Елизабет Лоуел - Мълчаливецът

— Извинявай — прошепна той и отново целуна белега. — Не исках да те нараня.

— Не си ме наранил, просто ме учуди — каза Марая и помръдна неспокойно, жадна да почувства мъчението на устните му. — Знам, че няма да ме нараниш. А и аз… На мен ми хареса. Кеш? Моля те.

На Кеш му се искаше да признае пред Марая как му въздействат доверието и чувствените й молби, но страстта бе сграбчила гърлото му и той не можеше да продума. Изключително нежно пое връхчето на едната гърда, между зъбите си, а сетне и на другата. Този път тя изви тяло, без да мисли и от гърлото й се отрони стон на удоволствие, когато подръпна зърното и го превърна в щръкнало връхче. Когато я освободи, тя бе готова да недоволства, но щом той обърна внимание на другата гърда, тя въздъхна и извика от страст.

Марая така и не разбра кога Кеш е пуснал китките й. Усещаше единствено, че топлината на кожата му дава великолепно усещане на дланите й, че усеща стегнатите му мускули като наркотик. Ласките му не й стигаха, той не бе достатъчно близо.

Силна мускулеста ръка се спусна от гърдите на Марая към бедрата и после се върна отново, а устата му си играеше с твърдото зърно и на нея й се искаше да извика. Дългите му пръсти се пъхнаха под тънкия бански и леко притиснаха корема й, насладиха се на стегнатите мускули и на приятната топлина. Бавно, неумолимо и неусетно ръката му се спусна надолу, докато най-сетне достигна гъстите копринени косъмчета, покрили женствеността й. Когато усети, че сам не издържа повече, се плъзна надолу, за да открие и докосне една различна, по-жарка мекота.

Марая отвори очи и изхлипа, а сетне прошепна името на Кеш.

— Спокойно, скъпа. Не те заболя, нали?

— Не. Просто… — Марая отново си пое рязко дъх, когато усети новата ласка. — Толкова е… — Нов стон, последван от трепет, разтърсил я цялата.

Тя погледна Кеш с широко отворени очи, питащи очи и откри, че той наблюдава бавните извивки на полуоблеченото й тяло, докато я гали интимно. В този момент тя усети как кожата й започва да пари, обзета едновременно от неловкост и желание. Когато ръката му се плъзна между краката й, тя изхлипа в знак на протест. Само след секунда тънкият бански бе смъкнат по краката, докато тя остана чисто гола. Полупритворените очи на Кеш поглъщаха жадно тайните, които бе разкрил и тя бе подхваната от нов прилив на смущение и страст. Гледаше я така, сякаш за пръв път виждаше гола жена.

— Колко си красива — прошепна той, разтърсен и безкрайно възбуден от гладкото знойно тяло на Марая.

Прокара едрата си длан от устните чак до коленете, докосвайки я със страхопочитание, наслаждавайки се на контраста между порозовелите й зърна и бледите гърди. Меките черни косъмчета също го очароваха. Отново и отново ги докосваше, нетърпелив да усети обещаното от тях удоволствие, докосвайки леко медената мекота, скрита зад тях.

Тръпнеща от несигурност и възбуда, Марая наблюдаваше как Кеш се наслаждава на тялото й с бавни докосвания. Потъмнелите му очи я приласкаваха, нежните ласки на пръстите му й даваха увереност, горещата ръка, докосваща тайните на тялото й я караше да се изчервява.

— Кеш? — повика го тя с едва доловим шепот.

— Ако те смущавам — каза той, без да вдига поглед. — Затвори очи. Но не ме карай и аз да затварям моите. Никога не съм докосвал жена дори наполовина толкова красива. Ако не беше девствена, щях да правя с теб неща, от които би се изчервила чак до пръстите на краката.

— Вече съм се изчервила чак до пръстите на краката — призна тя.

Ленива усмивка бе единственият отговор на Кеш.

— Обаче ти харесва, нали?

Кокалчетата му отново докоснаха тъмните косъмчета и отговорът й бе накъсана въздишка на удоволствие.

— Добре — прошепна той и се наведе да целуне нежно устните й, а след това се надигна отново, за да я наблюдава. — И на мен ми е приятно. Има още нещо, което знам, че ще ми достави удоволствие. Мисля, че и на теб.

Пръстите му погалиха бедрата й, плъзнаха се надолу и нагоре между коленете и тя потръпна. Наблюдаваше я и се усмихваше, докато галеше меката вътрешна страна на бедрата и леко ги разтваряше. Когато усети, че тя не му позволява да ги раздели повече, той се наведе и я целуна сладко, нежно и дълбоко. Ритмичните тласъци на езика му я възбуждаха, както и устните му, спрели се одеве на зърната й.

Скоро Марая затвори очи и усети как тръпне от наслада. Забрави, че е гола, че той я гледа, забрави несигурността си, силата му, забрави да пази нежната плът между краката си. Със стон се изви назад, за да успее поне отчасти да се освободи от спиралата, стегнала се в тялото й.

Следващия път, когато Марая се изви, за да достигне Кеш, от непокътнатата мекота избликна топлина. В този момент Кеш продължи да я гали отвътре, опитвайки ответа й, вмъквайки се все по-дълбоко, докато не можеше да продължи. Младата жена издаде приглушен звук, който можеше да бъде както от удоволствие, така и от болка.

Преди Кеш да я попита, сам усети как тялото й се разтапя около пръстите му. Мигновеният й ответ за малко не го накара да загуби самообладание.

С дрезгав стон на мъжко желание той потърси устните й, откри ги, завладя ги с ритъма на тласък и оттегляне. Тя пое неговите, а пръстите й се плъзнаха в косата му, по гърдите, по гърба, подивели от желанието, избликнало отвътре. Когато той най-сетне откъсна устни от нея в мъчителен опит да се овладее, ноктите й се впиха недоволно в раменете му.

Кеш не се оплака. Искаше да му се отдаде цялата и продължи с нежните ласки в женската мекота, като същевременно потриваше влажната пъпка, която бе набъбнала от възбуда. Виковете на Марая зачестиха и сякаш го заливаха с огън, възбуждаха го до полуда, но той все още изчакваше. Ръцете му си играеха с женствеността й, нещо толкова ново за него, колкото и за нея, всяка ласка бе вълна от течен плам.

Най-сетне Кеш усети, че повече не може да изтърпи чувственото мъчение. Стори му се почти невъзможно да се откъсне от мекотата на Марая, но го стори. Връзките на ботушите му се сториха груби и чужди след коприненото съвършенство на възбуденото й тяло. Смъкна ботушите и чорапите с грубо нетърпение, обзет единствено от желанието да е в нея. Потръпващ от потиснатото желание, той държеше в плен обзелата го страст.

— Така… винаги ли е така? — попита Марая, златните й очи впити в Кеш.

— Не знам — отвърна той и посегна към колана, очите му потъмнели от желание. — Но смятам да открия.

Очите на Марая се разшиха още повече, докато мъжът се събличаше, и когато се обърна към нея. Възхищението й се превърна в несигурност, докато местеше поглед от мускулестото му тяло към огромната възбуда. Побърза отново да срещне очите му.

— Ако беше толкова зле, колкото си мислиш — обясни дрезгаво Кеш и привлече тялото й близо до своето, — човешката раса отдавна да е изчезнала.

Усмивката на младата жена проблесна за миг, но тя не се отдръпна. Когато Кеш прокара едната й ръка по гърдите си, тя въздъхна дълбоко и затвори очи, наслаждавайки се на новото усещане. Върховете на пръстите й драснаха едното плоско зърно и го превърнаха в малко камъче от желание. Фактът, че телата им имаха нещо общо под привидните непреодолими различия я успокои и заинтригува. Захапа и другото зърно. Кратко докосване с езика превърна и него в малка стегната пъпка.

— На теб ти харесва — прошепна тя, доволна от откритието си.

Звук, подобен и на смях, и на стон бе единственият отговор на Кеш. Когато ръката й се плъзна по тялото му, дъхът замря в гърлото му и го остави безмълвен. Сякаш тялото му се разкъсваше, докато тя, макар и колебливо, докосваше плътните косми под талията. Дългите му пръсти обвиха кръста й и смъкнаха дланта й към пулсиращата плът, за да я задържат там, докато бедрата му се движеха, обзети от неописуемо удоволствие. Тя издаде странен звук, изумена от желанието му. Той рязко я пусна от страх да не я шокира.

Марая не отмести ръка. Пръстите й се свиха около Кеш, плъзнаха се и продължиха търсенето на нещо ново и неочаквано, докато той не усети, че е на ръба. Когато докосна влажната главичка, възкликна от почуда. Нямаше да го възбуди повече, дори ако бе свела устни, за да го поеме в уста.

Кеш простена дрезгаво и стисна зъби, усетил че желанието се е събрало на спирала в тялото му и копнее за освобождение. С разтреперани пръсти вдигна ръката на Марая към устните си и я захапа по основата на дланта, изтръгвайки стон на желание от нея. Ръката му отново пробягна по тялото й и тя потръпна. Когато стигна между бедрата, я докосна леко, а тя се изви, готова да му се отдаде.

Внимателно се отпусна между бедрата й и ги разтвори още повече, за да направи място за едрото си тяло. Тя бе влажна, гореща и изпълнена с обещания за невероятно удоволствие. Навлезе в нея, за да опита обещаното, наслаждавайки се на тръпнещия сатен на плътта й, обгърнала го изцяло.

— Кеш.

Той се насили да спре.

В гласа му се криеше болката от прекъсването.

— Заболя ли те?

— Не. Просто… — Марая замлъкна. — Аз…

Дори когато ноктите й набраздиха кожата му, той усети страстното свиване и отпускане на тялото й. Топлата влага на възбудата й си проправяше път към него, но това не бе достатъчно. Умишлено пъхна ръка между слетите им тела, за да намери центъра на тази възбуда. Устните му се спряха на врата й и лекичко я захапаха. Огън и изненада прерязаха Марая, а сетне остана само огънят да вилнее в тялото й, да я изпълва също като Кеш, докрай, да я притежава и променя.

Златните очи на младата жена се отвориха с разбиране и желание.

— Имаш чувството, че си хем в рая, хем в ада — каза Кеш, гласът му напрегнат от страст. — Това е всичко, което един мъж може да си пожелае.

Марая се опита да заговори, но не се сещаше за думи, които да опишат, будещата удоволствие болка от този рай и ад. Затвори очи и помести бедра с едно гладко жадно движение, галейки Кеш както той нея. Прониза я невероятно удоволствие, подтиквайки я да изпита всичко отново и отново, но в този момент усети, че гори, че никога няма да й е достатъчно. Изви се диво в ръцете му.

— Марая — прошепна дрезгаво той. — Мила, спри. Нямаш представа какво ми причиняваш. Аз…

Гласът му пресекна, когато пръстите й се впиха в мускулите на бедрата му. Някаква сладост го обзе и го лиши от самоконтрол. Навлезе в мекотата й и я залюля със силата на движението си, давайки й всичко, което тя бе пожелала, а сетне още и още, докато навлизаше все по-дълбоко с тласъци, които ехтяха като ударите на сърцето му.

Някъде отдалече Марая долови собствения си глас, който изплака името на Кеш, а сетне светът се пръсна и тя нито можеше да вижда, нито да чува, разкъсвана от неподозирано удоволствие, тръпнеща, дива, завладяна от нещо непознато, нероденото още удоволствие разкъсващо я отвътре.

В един мъчителен момент Кеш се отдръпна от Марая, погледна я и усети дивото й желание също както усещаше своето.

— Марая. Погледни ме. Погледни ме.

Тя отвори очи. Погледна Кеш и видя собствения си образ, отразен в очите му, лице изкривено от раздиращо удоволствие, но и болка.

— Помогни ми — прошепна тя.

С дрезгав вик Кеш навлезе още по-дълбоко и сля телата им с тръпката на освобождаването. Тялото й също потръпна, обзето от пулсиращо удоволствие толкова силно, че й се стори, че всеки миг ще умре. Притисна се в Кеш, за да го задържи в себе си и изплака, когато златният огън я погълна.

Кеш слушаше виковете на Марая, оставила се на удоволствието, настъпило едновременно с неговото. Страстта отново се събра в него. Една първична сила, прекалено властна, за да й се противопостави. Притисна я към себе си, изля се в нея отново и отново, докато не знаеше кое е начало и край, обгърнат от Марая и златната ярост на взаимното освобождение.