— Локвите по-ценни ли са от боровите иглички? — попита Марая и погледна последните три, останали пред нея.

— Само ако си жадна.

— А ти жаден ли си?

— Стига ми толкова вода за момента.

Марая се усмихна.

— Да, знам какво имаш предвид. Значи дъждовните капки също отпадат. Май трябва да се предам. Ти ме разби.

Кеш сграбчи шепа иглички от своя куп, струпан от неговата страна на „масата“.

— Защо ми ги даваш? — попита тя.

— За усмивката ти.

— Наистина ли? Толкова много иглички? Щом една усмивка е толкова ценна, какво ще кажеш тогава за целувка?

Кеш рязко вдигна поглед от картите. Погледът му се плъзна по лицето на Марая и се застоя на устните. След това отново насочи вниманието си към картите, напълно безизразен.

— Тя е повече, отколкото можем и двамата да дадем за нея — заяви той.

Изиграха още няколко ръце в пълно мълчание, освен просъскването на лампата и намалелият грохот на дъжда. Кеш продължаваше да печели, което означаваше, че той раздава картите. Докато ги раздаваше, отблясъците от лампата подчертаваха различни дребни белези по ръцете му.

— Как си се сдобил с тях? — попита Марая и докосна ръката на Кеш с върха на пръстите си.

В първия миг той застина, след това изпусна дъха си бавно, за да не чуе тя. Пръстите й бяха хладни, но изгориха кожата му и го накараха да пламне.

— Ако пресяваш злато в потоците повече от няколко минути, ръцете ти се вкочанясват — обясни Кеш. Гласът му звучеше необикновено дълбок, почти дрезгав, отражение на напрежението, обхванало тялото му. — Порязал съм се, без дори да разбера. По същия начин става и когато използваш чук за разбиване на скали в студа. Най-лесното е да се прекълцаш. Каквото собствената ми несръчност не е успяла да направи, отхвръкналите парченце скала са се погрижили.

— Несръчност ли? — засмя се Марая. — Ако ти си несръчен то аз съм пъстърва.

— Миличка, това значи, че си в беда. Все още съм гладен.

— Ама аз съм една много, много млада пъстърва.

Той се усмихна мрачно.

— Да, и аз все това си повтарям. На колко си… двадесет и две?

Стресната от неочаквания въпрос Марая кимна.

— Преподавам на дипломанти, които са по-големи от теб — каза той с някакво отвращение в гласа.

— Е, и?

— Затова престани да ме гледаш с тези големи златни очи и да се чудиш какво би било ако ме целунеш.

Първият импулс на Марая бе да отрече. След това бе убедена, че трябва да отрече. Най-сетне толкова се притесни, че всичко излезе наяве.

— Виждаш ли — заяви Кеш, приковал я с поглед. — И аз се чудя същото за теб. Само че не съм някое колежанче. Ако започна да те целувам ще ми се иска още от вкуса на този мед. Ще поискам всичко, което можеш да дадеш на един мъж, и ще продължавам да искам, докато се уморя до смърт. Възбуждам се само като те чувам как дишаш, така че да ме подмамваш да те целуна не е много умно, освен ако не сме приключили с играта и не решим да започнем нещо по-съществено. — Наблюдаваше лицето на Марая и измърмори нещо грубо, но неразбираемо под носа си, след което хвърли шепа иглички. — Хайде, вдигай залога.

— Нямам толкова много иглички.

— В такъв случай губиш, нали така? — попита той. Зачака.

А какво ще кажеш за една целувка?

Марая не изрече думите на глас. Не бе и нужно. Знаеше, без да пита, че целувката ще струва колкото всички иглички в борова гора. В нажежената тишина тя погледна устните на Кеш с глад, който никога преди не бе изпитвала. Небръснатата от дни наред брада, вместо да прикрива изваяните мъжки устни, ги подчертаваше. А той я наблюдаваше с пламтящи очи. Беше изрекъл напълно сериозно всяка дума. Ако го подтикнеше да я целуне, трябваше да е подготвена за нещо повече от една целувка.

Мисълта очарова и шокира Марая. Никога преди не бе желала мъж. А ето че сега копнееше за Кеш. Искаше й се той да я целуне, да почувства ръцете му около себе си, силата му. Никога досега не бе имала любовник. Не бе сигурна дали тази вечер е готова за подобно нещо, а и Кеш я бе предупредил, че няма начин да влезе във водата, без да се намокри.

— По всичко личи, че губя — прошепна Марая. — Само че не е честно.

— Кое не е честно?

— За мен няма дори една целувка, а съм сигурна, че си целувал стотици други жени.

— Не бъди толкова сигурна. Много внимавам коя е до мен. — Той затвори очи, за да прикрие копнежа си и избликващите от очите на Марая пламъци на желание. — Играта свърши, Марая. Лягай си. Веднага.

Без да отрони и дума, младата жена остави картите, изправи се и започна да оправя одеялата за през нощта. След няколко минути бе готова за лягане. Изрита обувките и се вмъкна в студеното гнездо, което си бе приготвила и се разтрепери. Всяка вечер и всяка сутрин, първите няколко минути в леглото се оказваха особено студени.

Кеш стана и се засуети из бараката, заслушан в дъжда. След като провери всички тигани и чашки под капещите места, изгаси фенера и коленичи пред огъня. Въпреки че Марая се стараеше да не го гледа, оказа се, че е невъзможно. Светлината от огъня превърна косата му в разтопено злато и помилва лицето му както тя мечтаеше да направи. Затвори разтреперана очи и стисна одеялата, за да ги напъха още по-плътно под себе си и да се стопли колкото е възможно.

— Вземи.

Тя рязко отвори очи. Кеш се бе надвесил над нея. Ръцете му разплащаха някакъв плат, а след това го метна върху нея. От едната страна платът проблесна в сребърно. Другата бе черна.

— Какво е това?

— НАСА са го измислили — каза Кеш. Коленичи до Марая и започна да я загръща в странното одеяло с пестеливи, но точни движения. — Подходящо е както за условия на земята, така и в космоса. Толкова успешно отразява топлината, че аз направо се сварявам, когато го използвам. Нося го за спешни случаи. Ако знаех преди колко ти е студено, щях да ти го дам.

Марая не знаеше какво да отговори. Въпреки че ги разделяха пластове одеяла, ръцете на Кеш, пробягващи отгоре я даряваха с прекрасно чувство.

Мъжът изведнъж се отмести. Подпря длани от двете страни на главата й. Наблюдаваше устните й с толкова напрежение, че тя отмаля. Бавно наведе глава, докато бе толкова близо, че тя усещаше дъха му, топлината му и тежките удари на сърцето му.

— Кеш… — прошепна тя.

Устните му се отпуснаха върху нейните, отнеха дъха й с толкова леко притискане, толкова бавно, че тя не бе сигурна кога е започнала целувката. При първото докосване на езика му Марая издаде едва доловим гърлен звук. Кеш бе разтърсен от тръпка, но продължи да завладява бавно устните й. Нежно и неотстъпно той извърна глава, отвори меките женски устни, все още открехнати, след като бе произнесла името му. Кадифената топлина по устните на младата жена го замайваха. Тихите й гърлени звуци го разпалиха. Той помести глава, докато завладее устните й напълно, а след това отпи жадно и задълбочи целувката, докато и нейното дишане стана накъсано като неговото. Едва тогава вдигна глава.

— Права си — призна с дрезгав глас той. — Наистина не е честно.

Отдръпна се рязко и си легна напълно облечен в спалния чувал.

Мина много време, преди двамата да успеят да заспят.

Девета глава

Марая се бе настанила на обляна от слънцето канара и наблюдаваше как Кеш пресява камъчета и чакъл в търсене на злато при един от многобройните безименни потоци под Девилс Пийк. Слънцето обливаше земята със златни лъчи, които измамно криеха истината за ледената нощ. Младата жена се протегна с наслада, очарована от чистия въздух, топлината и обхваналото я чувство на щастие, докато най-сетне й се прииска да се разсмее и да протегне ръце от удоволствие.

Първия ден в бараката бе труден, но след това всичко й се струваше истински рай. На шестия ден тя вече не се будеше схваната, след като бе прекарала нощта на твърдия дървен под, а Кеш не си търсеше извинения, за да отклони идването й с него. На единадесетия ден Марая не се замисляше повече за силата на привличането, което изпитваше към Кеш. Вече го приемаше по същия начин, по който приемаше светкавиците, прорязващи мрака, или слънцето, обгърнало планините в лятна топлина.

Или пък начина, по който прие онази единствена невероятно жарка целувка.

След този случай Кеш много старателно избягваше да я докосва, но това отдръпване само го правеше по-желан. Познаваше мъже, които не биха се поколебали да я принудят да им се отдаде, стига да бяха усетили дълбочината на увлечението й. Това, че той не настоя за повече, за Марая бе знак, че и той изпитваше изумителните чувства, зародили се помежду им, чувства, които с всеки изминал ден, с всеки споделен смях ставаха все по-силни, всяко приятно мълчание ги сближаваше с дни, часове и минути. Близостта им бе толкова осезаема, колкото и водата, която се завихряше между пръстите на Кеш, прозрачна течна красота, която изместваше реалността, за да разкрие блясъка на златото.

Всеки път щом погледнеше към Кеш, Марая потръпваше от неустоимо съчетание на удоволствие и очакване, но си повтаряше, че трябва да прояви търпение като неговото. Когато Кеш се убедеше в силата на чувствата им и също като нея престанеше да изпитва съмнения, отново щеше да я пожелае.

Но този път тя щеше да каже да.

— Откри ли нещо? — попита младата жена, въпреки че знаеше отговора, но много й се искаше да чуе отново гласа на Кеш.

Обичаше този глас, обичаше да вижда проблясъка на усмивката му, обичаше наболата по бузите му брада, оставена да избуява цели единадесет дни, обичаше играта на мускулите по ръцете му, обичаше… него.

— Абсолютно нищо. Ако мината е по-високо, нищо не е отмито в потока. Ще опитам още сто-двеста метра по-нагоре, просто за всеки случай.

Преди Кеш да е изхвърлил песъчинките в потока, Марая се приведе над рамото му, облегната на силното му тяло и разбърка съдържанието с пръст. След малко вдигна ръка и огледа мокрия пръст. Нямаше черни прашинки, полепнали по възглавничката на пръста й. Тези, които бяха полепнали, нямаха нищо общо със златото.

Не я беше грижа. Вече бе открила това, което търсеше — възможност да докосне мъжа, който се бе превърнал за нея в център на света.

— Ами добре, тогава — обади се тя. — Има и следващ път.

Кеш се усмихна, докато наблюдаваше как Марая разсеяно бърше пръст в дънките. Позната топлина запулсира през него, докато я гледаше. Желанието, което изпита първия път, когато я видя се бе задълбочило, беше се разпалило и станало по-силно. Въпреки непрекъснатата болка и парене, причинени от нестихващата му възбуда, златотърсачеството никога преди не се бе струвало на Кеш толкова приятно, колкото през изминалата седмица. На Марая също й бе приятно. Виждаше го в усмивката й, чуваше го в непресторения й смях.

А тя също го желаеше. Бе очевидно, забелязваше желанието в очите й, златистата топлина, която одобрително посрещаше всичко, което върши, казва, всеки дъх, който поема. Знаеше, че очите му я следват със същия поглед и одобряват всяка женствена извивка, всеки златен поглед, всичко. Желаеше я с неукротим глад, неизпитван досега. Единственото, което го възпираше да я направи негова, каквото бе и нейното желание, бе горчивият опит, натрупан в миналото, когато бе изпитвал такава нужда да повярва в лъжите на една жена, че се бе оставил да се превърне в истински глупак. Но колкото и внимателно да оглеждаше фасадата на Марая с искрените усмивки и изражението на уязвимост, за да забележи някакви пукнатини, до този момент не бе успял да забележи подобно нещо.

Това трябваше да му даде известна увереност. Но не стана. Кеш прекалено много се страхуваше от неспособността си да проникне отвъд повърхността и да съзре грижливо скритата вечна женска пресметливост, с която бе оценено неговото желание и нямаше нищо общо с честността на Марая.

Господи, колко силно я желаеше. Кеш се изправи с рязко движение, което стресна младата жена.

— Да не би нещо да не е наред?

— Тук няма злато — заяви грубо той. Завърза тигана за раницата с отривисто движение. — Можем да се връщаме. Прекалено късно е да пробваме от другата страна на възвишението.

Марая вдигна поглед към слънцето, започнало да се снишава.

— А ще имаме ли време за Блек Спрингс преди вечеря?

Искреното желание в гласа на момичето накара Кеш да се усмихне мрачно. Много внимателно избягваше да попада при топлия извор с нея. И без това не можеше да заспива като се сетеше как изглежда по голи крака с онзи дъждобран. Нямаше нужда да си я представя в мокър бански, за да стои буден цяла нощ.

— Разбира се — отвърна небрежно той. — Ти се накисни, а аз ще мина надолу по течението на потока, за да хвана нещо за вечеря.

Разочарована, че ще трябва сама да отиде на извора, Марая попита:

— Не се ли схващаш, след като цял ден си стоял приведен над ледения поток?

Кеш сви рамене.

— Свикнал съм.

Кеш бе открил кратък път и успяваха да се върнат в хижата само за час. Докато той даваше на конете прясно наскубана трева, Марая си облече банския и нахлузи дъждобрана. Когато се появи на вратата, Кеш погледна само за секунда, но веднага наведе глава и се зае със задачата си.