— Здрасти, Емили. — Мая Сен Жермен отметна един къдрав кичур от жълтите си тигрови очи. Беше облечена с бял пуловер, дънкова пола и бели мрежести чорапогащи. Очите й не спираха да прескачат от Емили към Айзък, явно се опитваше да разбере както правят тук заедно.

Емили измъкна ръката си от ръката на Айзък.

— Айзък — рече прегракнало тя, — това е Мая. Учим в едно училище.

Айзък се надигна леко и протегна ръка.

— Здрасти. Аз съм дошъл на среща с Емили.

Очите на Мая се разшириха и тя отстъпи назад, сякаш Айзък току-що й беше казал, че е направен от кравешка тор.

— Да бе — изсмя се тя. — На среща. Хубав виц.

Айзък се намръщи.

— Аз… моля?

Мая сбърчи чело. В този миг потокът на времето като че ли се забави. Емили видя точния момент, когато разбирането премина по лицето на Мая — това не беше виц. Устните й се разтегнаха в бавна, развеселена усмивка. Ти наистина си на среща с него. Очите й проблеснаха злобно. И не си му казала каква си всъщност, точно както не беше казала и на Тоби Кавана. Емили осъзнаваше колко й е ядосана Мая — беше я размотавала цяла есен, беше й изневерила с Триста, едно момиче, с което се запозна в Айова, беше обвинила Мая, че е А. и не й беше продумвала от месеци. Сега Мая беше получила възможност да си върне за всичко това.

Когато тя отвори уста, за да заговори, Емили скочи, дръпна якето си от облегалката на стола, грабна чантата си и започна да се провира покрай масите към изхода. Нямаше смисъл да стои там, докато Мая разкаже всичко на Айзък. Не искаше да види разочарованието — и най-вероятно отвращението — по лицето му.

Леденият въздух я шибна по лицето. Когато стигна до колата си, тя се облегна на капака, за да възстанови равновесието си. Не посмя да се обърне и да погледне към ресторанта. Най-добре щеше да е да влезе в колата, да си тръгне и повече да не се връща тук.

Вятърът подвяваше снежните преспи на пустия паркинг. Голямата улична лампа над главата й примигваше и се полюшваше. Изведнъж нещо изшумоля зад един голям „Кадилак Ескалейд“. Две паркоместа по-нататък Емили стоеше настръхнала. Това сянка ли беше? Имаше ли някой там? Тя бръкна в чантата за ключовете си, но те се бяха пъхнали някъде.

Телефонът й изписука и Емили тихичко извика. Тя бръкна в джоба си с трепереща ръка.

Имате 1 ново съобщение.

Тя го извика на екрана.

Здрасти, Ем — не е ли гадно бившето ти гадже да се появи и да съсипе романтичната вечер? Чудя се как ли е знаела къде да те намери… Приеми това като предупреждение. Ако се разприказваш, миналото ти ще бъде най-малкият ти проблем.

А.

Емили прокара пръсти през косата си. Точно така беше станало — А. беше изпратил съобщение на Мая, че Емили е в ресторанта, и тя веднага е тръгнала да си отмъсти. Или дори още по-лошо, може би Мая беше новият А.

— Емили?

Тя се обърна с разтуптяно сърце. Зад нея стоеше Айзък. Той не беше облякъл палтото си и бузите му пламтяха от студа.

— Какво правиш тук? — попита той.

Емили впери поглед във флуоресцентните линии, които очертаваха местата за паркиране.

— Р-реших, че е по-добре да си тръгна.

— Защо?

Тя мълчеше. В гласа на Айзък нямаше гняв. Той звучеше… объркано. Тя погледна през прозореца на ресторанта към сервитьорките, които обикаляха масите. Възможно ли беше Мая да не е казала нищо?

— Съжалявам за онова, което казах вътре — продължи Айзък, като трепереше от студ. — Че съм дошъл на среща с теб. Не исках да прозвучи така.

Лицето му пламтеше от искрен срам. Внезапно Емили видя случилото се от неговата перспектива — онова, което той беше изпуснал несъзнателно, деликатната грешка, която смяташе, че е направил.

— Не се извинявай — избъбри тя, сграбчвайки измръзналите му ръце. — Господи, моля те, не се извинявай!

Айзък примигна. Ъгълчето на устата му се изви в колеблива усмивка.

— Исках това да бъде среща — въздъхна Емили. Щом го изрече, разбра че това е чистата истина. — Всъщност за онази благотворителна среща на „Роузууд дей“, на която ще работиш… Попитай баща си дали ще те пусне от работа. Бих искала да дойдеш с мен… като мой кавалер.

Айзък се ухили.

— Мисля, че един път все ще може да ме пусне. — След това стисна силно ръцете й и я придърпа към себе си. И тогава, като че ли току-що му беше хрумнало, той промърмори: — Какво беше онова момиче в ресторанта?

Емили се вцепени, изпълнена с остро чувство за вина. Трябваше да каже истината на Айзък, преди А. да го направи. Толкова ли беше лошо? Не беше ли опитвала цялата есен да говори открито за това?

Но не — сделката беше Емили да си мълчи за А., а А. няма да се разприказва пред Айзък. Нали? В прегръдките му беше толкова топло и уютно, че въобще не й се искаше да разваля мига.

— О, просто момиче, което учи в моето училище — най-накрая отговори тя, преглъщайки истината. — Нищо важно.

20.

Дотук с новия татко

Час по-късно същия ден Ариа седеше строго на дивана в стаята си. До нея се беше настанил Майк, който разцъкваше своето „Уии“9, което Байрън му беше купил за Коледа в опит да се извини за това, че е разбил семейството им и че Мередит е бременна от него. Майк си правеше поредния аватар, прехвърляше опциите за очи, уши и нос.

— Защо не мога да направя бицепсите си по-големи? — изръмжа той, преценявайки героя си. — Изглеждам толкова хилав.

— Трябва да направиш главата си по-голяма — промърмори Ариа.

— Искаш ли да видиш аватара, който Ноъл Кан направи за теб? — Майк се върна на основния екран, хвърляйки на Ариа поглед, подсказващ, че някой все още я харесва. Ноъл си беше паднал по нея през есента. — Направи и един за себе си. Вие двамата може да се съберете в Уии-ленд.

Ариа просто се отпусна назад, бръкна в голямата пластмасова купа в средата на дивана, взе си една царевична пръчица и не каза нищо.

— Ето и аватара, който Ксавие направи. — Майк кликна върху един герой с голяма глава, къса коса и големи кафяви очи. — Тоя пич размазва на боулинг. Но аз пък му сритах задника на тенис.

Ариа разтри врата си, усещайки необяснима тежест в гърдите.

— Значи ти… харесваш Ксавие?

— Да, доста е готин. — Майк се върна на основното меню на играта. — Защо, на теб не ти ли допада?

— Ами… става. — Ариа облиза устните си. Искаше й се да каже, че Майк много лесно е приел развода на родителите им, като се има предвид как след раздялата им той вманиачено играеше лакрос дори в дъжда. Но ако кажеше нещо подобно, Майк щеше да я погледне страшно и после да не й продума седмица.

Той я стрелна с поглед, изключи играта и прехвърли на новинарския канал.

— Държиш се така, сякаш си дрогирана или нещо такова. Да не би да си притеснена заради утрешния процес? Направо ще ги разбиеш от свидетелската скамейка. Само обърни няколко коктейла преди това. Всичко ще бъде наред.

Ариа изсумтя и погледна към скута си.

— Утре ще бъдат само въвеждащите изявления. Ще давам показания може би чак към края на другата седмица.

— Че какво от това? И утре можеш да обърнеш един коктейл.

Ариа го погледна отегчено. Да можеше един коктейл да реши всичките й проблеми.

Започнаха новините в шест. На екрана се появи картина от сградата на съда в Роузууд. Репортерът интервюираше граждани за утрешното голямо дело за убийство. Ариа зарови лице във възглавницата, защото не искаше да гледа.

— Хей, не познаваше ли тази мацка? — попита Майк, сочейки към телевизора.

— Коя мацка? — отвърна Ариа с приглушен от възглавницата глас.

— Сляпата мацка.

Ариа рязко вдигна глава. Точно така, на екрана се виждаше Джена Кавана, а пред брадичката й стърчеше микрофон. Беше сложила жестоките си огромни слънчеви очила на „Гучи“ и носеше яркочервено вълнено палто. Нейното куче водач седеше кротко до нея.

— Надявам се процесът да свърши бързо — каза Джена на репортера. — Той породи много напрежение в Роузууд.

— Знаеш ли, много е секси за сляпа мацка — отбеляза Майк. — Бих я оправил с кеф.

Ариа изръмжа и удари брат си с възглавницата. След това айфонът на Майк изпиука, той скочи и набързо се изнесе от стаята. Когато започна да слиза по стълбите, Ариа отново насочи вниманието си към телевизора. Появи се снимка на Иън. Косата му беше разрошена и той не се усмихваше. След това камерата прескочи на заснежената яма в задния двор на семейство Дилорентис, където беше намерено тялото на Али. Жълтата полицейска лента подскачаше и плющеше от вятъра. Между двете огромни борови дървета танцуваха неясни сенки. Ариа се наведе напред, пулсът й внезапно се ускори. Беше ли това… човек? Картината отново се смени, появи се репортерът пред сградата на съда.

— Процедурите по делото продължават по план — рече той, — но мнозина не спират да твърдят, че доказателствата са недостатъчни.

— Не трябва да се измъчваш така.

Ариа рязко се обърна. Ксавие се беше облегнал на касата на вратата. Носеше незакопчана раирана риза, торбести дънки и маратонки „Адидас“. На лявата му китка проблесна часовник. Очите му прескочиха от телевизионния екран към лицето на Ариа.

— Ила… ъ-ъ-ъ, май е още в галерията — рече Ариа. — Подготвя някаква частна изложба.

Ксавие влезе в стаята.

— Знам. Пихме кафе, преди да се върне обратно. Обаче у дома няма ток — мисля, че снегът е прекъснал някои жици. Тя ми каза, че мога да изчакам тук, докато го оправят. — Той се ухили. — Може, нали? Ще приготвя вечеря.

Ариа приглади косата си с ръце.

— Разбира се — каза тя, като се опита да прозвучи естествено. Все пак всичко между тях беше наред. Тя се протегна, взе купата с царевични пръчици и я сложи на масата. — Искаш ли да седнеш?

Ксавие се тръшна между две възглавнички. Новините продължаваха с описание на нощта, в която беше убита Али, допълнено с разиграване на сцени от случилото се.

— В десет и половина вечерта Алисън и Спенсър Хейстингс се скарват. Алисън напуска хамбара — разнесе се гласът на диктора. Момичето, което изпълняваше ролята на Спенсър, изглеждаше измъчено и злобно. Дребничката блондинка, която играеше Али, беше почти толкова хубава, колкото и истинската Али. — В десет и четирийсет вечерта Мелиса Хейстингс се събужда от дрямката си и установява, че Иън Томас липсва. — Девойката, което играеше сестрата на Спенсър, приличаше на трийсет и пет годишна.

Ксавие я погледна колебливо.

— Майка ти каза, че си била заедно с Алисън онази нощ.

Ариа примигна и кимна.

— В десет и петдесет вечерта Иън Томас и Алисън са близо до ямата в задния двор на семейство Дилорентис — продължи дикторът. Неясната фигура на Иън се сборичка с Али. — Предполага се, че е имало борба, Томас е блъснал Дилорентис в ямата и се е върнал в къщата към единайсет и пет.

— Ужасно съжалявам — рече меко Ксавие. — Не мога дори да си представя как си се чувствала.

Ариа прехапа устни и притисна една от плюшените възглавнички към гърдите си.

Ксавие се почеса по главата.

— Честно да си кажа, бях много изненадан, когато обявиха, че Иън Томас е техният заподозрян. Въобще не ми изглеждаше като такова момче.

Ариа настръхна. Какво като Иън беше спретнато, възпитано богато момче? Това не го правеше светец.

— Е, направил го е — сопна му се тя. — Точка.

Ксавие кимна смутено.

— Не исках да прозвучи така. Това просто е доказателство, че всъщност не познаваме никого наистина, нали?

— Това можеш непрекъснато да го повтаряш — изръмжа Ариа.