Sara Shepard - Мис Съвършенство

Ариа се тръсна на дивана. Когато рекламата на мерцедес свърши и новините продължиха, Ариа и Майк се стегнаха.

— Вчера анонимен източник ни изпрати този клип на Алисън Дилорентис — обяви водещият. — Той ще ни покаже колко смразяващо невинен е бил животът й дни, преди да бъде убита. Нека да видим.

Филмчето започна с поклащаща се картина на кожения диван в дневната на Спенсър.

— И защото носи дрехи нулев размер — се чу гласът на Хана зад кадър. Камерата показа една по-малка Спенсър, която бе облечена с розово поло и долнище на пижамка до коленете. Русата й коса падаше върху раменете и тя бе сложила блестяща корона от изкуствени диаманти на главата си.

— Изглежда страхотно с тази корона — ентусиазирано възкликна Майк, разпечатвайки огромен плик с доритос.

— Ш-ш-шт — изсъска Ариа.

Спенсър посочи към телефона на Али, който лежеше на дивана.

— Искате ли да прочетем съобщенията й?

— Аз искам! — прошепна Хана, която изведнъж се появи в кадър. След това камерата се завъртя към Емили, която изглеждаше почти по същия начин, както и сега — същата червеникаворуса коса, същите големи тениски с щамповани плувни лозунги, същото приятно, но разтревожено изражение на лицето. Ариа внезапно си припомни онази нощ — преди да включат камерата, Али бе получила някакво съобщение на телефона си и не им беше казала от кого е. Всички се бяха подразнили от това.

Камерата показа Спенсър, която държеше телефона в ръка.

— Заключен е — последва замъглен кадър на дисплея.

— Знаеш ли й паролата? — чу Ариа собствения си глас.

— По дяволите! Това си ти! — възкликна Майк.

— Опитай с рождения й ден — предложи Хана.

Камерата показа как пухкавите ръце на Хана се пресягат и взимат телефона от Спенсър.

Майк сбърчи нос и се обърна към Ариа.

— Това ли правят момичетата, когато са сами? Аз си мислех, че ще видя бой с възглавници. Момичета по гащички. Целуване.

— Бяхме в седми клас — тросна се Ариа. — Това беше много гадно от твоя страна.

— Няма нищо гадно в седмокласнички по гащички — рече Майк с тъничък гласец.

— Какво правите, момичета? — чу се гласът на Али. След това лицето й се появи на екрана и очите на Ариа се напълниха със сълзи. Това лице със сърцевидна форма, тези блестящи тъмносини очи, широката уста — беше ужасно призрачно.

— Да не сте ми ровили из телефона? — попита Али с ръце на кръста.

— Разбира се, че не! — извика Хана. Спенсър отскочи назад, като се хвана за главата, за да не падне короната.

Майк пъхна пълна шепа доритос в устата си.

— Мога ли да стана твой любовен роб, принцесо Спенсър? — каза той с фалцет.

— Според мен тя едва ли излиза с пубертетчета, които още спят с детските си пижамки — изръмжа Ариа.

— Хей! — изкрещя Майк. — Това не е никаква пижамка, а късметлийската ми тениска!

— Още по-лошо — рече Ариа.

Али отново се появи на екрана, изглеждайки жизнена, пращяща от здраве и безгрижна. Как можеше да е мъртва? Убита?

След това край камерата минаха по-голямата сестра на Спенсър, Мелиса, и приятеля й Иън.

— Здравейте, момичета — каза той.

— Здрасти — поздрави го Спенсър на висок глас.

Ариа се усмихна на телевизора. Беше забравила колко си падаха по Иън. Той бе един от хората, на които понякога се обаждаха с фалшиви съобщения — както и на Джена Кавана, преди да ослепее. На Ноъл Кан, защото беше сладък, и на Андрю Кембъл, защото според Спенсър той бе много досаден. Например, когато звъняха на Иън, те се преструваха, че са момичетата от секстелефона.

Камерата улови Али, която стрелна Спенсър с яден поглед. После Спенсър се намръщи зад гърба й. Нищо чудно, помисли си Ариа. В нощта, когато Али изчезна, Ариа не беше хипнотизирана и чу караницата между нея и Спенсър. Когато двете избягаха от хамбара, Ариа изчака една-две минути и хукна след тях. Извика ги няколко пъти, но никой не отговори. След това се върна вътре, като се чудеше дали Али и Спенсър просто не са ги зарязали и не са отишли на някой по-готин купон. Но накрая Спенсър връхлетя в стаята. Тя изглеждаше толкова изгубена, сякаш бе изпаднала в транс.

На екрана Иън се тръсна на дивана до Али.

— С какво се занимавате, момичета?

— О, нищо особено — каза Ариа иззад камерата. — Снимаме филм.

— Филм ли? — попита Иън. — Може ли и аз да участвам?

— Разбира се — отговори Спенсър, като седна до него. — Това е токшоу. Аз съм водещата. Ти и Али сте моите гости. Първо ще интервюирам теб.

Камерата се насочи към дивана и се фокусира върху телефона на Али, който лежеше до ръката й. Тя се приближаваше все повече, докато мъничкият му дисплей не зае целият екран. И до днес Ариа не знаеше кой бе пратил 5 МЗ на Али през онази нощ.

— Питай го кой е любимият му учител в „Роузууд дей“ — се чу по-младият и леко по-висок глас на Ариа иззад камерата.

Али се захили и погледна точно в обектива.

— Добър въпрос, Ариа. Трябва и да го питаш с кой от учителите си би предпочел да се натиска. На някой празен паркинг.

Ариа рязко си пое дъх и чу как нейното по-младо аз прави същото на екрана. Наистина ли Али бе казала това? Пред всички тях?

И тогава клипчето свърши.

Майк се обърна към нея. Устата му бе изцапана с яркооранжеви трошички от доритос.

— Какво искаше да каже тя с това? Изглежда говореше само на теб.

Ариа се прокашля с дрезгав глас. А. беше казал на Ила, че през всичките тези години Ариа е знаела за аферата на Байрън, но Майк все още не бе разбрал това. Той щеше да бъде толкова разочарован от нея.

Той се изправи.

— Няма значение.

Ариа разбираше, че Майк се опитва да се държи така, сякаш това не го засяга, но той изхвърча от стаята, като пътем перна с ръка поставената в рамка и закачена на стената снимка с автограф на Лу Рийд — рок героят на Байрън, който бе единственото негово нещо, което Ила не беше изхвърлила. Тя го чу как изтрополи по коридора, влезе в стаята си и затръшна силно вратата.

Ариа подпря главата си с ръце. За трихиляден път си пожела да бъде в Рейкявик, да обикаля глетчера, яхнала исландското си пони Гилда, да се разхожда по пресъхналото вулканично легло или дори да яде китова мас, която изглежда всички в Исландия обожаваха.

Тя изключи телевизора и в къщата настъпи зловеща тишина. Когато чу тракането на вратата, тя скочи. В коридора видя майка си, натоварена с няколко пазарски чанти от органичния магазин на Роузууд.

Ила забеляза Ариа и се усмихна изморено.

— Здравей, миличка.

Откакто бе изхвърлила Байрън от къщата, Ила изглеждаше по-рошава от обикновено. Черната й прозрачна туника бе по-размъкната от всякога, на копринените й панталони с широки крачоли имаше петно от сос тахини, а дългата й, чернокестенява коса бе навита на размъкнат кок върху главата й.

— Дай да ти помогна — Ариа грабна няколко чанти от ръцете на Ила. Те влязоха в кухнята заедно, сложиха торбите на плота и започнаха да разопаковат.

— Как мина денят ти? — попита Ила.

Изведнъж Ариа се сети.

— О, Боже! Няма да повярваш какво направих днес! — възкликна тя след моментно замайване. Ила я погледна, преди да се наведе, за да прибере органичното фъстъчено масло. — Днес ходих в Холис, защото търсех. Нали се сещаш. Нея — Ариа не искаше да произнася името на Мередит. — Тя преподаваше в някакъв курс, а аз се втурнах в стаята, грабнах една четка и нарисувах едно червено А. на гърдите й. Нали се сещаш, като на онази жена в „Алената буква“? Беше невероятно.

Ила замря за момент, държейки в ръка пакетче с пълнозърнести спагети. На лицето й бе изписана погнуса.

— Не разбра откъде й е дошло — продължи Ариа. — И тогава аз казах: Сега всички ще разберат какво си направила. — Тя се усмихна и разпери ръце. Та-даам.

Очите на Ила шареха напред-назад, докато осмисляше казаното от Ариа.

— Ти осъзнаваш ли, че Хестър Прин всъщност е положителен герой?

Ариа замръзна. Тя бе стигнала едва до осма страница в книгата.

— Направих го заради теб — тихо обясни тя. — За отмъщение.

— Отмъщение? — гласът на Ила потрепери. — Благодаря. Това ще ме направи да изглеждам много нормална. Сякаш понасям всичко добре. И без това ми е достатъчно тежко. Не разбираш ли, че така си я направила да изглежда като… като мъченица?

Ариа пристъпи към Ила. Изобщо не се бе замисляла за това.

— Съжалявам.

Тогава Ила се облегна на кухненския плот и заплака. Ариа стоеше неподвижно. Усещаше крайниците си вдървени и безполезни. Тя не можеше да проумее какво преживява майка й, бе отишла там и бе влошила нещата още повече.

През кухненския прозорец видя как едно колибри кацна на имитацията на китов пенис, който Майк бе купил от музея в Рейкявик. При други обстоятелства Ариа щеше да му обърна внимание — колибритата се появяваха много рядко тук, особено такива, които да кацат върху фалшиви китови пениси — но не и в този ден.

— Дори не мога да те гледам — заекна Ила.

Ариа се хвана за гърдите, сякаш майка й я бе промушила с един от кухненските ножове.

— Съжалявам. Исках Мередит да си плати за онова, което е сторила. — Когато Ила не отговори, ужасното чувство в стомаха на Ариа се засили. — Тогава може би трябва да се махна за известно време оттук, щом дори не можеш да ме гледаш.

Тя замълча в очакване Ила да скочи и да каже, не, не искам това. Но Ила остана безмълвна.

— Да, може би това е добра идея — най-накрая се съгласи тя.

— О — раменете на Ариа увиснаха и устната й затрепери. — Тогава аз… Утре няма да се прибера след училище. — Тя нямаше представа къде ще отиде, но точно в момента това изобщо не я интересуваше. Единственото, което имаше значение, бе да направи така, че майка й да се почувства щастлива.