Ъглите на устата й бавно се разтеглиха в усмивка. Тя се качи на леглото си и започна да скача, като караше пружините му да скърцат. Дот обикаляше около нея и лаеше лудо.

— Дааа! — изкрещя Хана с облекчение. Знаеше, че Мона ще се вразуми. Тя не би издържала да се сърди на Хана дълго време.

Тя седна на леглото и взе новото си блекбери. Нямаше много време — сигурно нямаше да успее да си върне часовете при фризьора и гримьорката, които беше отменила, когато разбра, че вече не е поканена на партито. Изведнъж се сети нещо: Лукас. „Аз също не съм поканен на партито на Мона“, беше казал той.

Хана потропа с нокти по екрана на телефона си. Естествено, че нямаше да го заведе на купона в Мона. Не и като неин кавалер. Всъщност като нищо. Лукас бе сладък, наистина, но определено не ставаше за партита.

Тя се изправи в леглото и започна да рови в червения си кожен органайзер за адреса на електронната му поща. Щеше да му изпрати кратко, подигравателно писъмце, за да разбере къде точно му е мястото до нея: никъде. Сигурно сърцето му ще бъде разбито, но моля ви се, Хана не може да угоди на всички, нали така?

26.

Спенсър е попарена с вряла вода — и в буквалния, и в преносния смисъл

Петък вечерта Спенсър лежеше в пълното с гореща вода джакузи. Това бе едно от любимите й неща за вършене, особено през нощта, когато всичките звезди блестяха на нощното небе. Единствените звуци, които се чуваха тази нощ, бяха бълбукането на джакузито и мляскането на Беатрис, един от лабрадорите им, който дъвчеше кокал от сурова кожа.

Внезапно тя чу изпукването на едно клонче. След това на още едно. После… чу дишане. Спенсър се обърна точно когато сестра й, докарана в кариран бански на „Бърбери“, слезе по стълбите и също се настани в джакузито.

Известно време и двете мълчаха. Спенсър се потопи до брада под водата, а Мелиса се бе загледала в масичката с чадъра, която се намираше точно до басейна. Внезапно Мелиса се обърна към сестра си.

— Доктор Евънс малко ме разочарова.

— Защо?

Мелиса размаха ръце под водата.

— Понякога ми говори всичките тези неща, сякаш ме познава от години. И с теб ли прави така?

Спенсър сви рамене. Мелиса не я ли бе предупредила, че доктор Евънс ще прави точно така?

Мелиса притисна длан към челото си.

— Каза ми, че все избирам ненадеждни мъже. Че всъщност излизам с момчета, за които знам, че никога няма да изберат сериозните връзки и обвързването за дълго, защото се страхувам да се сближа твърде много с някого.

Мелиса взе голямата бутилка с минерална вода „Евиан“, която бе оставила до джакузито, и отпи голяма глътка. Спенсър видя над главата й силуета на голяма птица — или може би прилеп, да прелита пред луната.

— В началото много ме дразнеше, но сега… не знам. — Мелиса въздъхна. — Може би е права. Започнах да обмислям всичките си връзки. Някои от момчетата, с които съм излизала, наистина ми изглеждаха много ненадеждни още от самото начало.

Очите й пронизаха Спенсър, която се изчерви.

— Рен очевидно бе един от тях — продължи Мелиса, сякаш четеше мислите на Спенсър. Сестра й отклони поглед и се загледа във водната инсталация на другия край на басейна. — Тя ме накара да се замисля и за Иън. Мисля, че в гимназията ми изневеряваше. Спенсър се напрегна.

— Наистина ли?

— Аха. — Мелиса започна да оглежда идеално лакираните си с прасковен цвят нокти. Очите й потъмняха. — Почти съм убедена в това. И според мен дори знам коя е била.

Спенсър загриза нокътя на палеца си. Ами ако Мелиса бе чула Спенсър и Иън по-рано в двора? Иън бе загатнал за целувката им. Или още по-лошо: ами ако още преди години Али й бе разказала какво е направила Спенсър?

Малко преди Али да изчезне, Спенсър бе завела момичетата да играят на пейнтбол. Мелиса също бе дошла.

— Сега ще кажа на Мелиса какво си направила — пропя Али, докато си обличаха спортните екипи в съблекалнята.

— Да не си посмяла — изсъска Спенсър.

— Така ли? — подразни я Али. — Само ме гледай.

Спенсър бе последвала Али и останалите на полето. Всичките се свиха зад една голяма купа сено в очакване играта да започне. Изведнъж Али се протегна и тупна Мелиса по рамото.

— Хей, Мелиса. Искам да ти кажа нещо.

Спенсър я смушка с лакът.

— Престани.

Чу се свирката. Всички изскочиха на открито и започнаха да стрелят по другия отбор. Всъщност всички без Али и Спенсър. Спенсър хвана Али за ръката и я издърпа зад близката купа сено. Тя беше толкова разярена, че всичките й мускули трепереха.

— Защо постъпваш така? — поиска да разбере Спенсър.

Али се разхили и се облегна на сеното.

— Защо постъпваш така? — изимитира я тя с фалцет. — Защото не е правилно. Мелиса заслужава да знае.

Гневът се натрупваше в тялото на Спенсър също като облаци преди гръмотевична буря. Нима приятелите не трябваше да пазят тайните си? Те нали бяха пазили тайната на Али за Джена — все пак Али бе запалила фойерверка, Али бе ослепила Джена — и всички те се заклеха да си мълчат. Нима Али бе забравила това?

Спенсър нямаше намерение да натиска спусъка на пистолета — то просто се случи. Синята боя омаза целия екип на Али и тя извика изненадано. След това хвърли смъртоносен поглед на Спенсър и хукна нанякъде. Ами ако точно тогава бе отишла при Мелиса, а Мелиса бе чакала през всичките тези години за подходящия момент да го пред Спенсър? Може би той най-после бе настъпил.

— Имаш ли някаква представа коя може да е била? — подпита я Мелиса, като откъсна Спенсър от спомените й.

Спенсър се смъкна още по-надолу под мехурчетата и очите й започнаха да я смъдят от хлора. Една целувка едва ли би се смятала за изневяра, освен това се беше случило преди много години.

— Не. Нямам никаква представа.

Мелиса въздъхна.

— Може би доктор Евънс просто приказва глупости. Какво ли знае пък тя.

Спенсър погледна изпитателно сестра си. Тя се замисли върху онова, което доктор Евънс бе казала за Мелиса — че сестра й непрекъснато търсеше начин да се утвърди. Че завижда на Спенсър. Това бе странно, но не невероятно. И дали проблемите на Мелиса бяха свързани с онзи обир, когато Спенсър се разболяла, а Мелиса трябвало да отиде на изпита по правопис с Йоланда? Колко ли много неща е пропуснала сестра й през онова лято, само защото родителите им са били твърде заети със Спенсър? Колко пъти е била пренебрегвана?

„Харесваше ми, когато бяхме приятелки“, каза един глас в главата на Спенсър. „Харесваше ми да те изпитвам за думичките по правопис. Мразя как се преобърнаха нещата. От доста време това хич не ми харесва“.

— Има ли значение, че Иън ти е изневерил в гимназията? — попита тихо Спенсър. — Искам да кажа, това е било толкова отдавна.

Мелиса вдигна поглед към тъмното, ясно небе. То бе обсипано със звезди.

— Разбира се, че има значение. Това е грешно. И ако разбера, че е истина, Иън ще съжалява за това до края на живота си.

Спенсър потрепери. Тя никога не бе чувала Мелиса да говори толкова отмъстително.

— А на момичето какво ще му направиш?

Мелиса се обърна бавно към нея и пусна една отровна усмивка. Точно в този момент се включи нощното осветление в двора. Очите и проблеснаха.

— Кой казва, че вече не съм й направила нещо?

27.

Старите навици умират трудно

В късния съботен следобед Ариа притича, снижена, край явора в двора на семейство Макрийди, който се намираше от другата страна на улицата, точно срещу нейната къща. Тя видя как три момиченца — скаути, които продаваха кутии с бисквити, приближиха към входната им врата. „Ила не е вкъщи, но можете да й оставите две кутии от бисквитките с мента — й се искаше да им каже. — Те са й любимите“.

Момичетата почукаха на вратата и зачакаха. След като никой не им отвори, те тръгнаха към следващата къща.

Ариа знаеше, че идването й до тук с колело чак от къщата на Шон е голяма щуротия, както й дебненето пред собствения й дом, сякаш той бе някакъв тузарски клуб, а тя бе папарак. Но семейството й липсваше ужасно много. Семейство Ейкърд бяха пълна противоположност на Монтгомъри. Господин и госпожа Ейкърд се бяха включили в роуззудския Патрул за охрана от воайори. Бяха организирали двайсет и четири часова гореща линия за оплаквания, и след няколко дни щеше да дойде техният ред да патрулират през нощта. Всеки път, когато някой от тях я погледнеше, Ариа имаше усещането, че ей сега ще й кажат, че знаят какво е правила в кабинета на Езра. Сякаш вече самата тя имаше една голяма алена буква А на ризата си.

Ариа имаше нужда да се разсее и да се освободи от Езра. Само дето просто не можеше да спре да мисли за него. През целия път, който измина с велосипеда, се сблъскваше с неща, които й напомняха за него.

Подмина един пълничък мъж, който похапваше пилешки сандвичи от Макдоналдс, и от миризмата коленете й омекнаха. Видя някакво момиче, което имаше същите черни пластмасови очила като на Езра и потръпна. Дори котката в градината й напомни за него, без да има особена причина за това. Но какво си мислеше тя? Как може нещо да е толкова грешно… и в същото време толкова нормално?

Когато подмина каменната къщичка с водното колело, край нея профуча новинарският микробус на Канал 7. Той се скри зад хълма, вятърът разклати клоните на дърветата, а небето внезапно притъмня. Изведнъж Ариа се почувства така, сякаш я полазват сто паяци едновременно. Някой я наблюдаваше.

А?

Когато телефонът й тихичко иззвъня, тя едва не падна от колелото. Натисна спирачките, отби до тротоара и бръкна в джоба си. Беше Шон.

— Къде си? — попита той.

— Ами… Излязох да покарам колело — отговори тя, като дъвчеше маншета на износената си червена блузка с качулка.

— Няма да е зле да се прибереш по-бързо — каза Шон. — Иначе ще закъснеем за купона в Мона.

Ариа въздъхна. Тя съвсем бе забравила за партито на Мона Вандерваал.

Той също въздъхна.

— Не искаш ли да ходиш?

Ариа се загледа в красивата готическа къща, която се издигаше точно пред нея. Собствениците й бяха решили да я боядисат в пурпурно червено. Родителите на Ариа бяха единствените хора в квартала, които не подписаха петицията, в която се настояваше собствениците й да я боядисат в по-консервативен цвят, но петицията така или иначе не постигна нищо в съда.

— С Мона не сме приятелки — промърмори Ариа. — Нито пък с който и да е от останалите, които ще бъдат на този купон.

— За какво говориш? — Шон прозвуча разстроено. — Те са моите приятели, значи са и твои. Ще си прекараме страхотно. Освен това, като изключим онзи път, когато излязохме с колелата, имам чувството, че не съм те виждал кой знае колко често, независимо от това, че живееш у дома. Което е много странно, като се замислиш.

Внезапно телефонът й даде сигнал, че някой друг я търси. Тя го свали от ухото си й погледна към дисплея. Езра. Тя изненадано сложи ръка върху устата си.

— Шон, имаш ли нещо против за малко да те прехвърля на изчакване? — Тя се опита да запази гласа си непроменен.

— Защо? — попита Шон.

— Просто… изчакай. — Ариа превключи линиите. Прокашля се и приглади коса, сякаш Езра я гледа на видеоекран. — Ало? — опита се да прозвучи хладно, но същевременно съблазнително.

— Ариа? — Тя замря при звука на тихия, дрезгав глас на Езра.

— Езра! — вкара тя тон на фалшива изненада. — Здравей.

За няколко секунди настъпи мълчание. Ариа завъртя педалите няколко пъти, докато наблюдаваше как една катеричка притичва през поляната пред пурпурната къща.

— Не мога да спра да мисля за теб — каза най-накрая Езра. — Можеш ли да се срещнеш с мен?