След това се изсмя ликуващо. В същата онази нощ Али започна да закача чисто новата си хокейна униформа на прозореца, защото знаеше, че Спенсър ще погледне и ще я види.
Но не беше само хокеят на трева. Всичко между Али и Спенсър се превръщаше в съревнование. В седми клас двете се обзаложиха за това коя ще успее да си хване по-голямо гадже. Въпреки че никоя от тях нямаше да излезе и да си го признае, и двете знаеха, че тяхната цел номер едно е Иън. Всеки път, когато бяха в дома на Спенсър, а Мелиса и Иън също бяха там, Али нарочно минаваше край него с разкопчана риза или се пъчеше, за да могат да изпъкнат гърдите й.
Изобщо не се държеше така, сякаш смята, че Иън е извратен. Александра Прат определено се беше объркала.
На паркинга изръмжа автобус и Спенсър стреснато подскочи. Ариа я гледаше с любопитство.
— Всъщност защо питаш?
Спенсър преглътна на сухо. „Кажи им“ — помисли си тя. Но устата й остана затворена.
— Просто от любопитство — отвърна най-накрая и въздъхна тежко. — Щеше ми се да има нещо, което да намерим — нещо важно, което да вкара Иън в затвора завинаги.
Хана ритна една твърда буца лед.
— Да, но какво?
— Тази сутрин Али не спираше да повтаря, че пропускам нещо — замислено произнесе Спенсър. — Някаква голяма улика.
— Али ли? — Слънцето проблесна върху малките сребърни халки на Емили.
— Сънувах я — обясни Спенсър и пъхна ръце в джобовете си. — Всъщност в съня ми имаше две Али. Едната беше в шести клас, а другата в седми. И двете ми бяха ядосани, държаха се така, сякаш има, нещо, което ще ми извади очите, а аз не го виждам. Повтаряха, че зависи от мен… и че скоро вече ще бъде прекалено късно. — Тя се потърка по гърбицата на носа, опитвайки се да облекчи пулсиращата си глава.
Ариа загриза нокътя на палеца си.
— Преди два месеца и аз сънувах Али, и сънят ми беше подобен на твоя. Случи се точно, когато осъзнахме, че тя тайно се среща с Иън, и в съня ми не спираше да повтаря: „Истината е пред очите ти, истината е пред очите ти“.
— И аз сънувах Али в болницата — напомни им Хана. — Стоеше точно до мен. Непрекъснато повтаряше да не се притеснявам. Че тя е добре.
Студени тръпки побиха Спенсър. Тя се спогледа с останалите, опитвайки се да преглътне огромната буца в гърлото си.
На паркинга започнаха да спират все повече автобуси. На тротоара пред основното училище се изсипаха малки хлапета, които носеха кутиите си с обяд и говореха едновременно. Спенсър отново си спомни как Иън й се беше усмихнал предишната вечер и беше изчезнал сред дърветата. Сякаш смяташе, че всичко това е игра.
„Само още няколко часа“ — напомни си тя. Областният прокурор щеше да накара Иън да се огъне и най-накрая да признае, че е убил Али. Може би дори щеше да успее да го принуди да признае, че се е подигравал със Спенсър и останалите, преструвайки се на новия А. Иън имаше много пари — можеше да наеме цял отбор от А. шпиони и да контролира цялата операция от затвора. Освен това имаше причина да им изпраща съобщения: не искаше никоя от тях да даде показания. Искаше да уплаши Спенсър и да я накара да каже, че не е видяла Иън с Али в нощта, когато Али изчезна. Че всъщност си го е измислила.
— Радвам се, че от утре Иън пак ще е под ключ — въздъхна Емили. — Всички ще можем спокойно да отидем на събирането утре.
— Няма да се успокоя, докато не го затворят завинаги — отвърна Спенсър, задавена от сълзи. Гласът й се понесе отвъд сухите клони на дърветата, високо в тюркоазено синьото зимно небе. Тя започна да навива кичур коса на пръста си, като едва не го скъса. „Само още няколко часа“ — повтори си тя. Но тези няколко часа внезапно й се сториха цяла вечност.
22.
Отново дежа вю
Хана съблече тъмночервеното си кожено яке и го хвърли в шкафчето си, докато от тонколоните в коридорите на „Роузууд дей“ се носеше прочутата симфония на Дворжак „Из Новия свят“. До нея стояха Кейт, Наоми и Райли и обсъждаха момчетата, които си бяха паднали по Кейт.
— Може би не трябва да ограничаваш възможностите си — казваше Наоми, пресушавайки чашата си с лешниково капучино. — Ерик Кан е много секси, но Мейсън Байърс всъщност е големият улов в „Роузууд дей“. Всеки път, когато си отвори устата, ми иде да му разкъсам дрехите. — Семейството на Мейсън беше живяло десет години в Сидни и той говореше с лек австралийски акцент. Звучеше така, сякаш е прекарал целия си живот на някой слънчев плаж.
— Мейсън играе във волейболния отбор — светнаха очите на Райли. — Видях негова снимка от последния турнир в годишника — беше си съблякъл ризата. Жесток!
— Волейболният отбор не тренира ли след училище? — Наоми потри въодушевено ръце. — Може пък да ги почетем с нашето присъствие и да сформираме личната агитка на Мейсън. — Тя погледна към Кейт за одобрение.
Кейт й подаде ръка за „дай пет“.
— Навита съм. — Тя се обърна към Хана. — Какво ще кажеш, Хан? Ще дойдеш ли?
Хана ги изгледа объркано.
— Днес трябва да си тръгна по-рано… Заради процеса.
— Уф. — Кейт се намръщи. — Вярно.
Хана изчака с надеждата Кейт да каже още нещо, но тя, Наоми и Райли просто продължиха да разменят клюки за Мейсън. Хана заби нокти в дланите си и болката я заля. Част от нея се надяваше, че те ще дойдат с нея на процеса срещу Иън за морална подкрепа. Наоми тъкмо разказваше някакъв виц, свързан с размера на диджеридуто10 на Мейсън, когато Хана усети как някой я потупва по рамото.
— Хана? — Лицето на Лукас изплува пред погледа й. Както винаги, той разнасяше най-различни неща от многобройните клубове, в които участваше — разписание на бъдещите сбирки на клуба по химия, списък с имената на подписалите петицията „Спрете да пълните автоматите за безалкохолни с газирани напитки“, която се опитваше да прокара, а на ревера му беше забодена значка „Бъдещите политици на Америка“. — Какво става?
Хана отегчено отметна кичур коса през рамото си. Кейт, Наоми и Райли ги погледнаха и се отдалечиха на няколко стъпки встрани.
— Нищо особено — промърмори тя.
Настъпи неловка пауза. С ъгъла на окото си Хана забеляза Джена Кавана, която влезе в една празна стая, повела кучето водач след себе си. Винаги, когато Хана забелязваше Джена в „Роузууд дей“, се чувстваше неловко.
— Липсваше ми вчера — казваше в момента Лукас. — Накрая се отказах да ходя в мола — реших да те изчакам и да отидем двамата.
— Аха — промърмори Хана, слушайки го само с половин ухо. Погледът й беше насочен към Кейт и момичетата. Те бяха стигнали до края на коридора, близо до изложбата с акварели на класа по рисуване, шушукаха си нещо и се кикотеха. Хана се запита какво ли е толкова смешно.
Когато погледна отново Лукас, видя намръщеното му лице.
— Какво ти става? — попита той. — Да не си ми сърдита?
— Не. — Хана се заигра с едно от копчетата на сакото си. — Просто бях… заета.
Лукас я докосна по китката.
— Тревожиш ли се за процеса срещу Иън? Искаш ли да те закарам?
Хана внезапно се отърси ядосано, сякаш я беше мушнал с нагорещена пръчка.
— Не ходи на делото — тросна му се тя.
Лукас отскочи назад, сякаш му беше ударила плесница.
— Но… Мислех, че искаш да дойда.
Хана се извърна настрани.
— Няма да е чак толкова интересно — промърмори тя, поуспокоена. — Просто ще произнесат встъпителните си речи. Ще се отегчиш до смърт.
Лукас я погледна, без да обръща внимание на потока от ученици, които минаваха покрай тях. Една малка групичка се бяха отправили на уроци по кормуване, в ръцете си държаха брошура с пътните правила на щата Пенсилвания.
— Но аз искам да съм там, за да те подкрепям.
Хана стисна челюсти и извърна поглед.
— Сериозно говоря. Ще се оправя.
— Има ли някаква причина да не искаш да отида?
— Просто го зарежи, става ли? — Хана махна с ръка пред себе си, сякаш пускаше бариера. — Трябва да вървя в час. Ще се видим утре, на благотворителната сбирка.
След тези думи тя затръшна вратата на шкафчето си и профуча край Лукас. Не можеше да си обясни защо просто не се обърна, не хвана ръката му и не му се извини за държанието си. Защо й се искаше Кейт, Наоми и Райли да я придружат на процеса, а когато Лукас предложи да дойде — толкова верен и искрен — тя просто се ядоса? Лукас беше гаджето й и последните няколко месеца с него бяха страхотни. След смъртта на Мона, Хана се беше лутала като замаяна наоколо, докато двамата с Лукас не се събраха. След това прекарваха цялото време заедно, събираха се у тях, играеха GTA11 и прекарваха часове в ски спускания по склоновете на планината Елк Ридж. През деветте дни на коледната ваканция Хана нито веднъж не стъпи в някой мол или спацентър. През половината от времето, което прекара с Лукас, тя дори не носеше грим, освен нещата, с които покриваше белега си.
За пръв път през последните няколко месеца с Лукас се беше чувствала наистина щастлива. Защо не й беше достатъчно?
Просто не беше, и тя го знаеше. Когато двамата с Лукас се бяха събрали, тя не мислеше, че има начин да се превърне отново във Великолепната Хана Мерин — а се оказа, че има. Мечтата да бъде най-популярното момиче в „Роузууд дей“ се беше просмукала във всяка една молекула на тялото й. Още от четвърти клас тя наизустяваше всеки един дизайнер от „Воуг“, „Уименс Уеър Дейли“ и „Найлон“. В ония години тя подхвърляше сприхави коментари за останалите момичета в класа на Скот Чин, един от малцината й приятели, който се заливаше от смях и твърдеше, че от нея ще излезе перфектната кучка.
В шести клас, точно след приключването на „Капсулата на времето“, Хана беше отишла на една благотворителна разпродажба в „Роузууд дей“ и беше забелязала шал на „Ерме“, оставен от някой глупак на купчинката дрехи за по петдесет цента. Секунди по-късно Али се приближи до нея и я поздрави за острото око. След това се заговориха. Хана беше убедена, че Али я е избрала за приятелка не защото беше най-красивата, не защото беше най-слабата, не защото беше показала куража да се появи в задния двор на Али, за да открадне късчето знаме за „Капсулата на времето“, а защото Хана беше най-подходяща за това. И защото го искаше най-силно.
Хана приглади косата си, опитвайки се да забрави всичко, което се беше случило току-що. Когато зави зад ъгъла, тя видя Кейт, Наоми и Райли да се вторачват в нея и да избухват в неприятен смях.
Внезапно погледът й започна да се замъглява и изведнъж пред нея стоеше не Кейт, а Мона. Беше се върнала няколко месеца назад, дни преди партито за седемнайсетия рожден ден на Мона. Хана никога нямаше да забрави как й се зави свят, когато зърна приятелката си да се държи с Наоми и Райли така, сякаш те бяха новите й най-добри приятелки, и да си шушукат каква загубенячка е Хана.
Онези, които забравят миналото, са обречени да го преживеят отново. Кейт, Наоми и Райли не се смееха на нея, нали?
Тогава зрението на Хана се проясни. Кейт я забеляза и замаха ентусиазирано. Тя посочи с пръст кафенето и Хана прочете по устните й: „Да се видим в «Стийм» през следващото междучасие?“.
Тя кимна едва-едва. Кейт й изпрати една въздушна целувка и изчезна зад ъгъла.
Хана профуча по коридора и хлътна в дамската тоалетна. За щастие тя беше празна. Хана се втурна към един от умивалниците и се наведе над него с бушуващ стомах. Острата амонячна миризма на препаратите за чистене нахлу в носа й. Тя се погледна в огледалото, приближавайки се все повече към него така, че да види всяка една поричка на лицето си.
Те не се смееха на теб. Ти си Хана Мерин, каза тя на отражението си. Най-популярното момиче в училище. Всички искат да са като теб.
Нейният блекбъри, който беше пъхнат в един от страничните джобове на чантата й, започна да жужи. Хана примигна и го извади.
Имате 1 ново съобщение.
Малката, облечена в мозаични плочки тоалетна застина. От чешмата се проточваше капка вода. Отражението й в хромираните сешоари за ръце на стената изглеждаше подуто и безформено. Тя погледна под вратите на кабинките, за да провери дали има някой. Беше празно.
"Мис Порочна" отзывы
Отзывы читателей о книге "Мис Порочна". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Мис Порочна" друзьям в соцсетях.