Напоследък няколкократно чуках на вратата на Смъртта и сега се чувствах ободрена от това, че съм жива, независимо в колко лошо състояние е светът ми и колко отвратителен е животът ми.

Взирах се любопитно, заинтересовано в лицата на хората, докато ме подминаваха. Предлагах усмивки и получих много в отговор. Получих и няколко подсвирквания. Понякога малките удоволствия в живота са най-сладките.

Докато вървях, прецених състоянието на игралната ми дъска. Малуш вече наистина бе извън нея – мрачна, обезглавена врана, убита на страничната линия. Дерек О’Баниън се бе издигнал на мястото му от сенчестата страна на дъската, ръководен от лорд Господар.

Все още имах желание да държа Роуина предимно на моята – светлата, страна, и се надявах, че Крисчън МакКелтър може също да намери място там. Щеше да е хубаво да имам малко компания. Бях сигурна, че Дани е воин на светлината.

Баронс?

Понякога се чудех дали не е изградил проклетата дъска и лично не е пуснал играта в действие.

Бях на три преки от Тринити, на една странична уличка, по която щях да мина напряко, когато това се случи.

Стиснах глава и изстенах:

– Не! Не сега! Не! – извиках. Опитах се да отстъпя назад, да се оттегля, но не успях да помръдна. Краката ми се заковаха точно там, където бяха.

Болката в главата ми бе непоносима. Зарових лице в двете си ръце, прегръщайки болезнения си череп.

Нищо не може да се сравни с агонията, която Шинсар Дъб ми причиняваше. Забих брадичка в гърдите си, съзнавайки, че всеки момент ще се озова на тротоара, свита на ломотеща топка, а после да изпадна в безсъзнание, уязвима за всеки и всичко в нощта.

Налягането се увеличаваше силно и точно когато бях сигурна, че горната част на черепа ми ще се пръсне и ще запрати шрапнели от кост през улицата, хиляди нажежени до червено ледени кирки продупчиха главата ми, облекчавайки налягането и създавайки свой нов ад – един вътрешен пъкъл.

– Не! – изхленчих аз, олюлявайки се. – Моля те... не!

Ледените кирки с нащърбени краища се въртяха като шишове. Устните ми се движеха беззвучно и аз се сринах на колене, катурнах се в канавката и паднах по очи в миришещата на вкиснало локва. Дотук с красотата в розово и златно. Мразовит вятър зарева между сградите, смразявайки ме до кости. Стари вестници се премятаха като мръсни, прогизнали топки плевели през счупени бутилки, захвърлени опаковки и стъкла.

Вкопчих се в паважа с нокти, краищата им останаха в дупките между камъните.

С огромно усилие вдигнах глава и погледнах напред по улицата. Беше почти безлюдна. Мрачният арктически вятър я бе разчистил от туристите и бе оставил само мен... и тях.

Гледах с безмълвен ужас живата картина, която се разиграваше пред очите ми.

След няколко безкрайни минути болката започна да се оттегля и аз отпуснах брадичка във вкисналата тъмна локва, дишайки тежко от последиците от агонията.

След още няколко минути успях да изпълзя от локвата и да се издърпам обратно на тротоара, където повръщах, докато не остана нищо.

Вече знаех къде е Шинсар Дъб.

И знаех кой я разнася наоколо.

Колкото и важна и объркваща да беше тази информация, тя не бе моята основна грижа в момента.

Бях се озовала на по-малко от петдесет метра от Мрачната книга, по-близо откогато и да било, бях я видяла с очите си... и не бях припаднала.

„Чудя се – каза веднъж Баронс, – ако разредим противоположността, дали все още ще отблъсква?“

Шинсар Дъб съществуваше от милиони години и въпреки че според Баронс нещата на Фае се променят по неуловим начин през времето, аз бях съвсем сигурна, че тя никога няма да стане по-добра. Всъщност не се съмнявах, че ще става все по-зла.

Преди ме отблъскваше толкова яростно, че изпаднах в безсъзнание в мига, в който се приближавах до нея. Тази вечер останах в съзнание през цялото време, а бях до нея по-близо, откогато и да било, а това значеше само едно.

Това, което се бе променило, бях аз.


Речник от дневника на Мак



Амулетът: Тъмна светиня на Ънсийли, създадена от краля на Ънсийли за неговата наложница. Изработен е от злато, сребро, сапфири и оникс. Позлатената „клетка“ на амулета подслонява огромен чист камък с неизвестен състав. Велик човек с могъща воля може да го използва, за да променя реалността. Списъкът на миналите му собственици е легендарен, включва Мерлин, Будика15, Жана Д’Арк, Карл Велики и Наполеон. За последен път го купува уелсец за осемцифрена сума на незаконен търг, той беше в моите ръце за съвсем кратко време. В момента го притежава лорд Господар. Изисква някакъв вид десятък или свързване, за да се използва. Аз имах волята. Но не можах да разбера начина.

В’лане: Според книгите на Роуина, В’лане е Сийли – принц от Двора на светлината, член на Висшия съвет на кралицата и понякога консорт. Той е Секс-до-смърт-Фае и се опитва да ме накара да работя за него от името на кралица Авийл, за да открия Шинсар Дъб.

Гривната на Круз: Гривна от злато и сребро, украсена с кървавочервени камъни. Древна реликва на Фае, за която се предполага, че дава на човека, който я носи „някакъв щит срещу много Ънсийли и други... неприятни неща“ (но това е по думите на Секс-до-смърт-Фае – сякаш наистина можеш да се довериш на някое).

Дани: Тинейджърка, Шийте зряща, чийто талант е свръхчовешка бързина. Тя има на сметката си (както гордо би се перчила от покривите, ако ù се даде и най-малка възможност) четирийсет и седем убити Фае до този момент. Сигурна съм, че ще има и други още утре. Майка ù е била убита от Фае. Ние сме сестри по отмъщение. Тя работи за Роуина и е наета в Корпорация „Бързи пощи“.

Дерек О’Баниън: Братът на Роки и новото попълнение на лорд Господар. Трябваше да го оставя да влезе в Мрачната зона онзи ден.

Детелина: Тази леко безформена трилистна детелина е древният символ на Шийте зрящите, натоварени с мисията да виждат, служат и закрилят човечеството от Фае.

Джерико Баронс: Нямам и най-малката шибана следа. Той продължава да спасява живота ми. Предполагам, че това е нещо съществено.

Долмен: Мегалитен гроб с единична камера, съставен от два или повече положени каменни плочи, които поддържат голяма плоска хоризонтална каменна плоча. Долмените са често срещани в Ирландия, особено около Бърен и Конемара. Лорд Господар използваше долмен в ритуал с черна магия, за да отвори портал между световете и да води през него Ънсийли.

Друид: В предхристиянското келтско общество друидите са имали власт над богослуженията, над законодателните и съдебните въпроси, над философията и над обучението на елитните младежи в техния орден. Смята се, че са били посветени в тайните на боговете, включително по въпроси, отнасящи се до манипулирането на физическата материя, на пространството и дори на времето. На древен ирландски друи означава магьосник, вълшебник, гадател. („Ирландски митове и легенди“).

Допълнение към оригиналния запис: Видях и двамата – Джерико Баронс и лорд Господар, да използват силата на Гласа. Това е начин да се говори с много гласове, на които не можеш да не се подчиниш. Значение?

КБП: Корпорация „Бързи пощи“ – дъблинска куриерска служба, прикритие на коалицията на Шийте зрящите. Изглежда, Роуина го управлява.

Копието на Луизне (познато още като Копието на Люин, Копието на Лонгин, Копието на съдбата и като Пламтящото копие): Копието, с което е прободен Исус Христос на кръста. Произходът му не е човешки, то е Светла светиня на Туата Де Данан и е един от няколкото предмета, с които може да се убие Фае – независимо от ранг или мощ. (Определение на Джерико Баронс)

Допълнение към оригиналната бележка: Убива цяло Фае и ако някой е само отчасти Фае, то убива тази част от него по ужасен начин.

Котелът: Сийли, или Светла светиня, от която всички Сийли накрая пият, за да загубят спомените си, когато те започват да ги потискат. Според Баронс безсмъртието има цена: възможна лудост. Когато Фае усети, че тя приближава, пият от Котела и се „прераждат“ без спомен за предишно съществуване. Фае имат Пазител на архива, който документира преражданията на всяко Фае, но точното място на този писар е известно на малцина избрани. За местонахождението на архива знае само писарят. Това ли е сбърканото с Ънсийли? Те нямат котел, от който да пият.

Кралски ловци: Средно ниво каста на Ънсийли. Войнствено съзнателни, те приличат на класическото изображение на дявола с раздвоени копита, с рога, с дълги като на сатири лица, с кожени криле, с пламтящи оранжеви очи и с опашки. Високи са между два и три метра, развиват изключителна скорост както с крака, така и с криле. Основна функция – унищожители на Шийте зрящи. Оценка на заплахата – убиват. (Определение на Джерико Баронс)

Допълнение към оригиналния запис: Срещнах един. Баронс не знае всичко. Ловецът беше по-голям, отколкото очаквах, защото Баронс ме подведе. Размахът на крилата му беше между девет и дванайсет метра. Притежава известни телепатични способности. Ловците са наемници в същината си и служат на господар само ако имат полза от това. Не съм сигурна, че са средно ниво каста. Всъщност не съм сигурна, че са изцяло Фае. Страхуват се от копието ми и подозирам, че нямат желание да умрат за никоя кауза, което ми дава тактическо предимство.

Крисчън МакКелтър: Работи във Факултета по древни езици на Тринити. Знае какво съм и е познавал сестра ми! Нямам представа какво е мястото му във всичко това, нито знам мотивите му. Ще науча повече скоро.

Круз: Фае, неизвестно дали Сийли, или Ънсийли. Много от неговите реликви се носят наоколо. Той е прокълнал Пресяващите сребра. Не е известно какво е проклятието.

Кълбото Д’Жай: Нямам представа какво е, но Баронс го притежава. Казва, че е ОП. Не го усетих, когато го държах. Откъде го бе взел и къде го бе прибрал? В мистериозното си хранилище? Какво прави? Как влиза в хранилището си все пак? Къде е достъпът за тези три етажа под гаража? Има ли тунел, който свързва сградите? Трябва да потърся.

Лорд Господар: Предателят и убиецът на сестра ми! Фае, но не Фае, водач на армията Ънсийли, търси Шинсар Дъб. Той е карал Алина да я търси, както Баронс използва мен да търся ОС.

Малуш: Роден Джон Джонстън Джуниър. Веднага след мистериозната смърт на родителите му наследява стотици милиони долари, изчезва за известно време и се появява отнова като отскорошния немъртъв – вампира Малуш. През следващото десетилетие той създава култ от последователи по целия свят и е вербуван от лорд Господар заради парите и връзките си. Блед, рус, с лимонови очи, вампирът предпочита стил „стиймпънк“ и викториански готик.

Мечът на Луг: Познат също като Мечът на Светлината. Сийли или Светла светиня, способна да убие Фае – Сийли или Ънсийли. Понастоящем е при Роуина и тя го дава на нейните Шийте зрящи в КБП както намери за добре. Обикновено го получава Дани.

Луг (Лугх) – келтски бог на Слънцето и светлината, повелител на небето. – Б. пр.

Многоустото нещо: Противно на Ънсийли с безброй прилични на пиявици усти, десетки очи и свръхразвити полови органи. Каста на Ънсийли – неизвестна за момента. Оценка на заплахата – неизвестна засега, но подозирам, че убива по начини, за които предпочитам да не мисля. (Личен опит)

Допълнение към оригиналния запис: Все още е някъде навън. Искам това нещо да умре!

Момчета носорози: Грозни, сивокожи Фае, които приличат на носорози, с буцести, изпъкнали чела, тела като бурета, къси и дебели ръце и крака, цепки за усти без устни и изпъкнали долни челюсти. Те са нисша средно ниво каста на Ънсийли главорези, изпращани главно като пазачи на Фае с висши рангове. (Личен опит)

Допълнение към оригиналния запис: Вкусът им е ужасен!

Мрачна зона: Район, превзет от Сенките. През деня изглежда като всеки изоставен, порутен квартал. Щом падне нощта, се превръща в смъртоносен капан. (Определение на Мак)

Нул: Шийте зрящ със сила да вцепенява Фае с докосване на ръка (например аз). Докато Фае е вцепенено, е напълно безсилно. Колкото по-висша и по-могъща е кастата на Фае, толкова по-кратко време действа вцепенението. (Определение на Джерико Баронс)

Обаяние: Илюзия, направена от Фае, за да прикрие истинския им външен вид. Колкото по-могъщ е Фае, толкова по-трудно е да се пробие маскировката му. Средностатистическият човек вижда само това, което Фае иска да бъде видяно, и е леко отблъснат, ако се докосне до близкия периметър на изкривеното пространство – част от обаянието на Фае. (Определение на Джерико Баронс)