Ариа затвори очи и ги стисна здраво. Знаеше, че не трябва да отива. Но ужасно й се искаше. Тя преглътна тежко.

— Изчакай. — После прехвърли линията на Шон.

— Ало, Шон?

— Кой беше? — попита той.

— Беше… майка ми — изтърси Ариа.

— Така ли? Това е страхотно, нали?

Ариа се ухапа силно по вътрешната страна на бузата. Тя се взря решително в украсените тикви, наредени по стълбите на пурпурната къща.

— Трябва да свърша нещо — избъбри тя. — Ще ти се обадя по-късно.

— Чакай! — извика Шон. — Ами Мона?

Но Ариа вече бе прехвърлила на Езра.

— Тук съм — каза тя, останала без дъх. Чувстваше се така, сякаш току-що бе изпълнила последната дисциплина в някакъв триатлон. — След малко съм при теб.

* * *

Когато Езра отвори вратата на апартамента си, който се намираше в една стара викторианска сграда в Стария Холис, той държеше в ръка бутилка „Гленливет“.

— Искаш ли малко скоч? — попита той.

— Да — отговори Ариа. Тя влезе в дневната на Езра и въздъхна щастливо. От последния път, когато беше тук, тя бе мислила твърде често за този апартамент. Милионите книги по рафтовете, топящата се синя свещ, чийто восък се трупаше върху полицата на камината във формата на смърфове, и огромната, безполезна вана в средата на стаята… всичко това я караше да се чувства невероятно удобно. Сякаш току-що се бе прибрала у дома.

Настаниха се на пружинения диван с цвят на горчица.

— Благодаря ти, че дойде — каза меко Езра. Беше облякъл бледосиня тениска, леко скъсана на рамото. На Ариа й се прииска да пъхне пръста си през дупката.

— Пак заповядай — каза тя, като събу карираните си обувчици. — За какво ще пием?

Езра се замисли за миг, един кичур тъмна коса падна над очите му.

— За идването от разбити семейства — каза най-накрая той и чукна чашата й със своята.

— Наздраве. — Ариа отпи от уискито. Вкусът му бе като на препарат за миене на съдове и миришеше на керосин, но това изобщо не я интересуваше. Тя пресуши чашата си, усещайки как течността прогаря хранопровода й.

— Още едно? — попита той, като донесе бутилката „Гленливет“.

— Разбира се — отговори тя. Езра стана да донесе още лед, а тя се загледа в телевизора. Звукът му беше спрян. Вървеше някаква реклама на Айпод и беше много забавно да гледа без звук как някой танцува толкова ентусиазирано.

Езра се върна и наля на Ариа още едно питие. С всяка глътка твърдостта на Ариа се стопяваше. Поговориха за родителите на Езра — сега майка му живееше в Ню Йорк, а баща му в Уейн, едно градче наблизо. Ариа отново започна да разказва за своето семейство.

— Знаеш ли кой е любимият ми спомен за тях? — попита тя, като се надяваш, че не заваля думите. Горчивото уиски вече оказваше влияние върху двигателните й умения. — Рожденият ми ден в Икеа.

Езра вдигна вежди.

— Шегуваш се. Икеа е същински кошмар.

— Звучи странно, нали? Но родителите ми познаваха някакъв човек, който бе управител на един от магазините им наблизо, така че го наехме след работно време. Беше толкова забавно — Байрън и Ила отидоха там по-рано и устроиха голямо парти из всичките спални и кухни на Икеа. Всички си бяхме измислили шведски имена за партито — Байрън беше Екторп, мисля, а Ила бе Клиппан. Изглеждаха толкова… заедно.

Очите на Ариа се напълниха със сълзи. Рожденият й ден беше през април. Ариа бе хванала Байрън с Мередит през май, а Али бе изчезнала през юни. Изглежда този купон бе в последната спокойна нощ в живота й. Всички бяха толкова щастливи, дори Али — особено Али. В един момент, докато бяха в банята на Икеа, Али бе стиснала Ариа за ръката и беше прошепнала:

— Толкова съм щастлива, Ариа! Толкова съм щастлива!

— Защо? — бе попитала Ариа.

— Скоро ще разбереш. Това е изненада — беше отговорила Али, ухилена до уши.

Но така и не получи възможността да й каже.

Ариа прокара пръст по ръба на чашата с уиски. По телевизията започнаха новините. Отново говореха за Али. Разследване на убийство, гласеше надписът в долната част на екрана. В горния ляв ъгъл стоеше снимка на Али от седми клас: с блестяща усмивка, блестящи диамантени обеци на ушите, блестяща къдрава руса коса, с перфектно изпънато униформено сако. Стори й се толкова странно, че Али ще си остане седмокласничка завинаги.

— И така — каза Езра. — Говори ли вече с баща си?

Ариа извърна глава от телевизора.

— Всъщност не. Той искаше да говори с мен, въпреки че най-вероятно вече е изгубил всякакво желание. Не и след онова с алената буква.

Езра се намръщи.

— Онова с алената буква?

Ариа хвана един конец, който висеше от любимите й френски дънки. Това не беше нещо, което да може да обясни на човек с диплома по английска литература. Но Езра се беше навел напред, красивите му устни бяха леко отворени в очакване. Така че тя отпи още една гледка от уискито и му разказа всичко за Мередит, Холис и голямото червено А.

За неин ужас Езра избухна в смях.

— Шегуваш се. Наистина ли го направи?

— Да — изрече рязко Ариа. — Не трябваше да ти го разказвам.

— Не, не, страхотно е. Ужасно ми хареса! — Езра бурно сграбчи ръцете на Ариа. Дланите му бяха топли и големи, и леко изпотени. Той улови погледа й… и я целуна. Първо леко, след което Ариа се наведе напред и го целуна по-бурно. Те се спряха за миг и Ариа се облегна назад.

— Добре ли си? — меко попита Езра.

Ариа нямаше представа дали е добре. Никога не се беше чувствала така. Не знаеше точно какво да прави с устата си.

— Аз не.

— Знам, че не трябва да правим това — прекъсна я Езра. — Ти си моя ученичка. Аз съм твоят учител. Но. — Той въздъхна и отметна косата си назад. — Но… ми се ще… това да се получи някак си.

О, колко силно бе желала Езра да изрече тези думи няколко седмици по-рано. Ариа се чувстваше чудесно с него — по-жива, повече себе си. Но след това пред очите й се появи лицето на Шон. Тя си спомни как се беше навел да я целуне онзи ден в гробището, когато видя зайчето. След това се сети за съобщението на А: Внимавай, внимавай. Аз винаги те наблюдавам.

Тя отново се обърна към телевизора. Излъчваха познатия клип за стотен път. Ариа можеше да прочете по устните на Спенсър: „Искате ли да прочетем съобщенията й?“ Момичетата се струпаха около телефона. Али се появи в кадър. За миг остана втренчена в камерата с големите си сини очи. На Ариа й се стори сякаш Али гледа от екрана към дневната на Езра… право в нея.

Езра обърна глава към телевизора и видя какво дават.

— По дяволите — каза той. — Извинявай.

Започна да рови из купчините списания и менюта с тайландска храна за вкъщи, струпани на масата, докато най-после намери дистанционното. Превключи на следващия канал, който се оказа телевизионен магазин. Джоун Ривърс продаваше грамадна брошка с формата на дракон в полет.

Езра посочи към екрана.

— Ако ти харесва, ще ти я купя.

Ариа се захили.

— Не, благодаря. — После хвана ръцете на Езра и си пое дълбоко дъх. — Та какво значи казваше… за това — да се получи. Аз… Мисля, че и аз искам между нас да се получи.

Лицето му светна и Ариа видя отражението си в очилата му. Гигантският часовник до масата в трапезарията удари кръгъл час.

— Н-наистина ли? — заекна той.

— Да. Но… искам да го направя както трябва. — Тя тежко преглътна. — Имам си приятел. Така че… Трябва да се погрижа за това, нали разбираш?

— Естествено — каза Езра. — Разбирам.

Те седяха и се гледаха. Ариа можеше хиляди пъти да се протегне, да свали очилата му и да го целуне.

— Мисля, че е време да си тръгвам — каза най-накрая тя.

— Добре — отговори Езра, без да сваля очи от нея. Но когато тя стана от дивана и се опита да си обуе обувките, той я хвана за тениската. Въпреки че искаше да си тръгне, тя просто… не можеше.

— Ела при мен — прошепна Езра и Ариа политна към него. Езра протегна ръце и я хвана.

28.

От някои букви се получава и думата затвор

Събота вечер, малко преди осем часа, Спенсър лежеше по гръб на леглото си и гледаше как вентилатора на тавана, който имаше формата на палмови листа, бавно се върти. Той струваше повече от една прилична кола, но Спенсър бе умолявала майка си да й го купи, защото той беше съвсем същият като онзи в бунгалото й в Ямайка, където бяха отишли на почивка. Но сега той твърде много й напомняше за… Спенсър на тринайсет.

Тя стана от леглото и пъхна крака в черните си обувки Шанел без пети. Знаеше, че трябва да се вземе в ръце и да покаже малко ентусиазъм за партито на Мона. И миналата година трябваше да го направи, но все пак тогава животът й беше съвсем различен. Цял ден й се бяха привиждали странни неща — караницата с Али пред хамбара, мърдането на устните й, без Спенсър да може да чуе каквото й да било, щракването. Сякаш споменът, който бе потискан през всичките тези години, най-после искаше да излезе наяве.

Тя си сложи още червило, изпъна роклята си с кимоно-ръкав и тръгна да слиза по стълбите. Когато стигна до кухнята, тя с изненада видя, че майка й, баща й и Мелиса седят около масата, пред празна дъска за „Скрабъл“8 Двете кучета се бяха сгушили в краката им. Баща й не бе облечен със стандартната си униформа, нито носеше сако или колоездачния си екип, а беше с тениска и дънки. Майка й носеше панталоните си за йога. Стаята миришеше на прегоряло мляко и кафе еспресо.

— Здрасти. — Спенсър не можа да се сети кога за последно бе видяла родителите си вкъщи в събота вечер. Те обичаха да се показват — дали на откриването на някой нов ресторант или на опера, или на някое от партитата, които партньорите на баща й във фирмата редовно организираха.

— Спенсър! Ето те най-после! — извика госпожа Хейстингс. — Познай какво получихме току-що.

Тя й подаде с размах една разпечатка, която досега бе крила зад гърба си. Най-отгоре се виждаше логото на „Филаделфия сентинъл“, отпечатано с готически шрифт. Под него бе заглавието: „Отдръпни се, Тръмп! Идва Спенсър Хейстингс!“ Спенсър се вгледа в снимката си, на която седеше на бюрото на баща си. Сивият костюм на Калвин Клайн и малинената копринена риза се оказаха добър избор.

— Джордана току-що ни изпрати линка — изчурулика майка й. — Първата страница за неделния брой няма да е готова до утре сутринта, разбира се, но материалът за теб вече е в интернет.

— Леле — каза Спенсър с треперлив глас. Погледът й бе твърде разфокусиран, за да може да прочете материала. Значи това наистина се случваше. Докъде щеше да стигне всичко? Ами ако наистина спечели?

— Смятаме да отворим бутилка шампанско и да го отпразнуваме — каза господин Хейстингс. — Ти също можеш да пийнеш малко, Спенсър. Нали все пак имаме специален случай.

— Играе ли ти се Скрабъл? — попита госпожа Хейстингс.

— Мамо, тя вече се е облякла за партито — заяви Мелиса. — Едва ли иска да седи тук, да пие шампанско и да играе Скрабъл.

— Глупости — каза госпожа Хейстингс. — Още няма осем часа. Партитата не започват толкова рано, нали?

Спенсър се почувства като в капан. Всички се бяха втренчили в нея.

— Ами… сигурно не — каза тя.

Дръпна си един стол, седна и си събу обувките. Баща й измъкна една бутилка „Моет Шандон“ от хладилника, отвори го и извади четири кристални чаши от шкафа. За себе си, госпожа Спенсър и Мелиса наля по една пълна чаша, а за Спенсър до половината. Мелиса сложи една плочка с букви пред себе си.

Спенсър бръкна в кадифената торбичка и си избра букви. След това бръкна баща й. Спенсър беше много изненадана, че той знае правилата — никога преди не го беше виждала да играе някаква игра, дори и през почивките.