Внезапно нещо край басейна привлече погледа й. Беше лист хартия, залепен на стената. Преди почивката там нямаше нищо. Освен това й изглеждаше познато. Приличаше на снимка.

Тя й хвърли бърз поглед и сърцето й се свлече в петите. Това беше снимка… на двама души, които се целуват в кабинката за снимки. В кабинката на Ноъл Кан.

— Мили Боже. — Емили прекоси тичешком залата, като на два пъти се плъзна по мокрите плочки.

— Емили! — Ариа се втурна към нея през страничната врата, велурените й обувки на платформи тропаха върху плочките, а синьо-черната й коса се мяташе пред лицето й. — Съжалявам, че закъснях, но бих искала да поговорим.

Емили не каза нищо. Някой бе закачил ксерокопие на снимката с целувката точно до голямата дъска, на която се изписваха имената на участниците в поредното състезание. Целият й отбор щеше да я види. Но щяха ли да я разпознаят?

Тя откъсна снимката от стената. На долния край на листа с големи черни букви бе написано: ВИЖТЕ КАКВО ТРЕНИРА ЕМИЛИ ФИЙЛДС, КОГАТО НЕ Е В БАСЕЙНА!

Е, това изясняваше всичко.

Ариа се наведе над рамото й и погледна снимката.

— Това… ти ли си?

Брадичката на Емили затрепери. Тя смачка листа в ръка, но когато се огледа, видя още едно копие, поставено върху нечия чанта. Тя го грабна и също го смачка.

Но след това видя още едно копие на земята, близо до дъските за трениране. И още едно… в ръцете на треньорката Лорън. Тя вдигна поглед от снимката и погледна Емили, после отново наведе глава към снимката.

— Емили? — тихо рече тя.

— Това не може да се случва — прошепна Емили, прокарвайки ръка по мократа си коса. Тя погледна към теленото кошче пред кабинета на Лорън. На дъното му имаше поне десет смачкани снимки, на които се виждаше как тя целува Мая. Върху тях някой беше хвърлил полуизпразнена бутилка от „Сънкист“. Течността бе потекла върху лицата им и ги бе оцветила в оранжево. Още снимки бяха нахвърляни край фонтаните. Други бяха налепени край вратата на склада. Съотборничките й, които излизаха от съблекалнята, я гледаха напрегнато. Бившето й гадже Бен се хилеше така, сякаш искаше да каже: Малкият ти лесбийски експеримент вече не е толкова забавен, а?

Ариа вдигна един лист, който явно бе паднал от тавана. Тя присви очи и ядно стисна блестящите си, ягодовочервени устни.

— И какво от това? Целунала си някой. — Очите й се разшириха. — О!

Емили издаде една безпомощна въздишка.

— А. ли направи това? — попита Ариа.

Емили трескаво се огледа.

— Видя ли кой ги раздаде?

Но Ариа поклати глава. Емили отвори ципа на найлоновата торбичка, която лежеше до раницата й, и извади мобилния си телефон. Имаше съобщение. Разбира се, че щеше да има.

Емили, сладурче, нали знаеш, че каквото повикало, такова се обадило. Така че когато реши да ме изхвърлиш от играта, то аз също реших да те изхвърля. Целувки!

А.

— По дяволите! — прошепна Ариа, като прочете съобщението през рамото на Емили. Една сковаваща мисъл внезапно прониза съзнанието на Емили. Родителите й. Листа, който разглеждаха — това не бе програмата за състезанието. Това беше снимката. Тя погледна към пейките. Естествено, родителите й я гледаха. Изглеждаха така, сякаш всеки момент щяха да заплачат, с разширени ноздри и пламтящи лица.

— Трябва да се махна оттук — Емили се огледа за най-близкия изход.

— Няма начин. — Ариа я хвана за ръката и я завъртя към себе си. — Няма от какво да се срамуваш. Ако някой ти каже нещо, майната му.

Емили подсмръкна. Хората може и да наричаха Ариа странна, но тя беше съвсем нормална. Имаше си гадже. Никога нямаше да разбере какво е усещането.

— Емили, това е нашият шанс! — възрази Ариа. — А. сигурно е някъде тук. — Тя огледа заплашително трибуните.

Емили отново погледна към пейките. На лицата на родителите й стояха все същите гневни и наранени изражения. Мястото на Мая вече беше празно. Емили огледа всички места, но тя бе изчезнала.

А. сигурно беше някъде там. И Емили си пожела да намери смелост да се изкачи на трибуните и да разтърси здраво всички присъстващи, докато някой не си признае. Но не можеше.

— Аз… съжалявам — рязко каза тя и хукна към съблекалнята. Профуча край стотици хора, които вече знаеха каква е тя в действителност, като тъпчеше по пътя си десетки копия на снимката.

11.

Дори високотехнологичната защита не може да те предпази от всичко

Минутки по-късно Ариа блъсна вратата със запотено стъкло, която водеше към басейна, и се присъедини към Спенсър и Хана, които тихо разговаряха край автоматите за сладкиши и кафе.

— Горката Емили — прошепна Хана на Спенсър. — Ти знаеше ли за… това?

Спенсър поклати глава.

— Нямах никаква представа.

— Помниш ли, когато се промъкнахме в басейна на Кан, докато те бяха на почивка, и се къпахме чисто голи? — промърмори Хана. — Помниш ли колко пъти сме се преобличали заедно в съблекалнята? Никога не съм се чувствала странно.

— Нито пък аз — обади се Ариа, като се отмести леко, за да може един първокурсник да си вземе газирана вода от машината на Кока Кола.

— Мислиш ли, че си е падала по някоя от нас? — Хана разшири очи. — Но тогава аз бях много дебела — додаде тя с леко разочарование в гласа.

— А. е разпространил тези снимки — каза Ариа на Хана и Спенсър. Тя посочи към басейна. — Сигурно е някъде вътре.

И трите надникнаха в залата. Състезателите бяха застанали на местата си и чакаха. Талисманът акула обикаляше напред-назад край басейна. Пейките все още бяха препълнени с народ.

— Какво очакваш да направим? — попита Хана, като присви очи. — Да спрем състезанието ли?

— Нищо няма да правим. — Спенсър дръпна ципа на анорака си до брадичката. — Ако започнем да търсим А., той може да се разсърди… и да направи нещо още по-лошо.

— А. Е Тук… — повтори Ариа. — Това може да е големият ни шанс!

Спенсър погледна към тълпата от деца във фоайето.

— Аз… Аз трябва да тръгвам — каза бързо тя, изстреля се през входната врата и тичешком прекоси паркинга.

Ариа се обърна към Хана.

— Спенсър избяга толкова бързо оттук, сякаш самата тя е А. — пошегува се тя.

— Чух, че е финалистка в някакъв голям конкурс за есета. — Хана измъкна от чантата си шишенцето с Шанел и леко се мацна по шията. — Нали знаеш, че направо пощурява, когато стане въпрос за конкурси. Сигурно се е прибрала вкъщи да учи.

— Така е — тихо каза Ариа. Може би Спенсър бе права — може би А. щеше да направи нещо ужасно, ако започнат да претърсват пейките.

Внезапно някой й дръпна качулката изотзад. Ариа рязко се обърна.

— Майк! — ахна тя. — Изкара ми акъла!

Брат й се ухили.

— Видя ли снимката с лесбийския екшън? — Той се престори, че облизва снимката с Емили и Мая. — Можеш ли да ми дадеш телефона на Емили?

— Абсолютно невъзможно. — Тя огледа брат си. Синьо-черната му коса бе сплескана от спортната шапка с козирка и той бе облякъл анорак в синьо и бяло — цветовете на отбора по лакрос на „Роузууд дей“. Не го беше виждала от предишната вечер.

— И така — Майк сложи ръце на кръста. — Разбрах, че снощи са те изритали от къщи.

— Не са ме изритали — опъна се Ариа. — Просто реших, че ще бъде по-добре, ако известно време не живея у дома.

— И се местиш у Шон?

— Да — каза Ариа. След като Ила й бе казала, че е по-добре да се махне, Ариа се обади на Шон, изпаднала в истерия. Тя не се опитваше да си изпроси покана, но Шон просто й предложи, като каза, че няма никакъв проблем.

Ченето на Хана увисна.

— Ще се местиш при Шон? В неговата къща?

— Хана, не съм го искала — бързо каза Ариа. — Просто така се наложи.

Хана отмести поглед.

— Както и да е. Не ми пука. Резултатът няма да ти хареса. Всички знаят, че заживееш ли с приятеля си, това ще сложи край на връзката ви. — Тя се врътна и пое към вратата, разблъсквайки всички по пътя си.

— Хана! — извика Ариа след нея, но Хана не се обърна. Ариа хвърли гневен поглед към Майк. — Защо ти трябваше да казваш, че ще се местя там? Никакво чувство за такт ли нямаш?

Майк сви рамене.

— Съжалявам, не ви разбирам предменструалния синдром. — Бръкна в джоба си, извади едно десертно блокче и го захапа, без да си направи труда да предложи на Ариа. — Ще ходиш ли на купона у Мона?

Ариа сви устни.

— Не знам. Не съм мислила по въпроса.

— Да не би да си изпаднала в депресия? — попита Майк с пълна уста.

На Ариа не й се налагаше да мисли дълго за отговора.

— Донякъде. Татко си тръгна. Ти как се чувстваш?

Изражението на лицето му се промени от открито и весело в грубо и предпазливо. Той пусна листа със снимката на пода до крака си.

— Снощи зададох на мама няколко въпроса. Тя ми каза, че татко се е виждал с това момиче още преди да отидем в Исландия. И че ти си знаела за това.

Ариа пъхна края на един кичур в устата си и впери поглед в синьото кошче за боклук в ъгъла. Някой бе нарисувал цици на капака му.

— Да.

— Защо не си ми казала за това?

Ариа го погледна.

— Байрън ми каза да не го правя.

Майк яростно отхапа от десертчето.

— Но това не ти попречи да кажеш на Алисън Дилорентис. Нито й попречи да го каже в клипа, който бе излъчен по всички новини.

— Майк — каза Ариа. — Аз не съм й казвала. Тя беше с мен, когато това се случи.

— Няма значение — измуча Майк и се втурна към вратата към басейна, като пътьом се сблъска с талисмана-акула. Ариа се накани да хукне след него, но се отказа. Внезапно се сети за онзи път в Рейкявик, когато трябваше да остане вкъщи с Майк, но вместо това отиде на геотермалния спа извор „Синята лагуна“ със своя приятел Халбьорн. Когато се върна, цялата миришеща на сяра и покрита с лековити соли, тя откри, че Майк е подпалил половината дървени решетки в задния двор. Ариа здраво го отнесе тогава, но честно казано, вината си беше нейна. Преди да тръгне към лагуната, тя бе забелязала как Майк жадно гледа към кухненския кибрит. Бе имала възможност да го спре. Може би бе имала възможност да спре и Байрън.

* * *

— Значи тази е твоята? — каза Шон, като поведе Ариа по облицования с махагонови плочи, безупречно чист коридор към една голяма бяла спалня. Тя имаше панорамен прозорец с място за сядане пред него, прозрачни бели завеси и ваза с букет бели цветя на масата.

— Страшно ми харесва. — Напомняше й за стаята в онзи бутиков парижки хотел, където бяха отседнали, когато баща й бе поканен на интервю за телевизията, като експерт по гномите. — Сигурен ли си, че няма проблем да остана?

— Разбира се. — Шон я целуна сдържано по бузата. — Ще те оставя да се настаниш. Ариа погледна през прозореца към розовеещото следобедно небе и не можа да се сдържи да не сравни изгледа с този от дома си. Домът на семейство Ейкърд се намираше навътре в гората и бе обграден от поне десет акра необработена земя. Най-близкото имение, замъкоподобен монолит с кули в средновековен стил, се намираше на разстояние от поне три футболни игрища. Къщата на Ариа се намираше в красив, но доста разтурен квартал в близост до университета. Единственото нещо, което виждаше през прозореца си, бе дворът на съседа и несполучливата му колекция от басейнчета за птици, каменни животни и градински джуджета.

— Стаята добре ли е? — попита госпожа Ейкърд, мащехата на Шон, когато Ариа слезе в кухнята.

— Страхотна е — каза Ариа. — Много ви благодаря.

В отговор госпожа Ейкърд сладко й се усмихна.

Тя бе руса, леко дундеста, с любопитни сини очи и уста, която изглежда се усмихваше при всеки удобен случай. Когато Ариа затваряше очи, за да си представи как би трябвало да изглежда една майка, госпожа Ейкърд до голяма степен покриваше представите й. Шон й беше казал, че преди да се омъжи за баща му, тя работила като редактор в едно филаделфийско списание, но сега си беше просто домакиня, която се грижеше гигантската къща на семейство Ейкърд да изглежда винаги като на снимка. Ябълките в дървената купа на кухненския плот нямаха грам натъртено, предните корици на всички списания във всекидневната бяха обърнати в една посока, а пискюлите на огромния ориенталски килим бяха толкова прави и равни, сякаш бяха ресани с гребен.