миг той й кимна рязко и наведе глава.

Емили се обърна смутено, питайки се дали Уайлдън не е дошъл тук, насаме, за да се погрижи за някакъв личен проблем. Беше глупаво да си мисли, че целият му живот се върти около случая на Али.

Когато телефонът й, който беше пъхнат в малкото предно джобче на анорака й, започна да звъни, Емили тихо извика. Тя го измъкна, цялата настръхнала. На дисплея беше изписано името на Ариа.

— Здрасти — въздъхна Емили с облекчение. — Какво става?

— Получавала ли си някакви нови странни съобщения? — попита настоятелно Ариа.

Емили се размърда и снегът под тялото й заскърца. Тя проследи с поглед Айзък, който изчезна в гъстата борова гора, в търсене на шейната си.

— Не…

— А аз получих. Преди минутка. Някой ме беше снимал, Емили. Тази вечер. Човекът, който праща тези есемеси, знае къде ходим и какво правим.

Остър порив на вятъра преряза лицето на Емили и очите й се насълзиха.

— Сигурна ли си?

— Обадих се на Уайлдън в участъка преди около двайсет минути — продължи Ариа, — но той каза, че отива на важна среща и не може да говори.

— Чакай малко — измърмори Емили с измръзналите си устни, объркана. — Уайлдън не е в участъка. Преди минутка го видях. — Тя погледна надолу по хълма. Колата на Уайлдън вече не беше на паркинга. Стомахът й се сви на кълбо. Уайлдън сигурно е казал на Ариа, че отива на обиколка, а не на важна среща. Най-вероятно не го беше чула добре.

— А ти къде си всъщност? — попита Ариа.

Айзък се появи от гората, като теглеше шейната си. Погледна нагоре към нея и махна с ръка. Емили преглътна тежко, сърцето й се разтуптя.

— Трябва да вървя — каза бързо тя. — Ще ти се обадя после.

— Чакай! — В гласа на Ариа прозвуча тревога. — Аз не съм…

Емили затвори телефона, прекъсвайки връзката. Айзък вдигна триумфално гумената шейна над главата си.

— Великият Айзък трябваше да се бори с мечка за нея! — извика той. Емили се засмя насила, опитвайки се да се успокои. Сигурно имаше някакво логично обяснение за съобщението на Ариа. Едва ли беше нещо сериозно.

Айзък се тръсна в шейната си и я погледна изпитателно.

— Така и не решихме каква ще е наградата ми за това, че спечелих състезанието.

Емили изсумтя, позволявайки си да се отпусне за миг.

— Какво ще кажеш за титлата „Най-великият измамник на света“? Или снежна топка в лицето?

— А какво ще кажеш за това? — И преди тя да се усети, той коленичи до нея и я целуна нежно по устните. Когато се отдръпна, Емили притисна длан към устата си. Усети вкуса на зелените ментови бонбонки тик-так, които Айзък смучеше, и устните й изтръпнаха, сякаш току-що я беше ужилила пчела.

Очите на Айзък се разшириха, когато забеляза изражението на лицето й.

— Нали… не сбърках?

Емили се усмихна объркано.

— Не — отвърна бавно тя. И щом думата докосна устните й, тя някак си усети, че наистина не е сбъркал.

Айзък се ухили и хвана облечената й в ръкавица ръка. Главата на Емили се завъртя така, сякаш току беше слязла от карнавална въртележка.

Внезапно телефонът й отново иззвъня.

— Извинявай. Една моя приятелка се обади преди малко — обясни тя и отново го извади от джоба си. — Сигурно пак звъни. — Тя леко се обърна настрани и погледна към екрана:

Имате 1 ново съобщение.

Емили усети как гърлото й пресъхва. Обърна се и огледа неясния, тъмен хълм, но двамата с Айзък бяха единствените хора тук. Тя бавно отвори съобщението.

Здрасти, Ем! Не пише ли в Библията, че добрите християни не целуват момичета като теб? И какво ще правим сега? Аз няма да издам греховете ти, ако ти не издадеш моите. Целувки.

А.

14.

Вива ла Хана!

Малко по-късно същата вечер Хана влетя през входа на „Рив Гош“, френското бистро в мола „Кинг Джеймс“, като свиваше и разгъваше напрегнато юмруци. От грижливо прикритите тонколони се носеше гласът на Серж Гинсбург, а въздухът ухаеше на печено месо и пържени картофки, разтопено краве сирене и „Диор Жадор“. Затвореше ли очи, Хана почти можеше да си представи, че е миналата зима и Мона стои до нея. Все още не се беше случило нищо лошо — тялото на Али не беше открито в онази ужасна яма, нямаше го ужасният белег на брадичката й, зловещият Иън не беше пуснат навън под гаранция, нямаше никакви нови съобщения от някакъв си фалшив А. Хана и Мона все още бяха най-добри приятелки, оглеждаха се в античните огледала, които висяха над умивалниците, и отправяха влюбени погледи към новите броеве на списанията „Ел“ и „Ю Ес Уийкли“.

Тя беше идвала в „Рив Гош“ и след Мона, разбира се — Лукас работеше тук през уикендите и винаги черпеше Хана с малък ром и диетична кола. Но тази вечер до нея не стоеше Лукас. Тя вървеше заедно с… Кейт.

Кейт изглеждаше добре — великолепно дори. Черна копринена панделка придържаше лъскавата й кестенява коса. Беше облечена с яркочервена вталена рокля и носеше тъмнокафяви ботуши „Льофлер Рандъл“. Хана беше обула любимите си черни боти „Марк Джейкъбс“ с високи токчета, кашмирена блуза с качулка и тесни дънки, а устните й блестяха с любимото й ултрачервено червило „Нарс“. Двете заедно изглеждаха милиард пъти по-добре от Наоми и Райли, които се бяха свили като два грозни градински гнома край масата, на която по принцип сядаше Хана.

Хана се намръщи. Адски късо подстриганата коса на Наоми и късият й, дебел врат я правеха да изглежда като костенурка. Плъховидният нос на Райли помръдна, когато онази избърса ужасно тънките си устни със салфетка.

Кейт погледна към Хана, засичайки намръщения й поглед.

— Те вече не са ти врагове, не го забравяй! — прошепна тя с ъгъла на устата си.

Хана въздъхна. На теория подкрепяше плана на Кейт „щом не можеш да ги победиш, съюзи се с тях“. Но в действителност…

Кейт се обърна към Хана. Тя беше с три инча по-висока от нея, затова се налагаше да навежда глава, когато й казва нещо.

— Имаме нужда от приятелки като тях — произнесе спокойно Кейт. — Силата ни е в бройката.

— Да, просто…

— Имаш ли дори причина да ги мразиш? — изстреля бързо Кейт.

Хана сви рамене. Мразеше ги, защото бяха кучки… и защото Али също ги мразеше. Само че Али така и не им беше обяснила какво са направили Наоми и Райли, за да ги зареже така безцеремонно. Пък и Хана не можеше просто ей така да ги попита за това. Али беше накарала Хана и останалите да обещаят, че никога повече да не говорят с Наоми и Райли.

— Хайде. — Кейт сложи ръце на хълбоците си. — Дай да го направим.

Хана простена и изгледа намръщено бъдещата си доведена сестра. В единия ъгъл на устата й имаше някакво мъничко петно. Хана не беше сигурна дали беше пъпка… или нещо друго. От ума й не излизаше загадъчната тайна, за която Кейт беше намекнала предишния ден на закуска — че беше спала с някакво момче и това беше довело до усложнения. Херпесът си беше усложнение, нали? А от него не се ли получаваха мехури по кожата?

— Хубаво, да вървим — изсумтя Хана. Кейт се усмихна, хвана я за ръката и я поведе към масата на Наоми и Райли. Момичетата ги забелязаха, махнаха на Кейт, но Хана изгледаха подозрително. Кейт се запъти право към пейката и се тръшна върху червената възглавничка.

— Как сте, мацки? — изписка тя, раздавайки въздушни целувки.

Наоми и Райли се умилкваха известно време около Кейт, възхищавайки се на роклята й, на гривната и ботушите, побутваха пълните си чинии с пържени картофи към нея. След това Наоми погледна към Хана, която продължаваше да стои права до количката с десерти.

— А тази какво прави тук? — попита тя с нисък глас.

Кейт пъхна едно пържено картофче в устата си. Хана беше забелязала, че тя е от момичетата, които можеха да погълнат тонове храна, без да наддадат и един килограм. Кучка.

— Хана дойде, защото иска да ви каже нещо, мацки — обяви Кейт.

Райли повдигна извитите си вежди.

— Така ли?

Кейт кимна и скръсти ръце.

— Иска да се извини за всички гадости, които ви е причинила през годините.

Какво? Хана беше прекадено зашеметена, за да издаде и звук. Кейт беше казала, че просто ще се държат мило, не че ще се подмазват. Защо й е да се извинява на Наоми и Райли? Те й бяха причинили също толкова гадости, колкото и тя на тях.

Кейт продължи:

— Иска да започне на чисто с вас, мацки. Каза ми, че дори не се сеща за причината, поради която сте се скарали.

Хана хвърли такъв поглед към Кейт, който би стопил и замръзнала лава.

— Добре де — промърмори накрая, навеждайки очи. — Съжалявам.

— Чудесно! — изграчи Кейт. Тя погледна другите момичета окуражаващо. — Значи мир?

Наоми и Райли се спогледаха и се усмихнаха.

— Мир! — извика гръмко Наоми и всички, които седяха на околните маси, се обърнаха раздразнено към тях. — Мона прецака и нас. Правеше се на наша най-добра приятелка, а после ни заряза след катастрофата с теб. Без каквато и да е причина!

— Е, всъщност вече знаем причината — поправи я Райли, вдигайки показалеца си. — Заряза ни, за да се върне при теб и по-късно, когато никой не е подозирал, да те блъсне с нейната кола.

— Боже. — Райли притисна ръка към гърдите си. — Толкова е зла.

Хана примигна. Точно за това ли трябваше да говорят сега?

— Наистина се чувстваме ужасно заради това, което трябваше да преживееш, Хана — усмихна се престорено Наоми. — Освен това съжаляваме много, че се карахме. Така че мир, определено! — Тя се изправи развълнувано и отново седна.

— Страхотно! — извика Кейт. Тя прегърна Хана и Хана също се опита да изобрази усмивка.

— Сядай, Хана! — каза Наоми. Хана седна предпазливо, чувствайки се като чихуахуа, което е навлязло в двора на някой ротвайлер. Всичко й изглеждаше твърде лесно.

— Тъкмо разглеждахме новия „Тийн воуг“. — Райли побутна списанието към тях. — Нали благотворителната среща е този уикенд. Трябва да бием всички кучки с най-хубавите рокли.

Хана повдигна вежди, забелязвайки датата на корицата на списанието.

— Мислех, че този брой ще излезе чак след няколко седмици.

Райли отпи глътка от боровинковия си сок.

— Братовчедка ми работи в редакцията на списанието. Това е просто макет, но броят вече е даден за набор. Праща ми ги предварително. Понякога дори получавам покани за разпродажби, до които обикновените клиенти нямат достъп.

Сините очи на Кейт се опулиха.

— Супер!

Райли прехвърли няколко страници от списанието и посочи една кокетна черна коктейлна рокля.

— Божичко, толкова ще ти отива, Хана.

— На кого е? — наведе се напред с любопитство Хана.

— А тази страхотно ще ти подхожда на очите, Кейт. — Наоми посочи една синя тясна рокля на „BCBG“. — „Прада“ имат едни прелестни сатенени пантофки в същия цвят. Посетихте ли вече магазина им? Ей го там. — И тя посочи с пръст.

Кейт поклати глава. Наоми сложи ръка на устата си и ахна ужасена.

Кейт се засмя и отново погледна към списанието.

— Сигурно трябва да водим и кавалер на тази среща, нали? — попита тя, докосвайки лъскавите страници. — А аз дори не познавам нито едно момче тук.

— Няма за какво да се тревожиш. — Наоми завъртя очи. — Всички момчета в училище говорят за теб.

Райли обърна страницата.

— А Хана вече си има кавалер.

Хана веднага се напрегна. Сарказъм ли долови в гласа на Райли? И каква беше тази грозна усмивка на лицето на Наоми? В този миг я осени — канеха се да се изгаврят с Лукас. С манията му да ходи на разни клубни сбирки след училище, може ли, или пък с гейския потник, който трябваше да облича на работа в „Рив Гош“, или с това, че не играе лакрос. Из училище се носеше нелепият — и абсолютно неверен — слух, че няколко години по-рано Али била казала, че Лукас е хермафродит.